Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания спрямо холдинг, който притежава 100% от капитала на своите дъщерни дружества, без да се изследва дали действително е упражнявано такова влияние?
Съвместимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания с принципите на лична отговорност, презумпцията за невиновност, правото на собственост и принципа на равнопоставеност между различните форми на собственост?
Нарушен ли е принципът на равно третиране и задължението за мотивиране, когато само един финансов холдинг е санкциониран, докато друг холдинг с различна структура на собственост не е подведен под отговорност?
Законно ли е предоставянето на имунитет от глоби на Linpac и спазени ли са условията по съобщението за сътрудничество относно реда и критериите за предоставяне на имунитет или намаляване на глобите?
Правилно ли е определена стойността на продажбите, използвана за изчисляване на глобите, включително разходите за транспорт и комисионните?
Обосновано ли е определен коефициент на тежест (гравитет) за всички участници в картела и спазен ли е принципът на равно третиране при определянето му?
Допустимо ли е включването на допълнителен процент (добавка) към глобата за възпиращ ефект и обосновано ли е неговото изчисляване?
Следва ли Комисията да отчете кризата в сектора като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е приложен таванът от 10% от оборота на предприятието при определяне на глобата спрямо холдингова структура?
Следва ли да се намали глобата поради прекомерната продължителност на административното производство?
Длъжна ли е Комисията да отчете липсата на платежоспособност на отделни дружества в групата при определяне на глобата?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си да упражни пълната си юрисдикция при преценката на размера на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Приложим ли е член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, при положение че жалбоподателят не е изпълнил изискванията относно окосяването на площта, за която е поискана помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата (изискване, което надхвърля задължителните стандарти, предвидени в член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005), като се има предвид, че не е констатирана никаква промяна в група култури?
Може ли за едно-единствено нарушение да се налагат едновременно санкцията, предвидена в член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, и санкцията, предвидена в член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 65/2011?
Допускат ли членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 национална правна уредба, която предвижда, че едно и също изискване може да съставлява минимално изискване (правило) и същевременно да е изискване извън минималните изисквания (условие за плащане на помощ за агроекология)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че за намеса по смисъла на тази разпоредба се счита не само включването в обща присъда на наказание, наложено с постановена в държава членка присъда, но също включването в тази присъда на наказание, което е било прието за изпълнение в друга държава членка, заедно с постановена в тази последна държава присъда в рамките на обща присъда?
Възможно ли е предвид разпоредбите на Рамково решение 2008/909, съдържащи се в член 8, параграфи 2—4, член 19, параграфи 1 и 2, както и в член 17, параграф 1, първо изречение, да се постанови обща присъда, която да обхване наказанията, наложени в държава членка и приети за изпълнение в друга държава членка, заедно с постановена в тази последна държава присъда в рамките на обща присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания спрямо холдингово дружество, което притежава 100% от капитала на своите дъщерни дружества, без да се изследва дали действително е упражнявало определящо влияние?
Съвместимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания с принципите на лична отговорност, презумпцията за невиновност, правната сигурност, равното третиране и защитата на собствеността?
Нарушен ли е принципът на равно третиране и изискването за мотивиране, когато само едно холдингово дружество е санкционирано, а друго не, поради различна структура на собствеността?
Законно ли е предоставянето на имунитет от глоби на Linpac и спазени ли са условията на съобщението за сътрудничество на Комисията, включително относно реда и условията за предоставяне на имунитет на други предприятия?
Правилно ли е определена стойността на продажбите за целите на изчисляване на глобите, включително включването на транспортни разходи и комисиони?
Обосновано ли е определен коефициент на тежест на нарушението и съответства ли той на принципа на пропорционалност и равно третиране?
Допустимо ли е включването на допълнителна сума (добавка) при определяне на глобата и съответства ли това на принципите на справедливост и пропорционалност?
Следва ли Комисията да отчете кризата в сектора като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е приложен таванът от 10% от оборота на майчината компания при изчисляване на глобата, особено когато става дума за холдингово дружество?
