Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-16/16: Белгия/Комисия, Съдебно решение от 20 февруари 2018 г.
Допустимо ли е да се обжалва препоръка на Европейската комисия по реда на член 263 ДФЕС, когато се твърди, че с нея се нарушават основни принципи на правото на Съюза, като принципа на предоставената компетентност, лоялното сътрудничество и институционалното равновесие?
Нарушава ли се принципът на процесуално равенство, когато държава членка не може да поиска съдебен контрол върху препоръка на Комисията, докато самата Комисия може да иска такъв контрол спрямо актове на държавите членки?
Може ли използването на императивни формулировки в текста на препоръката на някои официални езици на Съюза да доведе до това, че препоръката поражда задължителни правни последици поне за държавите, за които тези езици са официални?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-602/16: Съвет/Unitec Bio, Определение от 15 февруари 2018 г.
Какви последици за разпределението на съдебните разноски произтичат от прекратяване или оттегляне на жалба по силата на Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/16: Louboutin и Christian Louboutin, Заключение от 6 февруари 2018 г.
Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива [2008/95] до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (не триизмерни) характеристики на стоките като цвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/17: Jehovan todistajat, Заключение от 1 февруари 2018 г.
1) Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата
Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?
2) Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),
a) не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението във финландския Закон за личните данни;
б) представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено във финландския Закон за личните данни?
3) Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?
4) Трябва ли посоченият член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/15: X, Съдебно решение от 30 януари 2018 г.
Трябва ли член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага по отношение на определянето на такси („leges“) от орган на държава членка за обработката на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа?
Трябва ли глава III от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази глава се прилага и по отношение на изцяло вътрешни положения?
Трябва ли Директива 2006/123, с оглед на съображение 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на национална уредба, която изисква кметът и заместник-кметовете да бъдат уведомявани за планирани изкопни работи във връзка с прокарването, поддържането и премахването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, когато кметът и заместник-кметовете не са компетентни да забраняват дейностите, за които са уведомени, но имат право да налагат условия относно мястото, времето и начина на изпълнението им, както и във връзка с насърчаването на общото използване на съоръженията и съгласуването на дейностите с операторите на други подземни строителни обекти?
Трябва ли член 4, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага относно одобрението на мястото, времето и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, без съответният орган на държавата членка да е компетентен да забранява самите работи?
а) Ако от отговорите на горепосочените въпроси се установи, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 се прилага в настоящия случай, тази разпоредба има ли директен ефект?
б) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], могат ли подлежащите на начисляване [на молителите] разходи по силата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 да се изчисляват въз основа на прогнозните разходи за всички производства по молби или въз основа на разходите във връзка с всички молби, които са сходни с молбата в настоящия случай, или пък въз основа на разходите по отделни молби?
в) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], по какви критерии, съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2006/123, трябва непреките и фиксираните разходи да бъдат отнасяни към конкретни молби за одобрение?
Трябва ли понятието „услуга“ в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, е услуга, за която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123 на основание член 2, параграф 1 от същата?
Посочената […] уредба цели да не допуска на територията извън центъра на града определени форми на търговията на дребно, като продажбата на обувки и облекло, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона. Предвид съображение 9 от Директива 2006/123 отпада ли от обхвата на тази директива уредба, която съдържа подобно правило, тъй като такива правила следва да се разглеждат като „[п]равила относно […] териториалното и селищно устройство […], които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица“?
Достатъчно ли е обстоятелството, че по никакъв начин не може да се изключи възможността предприятие за търговия на дребно от друга държава членка да се установи на място или получателите на услуги на предприятие за търговия на дребно да са от друга държава членка, за да се приеме наличието на трансгранично положение, или трябва да съществуват фактически данни за това?
Приложима ли е глава III (свобода на установяване) от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения, или за разглеждането на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
а) Попада ли приета с общ устройствен план уредба, като посочената […], в обхвата на понятието „изискване“ по смисъла на член 4, точка 7 и член 14, точка 5 от Директива 2006/123, а не в обхвата на понятието „разрешителен режим“ по смисъла на член 4, точка 6, както и членове 9 и 10 от Директива 2006/123?
