всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - четвърти състав

Съдебен състав – Съд – четвърти състав

Дело C-320/24: Soledil, Заключение от 19 юни 2025 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкуват:
a) в смисъл, че не допускат прилагането на принципите на националното съдебно производство, съгласно които предварителните въпроси, включително относно нищожността на договора, които не са били поставени или повдигнати в производството пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)], и които са логически несъвместими с естеството на отменителното решение, не могат да бъдат разглеждани нито в производството за ново разглеждане, нито по време на контрола за законосъобразност, на който страните подлагат решението на въззивния съд;
б) в светлината и на съображението относно пълната пасивност от страна на потребителите, когато са оспорили нищожността/недействителността на неравноправните клаузи едва с касационната жалба пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)] след приключването на производството за ново разглеждане на делото;
в) по-специално по отношение на установяването на неравноправния характер на клауза за явно прекомерна неустойка, която в хода на производството пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)] е разпоредено да бъде намалена според подходящи критерии (quantum), включително поради това че потребителите са изтъкнали неравноправния характер на клаузата (an) едва след решението, постановено в производството за ново разглеждане на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-45/24: Verein für Konsumenteninformation (Commission prélevée par un intermédiaire), Заключение от 19 юни 2025 г.

1) Трябва ли [Регламент № 261/2004], и по-специално член 8, параграф 1, буква а) от него, да се тълкува в смисъл, че цената на билета, която следва да се вземе предвид, за да се определи подлежащата на възстановяване сума, дължима от въздушния превозвач на пътник при отмяна на полет, включва и разликата между платената от пътника и получената от въздушния превозвач сума, която съответства на комисиона на предприятие, действащо като посредник между тези две лица, когато въздушният превозвач знае, че това предприятие обичайно начислява комисиона (такса за посредничество), но не му е известен размерът ѝ в конкретния случай?
2) Носи ли пътникът, който иска връщането на сумата, тежестта да докаже необходимото знание на въздушния превозвач или въздушният превозвач е длъжен да докаже, че не е знаел за комисиона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-296/24: Jouxy, Заключение от 12 юни 2025 г.

1. a) Трябва ли условието за „осигуряване на издръжката“ на дете, от което произтича качеството на член на семейството по смисъла на разпоредбите на правото на Европейския съюз, изведено от практиката на [Съда] в рамките на свободното движение на работници и на получаването от пограничен работник на социално предимство, свързано с упражняването от него на дейност като заето лице в държава членка, в полза на детето на съпруга/та му или регистрирания му партньор, с което той няма родствена връзка, разглеждано самостоятелно или във връзка с принципа на широко тълкуване на разпоредбите, целящи да осигурят свободното движение на работници, да се тълкува в смисъл, че е изпълнено и следователно дава право да се получи социалното предимство, – единствено поради брака или регистрираното съжителство между пограничния работник и родител на детето, – единствено поради общо жилище или местоживеене на пограничния работник и на детето, – единствено поради факта че пограничният работник поема какъвто и да е разход, който по принцип е в полза на детето, дори и този разход, – да покрива нужди, които не са за храна и за задоволяване на основни жизнени потребности, – да е направен към трето лице и само непряко да е в полза на детето, – да не е направен в изключителен или специален интерес на детето, а да е в полза на цялото домакинство, – да е само спорадичен, – да е в по-малък размер от издръжката на биологичните родители, – да е само незначителен с оглед на нуждите на детето, – единствено поради факта, че разходите се поемат от обща сметка на пограничния работник и на съпруга/та му или регистрирания му партньор, родител на детето, независимо от произхода на включените в нея средства, – единствено поради факта, че детето е на възраст под 21 години
б) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли условието за „осигуряване на издръжката“ да се тълкува в смисъл, че е изпълнено и следователно дава право да се получи социална придобивка, когато са налице две или повече от тези обстоятелства
2. Трябва ли условието за „осигуряване на издръжката“ на дете, от което произтича качеството на член на семейството по смисъла на разпоредбите на правото на Европейския съюз, изведено от практиката на [Съда] в рамките на свободното движение на работници и на получаването от пограничен работник на социално предимство, свързано с упражняването от него на дейност като заето лице в държава членка, в полза на детето на съпруга/та му или регистрирания му партньор, с което той няма родствена връзка, разглеждано самостоятелно или във връзка с принципа на широко тълкуване на разпоредбите, целящи да осигурят свободното движение на работници, да се тълкува в смисъл, че не е изпълнено и следователно не дава право да се получи социалното предимство, – единствено поради наличието на задължение за издръжка на родителите на детето, независимо, – дали това задължение за издръжка е определено по съдебен ред или чрез договор, – от размера, в който е определено това задължение за издръжка, – дали длъжникът действително е изпълнил това задължение за издръжка, – дали приносът на пограничния работник компенсира неизпълнение на задълженията на родител на детето, – единствено поради факта че детето периодично пребивава при другия родител при упражняване на правото на лични отношения с детето и правото на родителя да го взема в дома си или на алтернативно местоживеене или на друго условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/24: Fira, Заключение от 5 юни 2025 г.

