Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-143/23: Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], в случай на отказ от договор за потребителски кредит, който е свързан със сключен в търговски обект договор за покупко-продажба на превозно средство, размерът на компенсаторното обезщетение за обезценяването на финансираното превозно средство, дължимо от потребителя на кредитора при връщане на финансираното превозно средство, да се изчислява като от продажната цена на търговеца към момента на придобиването на превозното средство от потребителя се приспадне покупната за търговеца цена към момента на връщането на превозното средство?
Извършва ли уредбата по член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива [2008/48] пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредити, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство, и следователно задължителна ли е тя за държавите членки?
Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до момента на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква л) от [Директива 2008/48] във връзка с член 14, параграф 1, втора алинея, буква б) от [нея] да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ не започва да тече, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор?
Може ли липсата на тази информация да засегне способността на средния потребител да прецени обхвата на правата и задълженията си по посочената директива или решението му да сключи договора, и евентуално да го лиши от възможността да упражни правата си при по същество същите условия като тези, които биха били налице, ако предоставената информацията беше пълна и точна?
Изключена ли е възможността кредиторът да направи възражение, че поради поведението си в периода между сключването на договора и упражняването на правото на отказ, а и след упражняването му, потребителят е злоупотребил с това право, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор?
Може ли квалификацията като злоупотреба с право да се основава по-специално на следните обстоятелства:
– потребителят продължава да използва финансираното превозно средство, докато съдът се произнесе по въпроса относно действителността на отказа;
– потребителят отказва да плати компенсаторно обезщетение за обезценяването на превозното средство поради ползването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/24: Gaso и Conexus Baltic Grid, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/24: Teva Pharmaceutical Industries и Cephalon/Комисия, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 23 октомври 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Конкуренция — Член 101 ДФЕС — Картели — Пазар на модафинил — Споразумение между две фармацевтични предприятия за доброволно уреждане на патентни спорове с цел да се забави пускането на пазара на генеричен вариант на модафинила — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС — Критерии за преценка — Ограничаване с оглед на целта“ По дело C‑2/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 4 януари 2024 г., Teva Pharmaceutical Industries Ltd, установено в Петах Тиква (Израел), Cephalon Inc., установено в Уест Честър (Съединени щати), представлявани от S. Ortoli и D. Tayar, avocats, жалбоподатели, като другата страна в производството е: Европейска комисия, представлявана първоначално от G. Conte, T. Franchoo и C. Sjödin, а впоследствие от G. Conte и T. Franchoo, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, M. Condinanzi и N. Jääskinen (докладчик), съдии, генерал адвокат: A. Rantos, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 март 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си до Съда жалбоподателите искат да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 18 октомври 2023 г., Teva Pharmaceutical Industries и Cephalon/Комисия (T‑74/21, EU:T:2023:651, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2020) 8153 final ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/23: България/Комисия (Dépenses indues financées par le FEAGA), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 23 октомври 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Обща селскостопанска политика (ОСП) — Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) — Решение за изпълнение (ЕС) 2021/261 — Разходи, изключени от финансиране от Европейския съюз — Разходи, направени от Република България — Регламент (ЕС) № 1306/2013 — Член 52 — Процедура за уравняване по съответствие — Член 54 — Неправомерни плащания, възникнали в резултат на нередност или небрежност — Невъзстановяване от съответната държава членка — Доклад от проучване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)“ По дело C‑294/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 8 май 2023 г., Република България, представлявана от Ц. Митова и С. Русева, жалбоподател, като другата страна в производството е: Европейска комисия, представлявана от J. Aquilina, Г. Колева и И. Залогин, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: I. Jarukaitis (докладчик), председател на състава, M. Condinanzi и N. Jääskinen, съдии, генерален адвокат: A. Biondi, секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 декември 2024 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 март 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си до Съда Република България иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 8 март 2023 г., България/Комисия (T‑235/21, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:105), с което ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/24: Almirall, Заключение от 9 октомври 2025 г.
1) С оглед на разпоредбата на член 3, точка 2 от Директива 2001/83 може ли тълкуване на член 18, параграф 5 и член 40, параграф 3 от [Закона от 8 февруари 2007 г.] в съответствие с тази директива да е съвместимо с обстоятелството, че преценката на изключение от задължението за получаване на разрешение [за търговия, респ. за производство], предвидено в национален закон, се основава и на количествено ограничение, конкретизирано чрез критерий за брой?
2) Може ли за лекарствен продукт, които попада в обхвата на член 3, точка 2 от Директива 2001/83, поради което уреденото в членове 6 и 40 от тази директива задължение за получаване разрешение [за търговия, респ. за производство] не се прилага, националните органи да наложат национално задължение за получаване на разрешение [за търговия, респ. за производство], което се основава на предвидено в национален закон количествено условие, конкретизирано чрез критерий за брой?
3) От значение за отговора на първия и втория въпрос ли е дали по отношение на релевантните си за настоящото дело части Директива 2001/83 предвижда пълна хармонизация и ако това е така, изисква ли пълна хармонизация?
