Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-289/23: Corván, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък с обстоятелства е изчерпателен или не, и ако това не е така, дали при транспонирането на тази директива в националното си право държавите членки имат възможността да приемат разпоредби, които ограничават в по-голяма степен от предходната национална правна уредба достъпа до правото на опрощаване на задължения, като откажат или ограничат достъпа до опрощаване на задължения, отменят опрощаването или предвидят по-дълги срокове за пълно опрощаване на задължения или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, при обстоятелства, различни от посочените в член 23, параграф 2?
Трябва ли член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при транспонирането на тази директива изменя реда на вземанията в производството по несъстоятелност, приложим преди приемането на тази правна уредба, доколкото тя изисква длъжникът да плати непривилегированите публични вземания вследствие на производство по несъстоятелност, за да му бъдат опростени задължения, изключва достъпа до опрощаване на задълженията при обстоятелства, при които длъжникът е извършил действия по небрежност или по непредпазливост, без обаче да е действал непочтено или недобросъвестно, и изключва този достъп, когато в рамките на десет години преди подаването на молбата за опрощаване на задължения на длъжника е наложена санкция с влязъл в сила административен акт за много тежки данъчни нарушения, нарушения, свързани със социалното осигуряване или обществения ред, или когато спрямо него е издаден влязъл в сила акт за производна отговорност, освен ако към датата на подаване на тази молба длъжникът е платил изцяло данъчните си задължения и задълженията си, свързани със социалното осигуряване?
Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва достъпа до опрощаване на задължения в конкретен случай, без това изключване да е надлежно обосновано от националния законодател?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък на определени категории задължения е изчерпателен или не и дали при отрицателен отговор държавите членки имат възможността да изключат от опрощаването на задълженията определени категории задължения, различни от изброените в тази разпоредба, при условие че такова изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба за транспониране, която предвижда общо изключване на публичните вземания от опрощаването на задължения, тъй като удовлетворяването на тези вземания има особено значение за едно справедливо и солидарно общество, основано на правовата държава, освен при съвсем конкретни обстоятелства и много стриктни количествени ограничения, независимо от естеството на посочените вземания и от обстоятелствата, при които са възникнали, и които поради това ограничават обхвата на националните разпоредби относно опрощаването на задължения, приложими към тази категория задължения преди приемането на тази правна уредба, при условие че това изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която се установява общо правило за изключване на публичните вземания от опрощаването на задължения, доколкото предоставя привилегировано третиране на публичните кредитори спрямо останалите кредитори, при условие че такова изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда ограничаване на опрощаването на задължения за определена категория задължения чрез въвеждане на горна граница, над която това опрощаване се изключва, без тази горна граница да се определя в зависимост от размера на съответното задължение, при условие че това ограничение е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че когато националният законодател реши да упражни възможността, предвидена в член 1, параграф 4 от тази директива, и разшири прилагането на производствата, които водят до опрощаване на задължения, поети от изпаднали в несъстоятелност предприемачи, така че да обхване изпаднали в несъстоятелност физически лица, които не са предприемачи, правилата, приложими към тези физически лица въз основа на такова разширяване на прилагането, трябва да са в съответствие с разпоредбите на дял III от посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/23: ÖBB-Infrastruktur и WESTbahn Management, Заключение от 7 ноември 2024 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32 от [Директива 2012/34] да се тълкува в смисъл, че държавата членка трябва да одобрява пазарните надценки ex ante, преди началото (или поне преди края) на съответния период на работното разписание, за което се заявяват пазарните надценки, или може държавата членка да одобрява пазарните надценки и ex post, след края на съответния период на работното разписание (евентуално години по-късно)
Трябва ли одобрението на пазарните надценки от страна на държавата членка по смисъла на член 32 от Директива 2012/34/ЕС да се разбира като влязло в сила решение?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС, да се тълкува в смисъл, че (в случай на промени на съществените им елементи) пазарните надценки трябва — в хронологичен ред — първо да се публикуват в референтния документ за железопътната мрежа (евентуално под условие за одобряването им) и едва след публикуването им да се одобряват от държавата членка
За да е налице промяна на съществени елементи по член 32, параграф 6 от Директива 2012/34/ЕС, достатъчно ли е да се промени „само“ размерът на пазарните надценки в сравнение с периода на работното разписание за предходната година?
3) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграфи 2 и 4 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с точка 2 от приложение IV към нея — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да одобрява пазарни надценки, ако в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание (за който е било поискано одобрение за тези пазарни надценки) не е бил публикуван самият размер на пазарните надценки, а е била публикувана само обща такса за изминат влаккилометър (като сбор от таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС, и пазарните надценки по член 32 от тази директива) за всеки пазарен сегмент; следователно от този референтен документ за железопътната мрежа железопътните предприятия не могат да се информират нито за „преките разходи“ (по смисъла на член 31, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с член 2, точка 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията от 12 юни 2015 година относно реда и условията за изчисляване на преките разходи, направени вследствие на извършването на влаковата услуга (ОВ L 148, 2015 г., стр. 17), нито за пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34/ЕС по пазарни сегменти?
4) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34/ЕС — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че пазарните надценки, публикувани в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание, имат обвързващо действие за целите на издаваното от държавата членка одобрение
Означава ли това обвързващо действие, че държавата членка не може да одобри по-високи пазарни надценки за пазарен сегмент от публикуваните в съответния референтен документ за железопътната мрежа
Обратно, изразява ли се обвързващото действие само в това, че одобрените общи такси (т.е. таксите за „преките разходи“ по член 31, параграф 3 от [Директива 2012/34] във връзка с член 2, параграф 1 от [Регламент за изпълнение 2015/909] заедно с пазарните надценки по член 32 от [Директива 2012/34]) не може да са по-високи от публикуваните в референтния документ за железопътната мрежа, докато самите пазарни надценки може да бъдат одобрени в по-висок размер от публикувания в този документ
Има ли първоначално подаденото заявление за одобрение до държавата членка обвързващо действие по отношение и на размера на пазарните надценки, а ако има, в каква посока (последващо увеличаване или последващо намаляване не допуска)
Проявява ли се обвързващото действие в друга форма?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 от [Директива 2012/34], да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали пазарните надценки са допустими по принцип (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост), т.е. за пълното покриване на разходите на управителя на инфраструктура, не следва да се взема предвид някакъв общ приход, който държавата членка е определила да бъде постигнат от управителя на инфраструктура („приходна цел“), състоящ се от сбора на таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива [2012/34], и пазарните надценки по член 32, параграф 1 от тази директива, а следва да се определят и установят разходите за пълно покритие, за да може на тази основа да се прецени дали и в какъв размер евентуално може да се одобрят пазарни надценки
Трябва ли при тази преценка на принципната допустимост на пазарните надценки (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост) да се вземат предвид и държавните субсидии, предоставени от държавата членка на управителя на железопътната инфраструктура; ако трябва, по какъв начин следва да стане това
Трябва ли тези държавни субсидии евентуално да се приспадат от разходите за пълно покритие (наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга)
Трябва ли при това положение правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от [Директива 2012/34], да се тълкува в смисъл, че наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга, и наред с държавните субсидии, които евентуално следва да се вземат предвид, държавата членка трябва да определи и всички други печалби на управителя на железопътната инфраструктура от други търговски дейности и всички безвъзмездно отпуснати му средства от частни източници и да ги вземе предвид при преценката на въпроса за допустимостта на пазарните надценки; ако трябва, по какъв начин следва да стане това — евентуално отново чрез приспадането им от необходимите разходи за пълно покритие
Трябва ли при тази преценка да се вземат предвид и други такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, като например такси за използване на пътнически перони („гарови такси“) и такси за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, както и за други елементи от дейността на управителя на железопътната инфраструктура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/23: Karl und Georg Anwander Güterverwaltung, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
В съответствие ли са с член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2, както и с член 32, параграф 1, буква а), параграф 2, първа алинея и параграф 3, втора и трета алинея от Регламент [№ 1305/2013] национална административна разпоредба и практика на подпомагане, които изключват плащането на компенсаторна добавка за площи в планински райони и в някои райони с ограничения само поради обстоятелството, че площите, за които следва да се предостави подпомагане чрез компенсаторна добавка, се намират извън предоставящия компенсаторната добавка регион на държавата членка по смисъла на член 2, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент [№ 1305/2013]
Представлява ли седалището на стопанството на земеделския стопанин, който стопанисва площта, допустим критерий за разграничаване?
Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент № [1305/2013] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на държава членка или на регион на държавата членка, който е взел решение за отпускане на плащания за земеделски стопани в планински райони и в други райони с ограничения по смисъла на член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013], трябва да са в смисъл, че плащането трябва да се отпуска и за площи, класифицирани като планински район, респ. друг район с ограничения по смисъла на член 32, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013] от друга държава членка или от друг регион на същата държава членка, който също е взел решение да отпусне плащания за земеделски стопани в планински райони и в други райони с ограничения по смисъла на член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013]?
Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 да се тълкуват в смисъл, че от тази правна норма по принцип пряко произтича предвидено в правото на Съюза право на земеделски стопанин на отпускане на плащане (компенсаторна добавка) от страна на държавата членка, респ. региона на държавата членка, ако земеделският стопанин е действащ земеделски стопанин и стопанисва площи, класифицирани от държавата членка, респ. от региона на държавата членка като планински район или друг район с ограничения по смисъла на член 32, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013], и съответната държава членка, респ. регионът ѝ са взели решение за предоставяне на плащания (компенсаторни добавки) по смисъла на член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013]?
Спрямо кого е насочено произтичащото от правото на Съюза субективно право по член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013]
Винаги ли е насочено спрямо самата държава членка или във всички случаи спрямо региона (член 2, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент [№ 1305/2013]) на държавата членка, ако регионът, независимо от държавата членка, е взел решение за предоставяне на компенсаторни добавки на земеделски стопани съгласно член 31 от Регламент [№ 1305/2013]?
За да е налице произтичащото от правото на Съюза субективно право, необходимо ли е по принцип освен предвидените в член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент [№ 1305/2013] изисквания земеделският стопанин да изпълнява други изисквания, предвидени при транспонирането в националното право от държавата членка, отпускаща компенсаторната добавка, или от региона ѝ?
Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на държава членка, респ. на един от регионите ѝ, които съдържат условията за отпускането на плащането (компенсаторна добавка) по смисъла на член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013], трябва да имат правно естество, което води до субективно право на земеделските стопани да им се отпусне плащане (компенсаторна добавка), ако изпълняват наложените от съответната държава членка, респ. от регионите ѝ условия за плащане, независимо от действителната практика на държавата членка, респ. на региона ѝ по отношение на подпомагането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/22: FIFA, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли членове 45 и 101 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраняват:
– принципа на солидарна отговорност между играча и клуба, който иска да го наеме, за заплащане на обезщетението, което се дължи на клуба, с който договорът е бил прекратен без основателна причина, както е уреден в член 17[, точка 2] от [ПСТФ], във връзка със спортните санкции, предвидени в член 17[, точка 4] от същия правилник, и с финансовите санкции, предвидени в член 17[, точка 1],
– възможността [националното футболно сдружение] на предишния клуб на играча да не издаде [СМТ], необходим за наемането на играча от нов клуб, ако е налице спор между предишния клуб и играча (член 9[, точка 1] от [ПСТФ] и член 8.2, параграф 7 от приложение 3 към [него])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/23: Protéines France и др., Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли разпоредбите на член 7 от Регламент [№ 1169/2011], които изискват на потребителите да се предоставя незаблуждаваща информация по отношение на естеството, същността и свойствата на храните, да се тълкуват в смисъл, че конкретно хармонизират — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за целите на прилагането му — въпроса за използването на евентуално заблуждаващи потребителя наименования на продукти с животински произход от месарската, колбасарската и рибната промишленост за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини, и съответно са пречка държавата членка да се намесва по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
Следва ли разпоредбите на член 17 от Регламент [№ 1169/2011], които предвиждат, че при липса на официално наименование, храната се идентифицира чрез нейното обичайно или описателно наименование, във връзка с разпоредбите на [точка] 4 от част A от приложение VI към него, да се тълкуват в смисъл, че конкретно хармонизират — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за целите на прилагането му — въпроса за съдържанието и за използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини, включително в случай на цялостно заменяне на всички съставки с животински произход на храна със съставки с растителен произход, и съответно са пречка държавата членка да се намесва по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос, пречка ли е конкретното хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от Регламент [№ 1169/2011] и за целите на прилагането му — извършено чрез разпоредбите на членове 7 и 17 от същия регламент във връзка с разпоредбите на [точка] 4 от част A от приложение VI към него:
а) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се предвижда налагането на административни санкции при неизпълнение на произтичащите от разпоредбите на този регламент предписания и забрани?
б) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се определя съдържанието на растителните протеини, под което използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, за да се опишат, предлагат на пазара или рекламират храни, съдържащи растителни протеини, остава разрешено?
При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос, допускат ли разпоредбите на членове 9 и 17 от Регламент [№ 1169/2011] държава членка:
а) да приеме национална мярка, с която се определя съдържанието на растителни протеини, под което използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, е разрешено за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини;
б) да приеме национална мярка, с която се забранява използването на някои обичайни или описателни наименования, включително когато към тях са прибавени допълнителни обозначения, гарантиращи обективното информиране на потребителя;
в) да приеме мерките, посочени в [букви a) и б) от четвъртия въпрос], само по отношение на произведените на нейната територия продукти, без да нарушава в такъв случай принципа на пропорционалност на тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-727/22: Friends of the Irish Environment (Project Ireland 2040), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 2, буква а) във връзка с член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че мярка, която е приета от орган на изпълнителната власт на държава членка и която нито се изисква от законова или административна разпоредба, нито се основава на подзаконов, административен или законов акт, може да попада в приложното поле на тази директива като план или програма, ако определя рамка за даване на съгласие за бъдещо развитие на последващи проекти и следователно отговаря на критерия по член 3, параграф 2 от същата директива?
Трябва ли член 3, параграф 1 във връзка с член 3, параграфи 8 и 9 от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че план или програма, който или която предвижда конкретно, макар и описано като „индикативно“, отпускане на средства за изграждане на определени инфраструктурни проекти с цел подпомагане на стратегията за интегрирано териториално развитие на друг план, който сам по себе си представлява основа за стратегията за последващо интегрирано териториално развитие, може да бъде план или програма по смисъла на Директива 2001/42?
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, фактът, че план има за цел предоставяне на средства, означава ли, че той трябва да се счита за бюджетен план по смисъла на член 3, параграф 8 от Директива 2001/42?
Трябва ли член 5 и приложение 1 към Директива 2001/42 да се тълкуват в смисъл, че в случаите, когато член 3, параграф 1 изисква екологична оценка, в предвидения в тези разпоредби екологичен доклад следва да се установят разумните алтернативи на предпочитания вариант и да се направи сравнителна преценка на предпочитания вариант и разумните алтернативи?
