Съд

1) Трябва ли изразът „договорът между третата страна и принципала няма да бъде изпълнен“, съдържащ се в член 11 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 г. относно координирането на правата на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (по-нататък „Директива 86/653“), да се тълкува в смисъл, че включва: a) цялостното неизпълнение на договора, при което нито принципалът, нито третата страна изпълняват дори частично предвиденото в договора, или б) частичното неизпълнение на договора, например когато не е постигнат договореният обем сделки или, където е приложимо, когато договорът не е изпълняван в рамките на предвидения период от време
2. Ако се приеме за правилно тълкуването по буква б) от първия въпрос, трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че клаузата в договора за представителство, съгласно която представителят е длъжен да върне пропорционален дял от своята комисиона, ако договорът между принципала и третата страна не е изпълнен в предвидения обем, и по-специално в обема, предвиден в договора за търговско представителство, не представлява дерогация в ущърб на представителя
3. В случаи като този в главното производство, за да се прецени дали е налице „причина, за която принципалът отговаря“, по смисъла на член 11, параграф 1, второ тире от Директива 86/653, трябва ли да се разгледат: a) единствено правните обстоятелства, които пряко довеждат до прекратяването на договора (например когато прекратяването на договора се дължи на неизпълнение на задълженията, произтичащи от него за третата страна), б) или трябва да се провери дали тези правни обстоятелства не са следствие от поведението на принципала в правните му отношения с въпросната трета страна, което е довело до загуба на доверие в принципала от страна на третата страна и впоследствие до неизпълнение от страна на последната на задължение, произтичащо от договора с принципала?