Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-400/19: Комисия/Унгария (Marges bénéficiaires), Съдебно решение от 11 март 2021 г.
Съвместима ли е унгарската забрана за дискриминационно определяне на продажни цени на идентични селскостопански и хранителни продукти според държавата на произход с Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно общата организация на пазарите на селскостопански продукти?
Съвместима ли е унгарската забрана за дискриминационно определяне на продажни цени на идентични селскостопански и хранителни продукти според държавата на произход с принципа на свободно движение на стоки по член 34 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/20: XK, Заключение от 11 март 2021 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива № 2014/41 […] — доколкото предвижда, че за издаващ орган може да се счита и „друг компетентен орган, определен от издаващата държава, който в съответния случай действа в качеството си на разследващ орган в наказателното производство и е компетентен да разпорежда събирането на доказателства в съответствие с националното право“, като уточнява обаче, че в този случай, „преди да бъде предадена на изпълняващия орган, [ЕЗР] се потвърждава след проверка на съответствието ѝ с условията за издаване на [ЕЗР] по настоящата директива, по-специално условията, посочени в член 6, параграф 1 от настоящата директива, от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в издаващата държава“ — да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да освободи административен орган от задължението да поиска потвърждаване на европейска заповед за разследване, квалифицирайки го като „съдебен орган по смисъла на член 2 от Директивата“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/19: Migrationsverket, Съдебно решение от 4 март 2021 г.
Допускат ли разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и по-специално разпоредбите относно систематичното търсене в Шенгенската информационна система и в Кодекса на шенгенските граници, и по-конкретно посоченото в тях изискване за притежаване на валиден паспорт, да бъде издадено разрешение за пребиваване въз основа на подадено в Швеция заявление, което не е основано нито на съображения за закрила, нито на хуманитарни съображения, при положение че не е ясно установена самоличността на заявителя?
При утвърдителен отговор, допустимо ли е установяването на самоличността да е предмет на изключения, основани на националното право или съдебна практика?
При отрицателен отговор на втория въпрос, какви изключения евентуално са предвидени в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/19: Irish Ferries, Заключение от 4 март 2021 г.
A. Приложимост на Регламент [№ 1177/2010]
1) Прилага ли се [Регламент № 1177/2010] (и по-специално членове 18 и/или 19 от него) в случаите, когато пътниците са направили предварителна резервация и са сключили договори за превоз и пътническите услуги са отменени с предизвестие от поне седем седмици преди планираното заминаване поради закъсняла доставка на нов плавателен съд на оператора на фериботната линия
В това отношение за приложимостта на [посочения] регламент релевантни ли са някои (или всички) от следните обстоятелства:
a) в крайна сметка доставката е забавена с 200 дни;
б) операторът на фериботната линия е трябвало да отмени превози за цял сезон;
в) не е могло да се намери подходящ алтернативен плавателен съд;
г) операторът на фериботната линия е пренасочил към други услуги за превоз по вода или е възстановил средствата на над 20000 пътници;
д) превозите по вода са били по нов маршрут, открит от оператора на фериботната линия, без да има друга подобна алтернативна услуга по маршрута?
Б. Тълкуване на член 18 от [Регламент № 1177/2010]
На този въпрос трябва да се отговори само ако член 18 е приложим.
2) Възниква ли нов договор за превоз, когато даден пътник е пренасочен съгласно член 18, така че правото на обезщетение по член 19 следва да се определя съгласно този нов договор, а не съгласно първоначалния договор за превоз?
3) a)
В случай че [посоченият] член 18 е приложим и ако услуга за превоз по вода бъде отменена и няма алтернативна услуга по този маршрут (тоест няма пряка връзка между тези две пристанища), представлява ли „пренасочване до крайното местоназначение“ за целите на [същия] член 18 осигуряването на алтернативна услуга чрез превоз по вода по друг маршрут или маршрути, които са налични и избрани от пътника, включително чрез „комбиниран превоз по земя и вода“ (напр. пътуване от Ирландия до Обединеното кралство с ферибот и след това пътуване с автомобил, като разходите за гориво се възстановяват на пътника от оператора на фериботната линия до пристанище в Обединеното кралство с връзка до Франция и пътуване от там до Франция, като пътникът избира маршрута на всяка от услугите за превоз по вода
Ако отговорът е отрицателен, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали дадено пренасочване е „при съпоставими условия“?
