Съд - шести състав
Съдебен състав – Съд – шести състав
Дело C-723/23: Amilla, Съдебно решение от 10 април 2025 г.
Трябва ли член 23, параграф 1 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба като член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC, поради това, че тя включва в понятието „непочтено и недобросъвестно поведение“ на длъжника негови действия, насочени към кредитори на трети лица, различни от включените в списъка на кредиторите във воденото спрямо него производство по несъстоятелност на физическо лице?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC с член 20 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото предвижда изключение в производството за предоставяне на втори шанс, което не позволява приключване на същото с пълно опрощаване на задълженията?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC със съображение 79 и член 20, параграф 2 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото тази национална разпоредба не предвижда отчитане на индивидуалното положение на длъжника, установявайки изключение от обективен характер, без възможност за испанските съдебни органи да преценяват личното поведение на длъжника, който се ползва от производството за предоставяне на втори шанс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/23: Swiftair, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че определение на съдебен орган за прекратяване на наказателното производство, постановено в договаряща държава, което подлежи на обжалване, прието е след задълбочено разследване на делото и възпрепятства продължаването на производството, освен ако са налице нови уличаващи факти и/или обстоятелства, следва да се квалифицира като окончателно решение за целите на тази разпоредба дори когато за договарящата държава, в която е постановено определението за прекратяване на производството, то не се ползва от всички последици на решение, имащо пълна сила на пресъдено нещо?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че при влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство, което може да осигури предвидената в този текст закрила ne bis in idem, за „осъдено“ лице трябва да се счита всяко заподозряно в хода на разследването лице, чиито действия или бездействия са били разследвани, дори когато във фазата на разследването срещу това лице формално не е било извършено действие на наказателно преследване или принуда?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че е налице идентичност между, от една страна, физически лица, чиито действия са извършени при упражняване на корпоративните им функции в полза и за сметка на юридическото лице, което представляват, и от друга страна, самото юридическо лице, която идентичност забранява всякакво наказателно преследване срещу юридическо лице в една договаряща държава, ако неговите законни представители вече са били „осъдени“ по смисъла на правото на Съюза в друга договаряща държава, въпреки че срещу самото юридическо лице никога не е било възбуждано наказателно преследване в последната?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че юридическото лице следва да се ползва от закрилата на принципа ne bis in idem, включително когато в договарящата държава, в която е постановено окончателното решение, юридическото лице във всички случаи не е подлежало на наказателно преследване, било защото наказателната отговорност на юридическото лице не съществува в тази държава, било защото наказателната отговорност на юридическото лице може да бъде ангажирана само за престъпления, които не могат да бъдат изведени от деянията, предмет на наказателното преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/24: Grzera, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, и по-специално на член 2, параграф 1 и член 9, параграф 1 от нея, да се тълкуват в смисъл, че лице, което продава недвижим имот, неизползван преди това за икономическа дейност, като възлага подготовката на продажбата на професионален търговец, който след това, в качеството си на негов представител, извършва поредица от организирани действия с цел да раздели и продаде имота на по-висока цена, извършва независима икономическа дейност?
Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, и по-специално на член 9, параграф 1 от нея, да се тълкуват в смисъл, че всеки от съпрузите, които си сътрудничат, следва да се разглежда отделно като лице, което извършва независима икономическа дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/24: Nordcurrent group, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
При обстоятелства като разглежданите в настоящия случай, съответства ли на целите на правилото за борба със злоупотребите в [Директива 2011/96] национална практика, съгласно която дружество майка в държава членка не се освобождава от облагане с данък на дивидентите, получени от дъщерно дружество, установено в друга държава членка, поради това че такова дъщерно дружество се квалифицира като договореност, когато дъщерното дружество не е дружество за насочване на дохода и разпределената под формата на дивиденти печалба е генерирана от дейности, извършвани от името на дъщерното дружество, така че премахването на дъщерното дружество би довело до положение, при което изобщо липсва печалба или изплащане на дивиденти?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съответства ли на целите на правилото за борба със злоупотребите в [Директива 2011/96] национална практика, съгласно която, за да се признае, че установено в друга държава членка дъщерно дружество само по себе си представлява договореност, се преценява с оглед на обстоятелствата към момента на изплащане на дивидентите дали установяването на дъщерното дружество е обосновано от търговски съображения?
