Съд - трети състав

1. Трябва ли член 6, параграфи 1 и 2, параграф 3, буква а) и параграф 7 и член 18 във връзка със съображения 25, 26 и 27 от [Директива 2016/800] да се тълкуват в смисъл, че от момента на привличането като обвиняем на ненавършило 18‑годишна възраст лице органите на наказателното производство са длъжни да осигурят на детето правото да ползва служебна адвокатска защита, ако то няма избран адвокат (понеже детето и носителят на родителската отговорност не са осигурили сами адвокатска защита), и да осигурят участието на защитника в процесуалните действия от досъдебното производство като разпита на ненавършилия пълнолетие в качеството на обвиняем, и че не допускат извършването на процесуални действия като разпит на ненавършило пълнолетие лице без участието на защитник?
2. Трябва ли член 6, параграфи 6 и 8 във връзка със съображения 16, 30, 31 и 32 от [Директива 2016/800] да се тълкува в смисъл, че дерогиране на правото да се получи адвокатска защита без неоправдано забавяне в никакъв случай не е допустимо при дела относно престъпления, които се наказват с лишаване от свобода, а временната дерогация от прилагането на правото на адвокатска защита по смисъла на член 6, параграф 8 от Директивата е възможна само в досъдебното производство и само при наличието на точно изброените обстоятелства по член 6, параграф 8, букви а) и б), които трябва да са изрично посочени в принципно подлежащото на обжалване решение за провеждане на разпита в отсъствието на адвокат?
3. При утвърдителен отговор на поне един от първите два въпроса трябва ли посочените разпоредби на [Директива 2016/800] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като:
а) член 301, второ изречение от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който разпитът на обвиняемия се извършва с участието на упълномощен защитник само по искане на обвиняемия, а неявяването на защитник не е пречка за разпита;
б) член 79, параграф 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който за лицата, които не са навършили 18 години (член 79, параграф 1, точка 1 от Наказателно-процесуалния кодекс), участието на защитник е задължително само в съдебното заседание и в онези заседания, в които е задължително участието на подсъдимия, тоест в съдебната фаза?
4. Трябва ли посочените в първия и втория въпрос разпоредби, а също и принципът на предимство и принципът на директния ефект на директивите да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на [Директива 2016/800], и всички държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в третия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект?
5. Трябва ли член 6, параграфи 1, 2, 3 и 7 и член 18 във връзка с член 2, параграфи 1 и 2 във връзка със съображения 11, 25 и 26 от [Директива 2016/800 и] член 13 и съображение 50 от [Директива 2013/48] да се тълкуват в смисъл, че държавата членка гарантира служебна правна помощ на заподозрените и обвиняемите в наказателното производство, които в момента на образуването на производството спрямо тях са били деца, но впоследствие са навършили 18 години, като тази помощ е задължителна до приключването на производството с влязъл в сила акт?
6. При утвърдителен отговор на петия въпрос трябва ли упоменатите разпоредби на Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като член 79, параграф 1, точка 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който в наказателното производство подсъдимият трябва да има защитник само докато не навърши 18 години?
7. Трябва ли посочените в петия въпрос разпоредби, а също и принципът на предимство и принципът на директния ефект на директивите да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на [Директива 2016/800], и всички държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в [шестия] въпрос и да прилагат разпоредбите на националното право като член 79, параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс въз основа на съвместимо с Директивата тяхно тълкуване (съответстващо тълкуване), което означава да продължават служебната защита на подсъдимия, който към момента на привличането му като обвиняем е бил под 18‑годишна възраст, но впоследствие, в хода на производството, е навършил 18 години, и спрямо когото все още е в ход наказателното производство, до приключването на производството с влязъл в сила акт, ако се приеме, че това е необходимо предвид наличието на обстоятелства, които затрудняват защитата, или пък — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект?
8. Трябва ли член 4, параграфи 1—3 във връзка със съображения 18, 19 и 22 от [Директива 2016/800 и] член 3, параграф 2 във връзка със съображения 19 и 26 от [Директива 2012/13] да се тълкуват в смисъл, че не по-късно от първия разпит на обвиняемия в производството пред полицията или пред друг компетентен орган компетентните органи (прокуратура, полиция) са длъжни незабавно да уведомят както обвиняемия, така и носителя на родителската отговорност за правата, които са от съществено значение за гарантиране на справедливостта на производството, и за процесуалните стъпки в производството, и в частност за задължението ненавършилият пълнолетие обвиняем да има защитник и за последиците от неупълномощаване на избран защитник за ненавършилия пълнолетие обвиняем (назначаване на служебен защитник), като по отношение на обвиняемите деца тази информация трябва да се предостави на прост и достъпен език, подходящ за възрастта на ненавършилото пълнолетие лице?
9. Трябва ли член 7, параграфи 1 и 2 във връзка със съображение 31 от [Директива 2016/343 и] член 3, параграф 1, буква д) и параграф 2 от [Директива 2012/13] да се тълкуват в смисъл, че органите на държавата членка, които провеждат наказателно производство с участието на заподозрян или обвиняем, който е дете, са длъжни да запознаят това дете по разбираем и подходящ за възрастта му начин с правото му да запази мълчание и да не се самоуличава?
