Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-722/17: Reitbauer и др., Заключение от 3 април 2019 г.
1. Трябва ли член 24, точка 5 от [преработения Регламент „Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от [EO] иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба включително когато искът на обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор: a) се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди, б) се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: Трябва ли член 24, точка 1 от [преработения Регламент „Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от [EO] иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба, включително когато искът на един обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор: a) се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди, б) се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-139/18: CJ/ECDC, Съдебно решение от 3 април 2019 г.
Тълкувана ли е правилно разпоредбата на член 3, параграфи 1 и 3 от Правилата за прилагане относно определянето на компетентния орган за ролята на оценяващия при обжалване, когато докладчикът по оценката впоследствие заема длъжността директор на ECDC?
Допустимо ли е ролята на оценяващия при обжалване да бъде възложена на лице, което е йерархично подчинено на докладчика по оценката, при положение че докладчикът вече е директор на ECDC?
Гарантирана ли е необходимата независимост и безпристрастност на оценяващия при обжалване, когато той е подчинен на докладчика по оценката, който е негов пряк началник и оценяващ?
Правилно ли е квалифициран фактът, че евентуалното участие на председателя на Управителния съвет като оценяващ при обжалване не би довело до различен резултат, като основание да се отхвърли искането за отмяна на решението?
Изопачени ли са или неправилно тълкувани доводите на жалбоподателя относно липсата на независимост на оценяващия при обжалване спрямо докладчика по оценката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-139/18: CJ/ECDC, Съдебно решение от 3 април 2019 г.
Допуснати ли са процесуални нарушения при изготвянето на атестационния доклад за 2011 г., които опорочават крайното решение на апелативния оценяващ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/18: Aqua Med, Съдебно решение от 3 април 2019 г.
Трябва ли упражненият от национален съд служебен контрол на основание член 6, параграф 1 от Директива 93/13 […] и практиката на Съда […] (решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C‑243/08, EU:C:2009:350) по отношение на разпоредбите на договор, сключен с потребител, определящи компетентния за разглеждане на евентуален спор съд, да обхваща и договорни разпоредби, които уреждат въпроса относно компетентността на съда при евентуален спор между страните, но единствено чрез позоваване на националната уредба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли осъщественият от съда контрол да доведе до прилагане на правилата относно компетентността по такъв начин, че на потребителя да се гарантира защитата, произтичаща от съдържанието на Директива 93/13, тоест възможност за разглеждане на делото от съда, намиращ се най-близо до местоживеенето/мястото на постоянно пребиваване на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-680/17: Vethanayagam и др., Заключение от 28 март 2019 г.
1. Преклудира ли член 32, параграф 3 от Визовия кодекс възможността на референтно лице, в качеството му на заинтересовано лице с оглед на подадено от жалбоподател заявление за виза, да обжалва от свое име по административен и по съдебен ред отказа за издаване на виза?
2. Трябва ли представителството, предвидено в член 8, параграф 4 от Визовия кодекс, да се разбира в смисъл, че представляваната държава (също) запазва компетентността си, или че компетентността се прехвърля изцяло върху представляващата държава, в резултат на което самата представлявана държава повече не е компетентна?
3. Ако съгласно член 8, параграф 4, буква г) от Визовия кодекс са възможни и двете посочени във въпроса по точка 2 форми на представителство, за коя от двете държави членки следва да се приеме, че взема окончателното решение по смисъла на член 32, параграф 3 от Визовия кодекс?
4. Съответства ли на правото на ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата тълкуване на член 8, параграф 4 и член 32, параграф 3 от Визовия кодекс, според което кандидатите за виза могат да обжалват отхвърлянето на заявленията им единствено пред орган или съд на представляващата държава членка, а не в представляваната държава, за чиято виза се кандидатства
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че чрез предложеното средство за правна защита се гарантира правото на кандидата да бъде изслушан и да предприема съдебни действия в държава членка, че дължимите административни и съдебни такси за обжалване по административен и съдебен ред не са несъразмерно високи и че е налице възможност за предоставяне на правна помощ
Предвид съществуващата свобода на преценка, с която държавата разполага по визовите въпроси, за отговора на този въпрос от значение ли е дали съответният съд в Швейцария има достатъчно ясна представа за ситуацията в Нидерландия, за да може да предложи ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/18: Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., Заключение от 28 март 2019 г.
