Дело C-454/93: Rijksdienst voor Arbeidsvoorziening/Van Gestel, Съдебно решение от 29 юни 1995 г.

Следва ли член 71, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държавата-членка, в която са работили, дори когато, в дерогация от член 13, параграф 2, буква а) от този регламент и съгласно член 17 от него, компетентните органи на две държави-членки са се споразумели лицето да остане подчинено на законодателството за социално осигуряване на една от тези държави-членки, която не е тази, на чиято територия лицето е било заето?

Ако Съдът приеме, че в такъв случай държавата, определена в дерогиращото споразумение, която не е тази, в която безработното лице е работило последно, е компетентната държава по смисъла на член 71, параграф 1, следва ли това да е така и могат ли разпоредбите на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) да се прилагат, когато това споразумение е сключено, след като лицето вече е пребивавало и работило на територията на една и съща държава-членка и по време на тази последна заетост е пребивавало и работило без прекъсване в същата държава-членка, в която е установен и работодателят му, като тази държава-членка не е тази, към чието законодателство за социално осигуряване лицето е било подчинено по време на тази заетост?