всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - пленум

Съдебен състав – Съд – пленум

Дело C-110/02: Комисия/Съвет, Заключение от 11 декември 2003 г.

Съветът е превишил компетентността си, като е приел спорното решение в нарушение на третата алинея на член 88, параграф 2 ЕО, след като Комисията вече е приела отрицателни решения относно първоначалната помощ.
Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че съществуват изключителни обстоятелства, които да оправдаят приемането на спорното решение.
Спорното решение не е достатъчно и правилно мотивирано.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/00: Комисия/Италия, Съдебно решение от 9 декември 2003 г.

Съвместими ли са националните правила за доказване на прехвърлянето на непряко наложени такси върху трети лица с изискванията на правото на Европейския съюз, когато тези правила, както са тълкувани и прилагани от административните органи и съдилищата, правят упражняването на правото на възстановяване на такива такси практически невъзможно или прекомерно трудно за данъкоплатеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/02: Gasser, Съдебно решение от 9 декември 2003 г.

1) Може ли национален съд, на основание на Протокола от 3 юни 1971 година относно тълкуването от Съда на конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността на съдилищата и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да отправи преюдициално запитване до Съда, дори когато се основава на доводи, изложени от една от страните в главното производство, които съдът все още не е проверил по същество, при положение че съдът, с оглед на особените обстоятелства по делото, счита, че преюдициалното решение е необходимо за постановяване на решение и преюдициалните въпроси, които отправя до Съда, са релевантни
В този случай задължен ли е националният съд да предостави на Съда фактическите и правни обстоятелства, които му позволяват да даде тълкуване на конвенцията, което може да бъде използвано от националния съд, и да посочи причините, поради които счита, че отговорът на въпросите му е необходим за разрешаването на спора?
2) Следва ли член 21 от конвенцията от 27 септември 1968 година да се тълкува в смисъл, че съдът, пред който делото е образувано по-късно, дори когато неговата компетентност се основава на клауза за избор на съд, е длъжен да спре производството, докато съдът, пред който делото е образувано по-рано, не се обяви за некомпетентен?
3) Следва ли член 21 от конвенцията от 27 септември 1968 година да се тълкува в смисъл, че разпоредбата не може да бъде дерогирана, когато производствата пред съдилищата на договарящата държава, в която се намира съдът, пред който делото е образувано по-рано, по принцип са неразумно продължителни?
4) Могат ли последиците, предвидени в италианския закон № 89 от 24 март 2001 година, да обосноват прилагането на разпоредбите на член 21 от конвенцията и когато страна, поради евентуално неразумно продължително производство пред италианския съд, рискува да претърпи вреда, и поради това не следва да се прилага процедурата по член 21 (вж. въпрос 3)?
5) При какви условия съдът, пред който делото е образувано по-късно, евентуално може да не прилага разпоредбите на член 21 от конвенцията?
6) Каква процедура трябва да приложи съдът, ако при обстоятелствата, описани в въпрос 3, няма право да приложи член 21 от конвенцията?
В случай че член 21 от конвенцията следва да се прилага – дори и при обстоятелствата, описани във въпрос 3 – не е необходимо да се отговаря на въпроси 4, 5 и 6.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-222/02: Paul и др., Заключение от 25 ноември 2003 г.

