Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-717/23: Bundesminister für Gesundheit, Заключение от 23 януари 2025 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 във връзка с член 2, точка 40 и член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 да се тълкува в смисъл, че забраната за пускане на пазара на тютюнево изделие, чиято потребителска опаковка съдържа елементи или отличителни обозначения, които се отнасят до вкус, се прилага още на етапа на доставката на тютюневото изделие от търговец на едро на търговец на дребно, или се прилага само за продажбата на потребителите на дребно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-281/23: Polskie sieci elektroenergetyczne и др./ACER, Заключение от 16 януари 2025 г.
Общият съд е допуснал грешка, като е заключил, че апелативният съвет на ACER е изпълнил задължението си да извърши пълен контрол, който не се свежда до проверка за наличието на явни грешки в обжалваните решения на ACER
Общият съд е приложил неправилно членове 20 и 21, както и член 37 от Регламент 2017/2195 при преценката си на правните основания за експлоатацията на платформите aFRR и mFRR, като е разширил неоправдано правомощията на ACER в ущърб на операторите на преносни системи и националните регулаторни органи
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/23: Beevers Kaas, Заключение от 9 януари 2025 г.
1) Може ли условието за паралелно налагане по член 4, буква б), подточка i) от [Регламент № 330/2010] да се счита за изпълнено и по този начин доставчикът, който отговаря на останалите условия по този регламент, да забрани правно валидно активните продажби от страна на един от своите купувачи на територия, която е предоставена при условията на изключителност за друг купувач, ако това се основава единствено на констатацията, че другите купувачи не извършват активни продажби на тази територия
[…] [T]рябва ли да се счита, че съществуването на споразумение, забраняващо активните продажби между тези други купувачи и доставчика, е доказано в достатъчна степен само въз основа на констатацията, че тези други купувачи не извършват активни продажби на предоставената при условията на изключителност територия?
2) Може ли условието за паралелно налагане по член 4, буква б), подточка i) от [Регламент № 330/2010] да се счита за изпълнено и по този начин доставчикът, който отговаря на останалите условия по този регламент, да забрани правно валидно активните продажби от страна на един от своите купувачи на територия, която е предоставена при условията на изключителност на друг купувач, ако той получава съгласието на другите си купувачи само ако и когато им предстои да извършват активни продажби на така изключително предоставената територия
Или по-скоро е необходимо доставчикът да е получил такова съгласие от всички свои купувачи, независимо от това дали те ще извършват активни продажби на предоставената при условията на изключителност територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/23: Metsä Fibre, Заключение от 12 декември 2024 г.
1) Невалидни ли са разпоредбите на членове 70 и 40 от Регламент [№ 389/2013] относно сроковете за отмяна на трансакциите и относно окончателността и неотменимостта на трансакциите, ако се вземат предвид правото на собственост по член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и другите защитени в нея права, доколкото посочените разпоредби възпрепятстват възстановяването на правото на собственост върху квотите на Metsä Fibre в положение, при което предаването на по-голям брой квоти на Регистъра на ЕС се основава на прилагането на разпоредби, обявени за невалидни в решение Schaefer Kalk, и дружеството не може да се възползва от положителната стойност на показателя за съответствие по партидата поради ниските понастоящем емисии на инсталацията Äänekoski?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: приложими ли са изобщо разпоредбите на членове 70 и 40 от Регламент [№ 389/2013] в положение, при което предаването на Регистъра на ЕС на по-голям брой квоти се основава на прилагането на обявените за невалидни в решение Schaefer Kalk разпоредби, а не на трансакция, неволно или по погрешка стартирана от титуляря на партидата или от национален администратор, който действа от името на титуляря на партидата?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос и утвърдителен отговор на втория въпрос: съществува ли друг, възможен по силата на правото на Съюза начин, по който Metsä Fibre да бъде поставено по отношение на използването на квотите в положението, в което би се намирало, ако обявените за невалидни в решение Schaefer Kalk разпоредби въобще не бяха съществували и по тази причина дружеството не беше предало по-голям брой квоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/23: Bulgarfrukt, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.
