Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-127/13: Strack/Комисия, Съдебно решение от 2 октомври 2014 г.
Нарушено ли е правото на законен съд и правото на изслушване чрез преразпределянето на делото на друг съдебен състав без предварително уведомяване на страните?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително разумният срок на производството, правото на изслушване и задължението за индивидуална преценка на документите и заличените данни?
Запазва ли жалбоподателят правен интерес да оспорва мълчаливите откази за достъп до документи след приемането на изрични решения от институцията?
Изопачил ли е Общият съд фактите и мотивите относно обхвата на заявлението за достъп до документите във връзка с дело T‑110/04?
Законосъобразно ли е приложено изключението за защита на личните данни и оправдани ли са извършените заличавания на лични данни в предоставените документи?
Обосновано ли е приложено изключението за защита на търговските интереси по отношение на информацията в документите по дело T‑110/04 и надделява ли по-висш обществен интерес за оповестяването им?
Нарушено ли е правото на обезщетение за вреди, причинени от Комисията при обработката на заявленията за достъп до документи?
Длъжен ли е Общият съд да задължи Комисията да предостави документите, до които е отказан достъп в нарушение на Регламент № 1049/2001?
Правилно ли е разпределениeто на съдебните разноски от Общия съд с оглед изхода на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/13: Fonderie 2A, Съдебно решение от 2 октомври 2014 г.
Трябва ли разпоредбите на Шеста директива, съгласно които се определя мястото на вътреобщностна доставка, да се тълкуват в смисъл, че доставката на стока от едно дружество за клиент в друга страна от Европейския съюз след преработка на стоката за сметка на продавача в обект на друго дружество, разположен в страната на клиента, е доставка между страната на продавача и страната на крайния получател или доставка в рамките на страната на крайния получател от обекта, в който е извършена преработката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/13: E, Съдебно решение от 1 октомври 2014 г.
Компетентността по въпросите на родителската отговорност, която е пророгирана съгласно член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 в полза на сезирана по взаимно съгласие на носителите на родителската отговорност юрисдикция на държава членка, отпада ли с постановяването на влязло в сила решение по това производството, или се запазва след постановяването на такова решение?
Допуска ли член 15 от Регламент № 2201/2003 юрисдикция на държава членка да прехвърли компетентност при липса на висящо производство относно детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/13: Съвет/Alumina, Съдебно решение от 1 октомври 2014 г.
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието за „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“ по смисъла на член 2, параграфи 1 и 6 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, когато цената включва премия за риск от неплащане?
Спазено ли е задължението за мотивиране при постановяване на съдебното решение относно изключването на продажби с включена рискова премия от обхвата на обичайните търговски условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-518/13: Eventech, Заключение от 24 септември 2014 г.
1. При обстоятелствата по настоящото дело предоставянето на автобусна лента от обществен път на разположение само на т.нар. черни таксита, но не и на [наеманите за частни цели превозни средства], през часовете, когато се използва тази автобусна лента, означава ли, че е налице използване на „ресурси на държавата“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
2. а) При проверката дали предоставянето на автобусна лента от обществен път на разположение на черните таксита, но не и на [наеманите за частни цели превозни средства], през часовете, когато се използва тази автобусна лента, е селективно за целите на член 107, параграф 1 ДФЕС, коя е релевантната цел, съобразно която следва да се прецени дали черните таксита и [наеманите за частни цели превозни средства] са в сравнимо правно и фактическо положение?
2. б) Ако може да се докаже, че релевантната цел по смисъла на въпрос 2, буква а) поне отчасти е създаването на безопасна и ефективна транспортна инфраструктура, и че са налице съображения за безопасност и/или ефективност, които дават основание да се разреши на черните таксита да се движат по автобусните ленти и които не се прилагат по същия начин към [наеманите за частни цели превозни средства], възможно ли е да се приеме, че мярката не е селективна по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
2. в) При отговора на въпрос 2, буква б) трябва ли да се провери дали държавата членка, която е изложила такава обосновка, също така е доказала, че благоприятното третиране на черните таксита в сравнение с [наеманите за частни цели превозни средства] е пропорционално и не надхвърля това, което е необходимо?
3. Предоставянето на автобусна лента от обществен път на разположение на черните таксита, но не и на [наеманите за частни цели превозни средства], през часовете, когато се използва тази автобусна лента, в състояние ли е да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в случаите, когато въпросният път се намира в централната част на Лондон, и няма пречка гражданите от която и да било друга държава членка да притежават или управляват черните таксита или [наеманите за частни цели превозни средства]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/12: Valimar, Съдебно решение от 18 септември 2014 г.
