всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - втори състав

Съдебен състав – Съд – втори състав

Дело C-811/23: Комисия/Zippo Manufacturing и Zippo, Заключение от 5 юни 2025 г.

Нарушение на правото на изслушване, гарантирано от член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, при приемането на мерки с общо приложение (обжалвания регламент)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-789/23: Tatrauskė, Заключение от 22 май 2025 г.

Трябва ли член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която брачен договор, сключен в друга държава — членка на Европейския съюз, не може да бъде вписан в Регистъра на брачните договори, ако този договор не съдържа [литовския личен идентификационен номер] на поне една от страните по договора, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай компетентните органи на държавата членка, в която е сключен брачният договор, отказват да предоставят извлечение от този договор, допълнено с релевантните лични идентификационни данни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/23: ÖBB-Infrastruktur и WESTbahn Management, Съдебно решение от 22 май 2025 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че държавата членка трябва да одобрява пазарните надценки ex ante, преди началото (или поне преди края) на съответния период на работното разписание, за което се заявяват пазарните надценки, или може държавата членка да одобрява пазарните надценки и ex post, след края на съответния период на работното разписание (евентуално години по-късно)
Трябва ли одобрението на пазарните надценки от страна на държавата членка по смисъла на член 32 от Директива 2012/34/ЕС да се разбира като влязло в сила решение?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че (в случай на промени на съществените им елементи) пазарните надценки трябва — в хронологичен ред — първо да се публикуват в референтния документ за железопътната мрежа (евентуално под условие за одобряването им) и едва след публикуването им да се одобряват от държавата членка
За да е налице промяна на съществени елементи по член 32, параграф 6 от Директива 2012/34, достатъчно ли е да се промени „само“ размерът на пазарните надценки в сравнение с периода на работното разписание за предходната година?
3) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграфи 2 и 4 от Директива 2012/34 във връзка с точка 2 от приложение IV към нея — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да одобрява пазарни надценки, ако в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание (за който е било поискано одобрение за тези пазарни надценки) не е бил публикуван самият размер на пазарните надценки, а е била публикувана само обща такса за изминат влаккилометър (като сбор от таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34, и пазарните надценки по член 32 от тази директива) за всеки пазарен сегмент; следователно от този референтен документ за железопътната мрежа железопътните предприятия не могат да се информират нито за „преките разходи“ (по смисъла на член 31, параграф 3 от Директива 2012/34 във връзка с член 2, точка 1 от Регламент за изпълнение 2015/909), нито за пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34 по пазарни сегменти?
4) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34 — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че пазарните надценки, публикувани в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание, имат обвързващо действие за целите на издаваното от държавата членка одобрение
Означава ли това обвързващо действие, че държавата членка не може да одобри по-високи пазарни надценки за пазарен сегмент от публикуваните в съответния референтен документ за железопътната мрежа
Обратно, изразява ли се обвързващото действие само в това, че одобрените общи такси (т.е. таксите за „преките разходи“ по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34 във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/909 заедно с пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34) не може да са по-високи от публикуваните в референтния документ за железопътната мрежа, докато самите пазарни надценки може да бъдат одобрени в по-висок размер от публикувания в този документ
Има ли първоначално подаденото заявление за одобрение до държавата членка обвързващо действие по отношение и на размера на пазарните надценки, а ако има, в каква посока (последващо увеличаване или последващо намаляване не допуска)
Проявява ли се обвързващото действие в друга форма?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали пазарните надценки са допустими по принцип (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост), т.е. за пълното покриване на разходите на управителя на инфраструктура, не следва да се взема предвид някакъв общ приход, който държавата членка е определила да бъде постигнат от управителя на инфраструктура („приходна цел“), състоящ се от сбора на таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34, и пазарните надценки по член 32, параграф 1 от тази директива, а следва да се определят и установят разходите за пълно покритие, за да може на тази основа да се прецени дали и в какъв размер евентуално може да се одобрят пазарни надценки
Трябва ли при тази преценка на принципната допустимост на пазарните надценки (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост) да се вземат предвид и държавните субсидии, предоставени от държавата членка на управителя на железопътната инфраструктура; ако трябва, по какъв начин следва да стане това
Трябва ли тези държавни субсидии евентуално да се приспадат от разходите за пълно покритие (наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга)
Трябва ли при това положение правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга, и наред с държавните субсидии, които евентуално следва да се вземат предвид, държавата членка трябва да определи и всички други печалби на управителя на железопътната инфраструктура от други търговски дейности и всички безвъзмездно отпуснати му средства от частни източници и да ги вземе предвид при преценката на въпроса за допустимостта на пазарните надценки; ако трябва, по какъв начин следва да стане това — евентуално отново чрез приспадането им от необходимите разходи за пълно покритие
Трябва ли при тази преценка да се вземат предвид и други такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, като например такси за използване на пътнически перони („гарови такси“) и такси за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, както и други елементи от дейността на управителя на железопътната инфраструктура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/23: Metsä Fibre, Съдебно решение от 15 май 2025 г.