б) Ако по отменения маршрут няма алтернативна услуга за превоз по вода, така че засегнатият пътник не може да бъде транспортиран по вода директно от първоначалното пристанище за качване до крайното местоназначение, както е посочено в договора за превоз, трябва ли превозвачът да заплати всички допълнителни разходи, направени от пътник, който е пренасочен, във връзка с пътуването му към и от новото пристанище за качване и/или към и от новото пристанище по местоназначение?
В. Тълкуване на член 19 от [Регламент № 1177/2010]
4) a)
Може ли член 19 [от Регламент № 1177/2010] да се прилага, когато пътуването в действителност вече е било отменено поне седем седмици преди планираното заминаване
Ако [посоченият] член 19 е приложим, прилага ли се той, когато е бил приложен член 18 [от този регламент] и пътникът е бил пренасочен без допълнителни разходи и/или средствата са му били възстановени и/или пътникът е избрал по-късна услуга за превоз по вода?
б) Ако член 19 [от Регламент № 1177/2010] се прилага, кое е „крайното местоназначение“ за целите на [този член]?
5) Ако член 19 [от Регламент № 1177/2010] е приложим:
a) Как се измерва продължителността на закъснението при такива обстоятелства?
б) Как се изчислява цената по смисъла на [посочения] член 19 при определяне на дължимия размер на обезщетение, и по-специално в нея включват ли се разходите, свързани с допълнителни услуги (напр. каюти, клетки за превоз на домашни любимци и първокласни салони)?
Г. Тълкуване на член 20, параграф 4 [от Регламент № 1177/2010]:
6) Ако [Регламент № 1177/2010] се прилага, тогава представляват ли обстоятелствата и съображенията, посочени в първия въпрос, „извънредни обстоятелства, които не е можело да бъдат избегнати дори при вземане на всякакви разумни мерки“ по смисъла на член 20, параграф 4 от [Регламент № 1177/2010]?
Д. Тълкуване на член 24 от [Регламент № 1177/2010]:
7) Налага ли член 24 [от Регламент № 1177/2010] като задължително условие за всеки пътник, който иска да получи обезщетение по член 19 от [този] регламент, подаването на жалба в рамките на два месеца от датата на извършване на услугата или от датата, на която услугата е трябвало да бъде извършена?
E. Тълкуване на член 25 от [Регламент № 1177/2010]:
8) Ограничава ли се компетентността на националния компетентен орган, отговорен за прилагането на [Регламент № 1177/2010], до превози по вода от пристанищата, посочени в член 25 от [този регламент], или може да обхваща и превоза по вода на връщане от пристанището на друга държава членка до държавата на националния компетентен орган?
Ж. Валидност на решението и на съобщенията
9) a)
Кои принципи и разпоредби на правото на Съюза следва да приложи запитващата юрисдикция при преценката на валидността на решението и/или на съобщенията на националния орган по прилагането [на Регламент № 1177/2010] — член 16, 17, 20 и/или 47 от Хартата и/или принципите на пропорционалност, правна сигурност и равно третиране?
б) Критерият за допусната явна грешка ли е критерият за необоснованост, който националният съд трябва да приложи?
З. Валидност на Регламент № 1177/2010
Този въпрос ще възникне само в зависимост от отговорите на предходните въпроси.
10) Валиден ли е Регламент № 1177/2010 с оглед на правото на Съюза, като се вземат предвид по-специално:
a) членове 16, 17 и 20 от Хартата,
б) фактът, че въздушните превозвачи нямат задължение за заплащане на обезщетение, ако информират пътника за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание (член 5, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент (ЕО) № 261/2004),
в) принципите на пропорционалност, правна сигурност и равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-910/19: Bankia, Заключение от 11 февруари 2021 г.