Следва ли член 11, параграф 9 и параграф 10 от [Основния регламент] да се тълкува във връзка с член 2, параграфи 8 и 9 от същия регламент в смисъл, че ако няма обоснована промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9, тези разпоредби имат предимство пред всякакви имплицитни пълномощия на институциите по член 11, параграф 3 от [Основния] регламент при определянето на експортната цена, в това число, както в случая на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, имплицитното пълномощие на институциите да правят оценка на надеждността на експортните цени на [SSM] за в бъдеще, като правят сравнения с минималните цени съгласно ценовите гаранции и с цени от продажби в трети страни
Оказват ли влияние на отговора на този въпрос случаите, когато, както в случая на [SSM] и Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, институциите, при упражняването на правомощията си във връзка с оценката на трайността на промяната на обстоятелствата по съществуването на дъмпинг съгласно член 11, параграф 3 от същия регламент, решат да изменят антидъмпинговата мярка (да понижат ставката на антидъмпинговото мито)?
Следва ли от отговора на първия въпрос, че при обстоятелствата, описани в Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, в частта относно определянето на експортната цена на [SSM], и при отсъствие в текста на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета на изрично обосноваване на промяна по смисъла на член 11, параграф 9 от [Основния] регламент, оправдаваща използване на нова методология, Комисията е била длъжна да приложи методология за определяне на експортната цена, използвана в първоначалното разследване, в дадения случай съобразно член 2, параграф 8 от [Основния регламент]?
Предвид отговорите на първия и втория въпрос, следва ли Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, в частта относно определяне и налагане на индивидуалните антидъмпингови мерки по отношение на вноса на [разглежданите стоки], произведени от [SSM,] да се счита за издаден в нарушение на член 11, параграф 9 и параграф 10 във връзка с член 2, параграф 8 от [Основния] регламент, съответно на невалидно правно основание и като такъв, да се признае за невалиден в тази му част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/13: Hauck, Съдебно решение от 18 септември 2014 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква д) от [Директивата за марките] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи само спрямо знак, състоящ се изключително от формата, която е необходима за функционирането на стоките, или и спрямо знак, състоящ се изключително от форма, която притежава една или повече съществени функционални характеристики, които потребителят вероятно търси и при стоките на конкурентите?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата за марките да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи спрямо знак, който се състои изключително от формата на стока, притежаваща няколко характеристики, които могат да ѝ придадат различни значителни стойности, и дали при тази преценка следва да се има предвид мнението на съответните потребители за формата на стоката?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д) от [Директивата за марките] да се тълкува в смисъл, че основанията за отказ за регистрация, залегнали в първо и трето тире от тази разпоредба, са съвместно приложими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/13: Skandia America (USA), Съдебно решение от 17 септември 2014 г.
Когато намиращата се в трета държава централа на дадено дружество доставя закупени от външни доставчици услуги на клон на дружеството, който е установен в държава членка, като разходите за закупуването им се разпределят на клона, съставляват ли тези доставки облагаеми сделки, ако клонът принадлежи към ДДС група в държавата членка?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли намиращата се в третата държава централа да се смята за данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка по смисъла на член 196 от Директивата за ДДС, в резултат от което данъкът по сделките да е изискуем от получателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/12: Almer Beheer и Daedalus Holding, Съдебно решение от 17 септември 2014 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива[та за проспекта] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в нея задължение за публикуване на проспект се прилага по принцип (т.е. независимо от предвидените в Директивата освобождавания и изключения в определени случаи) и към публичната продан на ценни книжа?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в този случай понятието „съвкупна цена на офертата“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква з) от Директива[та за проспекта] да се тълкува в смисъл, че при публична продан на ценни книжа трябва да се има предвид размерът на постъпленията, които следва разумно да се очакват с оглед на особения характер на публичната продан, дори и когато постъпленията, които следва разумно да се очакват, са значително по-ниски от стойността в икономическия оборот?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос, буква а) е отрицателен, как в този случай и в частност при публична продан на ценни книжа следва да се тълкува понятието „съвкупна цена на офертата“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква з) от Директива[та за проспекта]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/13: Commerz Nederland, Съдебно решение от 17 септември 2014 г.
По необходимост ли следва да се изключи възможността предоставянето на гаранции от страна на дадено публично предприятие да се счита за действие на определени публични органи — което се изисква с оглед на квалификацията на дадена мярка като държавна помощ по смисъла на членове 107 [ДФЕС] и 108 ДФЕС — при условие че съответната гаранция, какъвто е настоящият случай, е предоставена от (единствения) управител на публичното предприятие, който, въпреки че от частноправна гледна точка е разполагал с подобно правомощие, е действал самоволно, умишлено е държал в тайна предоставянето на тези гаранции и е нарушил разпоредбите на устава на публичното предприятие, тъй като не е поискал одобрението на надзорния съвет, и освен това следва да се приеме, че съответният публичноправен субект (в конкретния случай община Ротердам) не е искал да се предоставя съответната гаранция?
Ако възможността тези действия да се считат за извършени от публичните органи, не се изключва по необходимост, тези обстоятелства остават ли без значение за отговора на въпроса дали предоставянето на дадена гаранция може да се счита за действие на съответните публични органи, или сезираната юрисдикция следва да пристъпи към преценка на останалите признаци в подкрепа, съответно срещу възможността действията да се считат за извършени от тези публични органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.