Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-404/19: Франция/Комисия, Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Допустимо ли е Комисията да наложи фиксирана финансова корекция със ставка от 100 % за всички преки помощи за площ, изплатени във френския департамент Горна Корсика за 2013 и 2014 г., поради пропуски в системата за контрол на помощите за площ, без да докаже изпълнението на всички кумулативни критерии, предвидени в Насоките от 2015 г. и релевантното законодателство на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/19: Azienda Sanitaria Provinciale di Catania, Заключение от 17 декември 2020 г.
1) Следва ли да се приеме, с оглед на [членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС] и на [„Насоките на Общността за държавните помощи в селскостопанския сектор“], че разпоредбите на член 25, параграф 16 от [Регионален закон на Сицилия № 19/2005] — доколкото предвиждат, че „за постигане на целите по член 1 от [Регионален закон на Сицилия № 12/1989], в съответствие с разпоредбите на член 134 от Регионален закон на Сицилия № 32 от 23 декември 2000 г., се одобряват разходи в размер на 20 млн. евро за плащане на сумите, дължими от AUSL [местни здравни служби] в Сицилия на собствениците на унищожени животни поради заразяване с широко разпространени инфекциозни заболявания в периода от 2000 г. до 2006 г., както и за плащане на възнагражденията за същите години на свободно практикуващите ветеринарни лекари, участвали в дейностите по оздравяване. За целите на настоящия параграф се одобряват разходи в размер на 10 млн. евро за финансовата 2005 г. (основно бюджетно перо 10.3.1.3.2, глава 417702). За следващите финансови години се процедира в съответствие с член 3, параграф 2, подточка i) от Регионален закон № 10 от 27 април 1999 г. с последващите изменения и допълнения“ — представляват държавна помощ, която, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или определени производства, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?
2) Макар да е възможно разпоредбите на член 25, параграф 16 oт [Регионален закон на Сицилия № 19/2005], доколкото предвиждат, че „за постигане на целите по член 1 от [Регионален закон на Сицилия № 12/1989], в съответствие с разпоредбите на член 134 от Регионален закон на Сицилия № 32 от 23 декември 2000 г., се позволяват разходи в размер на 20 млн. евро за плащане на сумите, дължими от AUSL [местни здравни служби] в Сицилия на собствениците на унищожени животни поради заразяване с широко разпространени инфекциозни заболявания в периода от 2000 г. до 2006 г., както и за плащане на възнагражденията за същите години на свободно практикуващите ветеринарни лекари, участвали в дейностите по оздравяване. За целите на настоящия параграф се одобряват разходи в размер на 10 млн. евро за финансовата 2005 г. (основно бюджетно перо 10.3.1.3.2, глава 417702). За следващите финансови години се процедира в съответствие с член 3, параграф 2, подточка i) от Регионален закон на Сицилия № 10 от 27 април 1999 г. с последващите изменения и допълнения“ — по принцип да представляват държавна помощ, която, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или определени производства, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, може ли все пак да се приеме, че тези разпоредби са в съответствие с [членове 107 и 108 ДФЕС], като се вземат предвид мотивите, въз основа на които [Комисията] е приела в [Решението от 2002 г.], че тъй като са изпълнени условията, предвидени в [Насоките на Общността за държавните помощи в селскостопанския сектор], разпоредбите с подобно съдържание на член 11 от Регионален закон на Сицилия № 40/1997 и на член 7 от Регионален закон на Сицилия № 22/1999, са съвместими с членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-416/20: Generalstaatsanwaltschaft Hamburg, Заключение от 10 декември 2020 г.
Нарушение на правото на лицата да присъстват на съдебния процес, гарантирано от членове 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343, при изпълнение на европейска заповед за арест в случай на укриване на лицето.
Ограничаване на свободата на преценка на изпълняващата държава членка при прилагане на основанията за отказ по член 4а от Рамково решение 2002/584/ПВР поради неспазване на изискванията на Директива 2016/343 от издаващата държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-735/19: Euromin Holdings (Cyprus), Съдебно решение от 10 декември 2020 г.
Противоречи ли на правилното прилагане на член 5 от Директива 2004/25 национална правна уредба, която предвижда, че цената за акция при задължително предложение се изчислява, като се разделят нетните активи (включително неконтролиращите, съответно миноритарните участия) на дружеството, към което е отправено предложението, на броя на издадените акции?
При отрицателен отговор на първия въпрос, тоест ако нетните активи на дружеството, към което е отправено предложението, не трябва да включват неконтролиращите или миноритарни участия, може ли метод за определяне на цената на акциите, за разбирането на който е необходимо да бъде приложен някой от начините за тълкуване на правото в съдебната практика — ограничително телеологично тълкуване, да се счита за ясно определен по смисъла на член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25?