Трябва ли член 288 ДФЕС във връзка с член 5, параграф 4 или с член 5, параграф 5 във връзка с буква А, точка 2 от приложение I към Директивата за нитратите да се тълкува в смисъл, че
a) публично водоснабдително предприятие — което предоставя водоснабдителни услуги, като, преди да подаде питейна вода към (задължително свързаните към водопроводната мрежа) потребители, пречиства водата с повишено съдържание на нитрати, добивана от предоставения му на разположение за тази цел кладенец, за да се намали под 50 милиграма на литър концентрацията на нитратите във водата, преди да бъде подадена към потребителите, и което по закон е длъжно да снабдява с вода потребителите в определен район — е пряко засегнато лице по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз (в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директивата за нитратите), тъй като поради — по негово твърдение — недостатъчни планове за действие (защото в обслужвания от него район концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър) то трябва да извършва мерки за пречистване на водата и поради това Директивата за нитратите му предоставя следните субективни права, в съответствие с които може да изисква:
a.1)
изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директивата за нитратите (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се приемат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно да се постигне максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
a.2)
предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от Директивата за нитратите), насочени към постигане на целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
б) потребител — който притежава законоустановено право да ползва водата от кладенеца в собствения си имот за лични нужди, но не я ползва поради повишеното съдържание на нитрати в нея (не е могъл да я ползва към момента на предявяване на искането, което е в основата на производството, и макар да е могъл да я ползва към момента на постановяване на настоящия акт за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, безспорно е могло да се очаква ново повишаване на съдържанието на нитрати във водата над 50 милиграма на литър), като вместо това ползва подаваната от публичния водоснабдител вода — е пряко засегнато лице по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз (в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директивата за нитратите), доколкото поради — по негово твърдение — недостатъчни планове за действие с оглед на обстоятелството, че концентрацията на нитрати във водата от неговия водоизточник (кладенец в имота му) превишава 50 милиграма на литър, той е засегнат, поради факта че не може да упражнява законното си ограничено право на ползване на подземната вода в своя поземлен имот и поради това Директивата за нитратите му предоставя следните субективни права, в съответствие с които може да изисква:
б.1)
изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директивата за нитратите (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се приемат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно за да се постигне максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
б.2)
предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от Директивата за нитратите), насочени към постигане на целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
в) община, която като юридическо лице на публичното право ползва или предоставя стопанисван от нея общински водоем за снабдяване с питейна вода като източник на вода само за битови нужди поради повишената концентрация на нитрати във водата от над 50 милиграма на литър, без по-този начин да се накърнява снабдяването с питейна вода, е пряко засегнато лице по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз (в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директивата за нитратите) с оглед на обстоятелството, че концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър във въпросния водоизточник, поради което е невъзможно да се консумира като питейна вода, и поради това Директивата за нитратите ѝ предоставя следните субективни права, в съответствие с които може да изисква:
в.1)
изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директивата за нитратите (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се въведат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно за да се постигне максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
в.2)
предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от Директивата за нитратите), насочени към постигане на целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/18: Romano, Заключение от 28 март 2019 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2002/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба или практика като разглежданата в главното производство, която не предвижда изключване на правото на оттегляне от договора при дистанционни договори за кредит, чието изпълнение е напълно приключено от двете страни по изричното искане на потребителя, преди потребителят да е упражнил правото си на оттегляне от договора?
2) Трябва ли член 4, параграф 2, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1, втора алинея, второ тире и параграф 6 от Директива 2002/65/ЕО да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали е получена надлежно информацията, предвидена в националното право в съответствие с член 5, параграф 1 и член 3, параграф 1, точка 3, буква а) от Директива 2002/65/ЕО, и относно упражняването на правото на потребителя да се оттегли от договора, съгласно националното право следва да се изхожда единствено от способността за разбиране, която притежава относително осведоменият, в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител, като се вземат предвид всички релевантни факти и всички обстоятелства, съпътстващи сключването на договора?
3) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:
Трябва ли член 7, параграф 4 от Директива 2002/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна разпоредба на държава членка, която предвижда, че при уведомление за оттегляне от дистанционен договор за потребителски кредит доставчикът трябва не само да възстанови на потребителя сумата, която е получил от него по договора за дистанционна търговия, но и да му заплати обезщетение за използването на тази сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-702/17: Unareti, Съдебно решение от 21 март 2019 г.
Съставляват ли тези принципи и правила пречка за национална правна уредба, която предвижда прилагане с обратна сила на критериите за определяне на сумите, подлежащи на възстановяване на бившите концесионери, с което се засягат заварените търговски правоотношения, или подобно прилагане е обосновано, включително от гледна точка на принципа на пропорционалност, от необходимостта от защита на други обществени интереси от европейско значение, свързани с изискването за по-добра защита на конкуренцията на целевия пазар и едновременно с това за по-висока степен на защита на потребителите на услугата, които биха могли да понесат непряко последиците от евентуалното увеличение на сумите, дължими на бившите концесионери?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/18: KPC Herning, Заключение от 19 март 2019 г.
Допускат ли член 135, параграф 1, буква й) и член 12, параграф 1, буква а) и параграф 2, от една страна, и член 135, параграф 1, буква к) и член 12, параграф 1, буква б) и параграф 3, от друга страна, от Директивата за ДДС при обстоятелства като разглежданите в главното производство държава членка да счита доставка на земя, върху която към момента на доставката има сграда, за продажба на земя за строеж, подлежаща на облагане с [ДДС], когато намерението на страните е сградата да бъде напълно или частично разрушена, за да се построи на нейно място нова сграда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/17: Комисия/Чешка република, Съдебно решение от 14 март 2019 г.
Нарушени ли са задълженията на Чешката република по член 24, параграф 2 и член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, като е отказала да осигури вземането обратно на сместа TPS-NOLO (Geobal), превозена от Чешката република в Полша, поради това, че тази смес следва да се квалифицира като отпадък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.