Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-11/06: Morgan, Заключение от 20 март 2007 г.
1) В хипотеза като изложената в конкретния случай допуска ли свободното движение, гарантирано на гражданите на Съюза с членове 17 ЕО и 18 ЕО, определена държава-членка да откаже да отпусне на свой гражданин помощ за обучение, за да премине пълен курс на обучение в друга държава-членка, с мотив че това обучение не се явява продължение на следван не по-малко от една година курс на обучение в учебно заведение на национална територия?
2) В хипотеза като изложената в конкретния случай допуска ли свободното движение, гарантирано на гражданите на Съюза от член 17 ЕО и член 18 ЕО, определена държава-членка да откаже да отпусне помощ за обучение на свой гражданин, който в качеството на „лице от пограничен район“ следва курс на обучение в съседна държава-членка, с мотив че той пребивава на територията на намиращата се в близост до границата германска община единствено с образователна цел и че това място на пребиваване не е постоянното му местожителство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/05: СХВП/Kaul, Съдебно решение от 13 март 2007 г.
Задължен ли е апелативният състав на СХВП да вземе предвид факти и доказателства, представени за първи път в подкрепа на жалба срещу решение на отдела по споровете, или разполага със свобода на преценка дали да ги приеме?
Може ли срокът по член 59 от Регламент № 40/94 да се тълкува като нов срок за представяне на факти и доказателства в производството по възражение пред апелативния състав на СХВП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-524/04: Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, Съдебно решение от 13 март 2007 г.
Допуска ли член 43 ЕО, 49 ЕО или 56 ЕО положение, в което държава-членка (наричана по-нататък „държава на дружеството заемател“) запазва в сила и прилага разпоредби като тези на членове 209 и 212 и на приложение 28AA към [ICTA, наричани по-нататък „национални разпоредби“], които ограничават възможността за местно за посочената държава-членка дружество (наричано по-нататък „дружество заемател“) да приспада за данъчни цели лихвите, изплащани върху средства, заети от пряко или непряко дружество майка, което е местно лице за друга държава-членка, докато дружеството заемател не би било подложено на подобни ограничения, ако дружеството майка е местно лице за държавата на дружеството заемател?
Каква разлика, ако съществува такава, може да произтече от изложените по-долу обстоятелства с оглед на отговора на първия въпрос:
а) заетите средства се осигуряват не от дружеството майка на дружеството заемодател, а от друго дружество (наричано по-нататък „дружество заемател“), което е част от същата група от дружества и заедно с дружеството заемател има общо пряко или непряко дружество майка, и както посоченото дружество майка, така и дружеството заемател са местни лица за държави-членки, различни от държавата на дружеството заемател;
б) дружеството заемодател е местно лице за държава-членка, различна от държавата на дружеството заемател, но всички общи преки или непреки дружества майки на дружеството заемател и на дружеството заемодател са местни лица за трета страна;
в) всички общи преки или непреки дружества майки на дружеството заемодател и на дружеството заемател са местни дружества за трети страни, а дружеството заемодател е местно дружество за държава-членка, различна от държавата на дружеството заемател; дружеството заемодател обаче отпуска на дружеството заемател финансиране под формата на заем, изхождащ от клон на дружеството заемодател, установен в трета страна;
г) дружеството заемодател и всички общи преки или непреки дружества майки на дружеството заемодател и на дружеството заемател са местни дружества за трета страна?
Ако съществува възможност да се докаже, че заемите са съставлявали злоупотреба с право или са били неразделна част от привидна договореност, целяща заобикаляне на данъчното законодателство на държавата-членка на дружеството заемател, щяха ли първият и вторият въпрос да доведат до различни отговори
При положителен отговор, какви са насоките, които Съдът счита за уместно да даде с оглед на определянето на това кое съставлява злоупотреба с право или привидна договореност в контекста на случаи от вида на представените по конкретното дело?
При липса на общностна уредба във вътрешния правен ред на всяка държава-членка трябва ли да се посочат компетентните юрисдикции и да се приемат процесуални правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от общностното право, включително определянето на вида на предявяваните от увредените лица искове пред националните юрисдикции, и следва ли националните юрисдикции да гарантират, че правните субекти разполагат с ефективен правен способ за защита, който им позволява да получат връщане на недължимо платения данък и на изплатените на посочената държава-членка или удържани от нея суми, които са пряко свързани с данъка, както и да поправят вредите, причинени на частноправните субекти при условията, посочени в практиката на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/05: Unibet, Съдебно решение от 13 март 2007 г.
