Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-115/24: Österreichische Zahnärztekammer, Заключение от 8 май 2025 г.
1.1. Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
1.2. При отрицателен отговор на въпрос 1.1., предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
1.3. Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2.1. Отнася ли се „здравното обслужване“, „предоставяно“„при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24, само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством [ИКТ], или се отнася до цялостен договор за обслужване, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
2.2. Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством [ИКТ], за да е налице „здравното обслужване“, „предоставяно“„при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
2.3. Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за „трансгранично здравно обслужване“ по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за обслужване (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством [ИКТ], а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване (упражняващ професията лекар по дентална медицина), установен в същата държава членка като пациента?
3.1. Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от австрийския ZÄG)?
3.2. Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством [ИКТ]
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез сътрудници по изпълнението в държавата на пребиваване на пациента?
4. Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез [ИКТ] от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/24: Keladis I и Keladis II, Заключение от 8 май 2025 г.
1) Отговарят ли статистическите стойности, наречени „прагови стойности“ (threshold values) — „справедливи цени“ (fair prices), които се основават на статистическата база данни Comext на Евростат и произтичат от информационната система на OLAF (AFIS-Anti Fraud Information System), част от която е инструментът за автоматично наблюдение (AMT) —, и които са на разположение на националните митнически органи чрез съответните електронни системи, на условието да са достъпни за всички икономически оператори, както е уточнено в решение [на Съда] от 9 юни 2022 г., Fawkes, C‑187/21
Представляват ли съдържащите се в тях данни само агрегирани данни съгласно действащите към момента на настъпване на фактите по спора Регламент (ЕО) № 471/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1172/95 на Съвета (ОВ L 152, 2009 г., стр. 23) и Регламент (ЕС) № 113/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обхвата на търговията, определянето на данните, съставянето на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност и по валута на фактуриране, както и специфични стоки или движения]?
2) В рамките на последваща проверка, когато не е възможно физически да се проверят внесените стоки, могат ли статистическите стойности в базата данни Comext, доколкото се считат за общодостъпни и не съдържат само агрегирани данни, да бъдат използвани от националните митнически органи само за да се потвърдят основателните им съмнения, че обявената в декларациите стойност е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане сума за тези стоки, или те могат да бъдат използвани и за целите на определянето на митническата им стойност на тази основа в съответствие с алтернативния метод, посочен в член 30, параграф 2, буква в) от [МКО] или в член 7[4], параграф 2, буква в) от [МКС], наричан „дедуктивен метод“, или евентуално друг алтернативен метод
Какво значение има за разрешаването на този въпрос обстоятелството, че не може да се установи, че понастоящем се продават идентични или подобни стоки по смисъла на член 152, параграф 1 от [Регламента за прилагане на МКО]?
3) Във всеки случай, съвместимо ли е равностойното на прилагането на минимални цени използване на посочените статистически стойности за определянето на митническата стойност на конкретни вносни стоки със задълженията, произтичащи от Международното споразумение за определяне на митническата стойност на Световната търговска организация (СТО), наречено също Споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., по което Европейският съюз е страна, като се има предвид обстоятелството, че това споразумение изрично забранява използването на минимални цени?
4) Във връзка с предходния въпрос, прилага ли се предвиденото в член 31, параграф 1 от [МКО] изискване за спазване на общите принципи и разпоредби на посоченото по-горе международно споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. по отношение на резервния метод за определяне на митническата стойност и съответно на изключването на прилагането на минималните стойности, предвидено в член 31, параграф 2 от [МКО] (но което не се съдържа в съответстващата разпоредба на член 74, параграф 3 от [МКС]), само когато се използва този метод или те уреждат всички алтернативни методи за определяне на митническата стойност?
5) Ако се установи, че при вноса е било използвано опростяване при класирането чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция по смисъла на член 81 от [МКО] (понастоящем член 177 от [МКС]), възможно ли е да се приложи алтернативният метод по член 30, параграф 2, буква в) от МКО (съответстващ на член 70, параграф 2, буква в) от [МКС]), независимо от разнородността на стоките, декларирани под същия код по ТАРИК в същата декларация, и от така установената фиктивна стойност на стоките, които не попадат в този код за тарифно класиране?
6) В заключение, независимо от предходните въпроси, достатъчно ясни ли са в съответствие с изискванията на правото [на Съюза] разпоредбите на гръцкото законодателство, уреждащи определянето на лицата, които са длъжни да заплатят ДДС при внос, доколкото определят като данъчнозадължено лице „предполагаемият собственик на внасяните стоки?“.
