Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-431/23: Wibra België, Заключение от 24 октомври 2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива [2001/23] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие — съгласно което членове 3 и 4 от тази директива не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя — не е изпълнено, ако прехвърлянето на цялото предприятие или на част от него е подготвено преди откриването на производство по несъстоятелност, насочено към ликвидация на активите на прехвърлителя, в случая в рамките на процедура по съдебно преструктуриране, която приключва със споразумение за прехвърляне, чието одобряване е отказано от компетентния съд, и се извършва веднага след обявяването в несъстоятелност, без да се прилагат каквито и да било законови или подзаконови разпоредби на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/22: Santander Bank Polska, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че при липса на предоставена от кредитора информация, позволяваща на националната юрисдикция да провери дали комисиона, събрана при сключването на договор за ипотечен кредит, спада към категорията разходи, които не зависят от срока на договора, националната юрисдикция трябва да приеме, че такава комисиона е обхваната от посоченото в тази разпоредба право на намаляване на общите разходи по кредита?
Трябва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че от тази разпоредба не произтича никакъв конкретен метод за изчисляване, позволяващ да се определи размерът на намаляването на общите разходи по кредита, посочено в същата разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/23: Ararat, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 47 от Хартата във връзка с член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата, както и с член 5 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да установяват неспазването на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
Трябва ли член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, преценката дали принципът на забрана за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане и допуска ли установен риск от връщане приемането на решение за връщане, или при това положение установен риск от връщане представлява пречка за извеждане?
Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, или член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка на риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/22: MFE, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Допускат ли разпоредбите на член 288, параграф 3 ДФЕС при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай прилагането на Директива [2011/7] да бъде разширено с национална правна уредба и по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране от ЕФРР, сключен между публичния орган, отговарящ за управлението на европейските средства, и юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl и др. (Femmes afghanes), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли съвкупността от мерки, които са налагани, подкрепяни или толерирани от субект, фактически разполагащ с управленската власт в дадена държава, и които водят по-специално до това, че жените:
– са лишени от възможността да заемат политически постове и да участват в процесите на вземане на политически решения,
– нямат на разположение правни средства, чрез които да могат да получават защита срещу основано на пола насилие и срещу домашно насилие,
– по принцип са изложени на риск от принудителни бракове и макар последните да са били забранени от субекта, разполагащ фактически с управленската власт, на жените не е предоставена ефективна защита срещу принудителни бракове и такива понякога се сключват дори при участието на лица, на които фактически са предоставени правомощия да упражняват държавна власт и които са знаели, че бракът е принудителен,
– не могат да упражняват трудова дейност или могат да упражняват такава дейност само в ограничена степен — предимно от дома си,
– срещат затруднения при достъпа до здравни заведения,
– са лишени, изцяло или в голяма степен от достъп до образование (доколкото например момичетата имат право само на начално образование),
– нямат право да пребивават или да се придвижат на обществени места, без да бъдат придружавани от мъж (който следва да е в определена родствена връзка с тях), като най-много им е разрешено да правят това само на определено разстояние от техния адрес по местоживеене,
– трябва да покриват изцяло тялото си на обществени места и да забулват лицата си,
– не могат да спортуват,
да се счита за достатъчно тежка по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95], за да се приеме, че дадена жена е засегната от тази съвкупност от мерки по сходен начин с описания в член 9, параграф 1, буква а) от тази директива?
Достатъчно ли е, за да ѝ се признае статут на [бежанец], жената да е засегната от тези мерки в държавата на произход само на основание на своя пол, или с оглед на преценката дали жената е засегната от тези мерки по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95], разглеждани в своята съвкупност, е необходимо да се провери нейното индивидуално положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/22: Комисия/PB, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Може ли Европейската комисия да приеме административна мярка за възстановяване на недължимо получени суми единствено въз основа на членове 4 и 7 от Регламент № 2988/95, без да е необходимо наличие на секторна правна уредба?
Позволяват ли член 103 от Финансовия регламент от 2002 г. и членове 4 и 7 от Регламент № 2988/95 да се търси възстановяване на недължимо платени суми от лица, които не са преки получатели на средствата, но са участвали в нередността или са били длъжни да предотвратят нейното извършване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/22: Комисия/HB, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Компетентен ли е Общият съд на Европейския съюз да разгледа жалба за отмяна срещу решение на Европейската комисия за възстановяване на суми, прието след сключването на договор за обществена поръчка, когато това решение се основава на упражняване на публичноправни властнически правомощия и има административен характер?
Могат ли актове на Европейската комисия, с които се разпорежда възстановяване на недължимо платени суми поради нередности в процедурата за възлагане на обществена поръчка, да се разглеждат като актове, пораждащи последици единствено в рамките на договорното правоотношение, и поради това да не подлежат на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-795/21: WEPA Hygieneprodukte и WEPA Deutschland/Комисия, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Изопачени ли са фактите и съобразено ли е съдържанието и обхватът на националното право при преценката на механизма за събиране и разпределение на спорната допълнителна такса?
Спазени ли са условията за наличие на държавна помощ, предоставена „чрез ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, при квалифицирането на спорното освобождаване като държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-792/21: AZ/Комисия, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Спазено ли е правото на изслушване и задължението за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Правилно ли е приложен критерият за определяне дали помощта е предоставена чрез „ресурси на държавата“ по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Може ли спорната допълнителна такса да се квалифицира като задължително плащане или парафискален налог по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Налице ли е държавен контрол върху средствата, събрани чрез спорната допълнителна такса, за целите на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е определена референтната рамка при анализа на селективността на спорната мярка?
Нарушен ли е принципът на недискриминация при разпореждането за възстановяване на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.