всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - шести състав

Съдебен състав – Съд – шести състав

Дело C-62/93: BP Soupergaz/Гръцка държава, Съдебно решение от 6 юли 1995 г.

1. Имало ли е право гръцкото правителство, по каквато и да е причина,
(а) съгласно разпоредбите на член 37, параграфи 1 и 4 от Закон № 1642/1986, от една страна, да подлага вноса на готови петролни продукти на данък върху добавената стойност, изчислен върху основната цена, посочена по-горе, която се различава от предвидената в член 11А, параграф 1 и Б, параграфи 1 и 2 от Шестата директива на Съвета, и, от друга страна, да освобождава дружествата, търгуващи с петролни продукти, бензиностанциите и другите търговци на дребно от задължението да подават съответните декларации, като по този начин ги лишава от правото на приспадане на данъка;
(б) да освобождава от данък, съгласно член 37, параграф 6 от Закон № 1642/1986, услугите по транспорт и съхранение на петролни продукти, които не са свързани с транспортирането и др. на тези продукти от първата до друга посочена дестинация?
2. Ако отговорът е отрицателен, т.е. ако гръцкото правителство не е имало такова право, са ли член 11А, параграф 1 и Б, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1 и 2 от Шестата директива безусловни и достатъчно ясни, за да може ищецът да се позове на тях като на норма с по-висока юридическа сила пред Dioikitiko Protodikeio, пред който е висящо делото
Освен това, ако това е така, при прилагането на тези разпоредби от директивата, може ли данъчно задълженото лице да поиска със задна дата, считано от 1 януари 1987 г., когато Закон № 1642/86 е влязъл в сила, приспадане на данъка върху въпросните входящи доставки, който не е бил приспаднат, и възстановяване на сумата на всеки данък, платен на това основание за 1987 г., който не е бил дължим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-171/94: Merckx и Neuhuys/Ford Motors Company Belgium, Заключение от 6 юли 1995 г.

Съществува ли прехвърляне на предприятие по смисъла на Директива 77/187/ЕИО от 14 февруари 1977 г., ако предприятие, което е решило да прекрати дейността си на 31 декември 1987 г., уволнява по-голямата част от персонала си, като запазва само 14 души от общо над 60, и решава, че тези 14 души, запазвайки придобитите си права, трябва от 1 ноември 1987 г. да работят за предприятие, с което първото предприятие няма формално споразумение, но което от 15 октомври 1987 г. притежава дилърството, което преди това е било на първото предприятие, и ако първото предприятие не е прехвърлило никакви свои активи на второто?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/94: SCAC/ASIPO, Съдебно решение от 29 юни 1995 г.

Следва ли член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 668/93 на Съвета да се тълкува в смисъл, че когато предприятие за преработка на домати, на което е разпределена определена квота за производство на белени домати, прехвърли 25 % от пресните домати от квотата за „белени домати“ към квотата за „концентрат“ или „други продукти“, такова прехвърляне има последици за следващите маркетингови години, като води до това, че на всяко предприятие се разпределя квотата за пресни домати, предназначени за „белени домати“, която е получило през предходната маркетингова година, увеличена обаче с квота за пресни домати, предназначени за „концентрат“ или „други продукти“ пропорционално на процента пресни домати, действително преработени в „концентрат“ или „други продукти“ по силата на посоченото по-горе прехвърляне от 25 %, извършено през предходната маркетингова година, и с което се намаляват съответно процентните квоти за пресни домати (предназначени за „концентрат“ или „други продукти“), разпределени на другите предприятия за преработка?
Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, като се има предвид решението на Съда на Европейските общности по съединени дела C-143/88 и C-92/89 Zuckerfabrik Suederdithmarschen и Zuckerfabrik Soest, и като се отчита, че съществуват сериозни съмнения относно валидността на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 668/93 на Съвета от 17 март 1993 г. и че ищецът изглежда е изложен на риск от сериозна и непоправима вреда, незаконосъобразен ли е член 1, параграф 2 от този регламент, който предвижда прогресивно увеличаване на квотата за преработка на пресни домати, разпределена на предприятията, произвеждащи „белени домати“, за сметка на предприятията, произвеждащи „концентрат“ или „други продукти“ по механизма, описан в предходния въпрос, на основание, че нарушава принципа на недискриминация, признат в правния ред на Общността и по-специално член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-135/94: Комисия/Италия, Съдебно решение от 29 юни 1995 г.

Допустимо ли е производството за установяване на неизпълнение на задължения да бъде образувано въз основа на формално уведомително писмо, което не съдържа изрично позоваване на релевантните разпоредби на Договора за Евратом, когато впоследствие тези разпоредби са посочени в мотивираното становище и в исковата молба?
Нарушила ли е Италианската република задълженията си по Директива 89/618/Евратом, като не е приела необходимите закони, подзаконови и административни мерки за нейното транспониране в националното право в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-454/93: Rijksdienst voor Arbeidsvoorziening/Van Gestel, Съдебно решение от 29 юни 1995 г.

