Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-217/23: Laghman, Заключение от 5 септември 2024 г.
1) Трябва ли изразът, съдържащ се в член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 […] „тази група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество“, да се тълкува в смисъл, че дадена група има собствена идентичност в съответната държава само ако е разглеждана като различна от заобикалящото я общество или е необходимо наличието на „собствена идентичност“ да се разглежда самостоятелно и отделно от въпроса дали групата е разглеждана като различна от заобикалящото я общество?
2) Ако съгласно отговора на първия въпрос наличието на „собствена идентичност“ следва да се разглежда самостоятелно: какви са критериите за проверка дали е налице „собствена идентичност“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95?
3) Независимо от отговора на първи и втори въпрос: трябва ли мнението на субекта на преследването или на обществото като цяло, или на значителна част от обществото на държавата, или на една част от държавата да се вземе предвид при преценката дали дадена група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС е разглеждана като различна „от заобикалящото я общество“?
4) На какви критерии се основава преценката дали по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС тази група е разглеждана като „различна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/22: BP France, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 17 и 18 от Директива 2009/28 и член 30 от Директива 2018/2001 да се тълкуват в смисъл, че целта на механизмите за контрол чрез масов баланс и националните или доброволни схеми, предвидени в тези директиви, е само да се оцени и обоснове устойчивостта на суровините и биогоривата, както и на техните смеси, а не да се регулират контролът и проследимостта в получените от съвместна преработка крайни продукти на дела на енергията от възобновяеми източници в тези продукти и така да се хармонизира отчитането на дела на енергията в такива продукти за целите, посочени в член 17, параграф 1, [първа алинея], букви а)[—]в) от [Директива 2009/28], както и в член 25 и член 29, параграф 1, първа алинея, букви а)[—]в) от Директива 2018/2001?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, допускат ли същите разпоредби при получаването в първия национален данъчен склад за внос на горива, съдържащи HVO, произведени в друга държава членка чрез съвместна преработка, държава членка да изисква — за да определи количеството HVO, което да се впише като постъпващо в материалната отчетност, която операторите трябва да водят за целите на установяването на стимулиращ данък, свързан с добавянето на биогорива, който се дължи в тази държава, когато делът на енергията от възобновяеми източници в горивата, освободени за потребление през календарната година, е по-малък от национален целеви процент на въвеждане на енергия от възобновяеми източници в транспорта — извършването на физически анализ на съдържанието на HVO на тези горива, включително когато заводът, в който са произведени тези горива, използва система за масов баланс, сертифицирана от доброволна схема, призната от Комисията като цялостна?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 34 [ДФЕС], мярка на държава членка като посочената в точка [36 от настоящото решение], въпреки че, от една страна, когато са освободени за потребление в тази държава членка направо от завода, горивата, съдържащи биогорива, получени чрез съвместна преработка в рафинерия, разположена на нейната територия, не подлежат на такъв физически анализ и макар че, от друга страна, за да определи при напускането на инсталация под митнически контрол или на национален данъчен склад съдържанието на биогорива, което за нуждите на определянето на данъка може да бъде разпределено между издадените за определен период сертификати за съдържание, тази държава членка приема да оцени въз основа на средната месечна стойност на добавяне на склада или инсталацията съдържанието на биогорива в изнесените или освободените за потребление горива в сектори, различни от транспорта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/23: Etihad Airways, Определение от 19 юли 2024 г.
Не е предоставен съдебен акт или правен текст за анализ, поради което не могат да бъдат формулирани основни правни въпроси. Моля, изпратете съответния текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/23: Engie Romania, Заключение от 11 юли 2024 г.
1) Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
2) Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на принципа ne bis in idem по смисъла на разпоредбите на член 52 от [Хартата], или това нарушава посочения принцип?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/22: Società Italiana Imprese Balneari, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
Допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите, изведени в решение от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60), доколкото се считат за приложими, тълкуване на национална разпоредба като член 49 [от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването] в смисъл, че налага безвъзмездното прехвърляне от концесионера и без обезщетение — след изтичане на срока на концесията, когато тя се подновява без прекъсване, макар и по силата на ново решение — на обектите, изградени върху имоти, публична собственост, които са част от комплекса от обекти, използвани за дейността на предприятието, експлоатиращо плажа, като се има предвид, че незабавното отчуждаване може да доведе до ограничение, което надхвърля необходимото за постигане на действително преследваната от националния законодател цел и което следователно е непропорционално по отношение на тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/22: PS (Adresse erronée), Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
1) За да се породи право на обезщетение за причинени вреди съгласно член 82, параграф 1 от [ОРЗД], достатъчно ли е да е нарушена разпоредба [от този регламент], която осигурява защита на искащото обезщетение лице, или е необходимо освен нарушението на разпоредбите като такива да е налице и причинена на това лице допълнителна вреда?
