Дело C-96/94: Centro Servizi Spediporto/Spedizioni Marittima del Golfo, Заключение от 6 юли 1995 г.

1. Съвместими ли са членове 3, буква ж), 5, 30, 85, 86 (и евентуално 90) от Договора за ЕИО с национално законодателство, което: (a) възлага на комитет, чиито членове (като пазители на интересите на своя сектор) са представители на асоциациите на автомобилните превозвачи и/или на частни споразумения, задачата да определя тарифите за автомобилния превоз на стоки за сметка на трети лица, като прави тези тарифи задължителни за всички стопански оператори след одобрение от публичните органи съгласно процедурите, предвидени в Закон № 162/93 и 298/74 и в Министърската наредба от 18 ноември 1982 г.; (b) позволява: - възпрепятстване на свободното формиране на цени; - налагане на договорни условия, които са резултат от прилагането на задължителни тарифи, които не са изчислени въз основа на действителната стойност на предоставената услуга; - разширяване на задължителната тарифа върху всеки друг договор, по силата на който се предоставя транспортна услуга, като по този начин тази услуга се изключва от системата на свободното формиране на цени; - дискриминация между ползвателите на транспортни услуги в зависимост от приетата тарифа; - прилагане на различни условия за едни и същи услуги, като се позволява на превозвачите да сключват договори с нестандартни условия; - изкривяване на договорното отношение между превозвача и клиента, като последният се излага на възможни съдебни действия от страна на автомобилните превозвачи за допълнително плащане; - дискриминация срещу ползвателите на автомобилни транспортни услуги в зависимост от приетата тарифа; - прилагане на различни условия за еквивалентни услуги, тъй като автомобилните превозвачи могат да сключват договори с дерогиращи условия; - промени в договорното отношение между превозвача и клиента, които правят последния отговорен за съдебни действия от страна на автомобилния превозвач за плащане на дължимата сума; - ограничаване на всяка реорганизация на предлагането на автомобилен транспорт, насочена към удовлетворяване на нуждите на клиентите?
2. Попада ли законовият монопол върху автомобилния превоз на стоки за сметка на трети лица в обхвата на член 90 от Договора за ЕИО

Ако да, могат ли правата, предоставени на упълномощените превозвачи, да представляват злоупотреба с колективно господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО

Алтернативно, може ли такъв монопол, регулиран от националното законодателство по начина, описан в първи въпрос, и доколкото може да засегне цената на внасяните продукти, да представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
3. Следва ли определението за „комбиниран превоз на стоки между държавите членки“ по смисъла на член 1 от Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 г. относно установяването на общи правила за някои видове комбиниран превоз на стоки между държавите членки да се тълкува като не накърняващо „ефективността“ на принципа на свободата на предоставяне на услуги, приложим към морския транспорт между държавите членки и между държавите членки и трети страни, посочен в член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г.; с други думи, либерализиран ли е превозът на стоки дори когато морското пътуване с кораб под флаг на Общността, между пристанище на трета страна и пристанище на държава членка, е част от комбиниран превоз между тази страна и държавата членка?