1) Имат ли право на иск за съпътстващата проспекта отговорност и двата вида инвеститори или само неквалифицираните инвеститори, когато дадено публично предлагане за записване на акции е отправено както към неквалифицирани, така и към квалифицирани инвеститори и е издаден проспект на вниманието на неквалифицираните инвеститори?
2) В случай че отговорът на [първия въпрос] е, че такова право имат и квалифицираните инвеститори, възможно ли е да се прецени в каква степен те са осведомени за икономическото състояние на извършилия публичното предлагане за записване независимо от проспекта, с оглед на правните или търговските им отношения с посочения емитент (в качеството им на акционери, участието им в управителните му органи и др.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/19: Katoen Natie Bulk Terminals и General Services Antwerp, Съдебно решение от 11 февруари 2021 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, разглеждани евентуално във връзка с членове 15 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с принципа на равенство, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която задължава лица или предприятия, които искат да извършват в белгийска пристанищна зона пристанищни дейности по смисъла на Закона за организацията на пристанищната работа — включително дейности, които не са свързани с товаренето и разтоварването на кораби в строгия смисъл на думата — да използват за тази цел само признати пристанищни работници?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която:
– признаването на пристанищните работници се извършва от административна комисия, съставена поравно от членове, определени от организациите на работодателите и от организациите на работниците,
– в зависимост от необходимостта от работна ръка тази комисия решава също така дали признатите работници трябва да бъдат включени в квота за пристанищни работници, като се има предвид, че за пристанищните работници, които не са включени в тази квота, срокът на признаването им е ограничен до срока на действие на трудовия им договор, така че трябва да започне нова процедура за признаване за всеки нов договор, който те сключват, и
– не е предвиден максимален срок, в който посочената комисия трябва да се произнесе?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, освен ако може да докаже, че отговаря на равностойни условия в друга държава членка, за да бъде признат за пристанищен работник, работникът трябва:
– да бъде обявен за годен от медицинска гледна точка за пристанищна работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, с която е свързана организация на работодателите, в която задължително членуват всички действащи в съответната пристанищна зона работодатели,
– да е преминал психотехническите тестове, проведени от органа, определен от тази организация на работодателите,
– да следва в продължение на три седмици подготвителните курсове във връзка с безопасността на работното място, свързани с придобиването на професионална квалификация, и
– да положи успешно окончателния изпит за това обучение,
доколкото задачата, възложена на организацията на работодателите и евентуално на синдикатите на признатите пристанищни работници при определянето на органите, натоварени с извършването на такива прегледи, тестове или изпити, не може да постави под съмнение прозрачния, обективен и безпристрастен характер на последните?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която пристанищните работници, признати за такива в съответствие със законоустановения режим, приложим за тях преди влизането в сила на тази правна уредба, запазват въз основа на последната качеството на признати пристанищни работници и се включват в предвидената в посочената правна уредба квота за пристанищни работници?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че прехвърлянето на пристанищен работник в квота за работници в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, е обвързано с условия и ред, определени в колективен трудов договор, доколкото последните се оказват необходими и пропорционални с оглед на целта да се гарантира безопасността във всяка пристанищна зона, което запитващата юрисдикция трябва да провери?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че работниците, заети с логистична дейност, трябва да притежават издаден при представяне на карта за самоличност и трудов договор „сертификат за безопасност“, чиито ред и условия за издаване, както и процедурата, която трябва да се следва за получаването му, се определят в колективен трудов договор, при положение че условията за издаването на такъв сертификат са необходими и пропорционални на целта да се гарантира безопасността в пристанищните зони и предвидената процедура за получаването му не налага неразумни и несъразмерни административни тежести?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/19: Food Standards Agency, Заключение от 11 февруари 2021 г.
