всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-413/12: Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León, Съдебно решение от 5 декември 2013 г.

Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и принципите на равностойност и ефективност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална процесуалноправна уредба, съгласно която в областта на исковете за преустановяване на нарушения, предявявани от сдруженията за защита на потребителите, от една страна, тези искове трябва да се предявяват пред юрисдикциите по мястото на установяване или по постоянния адрес или седалището на ответника и от друга страна, постановеният от първоинстанционната юрисдикция съдебен акт, с който се установява липсата на местна компетентност, не подлежи на въззивно обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-553/12: Комисия/DEI, Заключение от 5 декември 2013 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО, като се изисква Комисията да идентифицира и докаже конкретно поведение, представляващо злоупотреба, към което разглежданата държавна мярка е подтикнала или е можела да подтикне предприятието с господстващо положение.
Недостатъчни, неточни и неправилни мотиви в решението на Общия съд относно анализа на фактите и доказателствата, свързани с наличието на поведение, представляващо злоупотреба от страна на предприятието с господстващо положение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/12: MDDP, facet-document-type-ARRET

В обхвата ли на член 132, параграф 1, буква и), член 133 и член 134 от Директива 2006/112/ЕО попадат доставките на образователни услуги, предоставяни с търговска цел от частноправни организации, и допуска ли тази разпоредба общо освобождаване на всички частни организации от ДДС, без оглед на предмета им на дейност?
Може ли данъчнозадължено лице да се позове на несъвместимостта на националното освобождаване от ДДС с Директива 2006/112/ЕО, за да му бъде признато право на приспадане на платения по получени доставки ДДС, ако неговите услуги не се облагат с данъка поради въпросното освобождаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/13: MF 7, Определение от 14 ноември 2013 г.

Може ли Úřad průmyslového vlastnictví да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС и допустимо ли е преюдициално запитване от този орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-484/12: Georgetown University, Заключение от 14 ноември 2013 г.

2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, как следва да се тълкува член 3, буква в) от [Регламента за СДЗ] в случая, в който един действащ основен патент защитава няколко продукта и наистина към датата на заявката за [СДЗ] за един от защитените с основния патент продукти (А) още не са били издадени [СДЗ] за други защитени със същия основен патент продукти (Б и В), но в крайна сметка такива [СДЗ] за продуктите (Б и В) са издадени, преди да се вземе решение по заявката за [СДЗ] за първия продукт (А)?
3. От значение ли е за отговора на предходния въпрос дали заявката за [СДЗ] за един от защитените с основния патент продукти (А) е подадена в същия ден като заявките за други защитени със същия основен патент продукти (Б и В)?
4. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли да се издаде [СДЗ] за един от продуктите, защитени с действащ основен патент, когато преди това вече е бил издаден [СДЗ] за друг от защитените със същия основен патент продукти, но заявителят се отказва от първия си [СДЗ], за да може да получи нов сертификат въз основа на същия основен патент?
5. Ако за отговора на предходния въпрос е от значение дали отказът има обратно действие, съгласно коя уредба трябва да се преценява въпросът за обратното действие на отказа — съгласно член 14, буква б) от [Регламента за СДЗ] или съгласно националното право
Ако въпросът за обратното действие на отказа следва да се преценява съгласно член 14, буква б) от [Регламента за СДЗ], трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че отказът има обратно действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-390/12: Pfleger и др., Заключение от 14 ноември 2013 г.

1) Установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от [Хартата] принцип на пропорционалност допуска ли национална правна уредба като релевантните в главното дело разпоредби на членове 3—5, както и на членове 14 и 21 от Glücksspielgesetz (Закон за хазарта, наричан „GSpG“), които предоставят възможност за организиране на хазартни игри с игрални автомати единствено при условие (чието спазване може да бъде осигурено както посредством предвиждането на наказателна отговорност, така и чрез пряко въздействие върху обекта на нарушението) че е издадено и е налично разрешение, при положение че е възможно да съществуват само ограничен брой такива разрешения, независимо от обстоятелството, че както е видно, до този момент в нито едно съдебно или административно производство държавата не е доказала, че свързаната с тази мярка престъпност и/или пристрастяване в действителност представлява(т) съществен проблем, който може да бъде преодолян не чрез контролирано разрастване на дейностите по организиране на хазартни игри, за които да се издават разрешителни на голям брой отделни организатори на хазартни игри, а единствено чрез свързано с умерена реклама контролирано разрастване на дейността на дадено предприятие в монополно положение (съответно на много малък брой предприятия в олигополно положение)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от [Хартата] принцип на пропорционалност допуска ли национална правна уредба като членове 52—54 от GSpG, член 56a от GSpG и член 168 от Strafgesetzbuch, съгласно които в резултат на неточни легални определения е налице почти пълна наказателна отговорност, включително за различните категории участници (които могат да бъдат установени в други държави — членки на Европейския съюз), чието участие е много далечно (като например обикновените продавачи или наемодатели на игрални автомати)?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, демократичните изисквания и изискванията на правовата държава, които очевидно са залегнали в основите на член 16 от [Хартата], и/или изискванията за справедливост и ефективност съгласно член 47 от [Хартата], и/или задължението за прозрачност съгласно член 56 ДФЕС, и/или забраната за повторно съдебно преследване и наказване съгласно член 50 от Хартата на основните права допускат ли национална правна уредба като разпоредбите на членове 52—54 от GSpG, член 56a от GSpG и член 168 от StGB, чието разграничение при липсата на еднозначна законова уредба е трудно предвидимо и предварително установимо за гражданите, като всеки конкретен случай следва да се изяснява след провеждане на формално производство, свързано с голям разход на ресурси, и при положение че с тези разпоредби се свързват допълнителни различия по отношение на компетентността (на административните органи или съдилищата), правомощията за въздействие, свързаното с това заклеймяване във всеки отделен случай и процесуалното положение на страните (например разместването на тежестта на доказване)?
4) При утвърдителен отговор на първите три въпроса, допуска(т) ли член 56 ДФЕС и/или членове 15—17 от [Хартата] и/или член 50 от [Хартата] предвиждането на наказателна отговорност за лице, което е страна в посочените в член 2, параграф 1 точка 1 и член 2, параграф 2 от GSpG правоотношения, тясно свързани с даден игрален автомат за хазартни игри, и/или изземването, съответно отнемането в полза на държавата на тези уреди, и/или принудителното затваряне на цялото предприятие на такова лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/12: Tulică и Plavoşin, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.