1. Предоставят ли разпоредбите на членове 3 и 7 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити... на вложителя, освен правото да получи обезщетение от схема за гарантиране на депозити до размера, посочен в член 7, параграф 1, в случай на недостъпност на неговия депозит, и по-широко право да изисква компетентните органи да се възползват от мерките, посочени в член 3, параграфи 2—5, и при необходимост да отнемат разрешението на кредитната институция?
Доколкото такова право се предоставя на вложителя, включва ли то също така правото да претендира обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия на компетентните органи, над размера, посочен в член 7, параграф 1 от директивата?
2. Предоставят ли разпоредбите, изброени по-долу, на директиви, хармонизиращи правото относно пруденциалния надзор върху банките — поотделно или в съвкупност и ако да, от коя дата нататък — на спестителя и инвеститора права, съгласно които компетентните органи на държавите членки трябва да предприемат пруденциални надзорни мерки, с които са натоварени от тези директиви, в интерес на тази категория лица и трябва да носят отговорност за всяко неправомерно действие,
или Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити съдържа изчерпателен набор от специални разпоредби за всички случаи на недостъпност на депозити?
— Първа директива 77/780/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и осъществяването на дейността на кредитните институции...: член 6, параграф 1, четвърто и дванадесето съображение от преамбюла;
— Втора директива 89/646/ЕИО на Съвета от 15 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и осъществяването на дейността на кредитните институции и за изменение на Директива 77/780/ЕИО...: членове 3, 4—7, 10—17, единадесето съображение от преамбюла;
— Директива 89/299/ЕИО на Съвета от 17 април 1989 година относно собствените средства на кредитните институции...: член 7 във връзка с членове 2—6;
— Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 1995 година...: петнадесето съображение от преамбюла.
Дават ли Директиви
— 92/30/ЕИО на Съвета от 6 април 1992 година относно надзора върху кредитните институции на консолидирана основа...: единадесето съображение от преамбюла;
— 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 година относно адекватността на капитала на инвестиционните фирми и кредитните институции...: осмо съображение от преамбюла;
— 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 година относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа:... второ, пето, двадесет и девето, тридесет и второ, четиридесет и първо и четиридесет и второ съображение;
помощ при тълкуването с оглед на отговора на горния въпрос, независимо от това дали съдържат приложимо право в настоящия случай?
3. Ако Съдът приеме, че всички или някои от посочените по-горе директиви предоставят на спестителите или инвеститорите право да изискват от компетентните органи да предприемат пруденциални надзорни мерки в техен интерес, се поставят следните допълнителни въпроси:
Има ли такова право на спестител или инвеститор да бъдат предприети пруденциални надзорни мерки в негов интерес пряко действие в производства срещу съответната държава членка в смисъл, че националните разпоредби, които изключват такова право, трябва да бъдат пренебрегнати,
или държавата членка, която не е спазила това право на спестителите или инвеститорите при транспонирането на директивите, носи отговорност само съгласно принципите, уреждащи исковете за обезщетение срещу държавата по правото на Общността?
В последния случай, извършила ли е държавата членка достатъчно сериозно нарушение на правото на Общността, ако не е признала, че е предоставено право да бъдат предприети пруденциални надзорни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-278/01: Комисия/Испания, Съдебно решение от 25 ноември 2003 г.

Допустимо ли е да се приеме, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 228 ЕО, като не е взело необходимите мерки за привеждане на качеството на крайбрежните води за къпане в съответствие с пределните стойности, определени в Директива 76/160/ЕИО, въпреки съдебното решение по дело C-92/96?
Следва ли да бъде наложена на Кралство Испания периодична имуществена санкция (глоба) за неизпълнение на съдебното решение по дело C-92/96 и какъв да бъде нейният размер и начин на изчисление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-159/02: Turner, Заключение от 20 ноември 2003 г.

Несъвместимо ли е с Конвенцията за юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г. (към която впоследствие се присъединява и Обединеното кралство), издаването на заповеди за въздържане срещу ответници, които заплашват да започнат или продължат съдебни производства в друга държава по Конвенцията, когато тези ответници действат недобросъвестно с намерението и целта да осуетят или възпрепятстват надлежно висящи производства пред английските съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-167/02: Rothley и др./Парламент, Заключение от 20 ноември 2003 г.

Нарушение на четвъртия параграф на член 230 ЕО
Нарушение на правото на ефективна съдебна защита, закрепено в общите принципи на правото на Общността

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-216/01: Budějovický Budvar, Съдебно решение от 18 ноември 2003 г.