Достатъчна ли е била намалението на глобата поради прекомерната продължителност на административната процедура?
Правилно ли е оценена платежоспособността на отделните дружества от групата при отказ за намаляване на глобата поради липса на платежоспособност?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си да упражни пълната си юрисдикция при преценката на размера на наложените глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“], разглеждан самостоятелно и във връзка с член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира правото на ефективна правна защита, задължава националния съд при необходимост да вземе предвид обстоятелства, които са настъпили след приемането на решението за „прехвърляне по дъблинската процедура“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли с оглед на преценката в коя държава е разположен рискът член 2, буква г), второ тире във връзка с член 25, параграф 1, първа част от изречението от [Втора директива 88/357], съответно член 46, параграф 2 от Директива [92/49] да се тълкува в смисъл, че в случай на застраховане за рискове във връзка с експлоатацията на морски кораб това е държавата, на чиято територия даден морски кораб е вписан в официален регистър за целите на удостоверяване на собствеността, или държавата, под чието знаме плава морският кораб?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допуснал ли е Общият съд явна грешка при преценката, като е приел, че оценката „задоволителен“ по критерия „Чувство за отговорност“ в спорните атестационни доклади не е опорочена от явна грешка?
Спазено ли е задължението за мотивиране при постановяване на решението относно оценката по критерия „Чувство за отговорност“?
Нарушено ли е задължението за грижа към служителя (devoir de sollicitude) при изготвянето на спорните атестационни доклади, като не са отчетени здравословното състояние и интересите на жалбоподателката при оценяването й от администрацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Как трябва да се тълкува понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, извършени в рамките на тристранно отношение, в което доставката на услугите е възложена на доставчика им от субект, който не съвпада с получателя на услугите?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали доставките на услуги се извършват в рамките на задача, възложена от независим съдебен орган?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това кой поема възнаграждението на доставчика на услугите — получателят на услугите или пък държавата, към която спада субектът, възложил на доставчика на услугите предоставянето им?
Как трябва да се тълкува понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, когато възнаграждението на доставчика на услугите не е задължително според закона и размерът му, ако се присъжда такова, […]подлежи на преценка във всеки конкретен случай, […]винаги зависи от имущественото положение на получателя на услугите и […]се определя или като твърда сума, или като процентна част от доходите на получателя на услугите, или в зависимост от извършените услуги?
Как трябва да се тълкува понятието „доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките, извършени съгласно режима за закрила на пълнолетните лица, създаден със закон и подлежащ на контрол от независим съдебен орган?
Трябва ли за целите на признаването на дадена организация за социална понятието „организации, признати за благотворителни“, което се съдържа в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, да се тълкува като налагащо определени изисквания по отношение на формата, под която доставчикът на услугите осъществява дейност, или по отношение на това дали дейността на доставчика на услугите е с нестопанска или стопанска цел, или по-общо, като ограничаващо чрез други критерии и условия обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква ж), или пък самото осъществяване на доставки, „свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, е достатъчно, за да се признае съответната организация за социална?
Трябва ли понятието „организации, признати за благотворителни от съответната държава членка“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, да се тълкува като изискващо признаване по предварително определени критерии и процедура, или е допустимо във всеки отделен случай признаване ad hoc, евентуално от съдебен орган?
Допуска ли принципът на защита на оправданите правни очаквания, както е тълкуван в практиката на Съда, административният орган, отговарящ за събирането на ДДС, да изисква от данъчнозадължено по ДДС лице да заплаща ДДС за стопански сделки, отнасящи се до период, който е изтекъл към момента на решението на административния орган за данъчно облагане, при положение че дълго време преди този период този орган е приемал декларациите за ДДС на това данъчнозадължено лице, в които стопанските сделки от същия вид не са били посочвани сред облагаемите сделки
Зависи ли тази възможност на административния орган, отговарящ за събирането на ДДС, от изпълнението на определени условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.