1) Ако е налице основателно съмнение относно обстоятелството дали декларираната митническа стойност на внасяните стоки е действителната договорна стойност на стоките, но не е възможно чрез последваща проверка да се определи договорната стойност въз основа на методите, посочени в член 30, параграф 2, букви а) и [б)] (договорна стойност на идентични и сходни стоки) от [МКО] и в член 74, параграф 2, букви а) и [б)] от [МКС], тъй като, от една страна, стоките не са били иззети и следователно не е възможно да бъдат физически проверени, и от друга страна, описанието на стоките в документите, придружаващи декларацията за внос, е общо и неточно — съвместима ли е с разпоредбите на член 30, параграф 2, буква в) от [МКО] и на член 74, параграф 2, буква в) от [МКС] административна практика, съгласно която чрез прилагането на предвидения в тези разпоредби „дедуктивен метод“ се използват като основа за определяне на договорната стойност на стоките „праговите стойности“, установени в програмата за автоматизирано наблюдение (AMT) [на AFIS] и определени чрез статистически методи?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допустимо ли е да се използват посочените по-горе „прагови стойности“ чрез прилагане на който е да е от другите методи, описани в членове 30 и 31 от [МКО] и в член 74, параграфи 1—3 от [МКС], по-специално, като се има предвид, от една страна, разумната гъвкавост, с която трябва да се характеризира прилагането на „резервния метод“ по смисъла на член 31 от [МКО] и на член 74, параграф 3 от [МКС], и от друга страна, изричната забрана митническата стойност да се определя въз основа на минимални митнически стойности, предвидена в самия „резервен метод“ (член 31, параграф 2, буква е) от [МКО] и член 144, параграф 2, буква е) от [Регламента за изпълнение на МКС])?
3) При отрицателен отговор на предходните въпроси, допуска ли правото на Съюза неплатеният ДДС да не бъде начислен на вносител, за когото впоследствие се установи, че е внасял (системно) стоки на цени, по-ниски от определените като минимални рентабилни търговски цени, когато при последващата проверка митническите органи не са в състояние да определят митническата стойност на внасяните стоки по някой от методите, описани в членове 30 и 31 от [МКО] и в член 74, параграфи 1—3 от [МКС], или в този случай се допуска като крайна мярка той да бъде начислен въз основа на статистически определените приемливи минимални цени, както вече е било допуснато в случая на извършеното от страна на Комисията начисляване на загубата на собствени ресурси за сметка на държава членка, която не е упражнила подходящ митнически контрол (вж. решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство,C‑213/19, EU:C:2022:167)?
4) При утвърдителен отговор на втория и третия [въпрос], трябва ли статистически определените минимални цени да представляват внос, извършен през същия период като проверявания внос или в близки периоди, и ако това е така, какъв е максималният приемлив период от време между вноса, използван за получаване на статистическия резултат и проверявания внос (могат ли например да се прилагат по аналогия деветдесетте дни, предвидени в член 152, параграф 1, буква б) от [Регламента за прилагане на МКО] и в член 142, параграф 2 от [Регламента за изпълнение на МКС])?
5) При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса относно използването на „праговите стойности“ за определяне на договорните стойности на внесените стоки, в случай че при вноса е следвана процедурата по член 81 от [МКО] и член 177 от [МКС] за опростяване на съставянето на митническите декларации чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция, в съответствие ли е с принципа на забрана за определяне на произволни или фиктивни митнически стойности административната практика, съгласно която митническата стойност на всички стоки, внасяни по всяка декларация за внос, се изчислява въз основа на определената за конкретната стока „прагова стойност“, чийто код по ТАРИК е посочен в декларацията за внос, тъй като митническият орган трябва да се счита за обвързан съгласно член 222, параграф 2, буква б) от [Регламента за изпълнение на МКС] от групирането, извършено от вносителя, или напротив, стойността на всяка стока трябва да се определи въз основа на собствената ѝ тарифна позиция, дори ако кодът не е посочен в декларацията за внос, за да се избегне рискът от налагане на произволни мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/24: Šiľarský, Заключение от 30 април 2025 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [2011/7] във връзка с член 2, точки 1 и 3, и с член 6, параграф 1 от [същата] директива, да се тълкува в смисъл, че i) за „предприятие“ се счита и физическото лице, което в случай като разглеждания в главното производство ползва правни услуги на адвокат с цел учредяване на дружество, на което трябва да стане управителят и да бъде единият от двамата учредители и съдружници, а ii) за „търговска сделка“ се счита сделката, която в случай като разглеждания в главното производство води до предоставяне на услуги от адвокат на такова физическо лице с цел учредяване на дружество?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива [93/13] във връзка с член 8 от нея да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство обхваща и физическото лице, от което се претендира вземане, произтичащо от договор за предоставяне на правни услуги, ако предметът на договора е бил предоставяне на услуги с цел учредяване на дружество, а посоченото физическо лице е трябвало да стане управителят и да бъде единият от двамата учредители и съдружници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/24: Zwrotybankowe.pl, Заключение от 30 април 2025 г.