1) Изисква ли изискването на общностното право, според което националните процесуални правила трябва да предоставят на частноправен субект ефективна защита на правата, предоставени му от общностното право, да се тълкува в смисъл, че правно средство за защита с предмет установяване на противоречието на някои национални материалноправни разпоредби с член 49 ЕО е допустим, в случай че съответствието на тези разпоредби с посочения член може да се разгледа само инцидентно, например в рамките на иск за обезщетение, на иск, свързан с нарушение на национална материалноправна разпоредба, или при съдебен контрол?
2) Включва ли това изведено от общностното право изискване за ефективна съдебна защита изискването националният правов ред да предоставя временна защита, с която прилагането на национални норми, които препятстват упражняването на право, за което частноправен субект твърди, че има по общностното право, трябва да може да бъде отклонено по отношение на този частноправен субект, така че последният да може да упражни това право до окончателното произнасяне на националния съд по въпроса за съществуването на това право?
3) При положителен отговор на втория въпрос:
Следва ли в случаите, когато съществува съмнение относно съответствието на национални разпоредби с общностното право, при разглеждане на искането за временна защита на правата, изведени от общностното право, националният съд да прилага националните разпоредби относно условията за такава защита или трябва да прилага общностните критерии?
4) В случай че на третия въпрос се отговори в смисъл, че следва да се прилагат изведените от общностното право критерии, какви са тези критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/05: Комисия/Италия, Определение от 7 март 2007 г.
В каква степен и при какви условия национални разпоредби, регулиращи използването, а не характеристиките на продукт, и прилагани без разлика към национални и вносни продукти, следва да се считат за мерки с равностоен ефект на количествени ограничения по смисъла на член 28 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/04: Sorricchio, Съдебно решение от 6 март 2007 г.
Съвместимо ли е с членове 43 ЕО и 49 ЕО национално законодателство, което забранява упражняването на дейности по събиране на залози без концесия или полицейско разрешение, когато достъпът до концесия е ограничен чрез тръжни процедури, изключващи определени видове капиталови дружества?
Допустимо ли е прилагането на наказателни санкции срещу лица, които не са могли да получат концесия или полицейско разрешение поради ограничения, противоречащи на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/04: Palazzese, Съдебно решение от 6 март 2007 г.
Съвместимо ли е с членове 43 ЕО и 49 ЕО национално законодателство, което изключва определени оператори, учредени като капиталови дружества, чиито акции се котират на регулираните пазари, от участие в тръжни процедури за концесии за хазартни игри?
Допустимо ли е налагането на наказателни санкции за упражняване на дейност по събиране на залози без концесия или полицейско разрешение, когато достъпът до такива разрешения е бил отказан в нарушение на правото на Съюза?
Съвместимо ли е с правото на Съюза изискването за концесия и полицейско разрешение за упражняване на дейност по събиране на залози, при условията на ограничен брой концесии и специфични процедури за тяхното предоставяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/04: Placanica, Съдебно решение от 6 март 2007 г.
Следва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба относно хазартните игри, която:
- забранява упражняването на дейности по събирането, приемането, регистрирането и предаването на предложения за залози, най-вече върху резултати от спортни състезания, при липса на концесия или полицейско разрешение, предоставени от съответната държава-членка;
- изключва от отрасъла на хазартните игри оператори, учредени като капиталови дружества, чиито акции се котират на регулираните пазари;
- налага наказателна санкция на лица, заради това че са упражнявали организирана дейност по събирането на залози без концесия или полицейско разрешение, изисквани по националния закон, при положение че тези лица не са могли да се снабдят с упоменатите концесии или разрешения заради отказа на тази държава-членка, в нарушение на общностното право, да им издаде същите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/04: Meilicke и др., Съдебно решение от 6 март 2007 г.
Трябва ли член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която от данъка върху дохода се приспада, в размер на 3/7 от доходите по смисъла на член 20, параграф 1, точки 1 и 2 от EStG, само корпоративният данък, с който се облагат дружество или сдружение с нестопанска цел, които са задължени лица по корпоративния данък, когато дружеството, разпределящо дивидентите, е установено в същата държава-членка, но не и когато това дружество е установено в друга държава-членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/04: Segi и др./Съвет, Съдебно решение от 27 февруари 2007 г.
Компетентен ли е Първоинстанционният съд да разгледа иск за обезщетение за вреди, причинени от актове на Съвета, приети на основание дял VI от Договора за Европейския съюз?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита поради липсата на възможност за съдебен контрол върху общи позиции на Съвета, приети по дял VI от Договора за Европейския съюз?
Може ли декларация на Съвета относно правото на обезщетяване да създаде правно основание за компетентност на Съда да разглежда искове за обезщетение по дял VI от Договора за Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.