4.11.12.02 - Изпиране на пари и финансиране на тероризма
Изпиране на пари и финансиране на тероризма
Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
Изключва ли вторичното право на Съюза (по-специално, член 60, параграфи 5 и 6 във връзка с член 58, параграфи 1—3 във връзка с член 59, параграф 1 от Директива 2015/849), както и общите правни принципи на Европейския съюз (по-специално принципът на effet utile) разпоредбите на член 35, параграфи 1—3 (относно възможността за налагане на административни наказания на юридически лица) и член 36 (относно удължаването на погасителната давност) от Закона срещу изпирането на пари, които, разгледани във връзка с тълкуването на тези разпоредби от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), поставят следните изисквания, за да се наложи административно наказание на юридическото лице: за обвиняемо лице със статут на главна страна по делото да бъде предварително признато физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира, или друго физическо лице, което е действало от името и за сметка на юридическото лице (при стриктно спазване на всички права на страните), а освен това — в диспозитива на наказателното постановление срещу юридическото лице задължително да бъде установено, че деянието на поименно посоченото в него физическо лице (или физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира) е съставомерно, както и че това физическо лице е действало противоправно и виновно, за да може на последващ етап за това деяние да се търси отговорност от юридическото лице, при положение че погасителната давността за административнонаказателното преследване и за възможността за налагане на административно наказание e съответно три и пет години от извършването на деянието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-509/23: Laimz, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли член 3, точка 11, буква а) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че физическо лице може да се счита за близък сътрудник на [ВПЛ] само поради факта, че посочените лица са част от едно и също сдружение, без да се отчита никакво друго обстоятелство?
Трябва ли [член 3, точка 9] от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че за да се определи, че дадено лице е [ВПЛ], е необходимо да се установи дали това лице заема длъжност от изброените в посочения член и освен това да се проучи и провери дали става въпрос за висша ръководна длъжност, а не за длъжност на средно или по-нисше равнище?
Трябва ли член 45, параграф 1 от Директива 2015/849 във връзка с параграф 8 от същия член да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да разрешават на задължените субекти по член 2, параграф 1 от Директива 2015/849, които се считат за дружества от една и съща група, да си обменят информация, включително чрез сключване на споразумения за обмен на информация и чрез осигуряване на взаимния обмен на информацията и възможността за взаимното ѝ използване за постигането на целите на Директива 2015/849?
Позволява ли също така член 45, параграфи 1 и 8 във връзка с член 3, точки 12 и 15 от Директива 2015/849 различни предприятия, принадлежащи към една и съща група, да използват и да се основават на такава информация или решения, които решения са взети в рамките на групата от висшето ръководство на принадлежащо към нея предприятие?
Трябва ли член 14, параграф 5 във връзка с член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект не е длъжен да прилага мерки за комплексна проверка на вече съществуващи търговски клиенти, ако не е изтекъл нито установеният в националното законодателство, нито предвиденият в процедурите за вътрешен контрол срок за повторно прилагане на мерки за комплексна проверка и на задължения субект не са му известни нови обстоятелства, които могат да повлияят на извършената по отношение на съответния клиент оценка на риска?
Изискването по член 11, буква г) от Директива 2015/849 задължените субекти да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, когато при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая общата стойност на сделката е равна или надвишава 2000 евро, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко операции, които изглеждат свързани, трябва ли да се тълкува в смисъл, че такива мерки трябва да се прилагат всеки път, когато общата стойност на сделката достига 2000 евро, независимо от периода на време, изминал преди отново да бъде достигната установената в тази разпоредба стойност от 2000 евро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-671/23: Lietuvos bankas, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на различни групи изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на една и съща група изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
При утвърдителен отговор на поне един от предходните въпроси, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали е налице систематично нарушение по член 59 от Директива 2015/849?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/24: MISTRAL TRANS, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.
Трябва ли понятието „външен експерт-счетоводител“, съдържащо се в член 2, параграф 1, точка 3, буква а) от Директива [2015/849], да се тълкува в смисъл, че се прилага и в случаите, в които счетоводните услуги се предоставят само на свързани с външния експерт-счетоводител лица?
