Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Нарушава ли Решение № 377/2013 общия принцип на равно третиране, утвърден в правото на Съюза, доколкото установява мораториум върху изискванията за връщане на емисионни квоти, наложени с Директива 2003/87 по отношение на полетите между ЕИП и почти всички държави извън ЕИП, без обаче да разпростира действието на този мораториум по отношение на полетите между държавите от ЕИП и Швейцария?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, какви правни средства за защита трябва да се предоставят на жалбоподател в положението на Swiss International, което е върнало емисионните квоти във връзка с проведени през 2012 г. полети между държавите от ЕИП и Швейцария, така че жалбоподателят да се окаже в положението, което би имал, ако полетите между държавите от ЕИП и Швейцария не бяха изключени от мораториума
По-специално:
а) Трябва ли да се извърши поправка в регистъра, за да се отрази по-малкият брой квоти, които жалбоподателят би бил длъжен да върне, ако полетите до или от Швейцария бяха включени в мораториума?
б) При утвърдителен отговор на горния въпрос, какви действия (при необходимост) трябва да предприемат националният компетентен орган и/или националната юрисдикция, за да бъдат възстановени на жалбоподателя върнатите допълнителни квоти?
в) Има ли право такъв жалбоподател да иска обезщетение за вреди по член 340 ДФЕС от Европейския парламент и от Съвета за всички претърпени от него вреди поради последвалото от Решение № 377/2013 връщане на допълнителни квоти?
г) Трябва ли жалбоподателят да може да получи други видове обезщетение и ако трябва — какви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Нарушаване на принципа на правната сигурност
Нарушаване на член 13, параграф 2 ДЕС във връзка с член 290 ДФЕС
Допуснати процесуални нарушения от Общия съд
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 и член 4, параграф 1 от Регламент № 562/2006 да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета държава, намиращ се в международна транзитна зона на летище, не е обвързан от задължението за деклариране по член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 или, напротив, в смисъл, че този гражданин е обвързан от това задължение, тъй като е преминал външна граница на [Съюза] през някой от гранично-пропускателните пунктове по член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 562/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с общия принцип на равенство, да се тълкуват в смисъл, че:
a) възлагат задължение на държавите членки да гарантират дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, по същия начин както гарантират депозитите;
б) не допускат държава членка да възложи на институцията, която отговаря частично за гарантирането на посочените в тази директива депозити, да гарантира — също до размер на 100 000 EUR — дяловете на физически лица, членове в действаща във финансовия сектор лицензирана кооперация?
Съвместимо ли е Решение 2014/686/ЕС на Комисията от 3 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците физически лица на финансови кооперации, с членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, доколкото то определя като нова държавна помощ гаранционната схема, която се разглежда с него?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместимо ли е Решение 2014/686 с член 108, параграф 3 ДФЕС, ако това решение се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ e приведена в действие преди 3 март 2011 г. или преди 1 април 2011 г. или на една от тези две дати, или обратно, то е съвместимо, ако се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ е приведена в действие на по-късна дата?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., ако тази мярка привежда в действие държавна помощ или представлява държавна помощ, която вече е била приведена в действие, и Комисията все още не е била уведомена за тази държавна помощ?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приеме, без да уведоми предварително Комисията, мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., ако тази мярка представлява държавна помощ, която все още не е била приведена в действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Право на встъпване на трето лице в съдебно производство пред Съда на Европейския съюз при съединяване на дела, когато във всяко от тях участват различни видове страни, включително институции на Съюза и държави членки.
Дефиниране и преценка на понятието „интерес от изхода на спора“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Съвместимо ли е със свободата на установяване, свободното движение на капитали или свободното предоставяне на услуги държава членка да приеме и остави да действа правна уредба като член 80 от Taxation of Chargeable Gains Act 1992 (Закон за данъка върху инвестиционния доход от 1992 г.), според който, ако в определен момент доверителните собственици на доверителна собственост престанат да бъдат пребиваващи или обичайно пребиваващи в държавата членка, възниква задължение за плащане на данък върху нереализирания инвестиционен доход от активите, включени в доверителен фонд?
2) Ако се приеме, че такова данъчно задължение ограничава упражняването на съответната свобода, може ли то да бъде обосновано с балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане и пропорционално ли е, при условие че законодателството не предоставя на доверителните собственици възможност за отложено или разсрочено плащане, нито взема предвид последващо намаляване на стойността на активите на доверителната собственост?
3) Засяга ли се някоя от основните свободи, ако държава членка обложи с данък нереализиран инвестиционен доход в размер на увеличението на стойността на активите на доверителна собственост в момента, когато мнозинството от доверителните собственици престанат да бъдат пребиваващи или обичайно пребиваващи в тази държава членка?
