Съд - шести състав
Съдебен състав – Съд – шести състав
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е искане за отмяна на съдебно решение, когато съдът вече е уважил искането на жалбоподателя и е отменил спорното решение?
Може ли жалбата да бъде насочена само срещу мотивите на съдебното решение, без да се иска отмяна на самия диспозитив, съгласно член 169, параграф 1 от Процедурния правилник?
Достатъчно ли е жалбоподателят да посочи само евентуална незаконосъобразност по същество на спорното решение, без да обоснове как тя би засегнала законосъобразността на запазването на неговите последици, за да бъде искането допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 във връзка с членове 17 и 52 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не гарантира справедливо минимално (фиксирано) възнаграждение на носителите на права (продуценти на звукозаписи), представлявани от организации за колективно управление на права, независимо от получените приходи или от направените от излъчващите организации разходи?
При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли посочените разпоредби национална правна уредба, която с незабавно действие отменя минималните (фиксирани по размер) възнаграждения, определени въз основа на предварително договорена методика между организацията за колективно управление на права и ползвателите, без да изменя критериите за изчисляване на възнаграждението и без да предвижда максимален срок за договаряне на нови споразумения (методики) за определяне на размера на справедливите възнаграждения?
При отрицателен отговор на първите два въпроса, има ли националната юрисдикция право и евентуално задължение да проверява дали процентните възнаграждения, изчислени въз основа на действителните приходи, декларирани от излъчващите организации, са справедливи и разумни съответно за носителите на права, от една страна, и за ползвателите, от друга страна, или, напротив, са явно незначителни или, в зависимост от случая, явно прекомерни и какви са критериите, които могат да се използват при тази преценка?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, ако националната юрисдикция установи, че възнаграждението, дължимо по силата на изменената с новата национална правна уредба методика, е незначително, има ли тази юрисдикция право и/или задължение да приложи алтернативни критерии, различни от критерия за декларирани приходи — като например определянето на възнаграждението въз основа на направените от радио- и телевизионните оператори разходи за дейността по излъчване, възнагражденията, платени от подобни радио- и телевизионни оператори или други сходни критерии — за да се гарантира, че носителите на правата получават подходящи възнаграждения, без да се накърняват законните интереси на ползвателите, т.е. без да са незначителни, нито прекомерно обременяващи за излъчващите организации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че физическо лице може да се счита за близък сътрудник на [ВПЛ] само поради факта, че посочените лица са част от едно и също сдружение, без да се отчита никакво друго обстоятелство?
Трябва ли [член 3, точка 9] от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че за да се определи, че дадено лице е [ВПЛ], е необходимо да се установи дали това лице заема длъжност от изброените в посочения член и освен това да се проучи и провери дали става въпрос за висша ръководна длъжност, а не за длъжност на средно или по-нисше равнище?
Трябва ли член 45, параграф 1 от Директива 2015/849 във връзка с параграф 8 от същия член да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да разрешават на задължените субекти по член 2, параграф 1 от Директива 2015/849, които се считат за дружества от една и съща група, да си обменят информация, включително чрез сключване на споразумения за обмен на информация и чрез осигуряване на взаимния обмен на информацията и възможността за взаимното ѝ използване за постигането на целите на Директива 2015/849?
Позволява ли също така член 45, параграфи 1 и 8 във връзка с член 3, точки 12 и 15 от Директива 2015/849 различни предприятия, принадлежащи към една и съща група, да използват и да се основават на такава информация или решения, които решения са взети в рамките на групата от висшето ръководство на принадлежащо към нея предприятие?
Трябва ли член 14, параграф 5 във връзка с член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект не е длъжен да прилага мерки за комплексна проверка на вече съществуващи търговски клиенти, ако не е изтекъл нито установеният в националното законодателство, нито предвиденият в процедурите за вътрешен контрол срок за повторно прилагане на мерки за комплексна проверка и на задължения субект не са му известни нови обстоятелства, които могат да повлияят на извършената по отношение на съответния клиент оценка на риска?
Изискването по член 11, буква г) от Директива 2015/849 задължените субекти да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, когато при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая общата стойност на сделката е равна или надвишава 2000 евро, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко операции, които изглеждат свързани, трябва ли да се тълкува в смисъл, че такива мерки трябва да се прилагат всеки път, когато общата стойност на сделката достига 2000 евро, независимо от периода на време, изминал преди отново да бъде достигната установената в тази разпоредба стойност от 2000 евро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на различни групи изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на една и съща група изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
При утвърдителен отговор на поне един от предходните въпроси, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали е налице систематично нарушение по член 59 от Директива 2015/849?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 143, параграф 1, буква д) от Директивата за ДДС и член 86, параграф 6 и член 203 от Митническия кодекс […] да се тълкуват в смисъл, че когато е възникнало митническо задължение съгласно член 79 от [този кодекс] поради неизпълнение на задължението за представяне, предвидено в член 139, параграф 1 от [посочения кодекс], за да се предостави освобождаване от вносни мита, и следователно освобождаване от ДДС, по отношение на повторен внос трябва да са изпълнени както материалноправните, така и процедурните условия, предвидени в член 203 от [същия кодекс]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Налице ли е особено тясна връзка между спора и дейността на испанския клон на Diamond Resorts Europe, която да оправдае приложението на член 7, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012?
Отговаря ли испанският клон на изискванията за център на дейност, трайно проявяващ се като продължение на главното дружество, с ръководство и материална база за водене на преговори с трети лица, съгласно изискванията на Регламента?
Отнася ли се спорът до действия или ангажименти, свързани с експлоатацията на клона или поети от него от името на главното дружество, които следва да се изпълнят в държавата, където се намира клонът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Изисква ли се спорът да произтича от дейността на клона, агенцията или представителството, за да се приложи специалната компетентност по член 7, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012?
Може ли да се приложи разпоредбата на член 7, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, ако договорите, предмет на спора, не са били сключени с клона на дружеството и липсват данни за участие на този клон в правоотношенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Общия регламент относно защитата на личните данни (ОРЗЛД) да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и ОРЗЛД да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и член 6, параграф 1, буква „а“ от ОРЗЛД да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело:
а) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза?
Следва ли член 19 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, изискването за независим и безпристрастен съд, да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните — конфиденциалност и професионална тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и ОРЗД да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и член 6, параграф 1, буква „а“ от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело: а) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС; б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза?
Следва ли член 19 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, изискването за независим и безпристрастен съд, да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните — конфиденциалност и професионална тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.