При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 58, параграф 1 от Директива [2015/849] да се тълкува в смисъл, че при преценката на пропорционалността на наложената санкция е от значение, че:
а) счетоводните услуги се предоставят само на свързани с доставчика им лица;
б) начинът на водене на счетоводството чрез външен експерт-счетоводител е избран от съображения за ефективност в рамките на група от свързани предприятия, а не по критерии, произтичащи от нормативни актове или основани на икономическата действителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/23: Citadeles nekustamie īpašumi, Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Трябва ли понятието „доставчик на услуги по […] дружествено управление“, съдържащо се в член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849, да се тълкува в смисъл, че се отнася до отделна услуга, която не произтича от сделка за отдаване под наем на собствени недвижими имоти и не е свързана с такава сделка, независимо дали [наемодателят] е предоставил съгласието си наемателят да регистрира адреса си на управление и да извършва сделки в отдадения под наем имот?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли понятието „доставчик на услуги по […] дружествено управление“, съдържащо се в член 3, точка 7, буква в) от Директива 2015/849, да се тълкува в смисъл, че в случаите, при които имотът се отдава под наем от физическо лице, към него трябва да се прилагат същите изисквания като към юридическо лице или правно образувание, независимо от фактическите обстоятелства, например от броя на притежаваните и отдавани под наем имоти, от това, че дейността по отдаване под наем на имота не е свързана с икономическата дейност, или от други обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/21: PrivatBank и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Могат ли финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции, и по-специално кредитни институции, да се считат за движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически или юридически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава определен размер, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на първата от посочените разпоредби, както и ограничение на движението на капитали по смисъла на втората от тези разпоредби?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава 15000 евро, или с юридически лица, чиято икономическа дейност не е свързана с тази държава членка и чийто месечен кредитен оборот надвишава 50000 евро, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, стига тази административна мярка, първо, да е обоснована с целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или като необходима мярка за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми в областта на пруденциалния надзор върху финансовите институции или пък като мярка, обоснована със съображенията за обществен ред по член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС, второ, е годна да гарантира осъществяването на тези цели, трето, не надхвърля необходимото за постигането им и четвърто, не засяга прекомерно защитените съгласно членове 56 и 63 ДФЕС права и интереси на съответната кредитна институция и нейните клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/20: Luxembourg Business Registers, Съдебно решение от 22 ноември 2022 г.
Валиден ли е член 1, точка 15, буква в) от Директива 2018/843 — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива 2015/849 се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — от гледна точка на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Втори и трети въпрос по дело C‑601/20 и въпросите по дело C‑37/20 не следва да се разглеждат, тъй като се основават на предположението за валидност на член 30, параграф 5 от изменената Директива 2015/849, което е опровергано с отговора на първия въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/20: Teritorialna direktsia na NAP, Определение от 5 октомври 2022 г.
Попада ли националната правна уредба, която изисква всички плащания в брой над определен праг да се извършват само по банков път, в приложното поле на Директива 2015/849?
Позволява ли Директива 2015/849 на държавите членки да въвеждат по-ниски прагове и по-строги разпоредби относно плащания, различни от тези, извършени като възнаграждение за доставки на стоки?
Допустими ли са допълнителните въпроси, които не отговарят на изискванията за съдържание на преюдициалното запитване, съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/16: CORPORATE COMPANIES, Съдебно решение от 17 януари 2018 г.
Попадат ли също и лицата, които в рамките на професионалната си дейност продават търговски дружества, вписани в търговския регистър и учредени с цел да бъдат продадени (т.нар. „ready-made“ дружества), като осъществяват продажбата чрез прехвърляне на свое участие в продаваното дъщерно дружество, в приложното поле на член 2, параграф 1, точка 3, буква в) във връзка с член 3, параграф 7, буква a) от Директива 2005/60?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/14: Safe Interenvios, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.