Трябва ли Регламент [№ 1393/2007] и Регламент [№ 1896/2006] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че европейска заповед за плащане се обявява за недействителна от съда в рамките на производство по обжалване, ако не е била връчена или не е била редовно връчена на длъжника?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: Трябва ли горепосочените регламенти да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че принудителното изпълнение на европейската заповед за плащане се обявява за недопустимо, когато заповедта за плащане не е била връчена или не е била редовно връчена на длъжника?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: Трябва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че длъжник, който е знаел за издаването на европейска заповед за плащане, но която все още не му е била връчена или не му е била редовно връчена, все още не може валидно да подаде възражение срещу нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/23: Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics и Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия, Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Позволява ли Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския съюз Комисията да квалифицира като субсидии финансови помощи, предоставени от правителството на трета държава, когато те са предоставени на предприятия в държавата на произход или износ въз основа на поведението на последното правителство?
Може ли орган на държавата на произход или износ да бъде квалифициран като предоставящ субсидия по смисъла на член 4 от Регламент 2016/1037, когато финансовата помощ произтича от орган на друга държава?
Правилно ли е определено референтното положение за установяване на отказ или несъбиране на публични приходи и за изчисляване на ползата по член 3, точка 1, буква а), подточка ii), член 3, точка 2 и член 5 от Регламент 2016/1037?
Може ли предоставеното от египетското правителство фискално третиране на загубите от курсови разлики вследствие на обезценяване на египетската лира да бъде квалифицирано като de facto специфична субсидия по смисъла на член 3, точка 2 и член 4, параграф 2, буква в) от Регламент 2016/1037?
Следва ли изчисляването на размера на подлежащите на изравняване субсидии да се извършва индивидуално за всяко предприятие получател, независимо от принадлежността му към група, съгласно членове 1, 5 и 6 от Регламент 2016/1037?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-526/23: VariusSystems, Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че при основан на договор иск мястото на изпълнение за разработването и текущата експлоатация на софтуер, предназначен да отговори на индивидуалните нужди на установен в държава членка А (в случая Германия) клиент, е
a) мястото, където интелектуалната дейност по създаването („програмирането“) на софтуера се извършва от установено в държава членка Б (в случая: Австрия) предприятие, или
б) мястото, където софтуерът достига до клиента, т.е. където се изтегля и използва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/23: Mercedes-Benz Group (Responsabilité des constructeurs de véhicules), Заключение от 21 ноември 2024 г.
1) В разрез ли е с разпоредбите на правото на Съюза лек автомобил с дизелов двигател, за който се прилага стандартът за емисиите Евро 5, независимо дали в неговата система за управление е инсталирана схема, която като понятие трябва да се квалифицира като измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, ако с оглед на неговата конструкция и управлението на инсталираните в него функции от самото начало е ясно, че след загряване на двигателя той отделя повече от 180 мг азотни оксиди на км в „сместа“, дори когато в това състояние той извършва изпитвателен пробег [изпитване] по NEDC?
2) Може ли устройство в превозно средство, което засича температурата, скоростта на превозното средство, честотата на въртене на двигателя (обороти в минута) предавката от предавателната кутия, разреждането в колектора или всеки друг параметър, за да измени — в зависимост от резултата от засичането — параметрите на процеса на изгаряне в двигателя, да намали ефективността на системата за регулиране на емисиите по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 и следователно да представлява измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, дори когато изменението на параметрите на процеса на изгаряне, произтичащо от резултата от засичането чрез устройството, действително увеличава емисиите на дадено вредно вещество, например азотни оксиди, но същевременно намалява емисиите на едно или повече други вредни вещества като прахови частици, въглеводороди, въглероден оксид и/или въглероден диоксид?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: при какви условия в такъв случай устройството представлява измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007?
