Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-481/24: E. (Compensation de créances), Заключение от 1 август 2025 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че всички непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти ISO без изключение са непротивопоставими на частноправните субекти, в това число и на фондацията, независимо че съответният частноправен субект е имал възможност да се запознае с тези стандарти и да ги получи (срещу възнаграждение)?
2) Трябва ли непротивопоставимостта на частноправните субекти на член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] поради обстоятелството, че тази разпоредба препраща към стандарти ISO, които не са публикувани в [Официален вестник], да се разбира в смисъл, че забранява лишаване от правото да се изисква осигуряване на съответствието с определените в член 3, параграф 1 от [Директива 2014/40] максимални равнища на емисии от катран, никотин и въглероден оксид?
3) Трябва ли изразът „употреба по предназначение“, който се съдържа в определението на „емисии“ в [член 2, точка 21] от [Директива 2014/40], да се тълкува в смисъл, че при измерването се изисква максимално доближаване до поведението на човек при пушене и отчитане поне частично на покриването на малките дупчици за вентилация в цигарения филтър и/или обема на дима и честотата на вдишването му, или в смисъл на употреба на цигара само чрез процес на горене?
4а) Ако с оглед на отговора на третия въпрос стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС, не са подходящи за измерване на равнищата на емисиите: [а)] преследваната с [Директива 2014/40] цел за високо равнище на защита на общественото здраве, особено на младите хора, означава ли, че принципите на правна сигурност и на законоустановеност не изключват възможността на производителите на тютюневи изделия да се противопостави алтернативен метод за измерване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/24: Banca Mediolanum, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 4 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която държава членка, избрала системата на освобождаване, може да облага в размер, надхвърлящ 5 % от размера им, дивидентите, които финансовите посредници, установени в тази държава членка, получават като дружества майки по смисъла на тази директива от дъщерните си дружества, установени в други държави членки, включително когато облагането се извършва посредством данък, който не е корпоративен, но включва в основата си тези дивиденти или част от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/23: Tiberis Holding, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Допускат ли принципите, установени в член 3 от Директива [2009/28] и член 4 от Директива [2018/2011], национална правна уредба, която в рамките на национална схема за стимулиране предвижда за случаите, в които производителите продават енергия на свободния пазар, тарифа за стимулиране, която гарантира минимална цена, която същевременно е и максимална цена по силата на механизъм за изравняване/възстановяване на сумите, надвишаващи стойността на стимула, ако пазарната цена е по-висока от нея (механизъм на т.нар. „отрицателен стимул“), като освен това механизмът за изравняване се прилага само когато производителят, продаващ енергия на свободния пазар, се ползва от стимула поради регистрация в съответния регистър, но не и когато получава стимула поради участие в тръжна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/23: Határ Diszkont, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
1) В съответствие с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] ли е практиката на държава членка, съгласно която обработката на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници - което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък - се счита за доставка на услуги, която е самостоятелна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато разходите за обработка в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се начисляват и фактурират не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в трета държава?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС ли е практиката на държава членка, съгласно която разходите, събирани за обработка на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а], засягащ[а] плащания [или] дългове“?
3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, ли е практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурата трябва да плати ретроактивно ДДС върху разходите за обработка, въпреки че през годините преди спорната ревизия данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита разходите за обработка за освободени от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни пътници, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“?
4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС ли е практиката на данъчната администрация на държава членка да счита насрещната престация, без данъци, посочена в издадените фактури за разходите за обработка, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-715/23: Farmacija, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Може ли услуга, свързана с упражняването на фармацевтична дейност, чиято основна цел е снабдяването на потребителите с лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание и без лекарско предписание, заедно със съвети към потребителите относно правилната и безопасна употреба на тези лекарствени продукти, да се квалифицира като „неикономическа услуга от общ интерес“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2014/23?
Може ли услуга, свързана с упражняването на фармацевтична дейност, чиято основна цел е снабдяването на потребителите с лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание и без лекарско предписание, заедно със съвети към потребителите относно правилната и безопасна употреба на тези лекарствени продукти, да се квалифицира като социална и друга специфична услуга по смисъла на член 19 от Директива 2014/23?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/24: Finansinspektionen, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Може ли съобщението, че определено лице е включено в списък на лицата с достъп до вътрешна информация и му е забранено да продава акции на емитента, да е достатъчно конкретно, за да представлява вътрешна информация съгласно член 7, параграф 2 от Регламент [№ 596/2014], дори ако не са ясни причините за включването на лицето в списъка?
2) Ако е така, при какви условия?
3) За преценката дали съобщение като описаното в първия въпрос представлява вътрешна информация, има ли значение дали е била правилна преценката на емитента, че обстоятелствата, довели до включването на лицето в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация, представляват вътрешна информация?