Невалидни ли са разпоредбите на членове 70 и 40 от Регламент [№ 389/2013] относно сроковете за отмяна на трансакциите и относно окончателността и неотменимостта на трансакциите, ако се вземат предвид правото на собственост по член 17 от Хартата […] и другите защитени в нея права, доколкото посочените разпоредби възпрепятстват възстановяването на правото на собственост върху квотите на Metsä Fibre в положение, при което предаването на по-голям брой квоти на Регистъра на ЕС се основава на прилагането на разпоредби, обявени за невалидни в решение Schaefer Kalk, и дружеството не може да се възползва от положителната стойност на показателя за съответствие по партидата поради ниските понастоящем емисии на инсталацията Äänekoski?
При отрицателен отговор на първия въпрос: приложими ли са изобщо разпоредбите на членове 70 и 40 от Регламент [№ 389/2013] в положение, при което предаването на Регистъра на ЕС на по-голям брой квоти за емисии се основава на прилагането на обявените за невалидни в решение Schaefer Kalk разпоредби, а не на трансакция, неволно или по погрешка стартирана от титуляря на партидата или от национален администратор, който действа от името на титуляря на партидата?
При отрицателен отговор на първия въпрос и утвърдителен отговор на втория въпрос: съществува ли друг, възможен по силата на правото на Съюза начин, по който Metsä Fibre да бъде поставено по отношение на използването на квотите в положението, в което би се намирало, ако обявените за невалидни в решение Schaefer Kalk разпоредби въобще не бяха съществували и по тази причина дружеството не беше предало по-голям брой квоти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-541/23: Polwax/Комисия, Заключение от 15 май 2025 г.

Обща грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката и изопачаване на позицията на Polwax от страна на Общия съд, като: i) е изискал от Polwax като заинтересована страна да представи „сериозни улики“ за евентуален проблем с конкуренцията в хипотеза, в която този критерий не е трябвало да бъде прилаган; ii) е изискал от Polwax да представи „сериозни улики“, сочещи, че продуктите, които Комисията е взела предвид във връзка с пазара нагоре по веригата (пазара на суров парафин), не са заместими от гледна точка на търсенето или на предлагането, при положение че от Регламент № 139/2004 не произтича такова задължение за третите лица; iii) е посочил, че информацията, предоставена от Polwax в хода на производството, не представлява такива „сериозни улики“. Освен това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е пропуснал да анализира динамиката на различните сегменти на пазара нагоре по веригата и фактическата липса на мотиви на Комисията за извода, че пазарът нагоре по веригата не е нито раздробен, нито сегментиран.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-100/24: bonprix, Съдебно решение от 15 май 2025 г.