4) При утвърдителен отговор на втория въпрос: противоречат ли разпоредби на националното право, които възлагат на купувача на превозно средство пълната тежест да докаже наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, без производителят на превозното средство да е задължен да предостави информация по този въпрос в рамките на събирането на доказателства, на споменатите в решение [C‑100/21], член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46, доколкото от последните разпоредби следва, че купувачът на превозно средство има право на обезщетение срещу производителя му, когато в него е инсталирано забранено измервателно-коригиращо устройство (вж. т. 91 и 93 от посоченото решение)?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: какво разпределение на тежестта на доказване е предвидено в [правото на Съюза] при правен спор между купувача на превозно средство и неговия производител във връзка с правото на обезщетение, което първият има срещу втория, за наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007
Имат ли страните улеснения при доказването или и задължения, и ако да, какви
В случай че са налице задължения: какви са последиците от неспазването им?
6) Целят ли разпоредбите на Директива [2007/46] и по-специално член 18, параграф 1 и член 3, точка 36 от нея, също и да защитят отделния купувач на превозно средство от покупка на неотговарящо на изискванията на правото на Съюза превозно средство, което този купувач не би купил, ако знаеше, че то не отговаря на изискванията на правото на Съюза, тъй като при това положение нямаше да иска да го купи?
7) Независимо от отговора на предходния въпрос, длъжен ли е съгласно правото на Съюза производител на превозно средство — който е нарушил разпоредбите на Директива [2007/46] или приети въз основа на нея разпоредби на националното право, и по-специално е нарушил забраната за издаване на неверен сертификат за съответствие — във всички или поне в някои случаи изцяло да освободи купувача от последиците от покупката на превозното средство, което не отговаря на изискванията на правото на Съюза, и следователно при поискване да възстанови на купувача разходите за тази покупка евентуално срещу връщане на превозното средство и прехвърляне на правото на собственост върху него, след като се приспаднат всички ползи за купувача от закупуването му
Ако това е така само в някои случаи, кои са те?
8) Ако на седмия въпрос следва да се отговори отрицателно или следва да се отговори утвърдително само в някои случаи: съответства ли винаги на изискванията на правото на Съюза ограничаване на обезщетението — дължимо на купувач на превозно средство, което не отговаря на предвидените в правото на Съюза изисквания за емисиите на отработилите газове и/или характеристиките на системата за контрол на емисиите — до сумата, която купувачът е платил в повече за превозното средство, имайки предвид рисковете, свързани със забраненото измервателно-коригиращо устройство, ако производителят просто поради небрежност е издал неверен сертификат за съответствие, съгласно който към датата на производството си превозното средство отговаря на всички правни актове
Ако това не винаги е така, в кои случаи това не е така?
9) При утвърдителен отговор на осмия въпрос: съответства ли винаги на изискванията на правото на Съюза ограничаване на обезщетението — дължимо на купувач на превозно средство, което не отговаря на предвидените в правото на Съюза изисквания за емисиите на отработилите газове и/или характеристиките на системата за контрол на емисиите — до сумата, която този купувач е платил в повече за превозното средство, имайки предвид рисковете, свързани със забраненото измервателно-коригиращо устройство, и която обаче не може да надвишава 15 % от покупната цена, ако производителят просто по небрежност е издал неверен сертификат за съответствие, съгласно който към датата на производството превозното средство отговаря на всички правни актове
Ако това не винаги е така, в кои случаи това не е така?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/23: Barało, Заключение от 14 ноември 2024 г.
1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормите на член 3, параграф 2, букви а) и в) и параграф 3, буква а) от [Директива 2013/48] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че въвеждат императивна норма с директен ефект, която води до недопустимост на процесуалното действие разпит на уязвимо лице, ако е извършено без участието на защитник при наличието на обективни фактически предпоставки за предоставянето на правна помощ, когато същевременно органът на досъдебното производство не предоставя служебно правна помощ (включително спешна или временна) без неоправдано забавяне и преди съответното лице [в конкретния случай уязвимото лице] да бъде разпитано от полицията, от друг правоохранителен орган или от съдебен орган или преди извършването на конкретни следствени действия или действия по събиране на доказателства?
2. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [тази директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], въпреки фактическите предпоставки за незабавно установяване на статута на лицето да се тълкуват в смисъл, че неизвършването на процесуални действия за установяване на потенциалната уязвимост или непризнаването на лицето за уязвимо, както и невъзможността за оспорване на преценката на потенциалната уязвимост и непредоставянето на служебен защитник на такова лице без неоправдано забавяне в никакъв случай не са допустими при дела относно престъпления, които се наказват с лишаване от свобода, а обстоятелствата, поради които не са предприети действия за установяване на статута на лицето и не му е предоставен служебен защитник, трябва да са изрично посочени в принципно подлежащото на обжалване решение да се пристъпи към разпит в отсъствието на адвокат?
3. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [същата директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздел 3, точка 7 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че щом държавата членка не е въвела презумпция за уязвимост в рамките на наказателното производство, това трябва да се тълкува в смисъл, че осуетява възможността на заподозряното лице да ползва гаранциите по член 9 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздел 11 от [Препоръката на Комисията], и следователно правосъдните органи са длъжни в такъв случай да приложат пряко разпоредбите на Директивата?
4. При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса трябва ли посочените в тях разпоредби на двете директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като:
a) член 301, второ изречение от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който разпитът на заподозрения се извършва с участието на упълномощен защитник само по искане на заподозрения, а неявяването на защитник не е пречка за разпита;
б) член 79, параграф 1, точки 3 и 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който в наказателното производство обвиняемият (заподозреният) трябва да има защитник, ако съществува основателно съмнение, че към момента на извършване на деянието не е бил в състояние да разбира значението на деянието или да ръководи постъпките си или способността му за това е била значително ограничена, и ако съществува основателно съмнение дали психичното му състояние му позволява да участва в производството или да води защитата си самостоятелно и разумно?
5. Трябва ли да се приеме, че член 3, параграф 2, буква а) във връзка с член 3, параграф 3, буква б) от [Директива 2013/48] във връзка с принципа на предимство и принципа на директния ефект на директивите задължава органите на досъдебното производство, съдилищата и всички държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в четвъртия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект?
6. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] да се тълкуват в смисъл, че когато не е взето решение по въпроса или не е предоставена служебно правна помощ на уязвимо лице или на лице, за което съществува презумпция за уязвимост в съответствие с раздел 3, точка 7 от [Препоръката на Комисията], а впоследствие полицейски или друг правоохранителен орган е извършил следствени действия с участието на такова лице, включително действия, които не могат да бъдат повторени пред съда, националният съд, който разглежда наказателното дело, както и всички други държавни органи, които участват в осъществяването на правосъдието (тоест и органите на досъдебното производство), са длъжни да оставят без приложение несъвместимите с [тази] директива разпоредби на националното право като посочените в четвъртия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на [посочената] директива с директен ефект, дори ако след приключване на разследването (от разследващия полицай или следователя) и внасянето на обвинителния акт в съда от прокурора лицето е упълномощило защитник по свой избор?
7. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка е длъжна да гарантира незабавно установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения, както и служебна правна помощ за заподозрените или обвиняемите в наказателното производство, за които съществува презумпция за уязвимост или са уязвими лица, като тази помощ е задължителна дори когато няма отправено искане от страна на компетентния орган до независим специалист да провери степента на уязвимост, нуждите на уязвимото лице и доколко предприетите или планираните спрямо него мерки са подходящи, докато не бъде извършена надлежна преценка от независим специалист?
8. При утвърдителен отговор на седмия въпрос трябва ли посочените разпоредби на [Директива 2016/1919] и на [Препоръката на Комисията] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 79, параграф 1, точки 3 и 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно която в наказателното производство обвиняемият трябва да има защитник само ако съществува основателно съмнение, че към момента на извършване на деянието не е бил в състояние да разбира значението на деянието или да ръководи постъпките си или че способността му за това е била значително ограничена, и ако съществува основателно съмнение дали психичното му състояние му позволява да участва в производството или да води защитата си самостоятелно и разумно?
9. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], а също и правилото относно презумпцията за уязвимост да се тълкуват в смисъл, че най-късно преди първия разпит на заподозрения от полицията или от друг компетентен орган компетентните органи (прокуратура, полиция) са длъжни незабавно да извършат процесуалните действия за установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения в наказателното производство и да му гарантират предоставяне на правна помощ или спешна (временна) помощ, а също и да не пристъпват към разпит на заподозрения, докато служебно не му бъде предоставена правна помощ или не му бъде осигурена спешна (временна) помощ?
10. При утвърдителен отговор на деветия въпрос трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [тази директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки изрично да определят в националното си законодателство основанията и критериите за дерогиране на правилото за незабавно установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения в наказателното производство и да му гарантират предоставяне на правна помощ или спешна (временна) помощ, а всяка евентуална дерогация следва да е пропорционална, ограничена във времето и да не засяга принципа на справедливост на производството и освен това следва да има процесуалната форма на акт за разрешаване на временна дерогация, по отношение на който страните по принцип следва да имат правото да изискат съдебен контрол?
11. Трябва ли член 19, параграф 1, втора [алинея] ДЕС и член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“)] във връзка с член 3, параграф 2, буква а) и параграф 3, букви а) и б) от [Директива 2013/48] във връзка с член 1, параграф 2 и съображение 27 и във връзка с член 8 от [Директива 2016/1919] да се тълкува в смисъл, че когато процесуалният орган не е предоставил и не е посочил причините за невземането на решение да се предостави служебно правна помощ на лице, за което съществува презумпция за уязвимост и/или е уязвимо лице (в съответствие с [точки 7 и 11 от Препоръката на Комисията]), това лице има право на ефективни правни средства за защита, а за такова средство следва да се приеме националният процесуалноправен институт по член 344а от Наказателно-процесуалния кодекс, а именно връщането на делото на прокурора с цел:
a) органът на досъдебното производство да предприеме действия за установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения в наказателното производство;
б) да се даде възможност на заподозрения да се консултира със защитник преди разпита;
в) разпитът на заподозрения да се проведе в присъствието на защитник и да му бъде направен аудио-визуален запис;
г) да се даде възможност на защитника да се запознае с материалите по делото, и да се направят евентуални доказателствени искания от уязвимото лице и служебно назначения му или избран от него адвокат?
12. Трябва ли член 4 от [Хартата]и член 6, параграфи 1, 2 и 3 ДЕС, разглеждани във връзка с член 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи [наричана по-нататък „ЕКПЧ“], подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., впоследствие изменена с Протоколи № 3, 5 и 8 и допълнена с Протокол № 2, и във връзка с презумпцията за уязвимост съгласно точка 7 от [Препоръката на Комисията], да се тълкува в смисъл, че провеждането на разпит на заподозрения от полицейски служител или друго лице с правомощия да извършва следствени действия, в условията на психиатрична болница, без отчитане на състоянието на несигурност, в условията на особено ограничена свобода на изразяване и своеобразна психическа беззащитност и в отсъствието на адвокат представлява нечовешко отношение и затова въобще извършеното по този начин процесуално действие разпит е недопустимо като противоречащо на основните права на Съюза?
13. При утвърдителен отговор на дванадесетия въпрос трябва ли посочените в него разпоредби да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на [Директива 2016/1919] във връзка с препоръка 7 от [Препоръката на Комисията], и от обхвата на [Директива 2013/48], а също и всички други органи на наказателното производство, които извършват процесуални действия по делото, да оставят без приложение несъвместимите с Директива [2016/1919] разпоредби на националното право, и по-конкретно да оставят без приложение член 168а от Наказателно-процесуалния кодекс, и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на [тази] директивата с директен ефект, дори ако след приключване на разследването (от разследващия полицай или следователя) и внасянето на обвинителния акт в съда от прокурора лицето е упълномощило защитник по свой избор?
14. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с член 3, параграф 2, букви а), б) и в) и параграф 3, буква б) от [Директива 2013/48] във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и принципът на ефективност в правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът е длъжен да действа в пълно съответствие с имащите директен ефект изисквания на Директива 2016/1919 и съответно да гарантира, че ползващите се със защитата по тази директива заподозрени или обвиняеми лица ще разполагат в процеса с осигурена ефективна правна защита, считано от настъпването на по-ранния от следните моменти:
а) преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;
б) при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни органи съгласно член 3, параграф 3, буква в) от [Директива 2013/48];
в) без неоправдано забавяне след задържането (под което следва да се разбира и престой в психиатрична болница), като при необходимост той е длъжен да остави без последици евентуалните заповеди на горестоящите прокурори, ако е убеден, че изпълнението им би довело до нарушаване на ефективната защита на заподозрян, за когото съществува презумпция за уязвимост, включително на правото му на справедлив съдебен процес или на друго негово право по [Директива 2016/1919] във връзка с Директива [2013/48]?
15. При утвърдителен отговор на четиринадесетия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, който закрепва принципа на ефективната правна защита, във връзка с член 2 ДЕС и във връзка с принципа на зачитане на правовата държава съгласно тълкуването му в практиката на Съда (вж. решение на Съда от 27 май 2019 г.[, OG и PI (Прокуратури на Любек и на Цвикау), C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456]), както и принципът на съдийската независимост по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от [Хартата] съгласно тълкуването му в практиката на Съда (вж. решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018: [1]17), да се тълкуват в смисъл, че предвид възможността главният прокурор и горестоящите прокурори да дават указания, задължаващи долустоящите прокурори да не прилагат определени разпоредби на правото на Съюза с директен ефект или затрудняващи прилагането на такива разпоредби, тези принципи не допускат национално законодателство, съгласно което прокуратурата е пряко зависима от орган на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, нито допускат национални правни уредби, които ограничават независимостта на прокурора при прилагането на правото на Съюза, и по-конкретно:
a) член 1, параграф 2, член 3, параграф 1, точки 1 и 3 и член 7, параграфи 1—6 и 8, а също и член 13, параграфи 1 и 2 от Ustawa z dnia 28 stycznia 2016 roku Prawo o prokuraturze (Закон от 28 февруари 2016 г. за прокуратурата), които оправомощават министъра на правосъдието, който същевременно е главен прокурор и ръководител на прокуратурата, да издава указания, които са задължителни за долустоящите прокурори включително в частта, в която ограничават или затрудняват прякото прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/22: Oilchart International, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятията „банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“ в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 попада и производство, при което вземането, посочено в исковата молба, се описва като чисто търговско вземане, без да се споменава вече обявената несъстоятелност на ответника, като реалното правно основание на вземането са специалните дерогиращи разпоредби на нидерландското право в областта на несъстоятелността (член 25, параграф 2 от NFW), и при което:
– следва да се установи дали такова вземане трябва да се счита за подлежащо на проверка вземане (член 26 във връзка с член 110 от NFW) или за неподлежащо на проверка вземане (член 25, параграф 2 от NFW),
– въпросът дали двете вземания могат да бъдат предявени едновременно и дали едното не изключва другото, отчитайки специалните правни последици на всяко от вземанията (включително възможността да се усвои банкова гаранция, предоставена след обявяването на несъстоятелността), следва да се разгледа съгласно специалните правила на нидерландското право в областта на несъстоятелността?
Съвместим ли е член 25, параграф 2 от NFW с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, доколкото тази разпоредба допуска такова вземане (съгласно член 25, параграф 2 от NFW) да се предяви пред съд на друга държава членка, вместо пред съда по несъстоятелност на държавата членка [на обявяване]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.