1) Може ли изпълняващата държава, след като на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 е отказала да изпълни [ЕЗА] поради местопребиваването на осъденото лице и след като е признала осъдителната присъда, да се позове на прилагането на националното си право и на компетентността си като изпълняваща държава, за да отложи изпълнението на наложеното от издаващата държава ефективно наказание лишаване от свобода, при положение че процедурата по изпълнение на тази присъда вече е започнала?
2) Може ли съдебният орган на изпълняващата държава да измени надлежно влязло в сила решение на съдебния орган на издаващата държава извън случаите, предвидени в член 8 и член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909?
3) Трябва ли член 17, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 да се тълкува в смисъл, че допуска изпълняващата държава да отложи изпълнението на ефективно наказание лишаване от свобода, като приложи условията на националното си право, когато компетентните органи на издаващата държава не са направили това съгласно тяхното национално право?
Ако отговорът на предходните въпроси е утвърдителен:
4) Не е ли следвало испанските съдебни органи (органите на изпълняващата държава) да информират предварително издаващата държава за становището си относно възможността за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на издирваното лице, като се имат предвид разпоредбите на член 12, член 13 и член 17, параграф 3 от Рамково решение 2008/909?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/23: Gnattai, Заключение от 5 юни 2025 г.

1. Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочните трудови договори, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., и установеният в правото на Съюза общ принцип за недопускане на дискриминация в условията на труд, разглеждани с оглед на член 21 от Хартата […], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 485 от Законодателен декрет № 297/94, която съгласно смисъла, в който е тълкувана от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) (вж. Cass. S.L. решения № 32386/2019, № 33134/2019 и № 33137 от 2019 г.), предвижда, че срочно назначените служители в официално приравнените училища (scuole paritarie), посочени в Закон № 62/2000, се третират по-неблагоприятно в контекста на признаването на трудовия им стаж отколкото безсрочно назначените служители към Ministero dell’Istruzione e del Merito (Министерството на образованието и постиженията), само поради факта, че не са издържали конкурс на общо основание или са преподавали по трудови правоотношения в официално приравнени съобразно закона училища, въпреки че срочно наетите преподаватели в официално приравнените училища се намират в положение, сходно на положението на преподавателите на безсрочен трудов договор в държавните училища по отношение на вида работа и условията на обучение и заетост, изпълняват едни и същи задачи и притежават едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и изследователски умения, постигнати чрез придобиване на преподавателски опит, признат от същата вътрешна правна уредба за идентичен за целите на назначаването на безсрочен трудов договор въз основа на поредността им в постоянните списъци с резерви до изчерпване (вж. член 2, параграф 2 от Законодателен декрет № 255/2001)?
2. Трябва ли, в контекста на прилагането на Директива 1999/70, общите принципи на действащото право на Съюза на равенство, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта, които са залегнали и в членове 20 и 21 от Хартата, член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (от значение съгласно член 52 от Хартата), Европейската социална харта, подписана на 18 юни 1961 г., в член 157 ДФЕС и в директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 485 от Законодателен декрет № 297/94, която изисква за целите на определянето на възнаграждението в контекста на признаването на трудовия стаж да се взема предвид само преподавателският стаж, придобит на длъжности в самото министерство, или в приравнени на държавните училища (scuole parificate), акредитирани училища (scuole pareggiate), субсидирани (scuole sussidiate) или помощни училища (scuole sussidiarie), народни училища (scuole popolari) и девически интернати (educandati femminili), като за целите на признаването на трудовия стаж (извършено след назначаването на постоянна длъжност от Министерството), преподавателите на срочен договор в официално приравнените училища, на които не се предоставя допълнително възнаграждение за прослужено време, което обаче се предоставя на преподавателите на срочен договор в държавни и общински училища, приравнени на държавните училища, акредитирани училища, субсидирани или помощни училища, народни училища и девически интернати, които по отношение на естеството на работата, функциите, услугите и професионалните задължения, както и на условията за обучение и наемане на работа, са в положение, сходно на положението на преподавателите в официално приравнените училища, посочени в Закон № 62/2000 г., тъй като изпълняват едни и същи задачи и придобиват, чрез натрупване на преподавателски опит, едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и научноизследователски умения като преподавателите в официално приравнени училища?
3. Трябва ли понятието „работници на постоянен трудов договор [в сходно положение]“, посочено в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70, и общите принципи на действащото право на Съюза на равенство, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта, залегнали в членове 20 и 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че в контекста на признаването на прослуженото време, работата на срочен трудов договор в официално приравнени училища трябва да се счита за еквивалентна на извършваната в държавни училища, приравнени на държавните училища, акредитирани училища, народни, субсидирани или помощни училища, както и в девически интернати, тъй като тези преподаватели изпълняват едни и същи задачи, имат едни и същи професионални задължения и притежават едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и изследователски умения?
4. В случай на установено противоречие на член 485 от Законодателен декрет № 297/94 със законодателството на Съюза, длъжен ли е националният съд съобразно Хартата да не прилага несъвместимият вътрешен източник на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/24: PAN Europe/Комисия, Заключение от 5 юни 2025 г.