Може ли правилото за борба със злоупотребите в [Директива 2011/96] да се тълкува в смисъл, че когато дружество майка е получило дивиденти от установено в друга държава членка дъщерно дружество, което е квалифицирано като договореност, това квалифициране само по себе си е достатъчно, за да се установи, че посредством прилагането на освобождаването от данък на дивидентите дружеството майка е получило данъчно предимство, което противоречи на предмета или целта [на Директива 2011/96]
Освен това, следва ли обстоятелствата, свързани с факта, че печалбите, реализирани от дъщерно дружество, което е квалифицирано като договореност, са били обложени с корпоративен данък в държавата членка на установяване в съответствие с действащата в тази държава членка национална правна уредба, да се считат за релевантни за оспорването на констатацията, че е получено данъчно предимство или че е налице договореност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-462/23: Комисия/България (Eaux minérales), Съдебно решение от 3 април 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 3 април 2025 година(*) „ Неизпълнение на задължения от държава членка — Защита на потребителите — Директива 2009/54/ЕО — Член 8, параграф 2 — Забрана за предлагане на пазара на натурална минерална вода и на изворна вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание — Член 7, параграф 2, буква б) — Член 9, параграф 4, буква в) — Изисквания за етикетирането — Задължителна информация — Име на извора — Неправилно транспониране “ По дело C‑462/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 24 юли 2023 г., Европейска комисия, представлявана от Н. Николова и B. Rous Demiri, ищец, срещу Република България, представлявана от Цв. Митова, С. Русева и Р. Стоянов, ответник, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: T. von Danwitz, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на председател на шести състав, A. Kumin и I. Ziemele (докладчик), съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия моли Съда да установи, че: – като не е забранила предлагането на пазара на натурална минерална вода и изворна вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание, – като не е изискала върху етикетите на натуралните минерални води и изворните води да бъде обозначено името на извора, и – като ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/23: Комисия/Италия (Traitement des eaux urbaines résiduaires), Съдебно решение от 27 март 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 27 март 2025 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Пречистване на градските отпадъчни води — Директива 91/271/ЕИО — Членове 4, 5 и 10 — Замърсяване на чувствителни зони — Пречиствателни станции за градски отпадъчни води — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения — Неизпълнение на това решение — Член 260, параграф 2 ДФЕС — Парични наказания — Периодична имуществена санкция — Еднократно платима сума“ По дело C‑515/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 260, параграф 2 ДФЕС на 10 август 2023 г., Европейска комисия, представлявана от G. Gattinara и E. Sanfrutos Cano, ищец, срещу Италианска република, представлявана от G. Palmieri, подпомагана от M. Di Benedetto, M. Russo и F. Severi, avvocati dello Stato, ответник, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: A. Kumin, председател на състава, F. Biltgen (докладчик), председател на първи състав, и I. Ziemele, съдии, генерален адвокат: T. Ćapeta, секретар: G. Chiapponi, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 ноември 2024 г., предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия моли Съда: – да признае за установено, че като не е приела всички мерки, необходими за изпълнението на решение от 10 април 2014 г., Комисия/Италия, C‑85/13, наричано по-нататък решение C‑85/13, EU:C:2014:251), Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/23: XH/Комисия, Съдебно решение от 27 март 2025 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/24: Cajasur Banco, Определение от 24 март 2025 г.
Какви са минималните изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
В кои случаи липсата на достатъчно изложение на фактическата и правната рамка прави преюдициалното запитване явно недопустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/24: Cajasur Banco, Определение от 24 март 2025 г.
Недостатъчната яснота във връзката между исканото тълкуване на правото на Съюза и приложимото национално законодателство съответства ли на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли преюдициално запитване да бъде прието за допустимо при липса на достатъчно сведения относно фактическия и правния контекст на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.