10. Трябва ли член 4, параграфи 1—3 във връзка със съображения 18, 19 и 22 от [Директива 2016/800] и член 3, параграф 2 във връзка със съображения 19 и 26 от [Директива 2012/13] да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тези разпоредби изискване не е изпълнено, ако точно преди разпита на ненавършилото пълнолетие лице е връчена обща декларация относно правата, която не е съобразена с особените права, произтичащи от прилагането на Директива 2016/800, и при това въпросната декларация е връчена само на обвиняемия, явил се без защитник, но не и на носителя на родителската отговорност, при положение че освен това декларацията е формулирана на неподходящ за възрастта на обвиняемия език?
11. Трябва ли членове 18 и 19 във връзка със съображение 26 от [Директива 2016/800] и член 12, параграф 2 във връзка със съображение 50 от [Директива 2013/48] във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 във връзка с член 10, параграф 2 във връзка със съображение 44 от [Директива 2016/343], както и принципът на справедлив съдебен процес да се тълкуват в смисъл, че — когато става дума за обяснения, дадени от обвиняемия по време на полицейски разпит, проведен без достъп до адвокат и без надлежно уведомяване на обвиняемия за правата му, без информиране на носителя на родителската отговорност за правата и за общите аспекти, свързани с хода на производството, каквато информация детето има право да получи съгласно член 4 от Директивата — задължават (съответно оправомощават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на посочените директиви, и всички държавни органи да се погрижат да поставят заподозрените или обвиняемите в същото положение, в което биха се намирали, ако не бяха извършени нарушения, и съответно да не вземат предвид такива доказателства, особено когато събраната при такъв разпит уличаваща информация е трябвало да послужи за осъждането на лицето?
12. Трябва ли тогава посочените в единадесетия въпрос разпоредби, а също и принципът на предимство и принципът на директния ефект да се тълкуват в смисъл, че изискват от националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на посочените директиви, и от всички други държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с тези директиви разпоредби на националното право като член 168a от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който не може доказателствата да се приемат за недопустими само защото са събрани в нарушение на процесуалните правила или чрез престъплението по член 1, параграф 1 от Наказателния кодекс, освен ако не са събрани при изпълнението на служебните задължения на орган на власт по повод на: убийство, умишлено нанасяне на телесна повреда или противозаконно лишаване от свобода?
13. Трябва ли член 2, параграф 1 от [Директива 2016/800] във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципа на ефективност на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че като орган, който участва в осъществяването на правосъдието, следи за спазването на законността и същевременно е господар на досъдебното производство, прокурорът е длъжен в досъдебното производство да осигурява ефективна правна защита по въпросите от приложното поле на посочената директива и че при ефективното прилагане на правото на Съюза е длъжен да гарантира своята независимост и безпристрастност?
14. При утвърдителен отговор на който и да е измежду [първия — дванадесетия] въпрос и особено при утвърдителен отговор на тринадесетия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (принцип на ефективната правна защита) във връзка с член 2 ДЕС, и в частност във връзка с принципа на зачитане на правовата държава съгласно тълкуването му в практиката на Съда (решение от 21 декември 2021 г., [Euro Box Promotion и други, C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034]), както и принципът на съдийската независимост по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права съгласно тълкуването му в практиката на Съда (решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117), да се тълкуват в смисъл, че предвид възможността за косвено упражняване на натиск върху съдиите и предвид възможността на главния прокурор да дава задължителни указания на долустоящите прокурори в това отношение тези принципи не допускат национално законодателство, съгласно което прокуратурата е зависима от орган на изпълнителната власт като министъра на правосъдието, нито допускат национални правни уредби, които ограничават независимостта на съда и на прокурора при прилагането на правото на Съюза, и по-конкретно:
а) член 130, параграф 1 от [Ustawa z dnia 27 lipca 2001 r. Prawo o ustroju sądów powszechnych] (Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища), който позволява на министъра на правосъдието — във връзка със задължението на прокурорите да съобщават за случаите, при които съдът се е произнесъл при прилагане на правото на Съюза — да отстранява временно от длъжност съдии до вземането на решение от дисциплинарния съд, за не повече от един месец, ако поради вида на извършеното от съдията нарушение, изразяващо се всъщност в пряко прилагане на правото на Съюза, министърът на правосъдието намери, че престижът на съда и основните интереси на службата изискват налагането на такава мярка;
б) член 1, параграф 2, член 3, параграф 1, точки 1 и 3 и член 7, параграфи 1—6 и 8, а също и член 13, параграфи 1 и 2 от Закона от 28 февруари 2016 г. за прокуратурата, които в своята взаимовръзка създават възможност за министъра на правосъдието, който същевременно е главен прокурор и ръководител на прокуратурата, да издава указания, които са задължителни за долустоящите прокурори включително в частта, в която ограничават или затрудняват прякото прилагане на правото на Съюза?]