4) В каква степен от значение за отговора на първия и втория въпрос е обстоятелството, че съгласно текста на нидерландски език дерогацията, уредена в член 40, параграф 2, втора алинея от Директива 2001/83, се прилага „voor verstrekking in het klein“ [на български език: „за продажби на дребно“], като съгласно текста на английски, френски и италиански език на Директивата изглежда, че тази дерогация се отнася до някои процеси, осъществявани от фармацевта в рамките на търговията на дребно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/24: J-GmbH (Application sélective du taux réduit de TVA), Заключение от 25 септември 2025 г.
Трябва ли член 24, параграф 1 и член 98, параграфи 1 и 2 във връзка с точка 12 от приложение III към [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 12, параграф 2, точка 11, второ изречение от [UStG], с която чрез национално задължение за разделяне държава членка може да изключи от обхвата на предвидената от нея намалена ставка за отдаването под наем на жилищни и спални помещения, които данъчнозадължено лице държи подготвени за краткосрочно настаняване на трети лица, доставки, които не служат пряко за отдаването под наем и са заплатени с получената наемна цена, дори ако тези доставки представляват несамостоятелни съпътстващи доставки към краткосрочното настаняване на трети лица, както:
– (само) предоставянето на места за паркиране [дело С‑409/24],
– закуската [дело С‑410/24],
– предоставянето на места за паркиране, [на] фитнес и балнеоложки съоръжения и на собствена безжична локална мрежа (Wi-Fi мрежа) [дело С‑411/24]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/24: Stichting Koskea, Заключение от 25 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 1 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ трябва да покрива вредите, претърпени от (първоначалния) водач, в случая, когато пътник се намеси в управлението на моторното превозно средство и в резултат на тази намеса настъпи произшествие?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, произтичат ли от правото на Съюза определени изисквания, които националният съд трябва да вземе предвид, когато преценява дали с оглед на конкретните обстоятелства в случая водачът по смисъла на член 12, параграф 1 от кодифицираната Директива 2009/103 е загубил качеството си на водач и може да се ползва от правото на защита на пътниците съгласно общите правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-526/24: Brillen Rottler, Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при първото подаване от субекта на данни на искане до администратора за достъп не може да е налице прекомерно искане?
2) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че администраторът може да отхвърли искане за достъп от страна на субекта на данни, ако с искането за достъп субектът на данни възнамерява да предизвика предявяването на претенции за обезщетение за вреди срещу администратора?
3) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че публично достъпна информация за субекта на данните, от която може да се заключи, че в много от случаите на нарушения срещу защитата на данните същият предявява претенции за обезщетение за вреди срещу администратора, може да обоснове отказа за достъп?
4) Трябва ли член 4, точка 2 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че искането за достъп, отправено от субект на данни до администратора в съответствие с член 15, параграф 1 от ОРЗД, и/или отговорът на това искане представляват „обработване“ по смисъла на член 4, точка 2 от [посочения регламент]?
5) Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД, в светлината на съображение 146, първо изречение от ОРЗД, да се тълкува в смисъл, че на обезщетение подлежат само вредите, които субектът на данните претърпява, респ. е претърпял в резултат на обработване
Означава ли това, че правото на обезщетение за вреди по член 82, параграф 1 от [посочения регламент] — обусловено от съществуването на причинени вреди за субекта на данни — задължително изисква да е налице обработване на личните данни на субекта на данни?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос: означава ли това, че субектът на данни няма право на обезщетение за вреди по член 82, параграф 1 от ОРЗД — обусловено от съществуването на причинени вреди — само на основание нарушаването на правото му на достъп съгласно член 15, параграф 1 от ОРЗД?
7) Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че с оглед на правото на Съюза възражението на администратора за злоупотреба с право във връзка с искане за достъп от страна на субекта на данни не може да се състои в това, че субектът на данните предизвиква обработването на личните си данни само или в частност за да предяви претенции за обезщетение за вреди?
8) При отрицателен отговор на пети и шести въпрос: представляват ли сами по себе си загубата на контрол и/или несигурността относно обработването на личните данни на субекта на данните, свързани с нарушение на член 15, параграф 1 от ОРЗД, нематериални вреди за субекта на данните по смисъла на член 82, параграф 1 от ОРЗД или наред с това е необходимо да е налице допълнително (обективно или субективно) ограничаване и/или (съществено) засягане на субекта на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/23: Wiszkier, Определение от 18 септември 2025 г.
Допустимо ли е служебно поправяне на явни грешки в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли защитата на потребителите по Директива 93/13 да се прилага и в ситуации, при които потребителят не е повдигнал въпроса за неравноправния характер на клаузата или приложимостта на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/24: Österreichische Zahnärztekammer, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
1) a)
Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
б) При отрицателен отговор на въпрос [1) a)], предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
в) Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2) a)
Отнася ли се „здравното обслужване при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24 само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством информационни и комуникационни технологии, или се отнася до цялостен договор за лечение, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
б) Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством информационни и комуникационни технологии, за да е налице „здравно обслужване при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
в) Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за трансгранично здравно обслужване по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за лечение (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством информационни и комуникационни технологии, а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване, установен в същата държава членка като пациента (местен лекар по дентална медицина)?
3) a)
Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, [параграф 1,] буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от ZÄG)?
б) Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством информационни и комуникационни технологии
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез посредник в държавата на пребиваване на пациента?
4) Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез информационни и комуникационни технологии от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.