Следва ли членове 73 и 78 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че когато цената на дадена стока е определена от страните, без изобщо да се споменава ДДС и доставчикът на тази стока е лицето — платец на ДДС за обложената сделка, трябва да се счита, че уговорената цена е цена с вече включен ДДС, или пък трябва да се приеме, че това е цената без ДДС, която трябва да се завиши с този данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-473/12: IPI, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.

Следва ли член 13, параграф 1, буква ж) in fine от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки свободата да предвидят или да не предвидят изключение от задължението за непосредствено информиране по член 11, параграф 1, ако това е необходимо с оглед на защитата на правата и свободите на другите лица, или държавите членки са подложени на определени ограничения във връзка с това?
Регламентираната във вътрешното право частна детективска дейност, която се извършва в полза на органи, оправомощени да съобщават на съдебните власти всяко нарушение на разпоредбите за защита на името на дадена професия и за реда за нейната организация, попада ли в зависимост от конкретните обстоятелства в обхвата на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, букви г) и ж) in fine от Директива [95/46]?
При отрицателен отговор на втория въпрос, член 13, параграф 1, букви г) и ж) in fine от Директива [95/46] съвместим ли е с член 6, параграф 3 [ДЕС], и по-специално с принципа за равенство и за недопускане на дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-518/11: UPC Nederland, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.