Трябва ли член 22, параграф 2 от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща потребител да прехвърли правата, предоставени му с разпоредбите на националното законодателство, транспониращо тази директива, в полза на трето лице, което не е потребител?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че задължението на съда да провери служебно дали договорна клауза е неравноправна се отнася и за клауза от договор за прехвърляне на вземания, сключен между потребител и трето лице, ако в съдебно производство третото лице обосновава с този договор своята активна процесуална легитимация да предяви иск срещу продавача или доставчика, който е първоначалният съдоговорител на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-536/23: Mutua Madrileña Automovilista, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че и самата държава — членка на Европейския съюз, в качеството ѝ на работодател, който продължава да изплаща заплата на (временно) неработоспособен поради пътнотранспортно произшествие държавен служител и който е встъпил в правата на този служител срещу установено в друга държава членка дружество — застраховател на гражданската отговорност за участващото в това произшествие превозно средство, може като „увредена страна“ по смисъла на първата цитирана по-горе разпоредба да предяви срещу застрахователното дружество иск пред съда по местоживеене на неработоспособния държавен служител, когато такъв пряк иск е разрешен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/24: Verein für Konsumenteninformation (Commission prélevée par un intermédiaire), Определение от 28 април 2025 г.
Необходимо ли е откриване на устната фаза на производството при промяна на състава на съдебната колегия, за да се гарантира правото на страните да бъдат изслушани при новите процесуални условия?
Кога се налага решение за откриване на устната фаза, когато делото е пренасочено към друг състав и предстои изслушване на заключението на генералния адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/23: Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank, Заключение от 10 април 2025 г.
2) Извършва ли уредбата по член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива [2008/48] пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредити, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство, и следователно задължителна ли е тя за държавите членки?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос:
3) Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до момента на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/22: AW “T”, Заключение от 10 април 2025 г.
3) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за общия съд, който отговаря на изискванията за съд съгласно правото на Съюза, не е задължително решението на съд от последна инстанция, в чийто състав заседават членове, назначени за съдии в грубо нарушение на националното право, уреждащо процедурата за назначаване на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд), като последица от което последно посоченият съд не отговаря на изискването за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон и гарантиращ ефективна правна защита на правните субекти, решение, което е постановено по реда на извънреден способ за правна защита (извънредна молба за отмяна) и с което е отменен влязъл в сила съдебен акт и делото е изпратено на общия съд за ново разглеждане?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че липсата на задължителна сила означава, че:
а) актът на съд от последна инстанция, формиран по описания в третия въпрос начин, не е съдебен акт от правна гледна точка (той е несъществуващ акт) по смисъла на правото на Европейския съюз, а преценката в това отношение може да извърши всеки общ съд, който отговаря на изискванията за съд по смисъла на правото на Съюза,
б) или пък актът на съд от последна инстанция, формиран по описания в третия въпрос начин, е съществуващ съдебен акт, но общият съд, който отново разглежда делото, е овластен и задължен да остави без приложение разпоредбите на националното право относно последиците на този акт в степента, в която това е необходимо за осигуряването на ефективна правна защита на правните субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/24: Gaso и Conexus Baltic Grid, Заключение от 3 април 2025 г.
1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива 2009/73 национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива 2009/73 тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива 2009/73, национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива 2009/73, процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/24: Banca Mediolanum, Заключение от 27 март 2025 г.
В съответствие ли е изборът, направен от Италианската република в член 6, параграф 1 от Законодателен декрет № 446/1997, да се облагат с IRAP 50 % от дивидентите, получени от установени в Италия финансови посредници, които се квалифицират като дружества майки по смисъла на Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 година, и разпределени от установени в други държави — членки на Европейския съюз дружества, които се квалифицират като дъщерни дружества по смисъла на посочената директива, без да се позволява на първите да приспаднат от IRAP частта от корпоративния данък, свързана с тази печалба, платена от вторите, със предвидената в член 4 от тази директива забрана за облагане на повече от 5 % от стойността на печалбата, получена от дружествата майки, установени в дадена държава членка, от дъщерните дружества, установени в други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.