Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-646/23: Lita, Определение от 11 септември 2025 г.
Могат ли националните процесуални правила да ограничават достъпа до паралелни административни и съдебни средства за защита, предвидени в ОРЗД, чрез въвеждане на правила за приоритет или изключване между тях?
Съвместимо ли е с принципа на ефективна защита по ОРЗД надзорният орган да отхвърли жалба единствено поради висящо съдебно производство със същия предмет, преди съдебното решение да е влязло в сила?
Какво е дължимото поведение на надзорния орган при наличие на висящо съдебно производство със същия предмет като подадената жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/24: Fira, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Трябва ли член 8, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 да се тълкуват в смисъл, че не допускат, когато компетентният съдебен орган на изпълняващата държава е отказал на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 да изпълни европейска заповед за арест, издадена от компетентния съдебен орган на издаващата държава за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, и компетентният съдебен орган на изпълняващата държава се е ангажирал да изпълни това наказание, друг компетентен съдебен орган на изпълняващата държава впоследствие да отложи изпълнението на посоченото наказание съгласно националното си право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/24: Fira, Определение от 11 септември 2025 г.
Допуска ли член 8 от Рамково решение 2008/909 компетентният орган на изпълняващата държава да спре изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено от издаващата държава, или изисква предварително уведомяване относно такава мярка?
Попада ли спирането на изпълнението на наказанието, както е постановено в главното производство, в обхвата на член 17 от Рамково решение 2008/909?
Подпадат ли признаването и изпълнението на осъдителни присъди с наложени спирания на изпълнението на наказания лишаване от свобода под приложното поле на Рамково решение 2008/909 или на Рамково решение 2008/947?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Следва ли разпоредбите на ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че предвиждат в полза на субекта на данни, лични данни на когото са били обработени незаконосъобразно, в случай че той не иска данните му да бъдат изтрити, средство за съдебна защита, което му дава възможност превантивно да поиска на администратора да бъде разпоредено занапред да се въздържа от повторно незаконосъобразно обработване, и дали — при отрицателен отговор — тези разпоредби са пречка държавите членки да предвидят такова средство за защита в съответните си правни системи?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че понятието „нематериални вреди“ в тази разпоредба обхваща отрицателни емоции, които са изпитани от субекта на данни вследствие от неразрешено изпращане на личните му данни на трето лице, като опасения или недоволство, и са породени от загуба на контрол върху тези данни, евентуално злоумишлено използване на тези данни или накърняване на репутацията му?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска за целите на изчисляването на размера на обезщетението за нематериални вреди, дължимо на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД, да бъде взета предвид степента на вина на администратора?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че фактът, че субектът на данни е успял съгласно приложимото национално право да осъди администратора да се въздържа от извършването на повторно нарушение на този регламент, може да бъде взет предвид, за да се намали размерът на паричното обезщетение за нематериални вреди, дължимо съгласно член 82, параграф 1, или дори да се замести това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/24: Aroja, Заключение от 4 септември 2025 г.
1. а) Следва ли член 15, параграфи 5 и 6 от [Директива 2008/115] да се тълкува в смисъл, че при изчисляване на посочените в този член максимални срокове на задържане трябва да се вземат предвид всички предходни периоди на задържане
Ако такова задължение не е налице във всички случаи, кои аспекти следва да бъдат взети предвид, за да се определи дали при изчисляването на максималните срокове трябва да се отчете продължителността на предходния период на задържане
б) Как по-конкретно следва да се прецени ситуацията при обстоятелства като тези в главното производство, при които, от една страна, главното правно основание за задържане, а именно да се гарантира извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, по същество остава същото, но от друга страна, в подкрепа на новото задържане са изтъкнати отчасти нови фактически и правни основания, между периодите на задържане заинтересованото лице е отишло в друга държава членка, откъдето е върнато във Финландия, и освен това между края на предходния период на задържане и новото задържане са изминали няколко месеца
2. а) Допуска ли член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115] национална правна уредба, съгласно която съдебният контрол относно превишаването на максималния срок от шест месеца започва само ако задържаното лице го поиска
б) Трябва ли съдебният контрол, посочен в член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115], на който подлежи решението на административен орган да превиши първоначалния максимален срок на задържане от шест месеца, да бъде осъществен преди достигане на този максимален срок, а при отрицателен отговор, трябва ли този контрол във всички случаи да бъде осъществен незабавно след решението на административния орган
3. Поражда ли липсата на съдебен контрол по член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115] в контекста на превишаване на посочения в член 15, параграф 5 максимален срок на задържане от шест месеца задължение за освобождаване на задържаното лице, дори ако към момента на осъществяване на този закъснял съдебен контрол се установи, че са налице всички материалноправни условия за задържането и че при тези обстоятелства делото е надлежно разгледано от процесуална гледна точка
В случай че в такава ситуация не е налице задължение за автоматично освобождаване, кои аспекти следва да се вземат предвид от гледна точка на правото на Съюза, за да се определят последиците от закъснял съдебен контрол, в частност при обстоятелства като тези в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/22: AW “T”, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, както и практика на конституционния съд на същата държава членка, според които национален съд е длъжен да се съобрази със съдебен акт, постановен от съдебен състав на по-висшестояща юрисдикция, когато въз основа на акт на Съда този национален съд констатира, че един или повече съдии, които са част от този съдебен състав, не отговарят на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, и освен това по силата на националното право този съд е възпрепятстван да провери редовността на формирането на споменатия съдебен състав въз основа на същите обстоятелства като възприетите в посочения акт на Съда?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато въз основа на акт на Съда се установи, че съдебен орган от последна инстанция не отговаря на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, постановеният от такъв орган акт, с който съответното дело се връща на низшестоящ съд за ново разглеждане, трябва да се счита за нищожен, когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/24: Banca Mediolanum, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 4 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която държава членка, избрала системата на освобождаване, може да облага в размер, надхвърлящ 5 % от размера им, дивидентите, които финансовите посредници, установени в тази държава членка, получават като дружества майки по смисъла на тази директива от дъщерните си дружества, установени в други държави членки, включително когато облагането се извършва посредством данък, който не е корпоративен, но включва в основата си тези дивиденти или част от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.