Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-217/23: Laghman, Съдебно решение от 27 март 2025 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че кандидат за международна закрила, срещу когото е насочено кръвно отмъщение в държавата му на произход поради принадлежността му към семейство, участващо в имуществен спор, може само на това основание да се счита за принадлежащ към „определена социална група“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-763/22: Procureur de la République () и d’une demande d’extradition), Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Следва ли член 16, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че в случай на конфликт между европейска заповед за арест и искане за екстрадиция орган на изпълнителната власт може да вземе решението кой от тези актове да има приоритет и че според случая такова решение трябва да може да подлежи на съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/24: Lindenbaumer, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
По какви критерии следва да се определя обичайното местопребиваване на съпрузите по смисъла на член 8, букви а) и б) от Регламент [№ 1259/2010], и по специално:
— изпращането на работа като дипломатически агент оказва ли влияние върху възможността да се приеме обичайно местопребиваване в приемащата държава, или, дори напротив, я изключва,
— трябва ли физическото присъствие на съпрузите в дадена държава да е с определена продължителност, преди да може да се приеме, че там е установено обичайно местопребиваване,
— изисква ли установяването на обичайно местопребиваване определена степен на социална и семейна интеграция в съответната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/23: Cividale и Flag, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Може ли мярка като уредената от националното законодателство […], и по-специално мярката, предвидена в член 2, параграф 2, буква a) от Министерска наредба № 73/2004, да се квалифицира като „помощ“ по смисъла и за целите на членове 107 и 108 ДФЕС и на Регламент [№ 659/1999]?
Може ли мярка като уредената от националното законодателство […], и по-специално мярката, предвидена в член 2, параграф 2, буква b) от Министерска наредба № 73/2004, да се квалифицира като „помощ“ по смисъла и за целите на членове 107 и 108 ДФЕС и на Регламент [№ 659/1999]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/24: LEGO (Notion d’utilisateur averti d’un dessin ou modèle), Заключение от 6 март 2025 г.
1) В случай като този по главното производство, в който притежателят се позовава на промишлен дизайн, ползващ се със закрила на основание член 8, параграф 3 от [Регламент № 6/2002], по отношение на едно или няколко конструкторни блокчета от конструктор на ответника, изпълняващи същата функция по сглобяване като блокчетата от промишления дизайн на ищеца, в съответствие ли е с правото на Съюза съдебна практика, съгласно която при определянето на обхвата на закрила, по смисъла на член 10 от [Регламент № 6/2002], на промишления дизайн на ищеца съдилищата:
– използват за отправна точка информирания потребител, който притежава технически познания за функцията на промишления дизайн и на продукта, каквито могат да се очакват от експерт в сектора,
– считат за информиран потребител този, който сравнява промишления дизайн на ищеца и продукта на ответника чрез подробен, технически и методически анализ, и
– приемат, че този информиран потребител изгражда цялостното си впечатление за промишления дизайн и продукта преди всичко като техническо становище?
2) В случай че по дело с посочените характеристики следва да се приеме, че обхватът на закрилата, предоставяна от промишления дизайн на ищеца, се разпростира върху една или няколко части от конструктора на ответника, които обаче представляват малък на брой конструкторни блокчета спрямо общия им брой, съвместимо ли е с правото на Съюза да се признае право на преценка на съда да отхвърли искането за забрана за продължаването на вноса на конструктора в съответната страна, отчитайки частичния характер на нарушението, ниската степен на тежест и на съотношение на нарушението спрямо стоката в нейната цялост, както и интересите, свързани с търговията без ограничения с даден конструктор, срещу преобладаващата част от който не са направени възражения, които причини се считат за „основателни причини“ за целите на член 89, параграф 1 от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/23: AEON NEPREMIČNINE и др., Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли членове 7, 16 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с член 15 от Директива 2006/123/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която максимално допустимото възнаграждение за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот не може да надхвърля 4 % от договорната цена, когато става въпрос за посредничество при покупко-продажба на еднофамилно жилище, апартамент или жилищна единица и купувачът е физическо лице?
Трябва ли членове 7, 16 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с член 15 от Директива 2006/123/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която максимално допустимото възнаграждение за посредничество при договор за наем на същия недвижим имот не може да надвишава 4 % от сумата, получена от умножаването на размера на месечния наем по броя на месеците, за които имотът е предоставен за ползване, и при всички случаи не може да надвишава сума, равна на размера на един месечен наем, когато става въпрос за посредничество при отдаване под наем на еднофамилно жилище, апартамент или жилищна единица и наемателят е физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/22: Przedsiębiorstwo A. (Délai de paiement de 120 jours fixé par le débiteur), Съдебно решение от 6 февруари 2025 г.
Трябва ли член 3, параграф 5 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че за изрично договаряне от предприятията на надвишаващ 60 дни срок за плащане може да става дума единствено при договори, чиито разпоредби не са определени само от едната от страните по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/24: CeramTec, Заключение от 6 февруари 2025 г.
1) Трябва ли да се считат за самостоятелни или дори изключващи се основанията за недействителност, които се състоят, от една страна, в регистрация на марка в противоречие с разпоредбите на член 7 [от Регламент № 207/2009], и от друга страна, в недобросъвестност на заявителя към датата на подаване на заявката и са предмет съответно на член 52, параграф 1, буква а) и буква б) [от същия] регламент?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли недобросъвестността на заявителя да се преценява с оглед само на абсолютното основание за отказ на регистрация, посочено в член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009, без да е установено, че заявеният като марка знак се състои изключително от формата на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат?
3) Трябва ли член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че изключва наличието на недобросъвестност на заявителя, който е подал заявка за регистрация на марка с намерението да защити техническо решение, когато след подаването на тази заявка се установи, че няма връзка между въпросното техническо решение и знаците, съставляващи заявената марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-783/23: Liège Airport Security, Заключение от 30 януари 2025 г.
Трябва ли член 9 от Регламент (ЕО) № 300/2008 […] да се тълкува в смисъл, че компетентният орган, определен по силата на тази разпоредба, извършва наблюдение над прилагането на общите основни стандарти, посочени в член 4, като се изключва всеки друг орган, само когато тези стандарти произтичат от правила, специфични за сигурността на гражданското въздухоплаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/23: Engie Romania, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на [правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление] по смисъла на разпоредбите на член [50] от [Хартата], или това нарушава [посоченото право]?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.