Ако отговорът на въпрос 3а е утвърдителен, спазено ли е изискването на директивата, ако сравнителната преценка на разумните алтернативи е извършена, преди да се избере предпочитаният вариант, а след това са направени оценка на проекта на плана или програмата и по-пълна стратегическа екологична оценка само на предпочитания вариант?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/23: Ordre des avocats du Barreau de Luxembourg, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
1) Попада ли правна консултация с адвокат в областта на дружественото право — в случая с оглед на създаването на инвестиционна дружествена структура — в обхвата на предоставената с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли намеса в гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти решение на компетентен орган на запитаната държава членка, постановено в изпълнение на искане за обмен на информация при поискване, отправено от друга държава членка на основание на Директива 2011/16/ЕС, с което се разпорежда на адвокат да му предостави почти всички налични документи, свързани с отношенията му с неговия клиент, подробно описание на сделките, по които е предоставял съвети, разяснение за участието му в тези процеси и идентифициране на неговите партньори?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместима ли е Директива 2011/16/ЕС с член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата, доколкото — с изключение на член 17, параграф 4 — в нея не се съдържат разпоредби, които формално да допускат намесата в поверителността на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти в рамките на режима за обмен на информация при поискване, и които да определят обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли режимът на задължението за сътрудничество на адвокатите (или на адвокатска кантора) в качеството им на трети лица притежатели на информация при прилагането на установения с Директива 2011/16/ЕС механизъм за обмен на информация при поискване, и по-специално конкретните ограничения, имащи за цел да отчетат значението на професионалната им тайна, да се определя от разпоредбите на вътрешното право на всяка държава членка, уреждащи задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица при данъчното разследване в рамките на прилагането на вътрешния данъчен закон в съответствие с направеното в член 18, параграф 1 от посочената директива препращане?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли национална законова разпоредба като приложимата в настоящия случай, която регламентира задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица притежатели на информация, за да е в съответствие с член 7 от Хартата, да съдържа конкретни разпоредби, които:
– гарантират зачитането на основното съдържание на поверителността на съобщенията между адвоката и неговия клиент; и
– въвеждат конкретни условия, за да гарантират, че задължението на адвокатите за сътрудничество ще бъде ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16/ЕС?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, трябва ли специалните условия, с които се цели да се гарантира, че сътрудничеството на адвокатите при данъчното разследване е ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16/ЕС, да включват задължение за компетентния орган на запитаната държава членка:
– да извърши задълбочена проверка дали действително запитващата държава членка предварително е изчерпала обичайните източници на информация, които би могла да използва, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на тези цели в съответствие с член 17, параграф 1 от Директива 2011/16/ЕС, и/или
– предварително и без успех се е обърнала към други потенциални притежатели на информация, за да може като крайна мярка да се обърне към адвокат в качеството му на потенциален притежател на информация; и/или
– във всеки отделен случай да се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, така че разпореждането да може да бъде надлежно издадено спрямо адвокат само ако са изпълнени допълнителни условия, като например изискването финансовият интерес от текущата проверка в запитващата държава да достига или да може да достигне определена значимост или да може да попадне в обхвата на наказателното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/22: Orlen/Комисия, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Нарушено ли е изискването по член 9 от Регламент № 1/2003, като Комисията е приела ангажименти, които не отговарят адекватно на всички опасения за конкуренцията, изложени в изложението на възраженията?
Следва ли Комисията и Общият съд да прилагат принципа на енергийна солидарност по член 194 ДФЕС при оценката на ангажиментите по конкуренция в енергийния сектор?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „явна грешка в преценката“ при съдебния контрол върху оценката на Комисията относно адекватността на ангажиментите?
Допуснати ли са процесуални нарушения при тълкуването и прилагането на член 9, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно възможността за образуване на производство отново при промяна на обстоятелствата или неизпълнение на ангажиментите?
Допустимо ли е Общият съд да ограничи предмета на спора по отношение на ангажиментите, засягащи българската газопреносна система, и спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно анализа на ангажиментите за пунктовете на доставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/23: Booking.com и Booking.com (Deutschland), Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Трябва ли широките и тесните клаузи за паритет да се считат за съпътстващо ограничение в контекста на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Как трябва да се отграничи съответният пазар за целите на прилагането на Регламент № 330/2010, когато сделките се извършват чрез платформа на онлайн туристическа агенция (ОТА), на която местата за настаняване могат да предлагат стаи и да осъществяват контакт с пътуващите, които могат да резервират стая чрез платформата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.