Дело C-509/23: Laimz, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.

Трябва ли член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че физическо лице може да се счита за близък сътрудник на [ВПЛ] само поради факта, че посочените лица са част от едно и също сдружение, без да се отчита никакво друго обстоятелство?

Трябва ли [член 3, точка 9] от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че за да се определи, че дадено лице е [ВПЛ], е необходимо да се установи дали това лице заема длъжност от изброените в посочения член и освен това да се проучи и провери дали става въпрос за висша ръководна длъжност, а не за длъжност на средно или по-нисше равнище?

Трябва ли член 45, параграф 1 от Директива 2015/849 във връзка с параграф 8 от същия член да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да разрешават на задължените субекти по член 2, параграф 1 от Директива 2015/849, които се считат за дружества от една и съща група, да си обменят информация, включително чрез сключване на споразумения за обмен на информация и чрез осигуряване на взаимния обмен на информацията и възможността за взаимното ѝ използване за постигането на целите на Директива 2015/849?

Позволява ли също така член 45, параграфи 1 и 8 във връзка с член 3, точки 12 и 15 от Директива 2015/849 различни предприятия, принадлежащи към една и съща група, да използват и да се основават на такава информация или решения, които решения са взети в рамките на групата от висшето ръководство на принадлежащо към нея предприятие?

Трябва ли член 14, параграф 5 във връзка с член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект не е длъжен да прилага мерки за комплексна проверка на вече съществуващи търговски клиенти, ако не е изтекъл нито установеният в националното законодателство, нито предвиденият в процедурите за вътрешен контрол срок за повторно прилагане на мерки за комплексна проверка и на задължения субект не са му известни нови обстоятелства, които могат да повлияят на извършената по отношение на съответния клиент оценка на риска?

Изискването по член 11, буква г) от Директива 2015/849 задължените субекти да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, когато при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая общата стойност на сделката е равна или надвишава 2000 евро, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко операции, които изглеждат свързани, трябва ли да се тълкува в смисъл, че такива мерки трябва да се прилагат всеки път, когато общата стойност на сделката достига 2000 евро, независимо от периода на време, изминал преди отново да бъде достигната установената в тази разпоредба стойност от 2000 евро?