2) Изисква ли правото на Съюза да е причинена вреда с определена тежест, за да се породи право на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД?
3) По-специално, за да се породи право на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД, достатъчно ли е обстоятелството, че позоваващият се на това право се опасява, че в резултат на нарушения на разпоредбите на ОРЗД личните му данни са попаднали у трето лице, без това да може да бъде установено по категоричен начин?
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза при определянето на обезщетението за нематериалните вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД националният съд да прилага съответно критериите на член 83, параграф 2, второ изречение от ОРЗД, които съгласно текста са приложими само за административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“?
5) Трябва ли размерът на обезщетението за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД да се определя и въз основа на това, че чрез размера на присъденото обезщетение се постига възпиращ ефект и/или се предотвратява „комерсиализирането“ (калкулирано приемане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“/плащане на обезщетения) на нарушения?
6) Съвместимо ли е с правото на Съюза при определянето на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД по отношение на неговия размер да се взема предвид наличието на същевременно извършени нарушения на национални разпоредби, които имат за цел да осигурят защита на личните данни, но не са делегирани актове или актове за изпълнение, приети в съответствие с настоящия регламент, нито разпоредби на правото на държава членка, конкретизиращи правилата на настоящия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/23: Másdi, Заключение от 6 юни 2024 г.
1) Трябва ли член 14, параграф 5, буква в) във връзка с член 14, параграф 1 и съображение 62 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в член 14, параграф 5, буква в) изключение не се отнася за данни, генерирани в процедурата на самия администратор, а само за данни, които администраторът изрично е получил от друго лице?
2) Ако член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД намира приложение и спрямо данните, генерирани в процедурата на самия администратор, следва ли закрепеното в член 77, параграф 1 от ОРЗД право на подаване на жалба до надзорен орган да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което изтъква неизпълнение на задължението за предоставяне на информация, може при упражняване на правото си на подаване на жалба да поиска да бъде проверено дали правото на съответната държава членка предвижда — в съответствие с член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД — подходящи мерки за защита на легитимните интереси на субекта на данните?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че „подходящи[те] мерки“, посочени в тази разпоредба, предполагат задължение за националния законодател да транспонира (с правни норми) предвидените в член 32 от ОРЗД мерки относно сигурността на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/23: Parfümerie Akzente, Заключение от 6 юни 2024 г.
1) Като се има предвид правото на Съюза като цяло и ефективното му прилагане, трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която води до неприлагане на национални правила в рамките на координираната област, включително национални правила за транспониране на Директива [2005/29], ако доставчикът на услугата е установен и предоставя услуги на информационното общество от друга държава членка и няма основание за прилагане на изключение, произтичащо от националните разпоредби за транспониране на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31?
2) Попадат ли в обхвата на координираната област по Директива 2000/31 предлагането на уебсайта на продавача и онлайн продажбите на стока, за която се твърди, че е етикетирана в нарушение на изискванията, приложими към такива стоки в държавата членка на потребителя, който извършва покупката?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, изключени ли са от координираната област в съответствие с член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 и изискванията, които се отнасят до доставката и до самите стоки, когато доставката на самите стоки представлява необходим етап от предлагането на пазара и онлайн продажбите, или доставката на самите стоки трябва да се счита за елемент, който е спомагателен и неразделен от предлагането на пазара и онлайн продажбите?
4) Каква тежест има при разглеждането на втория и третия въпрос обстоятелството, че приложимите към самите стоки изисквания произтичат от национални разпоредби, които транспонират и допълват специфичното за сектора законодателство на Съюза, включително член 8, параграф 2 от Директива [75/324] и член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009, и които предполагат, че приложимите към стоките изисквания трябва да бъдат изпълнени, за да е възможно стоките да бъдат пуснати на пазара или доставени на крайни потребители в държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-766/21: Парламент/Axa Assurances Luxembourg и др., Заключение от 6 юни 2024 г.
Нарушение на член 45, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд, относно определянето на езика на производството, като не е прието, че искът на Парламента, изготвен на френски език, е явно недопустим по отношение на NN.
Нарушение на член 123, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, относно условията за постановяване на решение в отсъствието на ответника, както и липса на мотиви, тъй като искът срещу NN е уважен, а по отношение на останалите ответници е отхвърлен, въпреки че претенциите на Парламента се основават на едни и същи правни и фактически доводи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/22: Teva и Teva Finland, Заключение от 6 юни 2024 г.