Допустимо ли е прилагането на разпоредба на двустранно споразумение, сключено между държава членка и трета държава, съгласно която на проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование на регион, място или държава, се предоставя абсолютна защита, независимо от евентуално въвеждане в заблуждение, като на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92, ако при прилагането на тази разпоредба може да бъде възпрепятстван вносът на продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава членка?
Допустимо ли е това и когато географската индикация, която в държавата на произход не е наименование на регион, място или държава, не се възприема в държавата на произход като географско означение за конкретен продукт, както и не като проста или индиректна географска индикация?
Прилагат ли се отговорите на въпроси 1 и 2 и когато двустранното споразумение е споразумение, което държавата членка е сключила преди присъединяването си към Европейския съюз и е продължила след присъединяването си към Европейския съюз със страна наследник на първоначалната друга договаряща държава посредством декларация на федералното правителство?
Задължава ли втората алинея на член 307 ЕО държавата членка да тълкува такова двустранно споразумение, сключено между тази държава членка и трета държава преди присъединяването на държавата членка към ЕС, в съответствие с правото на Общността, както е предвидено в член 28 ЕО и/или Регламент № 2081/92, така че предвидената в него защита за проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование на регион, място или държава, да обхваща само защита срещу въвеждане в заблуждение, а не абсолютната защита на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-243/01: Gambelli и др., Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.

Съществува ли несъвместимост (с произтичащите от това последици по италианското право) между членове 43 и сл. и член 49 и сл. от Договора за ЕО относно свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, от една страна, и от друга страна национално законодателство като разпоредбите на член 4 и сл., член 4а и член 4б от италианския Закон № 401/89 (в редакцията, последно изменена с член 37, параграф 5 от Закон № 388/00 от 23 декември 2000 г.), което забранява под страх от наказателна отговорност упражняването от всяко лице навсякъде на дейности по събиране, приемане, регистриране и препращане на оферти за залагания, по-специално залагания на спортни събития, освен ако не са изпълнени изискванията относно концесии и разрешения, предвидени в националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-101/01: Lindqvist, Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.

Дали посочването на лице — по име или с име и телефонен номер — на начална страница в интернет представлява действие, попадащо в обхвата на Директива 95/46
Представлява ли обработване на лични данни изцяло или частично чрез автоматични средства изброяването на самостоятелно изработена интернет страница на няколко лица с коментари и изявления относно техните работни места и хобита и др.?
Може ли действието по зареждане на информация от описания вид за колеги на частна начална страница, която обаче е достъпна за всеки, който знае нейния адрес, да се счита за извън обхвата на Директива 95/46 на основание, че попада в някое от изключенията по член 3, параграф 2?
Явява ли се информация на начална страница, в която се посочва, че именуван колега е наранил крака си и е на половин работен ден по медицински причини, лични данни, отнасящи се до здравето, които съгласно член 8 от Директива 95/46 не могат да бъдат обработвани?
Забранява ли Директива 95/46 прехвърлянето на лични данни в трети страни в определени случаи
Ако лице в Швеция използва компютър, за да зареди лични данни на начална страница, съхранявана на сървър в Швеция — в резултат на което личните данни стават достъпни за лица в трети страни — представлява ли това прехвърляне на данни в трета страна по смисъла на директивата
Ще бъде ли отговорът същият, дори ако, доколкото е известно, никой от третата страна не е имал достъп до данните или ако сървърът се намира физически в трета страна?
Могат ли разпоредбите на Директива 95/46, в случай като горепосочения, да се считат за въвеждащи ограничение, което противоречи на общите принципи на свободата на изразяване или други свободи и права, които са приложими в Европейския съюз и са закрепени inter alia в член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Може ли държава членка, по отношение на въпросите, повдигнати в горните въпроси, да предвиди по-широка защита на личните данни или да им даде по-широк обхват от директивата, дори ако не са налице някои от обстоятелствата, описани в член 13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 145678401 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form