1) Допускат ли Регламенти [№ 854/2004 и № 882/2004] процедура, при която съгласно член 9 от [Закона от 1990 г.] Justice of the Peace [мировият съдия] решава, по същество и въз основа на показания на експерти на всяка от страните, дали кланичните трупове не отговарят на изискванията за безопасност на храните?
2) Изисква ли Регламент [№ 882/2004] да бъде предвидено право на обжалване срещу решение на официален ветеринарен лекар по член 5, параграф 2 от Регламент [№ 854/2004], че месото от кланичен труп е негодно за човешка консумация, и ако да, какъв подход следва да се възприеме при разглеждането на основателността на такова решение в производството по обжалването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-546/19: Westerwaldkreis, Заключение от 10 февруари 2021 г.
1) а) Попада ли забрана за влизане, наложена на гражданин на трета страна за цели, „които не са свързани с миграцията“, в приложното поле на Директива [2008/115] винаги когато държавата членка не се е възползвала от възможността съгласно член 2, параграф 2, буква б) от тази директива?
б) При отрицателен отговор на първия въпрос, буква а): Остава ли такава забрана за влизане извън приложното поле на Директива [2008/115] дори ако, независимо от издадената по отношение на него заповед за експулсиране, с която е свързана забраната за влизане, гражданинът на трета страна вече пребивава незаконно и следователно поначало попада в приложното поле на тази директива?
в) Спада ли към забраните за влизане, наложени за цели, „които не са свързани с миграцията“, забрана за влизане, наложена във връзка със заповед за експулсиране, издадена на основания, свързани с обществената сигурност и обществения ред (в случая: само по съображения за обща превенция с цел борбата срещу тероризма)?
2) При отговор на първия въпрос в смисъл, че разглежданата забрана за влизане попада в приложното поле на Директива [2008/115]:
a) Води ли административната отмяна на решението за връщане (в случая: на предупреждението за извеждане от страната) до незаконосъобразност на постановената успоредно с него забрана за влизане по смисъла на член 3, точка 6 от Директива [2008/115]?
б) Настъпва ли тази правна последица дори ако административната заповед за експулсиране, стояща в основата на решението за връщане, е влязла в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/19: eurocylinder systems, Съдебно решение от 4 февруари 2021 г.
Валиден ли е Регламент (ЕО) № 926/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република с оглед на разпоредбите на член 9, параграф 4 във връзка с член 3, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 384/96?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/19: FIGC и Consorzio Ge.Se.Av., Съдебно решение от 3 февруари 2021 г.
1) а) Може ли въз основа на характеристиките на националната правна уредба в областта на спорта [FIGC] да се квалифицира като публичноправна организация, тъй като е създадена с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер?
б) Изпълнен ли е по-специално телеологичният критерий за организацията по отношение на [FIGC] дори при липсата на формален акт за създаване на публична администрация и въпреки че [FIGC] е организирана на принципа на членството, поради включването ѝ в правна уредба в даден сектор (на спорта), организирана по модели с публичен характер, и обвързването със спазване на принципите и правилата, разработени от [CONI] и от международните спортни организации, чрез признаването за спортни цели на националния публичноправен субект?
в) Може ли също така този критерий да се установи по отношение на спортна федерация като [FIGC], притежаваща капацитет за самофинансиране, във връзка с дейност като разглежданата по делото, която няма публично значение, или вместо това за определяща трябва да се счита необходимостта във всички случаи да се гарантира прилагането на правилата за конкурентно възлагане на трети лица на всички видове договори на този субект?
2) а) Въз основа на правоотношенията между тях, има ли CONI доминиращо влияние над FIGC, в светлината на законовите правомощия за признаване на дружеството за спортни цели, за одобряване на годишните бюджети и за надзор върху управлението и правилното функциониране на органите и за назначаване на временен управител на субекта?
б) От друга страна обаче, достатъчни ли са тези правомощия, за да се установи наличието на критерия за доминиращо публично влияние, присъщо на публичноправната организация, поради квалифицираното участие на председателите и на представителите на спортните федерации в основните органи на [CONI]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.