1) Какви критерии се прилагат, за да се реши в кои случаи преди това продуктът не е бил предмет на сертификат за допълнителна закрила по смисъла на член 3, буква в) от [Регламента относно СДЗ]?
2) Трябва ли да се приеме, че преценката на посоченото в член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ условие се различава от преценката на посоченото в член 3, буква а) от този регламент условие и, при утвърдителен отговор, по какъв начин?
3) Трябва ли съображенията относно тълкуването на член 3, буква а) от Регламента относно СДЗ, изложени в решенията на Съда [Teva I] и [Royalty Pharma], да се считат за релевантни за преценката на условието в член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ и, при утвърдителен отговор, по какъв начин
В това отношение се препраща по-специално към изложеното в посочените решения във връзка с член 3, буква а) от Регламента относно СДЗ относно:
– същественото значение на патентните претенции и
– преценката на случая от гледна точка на специалист в областта и в светлината на състоянието на техниката към датата на подаване на заявката за основния патент или към приоритетната дата.
4) От значение ли са за тълкуването на член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ понятията „същинска изобретателска стъпка“, „главна изобретателска стъпка“ и/или „предмет на изобретението“ на основния патент и ако някои от тях или всички те са от значение, как трябва да се разбират тези понятия при тълкуването на член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ
Има ли някаква разлика с оглед на прилагането на посочените понятия дали става въпрос за продукт, състоящ се от една-единствена активна съставка (т.нар. „монопродукт“), или за продукт, състоящ се от комбинация от активни съставки (т.нар. „комбиниран продукт“) и, при утвърдителен отговор, в какво отношение
Как следва да се прецени последният въпрос, когато основният патент съдържа, от една страна, патентна претенция за монопродукт и от друга страна, патентна претенция за комбиниран продукт, като последната посочена патентна претенция се отнася до комбинация от активни съставки, състояща се от активната съставка на монопродукта и още една или няколко активни съставки в зависимост от известното състояние на техниката?
1) a)
За целите на издаването на [СДЗ] и за да е правно действителен съгласно член 3, буква а) от [Регламента относно СДЗ], достатъчно ли е продуктът, за който е издаден СДЗ, да е изрично идентифициран в претенциите по патента и да е обхванат от него, или за издаването на СДЗ е необходимо притежателят на патента, на когото е издадено разрешение за пускане на пазара, да докаже също и новост или изобретателска стъпка, или че продуктът попада в рамките на по-тясното понятие, описано като изобретението, обхванато от патента?
б) Ако е приложим последният случай, а именно, изобретението е обхванато от патента, какво трябва да установят притежателят на патента и притежателят на разрешението за пускане на пазара, за да получат действителен СДЗ?
2) Когато, както в настоящия случай, патентът е за определено лекарство, езетимиб, и патентните претенции показват, че приложението в хуманната медицина може да бъде за употребата на това лекарство самостоятелно или в комбинация с друго лекарство (в случая симвастатин, лекарство, което е обществено достояние), може ли СДЗ да бъде издаден съгласно член 3, буква а) от [Регламента относно СДЗ] само за продукт, съдържащ езетимиб, за монотерапия, или СДЗ може да бъде издаден и за някои или всички комбинирани продукти, посочени в патентните претенции?
3) Когато СДЗ е издаден за монотерапия с лекарство А (в случая езетимиб) или първо е издаден СДЗ за каквато и да е комбинирана терапия с лекарства А и Б като комбинирана терапия — които лекарства са част от патентните претенции, макар че само лекарство А само по себе си е ново и следователно патентовано, тъй като другите лекарства вече са известни или са обществено достояние — ограничено ли е издаването на СДЗ до първото пускане на пазара за тази монотерапия с лекарство А или до първата комбинирана терапия с издаден СДЗ (за лекарства А+Б), така че след това първо издаване да не може втори или трети път да се издава СДЗ за монотерапия или за каквато и да е комбинирана терапия с изключение на първата комбинация, за която е издаден СДЗ?
4) Ако патентните претенции обхващат както отделна нова молекула, така и комбинация от тази молекула с вече съществуващо и известно лекарство, което може би е обществено достояние, или няколко такива претенции за комбинация, ограничава ли член 3, буква в) от [Регламента относно СДЗ] издаването на СДЗ;
а) само до отделната молекула, която се пуска на пазара като продукт;
б) до първото пускане на пазара на продукт, обхванат от патента, независимо дали става въпрос за монотерапия с лекарството, обхванато от основния патент, който е в сила, или първата комбинирана терапия; или
в) (a) или (б) в зависимост от избора на патентопритежателя, независимо от датата на разрешението за пускане на пазара?
Ако някое от горните е приложимо, защо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.