4) Оправдано ли е с този данък при излизане да се ограничава съответната свобода, за да се гарантира балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане, в случаите, когато продължава да бъде възможно облагане на реализиран инвестиционен доход, но само при настъпването в бъдеще на определени обстоятелства?
5) Следва ли пропорционалността да зависи от фактите по конкретното дело
По-специално, пропорционално ли е ограничението, породено от такова облагане, ако:
а) законодателството не предвижда възможност за отложено или разсрочено плащане, нито за отчитане на последващо намаляване на стойността на активите на доверителната собственост след излизането,
б) но в конкретния случай на определяне на данъка, предмет на жалбата, активите са продадени, преди той да е станал изискуем и стойността на съответните активи не е намаляла в периода между преместването на доверителната собственост и датата на продажбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Има ли право Обединеното кралство на основание член 133, втора алинея от Директива 2006/112 да прилага съдържащото се в буква г) от този член условие спрямо публичноправни субекти, [от една страна], в случаите, когато към 1 януари 1989 г. съответните сделки са третирани от Обединеното кралство като облагаеми, но други спортни услуги са освободени към тази дата, и [от друга страна], в случаите, когато съответните сделки първоначално не са били освободени по националното право, преди Обединеното кралство да поиска прилагането на условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея] буква г)?
2) Ако отговорът на първия въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да прилага условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея,] буква г) от Директива 2006/112, спрямо публичноправни нестопански организации, без същевременно да прилага това условие спрямо нестопански организации, които не са публичноправни субекти?
3) Ако отговорът на втория въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да изключи за всички публични нестопански организации възможността да се ползват от освобождаването, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква м) [от Директива 2006/112], без да се преценява за всяка доставка поотделно дали предоставянето на това освобождаване има вероятност да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че при твърдяно нарушение на забраните за препродажба извън дадена мрежа за селективна дистрибуция и от електронен пазар, извършено посредством оферти за продажба, публикувани на няколко интернет сайтове, управлявани в различни държави членки, одобреният дистрибутор, който се счита за увреден, може да подаде иск за спирането на причиненото неправомерно поведение до юрисдикцията, на територията на която публикуваните онлайн оферти са достъпни или са били достъпни, или трябва да е налице друга привръзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Като се има предвид, че в отговора си на четвъртия въпрос в решение от 12 декември 2006 г. по дело [Test Claimants in the FII Group Litigation (C–446/04 EU:C:2006:774)] Съдът е приел, че членове 43 и 56 от Договора за ЕО — понастоящем членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз — не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава на дружества — местни лица, разпределящи на своите акционери дивиденти, произтичащи от получени от тях дивиденти с чуждестранен произход, да изберат режим на облагане, който им позволява да получат обратно авансово платения корпоративен данък, но първо, задължава тези дружества да платят този авансов корпоративен данък и да поискат възстановяване впоследствие и второ, не предвижда данъчен кредит за техните акционери, макар тези акционери да биха имали такъв в случай на разпределение, извършено от дружество — местно лице, въз основа на дивиденти с национален произход: предоставя ли правото на Съюза права на тези акционери на основание член 63 ДФЕС или на друго основание, когато те получават дивиденти, които дружеството е избрало да бъдат изплащани по този режим, по-специално когато акционерът е местно лице в същата държава членка като разпределящото дивидентите дружество?
2) Ако посоченият в първия въпрос акционер няма права по член 63 ДФЕС, може ли същият да изтъкне нарушение на правата, които членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС предоставят на разпределящото дивидентите дружество?
3) Ако на първия или втория въпрос се отговори, че правото на Съюза предоставя права на акционера или той може да се позовава на него, налага ли правото на Съюза някакви изисквания относно вътрешноправните средства за защита, с които акционерът трябва да разполага?
4) Имат ли значение за отговорите на Съда на горните въпроси обстоятелствата, че:
a) акционерът не дължи данък върху доходите в държавата членка за получените дивиденти, така че при разпределение, извършено от дружество — местно лице, извън горепосочения режим, данъчният кредит, на който акционерът има право съгласно вътрешното законодателство, може да доведе до изплащането на този кредит от държавата членка на акционера;
б) националният съд е решил, че нарушаването на правото на Съюза от разглежданата вътрешна правна уредба не е достатъчно съществено, за да възникне задължение на държавата членка за поправяне на вредите по отношение на разпределящото дивиденти дружество в съответствие с принципите, установени в решение [от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C–46/93 и C–48/93, EU:C:1996:79)]; или че
в) само в някои случаи дружеството, разпределящо дивидентите в рамките на горепосочения режим, може да е увеличило размера на разпределяните от него суми на всички акционери, така че да им изплати сума, равна на тази, която данъчно освободен акционер би получил при плащането на дивиденти извън този режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.