б) Допускат ли член 14, точка 5 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „изискване“ — или членове 9 и 10 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „разрешителен режим“ — приемането от общинския съвет на уредба като посочената […]?
Попада ли уредба като посочената […] в обхвата на членове 34—36 ДФЕС или членове 49—55 ДФЕС и ако отговорът е положителен, приложими ли са в такъв случай признатите от Съда изключения, доколкото са изпълнени по пропорционален начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/16: Buhagiar и др., Съдебно решение от 23 януари 2018 г.
Следва ли член 29 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, и промените в Договорите във връзка с част I, точка 4 от приложение I към него да се тълкува в смисъл, че член 12, параграф 2 от Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, изменена с Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г., във връзка с член 1, параграф 4 и приложение II към нея се прилага на територията на Гибралтар, доколкото тази разпоредба цели да улесни свободното предоставяне на услуги или свободното движение на хора, или тъй като, макар че се отнася до свободното движение на стоки, тя не е свързана нито с търговията, нито с търговските сделки с огнестрелните оръжия?
Ако член 12, параграф 2 от Директива 91/477 трябва да се тълкува в смисъл, че цели да улесни свободното движение на хора, валидна ли е тази разпоредба и съответно Директива 91/477 като цяло, предвид избраното за нея правно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-367/16: Piotrowski, Съдебно решение от 23 януари 2018 г.
Трябва ли член 3, точка 3 от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че предаването на лица е допустимо само ако те се считат за пълнолетни съгласно правото на изпълняващата държава членка, или горепосочената разпоредба разрешава на изпълняващата държава членка да предава и ненавършили пълнолетие лица, които съгласно националните разпоредби стават наказателно отговорни от навършването на определена възраст (и евентуално при изпълнението на други условия)?
В случай че предаването на ненавършили пълнолетие лица не е забранено от член 3, точка 3 от Рамково решение [2002/584], трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че:
а) съществуването на (теоретична) възможност по националното право ненавършилите пълнолетие лица да бъдат наказвани от навършването на определена възраст е достатъчен критерий за допускане на предаването (с други думи, като се извършва проверка in abstracto въз основа на критерия възраст, с чието навършване лицето се счита за наказателно отговорно, без да се държи сметка за евентуални допълнителни условия), или
б) както принципът на взаимно признаване по член 1, параграф 2 от Рамково решение [2002/584], така и текстът на член 3, точка 3 от това рамково решение допускат извършването на проверка in concreto във всеки отделен случай от страна на изпълняващата държава членка, при която по отношение на лицето, чието предаване се иска, може да се изисква да са изпълнени същите условия за носенето на наказателна отговорност, каквито действат по отношение на гражданите на изпълняващата държава членка, с оглед на тяхната възраст към момента на извършване на деянието, вида на престъплението, в което са обвинени, и дори евентуално с оглед на възпитателна мярка, която преди това е наложена по съдебен ред в издаващата държава членка, дори и тези условия да не съществуват в издаващата държава членка?
В случай че изпълняващата държава членка има право да извърши проверка in concreto, следва ли да не се прави разлика между предаване с цел наказателно преследване и предаване с цел изпълнение на наказание, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/16: F. Hoffmann-La Roche и др., Съдебно решение от 23 януари 2018 г.
Допуска ли правилното тълкуване на член 101 ДФЕС да се считат за конкуренти страните по договор за лицензия, когато лицензополучателят действа на съответния пазар единствено по силата на въпросния договор
При това положение попадат ли, и евентуално до каква степен, евентуалните ограничения на конкуренцията, наложени от лицензодателя на лицензополучателя, дори да не са изрично предвидени в договора за лицензия, извън приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, или пък във всеки случай попадат в обхвата на нормативното изключение, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС?