Представлява ли рекламна оферта по смисъла на член 6, буква в) от Директива 2000/31, рекламата, в която се посочва начин на плащане (в случая: „удобна покупка при условията на отложено плащане“), което, макар да има известна ниска парична стойност, обслужва сигурността и правните интереси на потребителя (в случая: без да се разкриват чувствителни данни за плащанията; без да се претендира връщане на вече престираното при разваляне на договора)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-717/23: Bundesminister für Gesundheit, Съдебно решение от 15 май 2025 г.

Трябва ли член 23, параграф 2 във връзка с член 2, точка 40 и член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 да се тълкува в смисъл, че забраната за пускане на пазара на тютюнево изделие, чиято потребителска опаковка съдържа елементи или отличителни обозначения, които се отнасят до вкус, се прилага още на етапа на доставката на тютюневото изделие от търговец на едро на търговец на дребно, или се прилага само за продажбата на потребителите в търговски обекти за продажба на дребно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-530/23: Barało, Съдебно решение от 8 май 2025 г.

Длъжни ли са държавите членки, съгласно член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 от Директива 2016/1919 във връзка с член 3, параграф 2, букви а)—в) и член 3, параграф 3 от Директива 2013/48, да гарантират, от една страна, че уязвимостта на обвиняем или заподозрян е установена и призната, преди обвиняемият или заподозреният да бъде разпитан в наказателното производство или преди да бъдат предприети конкретни действия по разследване или събиране на доказателства по отношение на него, и от друга страна, да му се осигури достъп до адвокат под формата на правна помощ за целите на това производство?
Изискват ли член 12 от Директива 2013/48 и член 8 от Директива 2016/1919 решенията, свързани, от една страна, с разглеждането на евентуалната уязвимост на заподозрян или обвиняем и от друга страна, с отказа да се предостави правна помощ на уязвимо лице и с избора да се разпита това лице в отсъствието на адвокат, да бъдат мотивирани и да бъдат предвидени ефективни средства за правна защита, и допускат ли тези разпоредби национална правна уредба, която не позволява на съд да обяви за недопустими уличаващи доказателства, изведени от изявления на уязвимо лице по време на разпит, проведен от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган в нарушение на предвидените в Директива 2013/48 или 2016/1919 права, при условие че съдът може да провери дали тези права са били зачетени и да изведе всички последици от това нарушение?
Явява ли се разпитът на заподозрян, проведен в психиатричната болница, в която се намира, без последният да е подпомаган от адвокат и без отчитане на състоянието на несигурност на посочения заподозрян, в условията на особено ограничена свобода на изразяване и своеобразна психическа беззащитност, нечовешко отношение по смисъла по-специално на член 4 от Хартата?
Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която предвижда, че прокуратурата е пряко зависима от изпълнителен орган, и ако това е така, трябва ли в досъдебната фаза прокурорът да остави без приложение разпоредбите на такава правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-581/23: Beevers Kaas, Съдебно решение от 8 май 2025 г.

Трябва ли член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че когато доставчик е предоставил изключителна територия на един от своите купувачи, самата констатация, че другите купувачи на този доставчик не извършват активни продажби на тази територия, е достатъчна, за да се установи наличието на споразумение между посочения доставчик и другите купувачи относно забраната за активни продажби на посочената територия за целите на прилагането на тази разпоредба?
Трябва ли член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение се ползва за периода, за който е доказано, че купувачите на даден доставчик са се съгласили с поканата на последния да не извършват активни продажби на изключителната територия, предоставена на друг купувач?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-859/24: Advanz Pharma/Комисия, Определение от 26 март 2025 г.

Какви са изискванията за доказване на сериозна и непоправима вреда при искане на обезпечителни мерки и каква е степента на вероятност, която трябва да бъде установена?
Какви са критериите за преценка на опасността от засягане на финансовата жизнеспособност или пазарния дял на заявителя при твърдяна вреда от финансов характер?
Как се тълкуват последиците от изтегляне на лекарствен продукт от пазара съгласно разпоредбите на член 117, параграф 1 от Директива 2001/83 и тяхното влияние върху извода за наличие на сериозна вреда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 134567334 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form