Съвместима ли е с член 5, параграф 4 от Директива 2004/25 правна уредба, която предвижда, че трябва да бъде избрана най-високата цена сред следните [три] възможности:
а) цената, на която предложителят или лица, които действат съгласувано с него, са придобили акции от дружеството, към което е отправено предложението, през предходните дванадесет месеца преди предложението; в случай на придобиване на акции на различни цени, цената за обратно изкупуване ще бъде най-високата цена за придобиване на акции през последните дванадесет месеца, предхождащи възникването на законовото задължение за отправяне на предложение за обратно изкупуване;
б) среднопретеглената цена за акция на регулирания пазар или в системата за многостранна търговия с най-голям обем на сделки със съответните акции за последните дванадесет месеца; среднопретеглената цена за акция се изчислява въз основа на последните дванадесет месеца, предхождащи възникването на законовото задължение за отправяне на предложение за обратно изкупуване;
в) стойността на акцията, получена от разделянето на нетните активи на дружеството, към което е отправено предложението, на броя на издадените акции; при това нетните активи се изчисляват, като от общата стойност на активите на дружеството, към което е отправено предложението, се приспадне частта на собствените акции и на пасивите. Ако дружеството, към което е отправено предложението, притежава акции с различна номинална стойност, нетните активи се разделят пропорционално на процента, който представлява отделната номинална стойност на съответните акции в дружествения капитал?
Ако (при упражняване на свободата на преценка, предоставена на държавите членки съгласно член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25), методът за изчисление, установен в националното право, води до по-висока цена отколкото тази по член 5, параграф 4, първа алинея от тази директива, съвместимо ли е с целта на Директивата да се избира винаги най-високата цена?
Ако в резултат на неправилното прилагане на правото на Съюза частноправен субект претърпи вреда, допустимо ли е националното право да предвижда ограничение за поправянето на вредата, при положение че това ограничение се прилага еднакво както за вредите, претърпени поради неправилното прилагане на националното право, така и за вредите, претърпени поради неправилното прилагане на правото на Съюза?
Предоставят ли приложимите в случая разпоредби от Директива 2004/25 права на частноправните субекти, с други думи, изпълнено ли е съответното условие за пораждане на отговорността на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/18: Golfclub Schloss Igling, Съдебно решение от 10 декември 2020 г.
Има ли директен ефект разпоредбата на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО, съгласно която държавите членки освобождават „доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание[,] от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание“, така че при липса на транспонирането ѝ нестопанските организации да могат да се позоват пряко на нея?
Понятието „нестопанска организация“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Съюза и следва ли нестопанска организация по смисъла на тази разпоредба да е предвидила правила, по силата на които при прекратяването си да е длъжна да прехвърли имуществото си на друга нестопанска организация с цел насърчаване на спорта и физическото възпитание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/19: Star Taxi App, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, първа алинея, точка 2 от Директива 98/34 и на член 2, буква а) от Директива 2000/31, съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981) относно Uber?
Ако услугата, предоставяна от Star Taxi App, бъде разглеждана като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в член 3, член 21, параграфи 1 и 3 bis, член 41, параграф 2 bis и член 59, точка 6 bis от приложение 1 към Решение № 178/2008?
В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 2 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?
Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива 2015/1535 да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като съдържащата се в член 3, член 21, параграфи 1 и 3 bis, член 41, параграф 2 bis и член 59, точка 6 bis от приложение 1 към Решение № 178/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-826/19: Austrian Airlines, Заключение от 3 декември 2020 г.
2) Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на друго летище в същия град, в същата агломерация или в същия регион е налице право на обезщетение поради отмяна на полета?
3) Трябва ли член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на друго летище в същия град, в същата агломерация или в същия регион е налице право на обезщетение поради голямо закъснение?
6) Трябва ли член 8, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че в случай на кацане на друго летище въздушният превозвач по собствена инициатива трябва да предложи превоз до друго място, или пътникът трябва да поиска превоза?
7) Трябва ли член 7, параграф 1, член 8, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че пътникът има право на обезщетение поради нарушението на задълженията за помощ и грижа, уредени в членове 8 и 9?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/19: BONVER WIN, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че се прилага спрямо положението на установено в държава членка дружество, което е изгубило разрешението си за организиране на хазартни игри в резултат на влизането в сила в тази държава членка на правна уредба, определяща местата, в които е разрешено да се организират такива игри, приложима по един и същ начин спрямо всички доставчици, осъществяващи дейността си на територията на тази държава членка, независимо дали тези доставчици предоставят услуги на местните граждани, или на гражданите на другите държави членки, когато това дружество изтъква, че част от клиентелата му е от държава членка, различна от тази, в която е установено, и ако да — при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/19: Комисия/Белгия и Magnetrol International, Заключение от 3 декември 2020 г.
Неправилно тълкуване на понятието за схема за помощ по смисъла на член 1, буква г) от Регламент 2015/1589 и изопачаване на спорното решение относно условията за схема за помощ.
Недопустимост на насрещната жалба на Кралство Белгия.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/18: thyssenkrupp Electrical Steel и thyssenkrupp Electrical Steel Ugo/Комисия, Заключение от 26 ноември 2020 г.
Общият съд неправилно е приел, че Митническият кодекс и свързаните с него делегирани регламенти и регламенти за изпълнение не предоставят на Комисията правомощието да приема решения, които са обвързващи за националните митнически служби при разглеждането на икономическите условия.
Общият съд е приел погрешно, че ролята на Комисията при разглеждането на икономическите условия е чисто процесуална по естеството си.
Общият съд е счел погрешно, че решение Friesland Coberco е обвързващ правен прецедент за тълкуването на член 259, параграф 5 от Регламента за изпълнение.
Общият съд е допуснал грешка, като не е приел „Административното споразумение относно проверката на икономическите условия в съответствие с член 211, параграф 6 от МКС и член 259 от РИ МКС“ като доказателство за обвързващото естество на обжалваните заключения относно икономическите условия.
Общият съд е допуснал грешка, като не е приел, че жалбоподателите са били пряко и лично засегнати от оспореното заключение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.