Съд

Преопаковани продукти чрез смяна на външната опаковка („reboxed products“)
1. Когато паралелен вносител пусне на пазара в определена държава-членка фармацевтичен продукт, внесен от друга държава-членка, в оригиналната му вътрешна опаковка, но с нова външна опаковка, изготвена на езика на държавата-членка на внос (продукт, „преопакован чрез смяна на външната опаковка“):
а) вносителят ли носи тежестта за доказване, че новата опаковка отговаря на условията, изведени в Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], или притежателят на марката трябва да докаже, че тези условия не са изпълнени, или доказателствената тежест се носи от различно лице в зависимост от разглежданото условие и ако е така, по какъв начин?
б) първото условие — изведено в Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], тълкувано в Решение по дело [Upjohn] и в Решение по дело [„Boehringer I“], според което следва да се докаже необходимостта от преопаковане на продукта, за да не се възпрепятства действителният достъп до пазара — прилага ли се единствено за преопаковането чрез смяна на външната опаковка (както е постановил Съдът на ЕАСТ в Решение по дело E‑3/02, Paranova/Merck) или се прилага и по отношение на точния начин на преопаковане и вид преопаковане на продукта от паралелния вносител чрез смяна на външната опаковка и при утвърдителен отговор, по какъв начин?
в) не е ли налице неизпълнение на четвъртото условие — изведено в Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], според което преопакованият продукт не трябва да се представя така, че да може да накърни репутацията на марката или на притежателя ѝ — само когато опаковката е дефектна, с лошо качество или в недобър вид, или това условие се прилага за всяко обстоятелство, което може да доведе до накърняване на репутацията на марката?
г) ако на въпрос 1, буква в) се отговори, че е налице неизпълнение на четвъртото условие при всяко обстоятелство, което води до накърняване на репутацията на марката, и ако i) марката не е поставена върху новата външна опаковка („демаркиране“ [de-branding]) или ii) паралелният вносител постави върху новата външна опаковка собственото си лого или свой знак или използва свой начин на представяне или начин на представяне, използван за няколко различни продукта („комаркиране“ [co-branding]), трябва ли да се приеме, че тези видове създаване на опаковка накърняват репутацията на марката или това е въпрос от фактически характер, който следва да се разгледа от националните юрисдикции?
д) ако на въпрос 1, буква г) се отговори, че е налице въпрос от фактически характер, кой носи доказателствената тежест?
Продукти, върху които са поставени етикети
2. Когато паралелен вносител пуска на пазара в държава-членка фармацевтичен продукт, внесен от друга държава-членка, в оригиналната му вътрешна и външна опаковка, като поставя допълнителен външен етикет на езика на държавата-членка на внос (продукт, „върху който е поставен етикет“):
а) въобще прилагат ли се петте условия, изведени в Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.]?
б) ако на въпрос 2, буква а) се отговори утвърдително, вносителят ли носи тежестта за доказване, че за опаковката с поставен етикет са изпълнени всички условия, изведени от Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], или притежателят на марката трябва да докаже, че условията не са изпълнени, или доказателствената тежест се носи от различно лице в зависимост от разглежданото условие?
в) ако на въпрос 2, буква а) се отговори утвърдително, първото условие — изведено от Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], тълкувано в Решение по дело [Upjohn] и в Решение по дело [„Boehringer I“], според което следва да се докаже необходимостта от преопаковане на продукта, за да не се възпрепятства действителният достъп до пазара — прилага ли се единствено за поставянето на етикет или се прилага и по отношение на точния начин на поставяне и вида поставяне на етикет от паралелния вносител?
г) ако на въпрос 2, буква а) се отговори утвърдително, не е ли налице неизпълнение на четвъртото условие — изведено в Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.], според което преопакованият продукт не трябва да се представя така, че да може да накърни репутацията на марката или на притежателя ѝ — само когато опаковката е дефектна, с лошо качество или в недобър вид, или това условие се прилага за всяко обстоятелство, което може да доведе до накърняване на репутацията на марката?
д) ако на въпрос 2, буква а) се отговори утвърдително и ако на въпрос 2, буква г) се отговори, че е налице неизпълнение на четвъртото условие при всяко обстоятелство, което води до накърняване на репутацията на марката, накърнена ли е репутацията на марката в този смисъл, ако i) допълнителният етикет е поставен така, че да закрива изцяло или отчасти една от марките на притежателя, или ii) на допълнителния етикет не е уточнено, че съответната марка е на притежателя, или iii) името на паралелния вносител е отпечатано с главни букви?
Уведомление
3. Ако паралелният вносител не е уведомил притежателя относно преопакован продукт, както изисква петото условие, изведено от Решение по дело [Bristol-Myers Squibb и др.] и следователно поради това е нарушил правото на притежателя върху марката (марките):
а) нарушение ли е всеки последващ внос на продукта или вносителят е в нарушение само докато притежателят узнае за продукта или докато не изтече приложимият срок за уведомление?
б) при нарушение от страна на вносителя притежателят има ли право да търси парично обезщетение (тоест обезщетение за претърпени вреди или предаване на цялата печалба, осъществена от вносителя в резултат на нарушението) при същите условия като в случай на имитация на марка?
в) принципът за пропорционалност прилага ли се за предоставянето на парично обезщетение на притежателя поради този вид нарушения, извършени от вносителя?
г) в случай на отрицателен отговор, на какво следва да се основава определянето на размера на подобно обезщетение предвид обстоятелството, че разглежданите продукти са пуснати на пазара в ЕИП от притежателя или с негово съгласие?