Допуска ли член 101 ДФЕС националният орган за защита на конкуренцията да определи съответния пазар без оглед на съдържанието на разрешението за търговия с лекарства, издадени от компетентните регулаторни органи по лекарствата (AIFA и EMA), или пък трябва да се счита, че по отношение на разрешените лекарства съответният пазар за целите на член 101 ДФЕС е предварително определен от съответния регулаторен орган със задължителна и за националния орган за защита на конкуренцията сила?
Допуска ли член 101 ДФЕС, в светлината и на разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО, по-специално на член 5 относно разрешението за търговия с лекарства, да се считат за заместими и следователно да се включат в един и същ съответен пазар и във връзка с едни и същи терапевтични показания лекарство, което се употребява извън условията на разрешението за търговия, и лекарство, за което има разрешение за търговия и което се употребява при условията на това разрешение?
От значение ли е, за целите на член 101 ДФЕС, при определянето на съответния пазар освен взаимозаменяемостта по същество на фармацевтичните продукти от гледна точка на търсенето да се установи и дали предлагането им на пазара е в съответствие с регулаторната рамка за търговията с лекарства?
Може ли във всеки случай съгласуваната практика да се изтъква по-малката ефикасност или безопасност на дадено лекарство да се счита за ограничаваща конкуренцията по своята цел, когато тази по-малка ефикасност или безопасност, макар да не е подкрепена от сигурни научни доказателства, също не може, с оглед на равнището на научните познания към момента на фактите, да бъде неопровержимо изключена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/16: Confédération paysanne и др., Заключение от 18 януари 2018 г.
1. Представляват ли получените чрез мутагенеза организми генетично модифицирани организми по смисъла на член 2 от Директива [2001/18], въпреки че по силата на член 3 от Директивата и приложение IБ към нея са освободени от задълженията във връзка с освобождаването и пускането на пазара на генетично модифицираните организми
По-специално, могат ли техниките на мутагенеза, и по-конкретно новите техники на насочена мутагенеза, използващи практики на генното инженерство, да се разглеждат като техники, изброени в приложение IA, към което препраща член 2
Оттук, трябва ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложения IA и IБ към нея да се тълкуват в смисъл, че освобождават от предпазни мерки, от оценка на въздействието и от проследимост всички генетично модифицирани организми и семена, получени чрез мутагенеза, или само организмите, получени чрез конвенционалните методи на произволна мутагенеза чрез йонизиращо лъчение или излагане на химични мутагени, съществуващи преди приемането на тези текстове?
2. Представляват ли получените чрез мутагенеза сортове генетично модифицирани сортове по смисъла на член 4 от Директива [2002/53], които не са освободени от задълженията, предвидени в тази директива
В противен случай, еднакво ли е приложното поле на тази директива с определеното от членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложение IБ към нея и освобождава ли то и сортовете, получени чрез мутагенеза, от задълженията, предвидени в Директива [2001/18] за целите на вписването на генетично модифицираните сортове в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове?
3. Представляват ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложение IБ към нея, доколкото изключват мутагенезата от приложното поле на предвидените в Директивата задължения, мярка за пълна хармонизация, забраняваща на държавите членки да подлагат организмите, получени чрез мутагенеза, на всички или на част от задълженията, предвидени от Директивата, или на каквото и да било друго задължение, или при транспонирането им държавите членки разполагат със свобода на преценка при определяне на правилата, които могат да се прилагат към организмите, получени чрез мутагенеза?
4. Може ли — с оглед на развитието на техниките на генното инженерство, появяването на нови сортове растения, получени благодарение на тези техники, и съществуващата понастоящем научна неяснота относно въздействието им и потенциалните рискове, произтичащи от тях за околната среда и здравето на човека и животните — да се оспори валидността на членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и на приложения IA и IБ към нея от гледна точка на принципа на предпазните мерки, гарантиран от член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото тези разпоредби не подлагат генетично модифицираните организми, получени чрез мутагенеза, на предпазни мерки, оценка на въздействието и проследимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.