Попада ли в материалното приложно поле на НРР услуга, която се изразява в разпространение по кабел на [основен пакет от] програми и за доставката на която се фактурират както разходите за пренос, така и плащанията към радио- и телевизионни организации и дружества за колективно управление на авторски права във връзка с (припадащата им се част от) таксите за оповестяване на съдържанието на произведенията?
Предвид либерализирането на сектора на далекосъобщенията и целите на НРР, включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди [НРО] да получи (изключителното) правомощие да предприема действия по отношение на таксите за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, продължава ли [Hilversum] да има правомощието да защитава общите интереси на жителите [си], предприемайки действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез [ценова клауза]?
Ако отговорът е отрицателен, допуска ли НРР прилагането на [ценовата клауза], договорена от [Hilversum] при продажбата на нейната кабелна мрежа?
В положение като настоящото има ли публичен орган като [Hilversum] (и) задължение за лоялно сътрудничество съгласно правото на Съюза, ако при договарянето и последващото прилагане на [ценовата клауза] този орган не изпълнява публичноправни функции, а действа в рамките на правомощие, предоставено от частното право (вж. и шестия въпрос, буква а)?
В случай че НРР е приложима, а [Hilversum] има задължение за лоялно сътрудничество:
а) Задължението за лоялно сътрудничество във връзка с [целите на НРР], включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди [НРО] да получи правомощието да предприема действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, допуска ли възможността [Hilversum] да прилага [ценовата клауза]?
б) Ако това не е така, отговорът на (четвъртия въпрос, буква а) различен ли е за периода след „letter of serious doubt“, в което Комисията изразява сериозни съмнения за съвместимостта на предлагания от НОПД ценови контрол с целите на НРР, описани в член 8 от Рамковата директива, вследствие на което НОПД се отказва да приеме въпросната мярка?
Представлява ли член 101 ДФЕС императивна разпоредба, която националният съд трябва служебно да приложи по смисъла на членове 24 и 25 от Нидерландския граждански процесуален кодекс?
При утвърдителен отговор, с оглед на кои установени в производството обстоятелства съдът трябва служебно да провери дали член 101 ДФЕС е приложим
Този съд има ли подобно задължение и в случай че — след като на страните е дадена възможност да изразят становище по въпроса — тази проверка (евентуално) води до допълване на фактите по смисъла на член 149 от Нидерландския граждански процесуален кодекс?
Ако член 101 ДФЕС трябва да се приложи служебно, от установените в настоящото производство факти — предвид [целите на] НРР, прилагането ѝ от НОПД и от [Комисията] и уеднаквяването на използвани в НРР понятия като „значителна пазарна сила“ и „определяне на съответните пазари“ със сходни понятия на европейското право на конкуренция — възникват следните въпроси:
а) Трябва ли [Hilversum] при продажбата на кабелната ѝ мрежа и при [предвидената] от нея в тази връзка [ценова клауза] да се разглежда като предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. и третия въпрос)?
б) Трябва ли [ценовата клауза] да се разглежда като очевидно ограничение по смисъла на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, както е определено в Известието на Комисията относно споразуменията с незначителен ефект, които не ограничават съществено конкуренцията [по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО] (de minimis) (ОВ C 368, 2001 г., стр. 13, точка 11)
При утвърдителен отговор, налице ли е по тази причина съществено ограничение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС
При отрицателен отговор, за отговора имат ли значение изложените обстоятелства в шестия въпрос, буква г) [...]?
в) Ако [ценовата клауза] не представлява очевидно ограничение, ограничава ли тя конкуренцията (именно) защото:
— [NMa] е постановил, че UPC не е злоупотребило с господстващото си положение, прилагайки (по-високи) такси за извършването на идентични услуги на разпространението по кабел на основ[ен] пакет на същия пазар,
— в своето „letter of serious doubt“ Комисията е изразила сериозни съмнения за съвместимостта на регулирането (ex ante чрез ценови контрол) на таксите на крайните потребители за услуги като разпространението от UPC [по кабел] на основ[ен] пакет с целите, описани в член 8 от Рамковата директива
Има ли за отговора значение обстоятелството, че след като НОПД получава „letter of serious doubt“, се отказва да упражни ценови контрол?
г) Договорът, в който е включена [ценовата клауза], ограничава ли съществено конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (и) с оглед на обстоятелството, че:
— съгласно НРР UPC следва да се разглежда като предприятие със значителна пазарна сила ([Известие] de minimis, точка 7),
— почти всички нидерландски общини, които през 90-те години са продали своите кабелни мрежи на кабелни оператори — сред които е UPC, — са запазили в договорите си правомощия относно определянето на таксите за основния пакет ([Известие] de minimis, точка 8)?
д) С оглед на обстоятелството, че:
— съгласно НРР UPC трябва да се разглежда като предприятие със значителна пазарна сила,
— НОПД е провел процедурата по консултиране на европейско равнище — която съгласно НРР трябва да бъде следвана, когато дадена планирана мярка ще засегне търговията между държавите членки — във връзка с мярка за ценови контрол относно услуги като разпространението на основ[ен] пакет по кабел от кабелен оператор със значителна пазарна сила като UPC,
— към съответния момент стойността на договора е 51 милиона нидерландски гулдена (NLG), или около 23 милиона евро],
— почти всички нидерландски общини, които през 90-те години са продали своите кабелни мрежи на кабелни оператори — сред които е UPC, — са запазили в договорите си правомощия относно определянето на таксите за основния пакет[, разпространяван по кабел],
трябва ли да се счита, че договорът, в който е включена [ценовата клауза] (евентуално) засяга в съществена степен търговията между държавите членки по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, както по-конкретно е определено в Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81)?
Предвид НРР и изразените от Комисията в „letter of serious doubt“ сериозни съмнения за съвместимостта на (ex ante) регулирането на таксите за крайните потребители с целите на правото на конкуренция, има ли националният съд все още правомощие съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС да обяви наложената съгласно член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за неприложима спрямо включена [ценовата клауза]
Има ли за отговора значение обстоятелството, че след като НОПД получава „letter of serious doubt“, се отказва да упражни планирания ценови контрол?
С оглед на обстоятелствата към момента на сключване на договора (начало на либерализирането на сектора на далекосъобщенията) и последващото развитие в сектора на далекосъобщенията, включително влизането в сила на НРР и сериозните възражения по този повод от страна на Комисията срещу приемането на мярка за ценови контрол, допуска ли европейската санкция за нищожност съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС известен толеранс от гледна точка на действието ѝ във времето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-220/12: Thiele Meneses, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.

Правото на свободно движение и пребиваване, предоставено на гражданите на Съюза с членове 20 и 21 ДФЕС, допуска ли национална правна уредба, съгласно която германските граждани с постоянно местожителство извън [Германия] могат да получат помощ за обучение, за да посещават учебно заведение, само ако то се намира в страната на постоянното местожителство или в съседна на нея държава, и освен това особените обстоятелства в конкретния случай обосновават отпускането на помощта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form