Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Прилага ли държава членка правото на Съюза, с което съгласно член 51, параграф 1 от Хартата прави същата приложима, в случай като настоящия, когато налага парична административна санкция на административен субект за твърдени неизпълнения на задълженията му за сътрудничество, които произтичат от разпореждане, издадено от компетентния по отношение на него национален орган въз основа на процесуални правила на вътрешното право, установени за целта в рамките на изпълнението от тази държава членка, в качеството ѝ на запитана държава, на искане за обмен на информация, което изхожда от друга държава членка и е обосновано от последната по-специално с разпоредбите на Директива [2011/16] относно обмена на информация при поискване?
2) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, може ли административен субект да се позове на член 47 от Хартата, когато счита, че горепосочената наложена му парична административна санкция цели да го задължи да предостави информация в рамките на изпълнението от компетентния орган на запитаната държава членка, на която този субект е местно лице, на изхождащо от друга държава членка искане за информация, за което не били изложени основания относно реалната данъчна цел, поради което в настоящия случай не била налице легитимна цел, и с което била искана информация, която е без предполагаема значимост за съответния случай на облагане?
3) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата, изисква ли — без член 52, параграф 1 от Хартата да допуска предвиждането на ограничения — компетентният национален съд да има правомощие за пълен съдебен контрол, а следователно и правомощието да упражнява поне инцидентен контрол върху действителността на разпореждане, което е издадено от компетентния орган на държава членка в рамките на изпълнението на искане за обмен на информация, направено от компетентния орган на друга държава членка по-специално въз основа на Директива 2011/16, при жалба, която е подадена по съдебен ред от третото лице притежател на информацията, адресат на това разпореждане, срещу решение за налагане на парична административна санкция заради твърдяното неизпълнение от този правен субект на задължението му за сътрудничество при изпълнението на посоченото искане?
4) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, трябва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 в светлината, от една страна, на паралелизма с изискването за предполагаема значимост, произтичащо от Модела на данъчна спогодба на [Организацията за икономическо сътрудничество и развитие] за доходите и имуществото, и от друга, на залегналия в член 4 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, заедно с целта на Директива 2011/16, да се тълкуват в смисъл, че предполагаемата значимост, що се отнася до визирания случай на облагане и до изложената данъчна цел, на поисканата от една държава членка информация от друга държава членка представлява условие, на което искането за информация трябва да отговаря, за да задейства задължението за компетентния орган на запитаната държава членка да предприеме действия по него и от своя страна да легитимира дадено разпореждане спрямо трето лице притежател?
5) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, трябва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна норма на държава членка, която ограничава общо проверката от компетентния ѝ национален орган, действащ в качеството на орган на запитаната държава, на действителността на искане за информация, до контрол за формалната редовност и налагат на националния съд, при подадена по съдебен ред жалба като описаната във въпрос 3 по-горе, с която същият е сезиран, да провери дали е спазено изискването за предполагаема значимост на поисканата информация от всички аспекти, които касаят връзките с конкретно разглеждания случай на облагане, с изложената данъчна цел и със зачитането на член 17 от Директива 2011/16?
6) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, допуска ли член 47, параграф 2 от Хартата правна норма на държава членка, която изключва представянето пред компетентния национален съд на запитаната държава, при подадена по съдебен ред жалба като описаната във въпрос 3 по-горе, с която същият е сезиран, на направеното от компетентния орган на друга държава членка искане за информация и налага ли цитираният член този документ да бъде представен пред компетентния национален съд и на третото лице притежател да бъде предоставен достъп, или пък този документ да бъде представен пред националния съд, без на третото лице притежател да се предоставя достъп поради поверителността на въпросния документ, стига всички трудности, причинени на третото лице притежател с ограничаване на правата му, да са компенсирани в достатъчна степен с производството, провеждано пред компетентния национален съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Прилага ли се [ДЕО] […] и към щети, които действително настъпват след упоменатата в член 19, параграф 1 от ДЕО дата, но произтичат от експлоатацията на съоръжение (водноелектрическа централа), получило разрешение и пуснато в експлоатация преди тази дата, и попадат в обхвата на разрешение, издадено съгласно водното законодателство?
2) Допуска ли [ДЕО], и по-специално членове 12 и 13, национална разпоредба, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка по смисъла на член 13 от [ДЕО] във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата?
3) Допуска ли [ДЕО], и по-специално член 2, параграф 1, буква б), национална разпоредба, която изключва от понятието „екологични щети“ щетите, имащи сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус или екологичния потенциал на съответните води, когато тези щети попадат в обхвата на разрешение, издадено съгласно национална законова разпоредба?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос:
Ако при издаването на разрешението съгласно национални разпоредби не са проверени критериите по член 4, параграф 7 от [РДВ] (респ. на националните мерки за транспонирането му), когато се разглежда въпросът дали са налице екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от [ДEO], трябва ли член 4, параграф 7 от [РДВ] да се приложи пряко и да се провери дали критериите, определени с тази разпоредба, са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Препятства ли член 40, втори параграф от Статута на Съда на Европейския съюз интервенцията на трето лице в производство с натрупване на дела между институция на Съюза и държава членка, и между институция на Съюза и физическо или юридическо лице?