4) За преценката дали съобщение като описаното в първия въпрос представлява вътрешна информация, има ли значение дали съдържащата се в съобщението информация е била вярна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Заключение от 3 юли 2025 г.
Изключва ли вторичното право на Съюза (по-специално член 60, параграфи 5 и 6 във връзка с член 58, параграфи 1—3 във връзка с член 59, параграф 1 от [Директива 2015/849]), както и общите правни принципи на Европейския съюз (по-специално принципът на effet utile) разпоредбите на член 35, параграфи 1—3 (относно възможността за налагане на административни наказания на юридически лица) и член 36 (относно удължаването на погасителната давност) от [FM-GwG], които, разгледани във връзка с тълкуването на тези разпоредби от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), поставят следните изисквания, за да се наложи административно наказание на юридическото лице: за обвиняемо лице със статут на главна страна по делото да бъде предварително признато физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира, или друго физическо лице, което е действало от името и за сметка на юридическото лице (при стриктно спазване на всички права на страните), а освен това — в диспозитива на наказателното постановление срещу юридическото лице задължително да бъде установено, че деянието на поименно посоченото в него физическо лице (или физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира) е съставомерно, както и че това физическо лице е действало противоправно и виновно, за да може на последващ етап за това деяние да се търси отговорност от юридическото лице, при положение че погасителната давност за административнонаказателното преследване и за възможността за налагане на административно наказание e съответно три и пет години от извършването на деянието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/23: Wiszkier, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която съдът по несъстоятелността е обвързан от одобрения от съдията комисар списък на вземанията в производството по несъстоятелност, поради което съдът по несъстоятелността не може да прецени дали договорни клаузи са неравноправни при постановяването на своя съдебен акт, с който приключва производството?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява разпореждане на временни мерки в производство по несъстоятелност и която поради това може да обезсърчи потребителите да се възползват от защитата, предоставена им от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/24: Glonatech/REA, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Неокончателна редакция РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 3 юли 2025 година(*) „ Обжалване — Арбитражна клауза — Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013 г.) — Проект SANAD — Разходи за персонал — Допустими разходи — Искане за възстановяване — Дебитно известие — Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип на добра администрация — Замяна на мотиви — Член 47 от Хартата на основните права — Право на ефективна съдебна защита — Тежест на доказване — Пропорционалност “ По дело C‑114/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 13 февруари 2024 г., Global Nanotechnologies AE schediasmou anaptyxis paraskevis kai emporias ylikon nanotechnologias (Glonatech), установено в Ламия (Гърция), представлявано от N. Scandamis, dikigoros, жалбоподател, като другата страна в производството е: Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания (REA), представлявана от V. Canetti и S. Payan-Lagrou, подпомагани от M. Le Berre, avocat, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, N. Jääskinen, Aл. Арабаджиев, M. Condinanzi (докладчик) и R. Frendo, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С жалбата си Global Nanotechnologies AE schediasmou anaptyxis paraskevis kai emporias ylikon nanotechnologias (Glonatech) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 декември 2023 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/23: Lita, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на определените за негодни за професионална военна служба военни съдии, считано от влизането в сила на въпросната правна уредба, при положение че, най-напред, тази правна уредба не изяснява причините, които обосновават въвеждането на разпоредбите ѝ, нито посочва на какъв обществен интерес отговарят те, по-нататък, посочената правна уредба не се прилага по отношение на определените за негодни за професионална военна служба военни прокурори, макар че за тези две категории магистрати преди това са се прилагали едни и същи правила, а и всъщност засяга само един съдия, като е част от поредица от санкционни по естеството си мерки спрямо него, и последно, посоченият съдия не разполага с никакви средства за съдебна защита, за да оспори наложената му по този начин мярка за автоматично ранно пенсиониране?
Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза от националния съд и от всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение националната правна уредба, която изисква ранно пенсиониране на съдия, когато тази правна уредба е приета в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и означава ли това, че пенсионираният въз основа на тази правна уредба съдия трябва да бъде възстановен на длъжността си?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, която реши да спре производството и да отправи преюдициални въпроси до Съда, има право да спре временно прилагането на националната правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на съдията от едноличния ѝ състав, до обявяването на съдебния акт, който тя ще постанови след отговора на Съда, дори ако съгласно националното право тя няма правомощие да разпорежда подобно спиране на прилагането на национална уредба, и означава ли временното спиране на прилагането на въпросната правна уредба, че съдията, до когото се отнася мярката за автоматично пенсиониране, трябва да може да продължи да разглежда останалите дела, които е имал към датата на влизането в сила на тази мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.