Следва ли член 71, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държавата-членка, в която са работили, дори когато, в дерогация от член 13, параграф 2, буква а) от този регламент и съгласно член 17 от него, компетентните органи на две държави-членки са се споразумели лицето да остане подчинено на законодателството за социално осигуряване на една от тези държави-членки, която не е тази, на чиято територия лицето е било заето?
Ако Съдът приеме, че в такъв случай държавата, определена в дерогиращото споразумение, която не е тази, в която безработното лице е работило последно, е компетентната държава по смисъла на член 71, параграф 1, следва ли това да е така и могат ли разпоредбите на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) да се прилагат, когато това споразумение е сключено, след като лицето вече е пребивавало и работило на територията на една и съща държава-членка и по време на тази последна заетост е пребивавало и работило без прекъсване в същата държава-членка, в която е установен и работодателят му, като тази държава-членка не е тази, към чието законодателство за социално осигуряване лицето е било подчинено по време на тази заетост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-125/94: Aprile/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Заключение от 29 юни 1995 г.

1. Съгласно регламентите на ЕИО за прилагане в Общността на споразуменията ЕИО/ЕАСТ, техните допълнителни протоколи и последващи изменения, прилагат ли се разпоредбите на Директива 83/643/ЕИО на Съвета и към митнически операции, свързани с търговията между ЕИО и ЕАСТ и продуктите, обхванати от тези споразумения и последващи изменения
По-специално, по отношение на митническите операции, свързани с продукти, обхванати от споразуменията ЕИО/ЕАСТ, съвместимо ли е с горепосочените разпоредби на правото на Общността законодателство на държава членка, като член 15 от Президентски указ № 254 от 8 май 1985 г. и член 11 от Президентски указ № 43 от 23 януари 1973 г., чийто член 11, параграф 2, буква б) ограничава (в противоречие с втора алинея на член 5, параграф 1 от Директива 83/643/ЕИО на Съвета от 1 декември 1983 г.) нормалното работно време на митническите служби до шест часа дневно от понеделник до петък и разрешава начисляването на разходите за услуги за митнически операции, извършени извън нормалното работно време
2. За да се допълнят и изяснят изводите, изрично отнасящи се до вътрешнообщностната търговия в решение по дело C-209/89 Commission v Italy [1991] ECR I-1575, прилагат ли се принципите, изложени в това решение, и към търговията с трети страни и с членове на ЕАСТ по силата на разпоредбите на Договора за ЕИО относно забраната на такси с еквивалентен ефект на митнически сборове, Митническия съюз и установяването на Общата митническа тарифа и произтичащото от това вторично законодателство
По-специално, забраняват ли горепосочените разпоредби на правото на Общността, по отношение и на митническите операции, свързани с търговията с трети страни, приемането и/или запазването от държава членка на национално законодателство — като това, предвидено в Министреските укази от 29 юли 1991 г. (GURI № 193 от 31 юли 1971 г.) и 30 януари 1971 г. (GURI от 5 февруари 1979 г.) — съгласно което на частните търговци се начисляват разходите за услуги „извън нормалното работно време“, които не представляват просто сума, изчислена въз основа на разходите на персонала, действително ангажиран с исканите митнически операции, предоставяни едновременно за спедитора, а единна такса за всяка искана митническа операция, съответстваща на категорията и продължителността на най-скъпата предоставена услуга и която по никакъв начин не е свързана с таксата, начислявана отделно за всяка от другите митнически операции, поискани от спедитора и предоставени едновременно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-260/94: Комисия/Гърция, Заключение от 20 юни 1995 г.

Неизпълнение на задължението за приемане в установения срок на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за привеждане в изпълнение на Директива 91/263/ЕИО на Съвета от 29 април 1991 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно телекомуникационното крайно оборудване, включително взаимното признаване на тяхното съответствие
Алтернативно — неизпълнение на задължението за уведомяване на Комисията относно тези мерки

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-92/94: Secretary of State for Social Security и Chief Adjudication Officer/Graham и др., Заключение от 15 юни 1995 г.

1) Какви критерии следва да приеме националният съд, за да реши дали посочените по-горе разлики в третирането на мъже и жени са допустими съгласно член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО
2) При обстоятелствата по настоящото дело, изпълнени ли са съответните критерии по отношение на: (a) разликата в размера на изплащаната инвалидна пенсия на мъже и жени на възраст между 60 и 65 години; и (b) разликата в определящите дати за право на инвалидна добавка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/93: Delavant/Allgemeine Ortskrankenkasse für das Saarland, Съдебно решение от 8 юни 1995 г.

Забраняват ли член 1, буква е), първа алинея, член 2, параграф 1, член 3, параграф 1, член 19, параграф 1, буква а) и параграф 2, и член 20 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, държавите членки да обвързват включването в система за социално осигуряване на родните деца на граничен работник, осигурен в друга държава членка, от нивото на доходите на нейния съпруг, в допълнение към условията, свързани с личното положение на самите деца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form