Как следва да се тълкува и прилага понятието за „интерес в решаването на спора“ по член 40, втори параграф от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Следва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се прилага спрямо наложените от държава членка на таксиметровите оператори цени и условия, когато: a) съответните таксиметрови курсове се осъществяват извън националните граници единствено по изключение, б) значителна част от клиентелата на разглежданите предприятия за таксиметров превоз се състои от граждани на Европейския съюз или постоянно пребиваващи в него лица, които не са граждани на съответната държава членка или постоянно пребиваващи в нея, и в) при конкретните обстоятелства по делото, за пътника спорните таксиметрови курсове много често са само етап от едно по-дълго пътуване с място на пристигане или място на отпътуване в държава от Съюза, различна от разглежданата държава членка?
2. Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се прилага спрямо условията за упражняване на дейността — различни от ценовите условия и условията за получаване на разрешително за упражняване на съответната транспортна дейност — каквито в случая са забраната за таксиметровите оператори да предоставят [на пътниците] отделни места, вместо цялото превозно средство, и забраната за тези оператори да определят сами дестинацията на предложено на клиентите пътуване, което означава, че операторите не могат да групират клиентите с една и съща дестинация?
3. Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява — освен ако Комисията не разреши — мерки като посочените във втория въпрос: a) чиято основна цел, наред с останалите цели, е да защити таксиметровите оператори от конкуренцията на предприятията, които отдават под наем превозни средства с шофьор, и б) чийто специфичен резултат при конкретните обстоятелства по делото е защитата на операторите на междуградски автобуси от конкуренцията на таксиметровите оператори?
4. Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява — освен ако Комисията не разреши — мярка, която не допуска таксиметровите оператори да примамват клиенти, когато при конкретните обстоятелства по делото в резултат на тази мярка намаляват възможностите на тези оператори да привличат клиентите на конкурентен оператор на междуградски автобуси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че Споразумението за либерализация между Европейския съюз и Кралство Мароко се прилага и за територията на Западна Сахара?
Може ли Front Polisario да бъде процесуално легитимиран да обжалва решението на Съвета за одобряване на сключването на това споразумение, като се позовава на прилагането му спрямо Западна Сахара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Неправилно тълкуване на член 15, параграф 3 ДФЕС, доколкото Общият съд е приел, че писмените изявления на държавите членки, които са притежание на Комисията, не са изключени от приложното поле на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на институциите на Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Валиден ли е член 3, параграф 3 от Директива 2001/42 в частта, отнасяща се и до хипотезата по параграф 2, буква б) от същия член, с оглед на разпоредбите в областта на околната среда от Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права, доколкото изключва системното прилагане на стратегическа екологична оценка по отношение на планове и програми, за които е счетено, че непременно трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието по смисъла на членове 6 и 7 от Директивата за местообитанията?
Трябва ли член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/42 във връзка със съображение 10 от същата директива, в което се предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива[та за местообитанията] има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като националната правна уредба, в която, за да се определи понятието „малки площи на местно ниво“, предвидено в член 3, параграф 3 от Директива 2001/42/ЕО, се посочват единствено количествени данни?
Трябва ли член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/42 във връзка със съображение 10 от същата директива, в което се предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива[та за местообитанията] има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като националната правна уредба, която изключва автоматичното и задължително прилагане на процедурата за стратегическа екологична оценка по отношение на всички проекти за развитие на градски зони — както нови, така и такива за разширяване на градски зони — които засягат площи до 40 хектара или проекти за възстановяване или за развитие на градски зони в рамките на съществуващи градски зони, които проекти засягат площи до 10 хектара, дори ако с оглед на вероятните последици върху местата вече е било счетено, че за проектите непременно трябва да се извърши оценка на въздействието в съответствие с членове 6 и 7 от Директивата за местообитанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 96, параграф 2 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че за превозвач на стоките трябва да се счита не само лицето, сключило с продавача договор за превоз на тези стоки (превозвач по основния договор или основен превозвач), но и лицето, което изцяло или частично извършва превоза въз основа на друг договор, сключен с превозвача по основния договор или основния превозвач (подизпълнител на превоза)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 96, параграф 2 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство подизпълнителят на превоза е длъжен, преди да продължи превоза на стоката, да се увери надлежно, че основният превозвач действително е представил стоката пред получаващото митническо учреждение при спазване на приложимите правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Изисква ли се за установяване на селективността на данъчна мярка по член 107, параграф 1 ДФЕС Комисията да определи конкретна категория предприятия със собствени характеристики, които са поставени в по-благоприятно положение?
Може ли селективността на данъчна мярка да бъде установена въз основа на това, че тя предоставя предимство на предприятия, извършващи трансгранични операции (като износ на капитали), в сравнение с предприятия, извършващи аналогични операции на национално ниво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:
а) достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 [от акта за преюдициално запитване] начин и
б) изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 [от акта за преюдициално запитване] начин, и
в) всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37 [от акта за преюдициално запитване]?
Установява ли решение Digital Rights (и конкретно точки 60—62) императивни изисквания на правото на Съюза, приложими по отношение на националния режим на държава членка относно достъпа до запазени в съответствие с националното законодателство данни, за да бъде този режим в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата?
Разширява ли решение Digital Rights обхвата на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ, определени в практиката на Европейския съд по правата на човека?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.