Пропуски в данните
Изискване за предоставяне на потвърждаваща информация относно токсичността на изомерите
Оценка на въздействията върху ендокринната система
Дългосрочна токсичност
Критични проблемни области

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/24: NOVIS, Заключение от 5 юни 2025 г.

1) Трябва ли член 155 от Директива [„Платежоспособност II“] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които надзорният орган на приемащата държава упражнява надзор за това дали застрахователно предприятие от друга държава членка изпълнява задълженията, установени с Регламент [ПИПДОЗИП] или въз основа на Директива [РЗП]?
2) Ако отговорът е утвърдителен, произтичат ли от член 155 от Директива Платежоспособност II приоритетно правомощие за надзорния орган на държавата по произход и задължение за надзорния орган на приемащата държава първо да изчерпи уведомителната и корективна процедура по параграфи 1, 2 и 3 от този член, включително в случаите на налагане на административни наказания по смисъла на параграфи 5 и 6 от посочения член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/24: Liechtensteinische Landesbank, Заключение от 22 май 2025 г.

1. Трябва ли правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А (в случая Италия) въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б (в случая Австрия), да се преценяват съгласно правото, произтичащо от член 6 от Регламент [№ 593/2008], ако макар при подаването на отделните нареждания вече да са били налице, предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент [№ 593/2008] са липсвали към началото на търговските отношения и ако към този момент съгласно член 3 от [този регламент] страните са избрали за всички свои търговски отношения правото на държава Б?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
2. Приложимо ли е изключението по член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008, когато въз основа на договор банка открива сметки на потребител с местопребиваване в друга държава членка и когато впоследствие въз основа на нареждания от потребителя придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките, при положение че потребителят може да подава нарежданията (и) чрез средства за комуникация от разстояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос:
3. Трябва ли избор на право, направен преди да са възникнали предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008, да се счита, след като тези предпоставки вече са изпълнени, за неравноправен по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [93/13], ако не се позовава на правните последици от член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-489/23: Casa Judeţeană de Asigurări de Sănătate Mureș и др., Заключение от 15 май 2025 г.

1) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС и член 7, параграф 7 от Директива [2011/24] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която автоматично обвързва възстановяването на разходите, направени от задължително осигуреното лице в държавата членка на пребиваване, с извършването на медицинска преценка от медицински специалист, който предоставя здравни услуги в здравноосигурителната система на тази държава, както и с последващото издаване от този специалист на искане за хоспитализация, без да е разрешено да се представят равностойни медицински документи, издадени от частни медицински заведения, включително когато хоспитализацията е била извършена и здравната услуга е била предоставена в държава членка, различна от държавата на пребиваване на осигуреното лице?
2) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС, член 22, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1408/71], принципите на свободно движение на пациенти и услуги и принципите на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която — в случай че не е получено предварително разрешение — определя обема на услугите, които следва да бъдат заплатени на равнището на разходите, които биха били поети от държавата членка на пребиваване, ако медицинските грижи бяха предоставени на нейна територия, чрез формула за изчисление, която значително ограничава размера на това обезщетение в сравнение с действително направените от осигуреното лице разходи в държавата членка, която е предоставила разглежданите здравни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-410/23: Pielatak, Съдебно решение от 8 май 2025 г.

Следва ли член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО във връзка със съображение 17 от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува в смисъл, че земеделски стопанин, който сключва договор за закупуване на електроенергия както за земеделското си стопанство, така и за частни, битови нужди, попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 3, параграф 7 и точка 1, буква a) от приложение I към Директива 2009/72/ЕО във връзка със съображение 51 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява да се наложи договорна неустойка на битов клиент, когато той предсрочно прекрати срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 145678266 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form