Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-347/18: Salvoni, Заключение от 7 май 2019 г.
Трябва ли член 53 от Регламент [№ 1215/2012] и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде [удостоверението по член 53] във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от [Регламент № 1215/2012] с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/17: A-Fonds, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Представлява ли разширяването на приложното поле на съществуваща схема за помощи, което се прави, след като данъчнозадължено лице се е позовало успешно на свободното движение на капитали по член 56 [ЕО] (понастоящем член 63 ДФЕС), нова помощ, която следва да се разглежда като изменение на съществуваща помощ?
При утвърдителен отговор, когато национален съд изпълнява задълженията си по член 108, параграф 3 ДФЕС, изключва ли се възможността на данъчнозадълженото лице да бъде предоставено данъчно облекчение, което то претендира на основание на член 56 [ЕО] (понастоящем член 63 ДФЕС), или Комисията следва да бъде уведомена за съдебното решение, с което се възнамерява да бъде предоставено това облекчение, или с оглед на възложеното на националния съд задължение за наблюдение по член 108, параграф 3 ДФЕС той следва да предприеме друго действие или мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/18: A и др., Заключение от 2 май 2019 г.
1) a) Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на [член 2, букви а) и б)] от [Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни], тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на [преследваната] от нея законна цел, [а именно] предотвратяване и противодействие на измамите с фалшива самоличност и документните измами?
б) От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?
2) Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба не представлява ограничение по смисъла на тези разпоредби, ако последиците от националната правна уредба за достъпа до трудовия пазар са твърде несигурни и непреки съгласно тези разпоредби, за да може да се приеме, че се възпрепятства този достъп?
3) a) Ако отговорът на [втория] въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 [от Хартата] във връзка с членове 7 и 8 от посочената Харта да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?
б) От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/18: VG/Комисия, Заключение от 11 април 2019 г.
Грешка в правната квалификация на иска за обезщетение и неизпълнение на задължението за мотивиране
Грешка в правната квалификация на писмото за съгласие, неизпълнение на задължението за мотивиране и изопачаване на обстоятелствата по делото
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/17: Repsol Butano, Съдебно решение от 11 април 2019 г.
Трябва ли принципът на пропорционалност да се тълкува в смисъл, че не допуска мерки като разглежданите в главните производства, с които се определя максимална цена на втечнен нефтен газ, бутилиран в съдове с нетно тегло между 8 kg и 20 kg и с тара тегло над 9 kg, и от операторите с най-голям пазарен дял на определен географски пазар в съответния сектор се изисква да доставят този газ по домовете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/17: Bosworth и Hurley, Съдебно решение от 11 април 2019 г.
Следва ли разпоредбите на дял II, раздел 5 (членове 18—21) от Конвенцията от Лугано II да се тълкуват в смисъл, че договорът между дружество и физическо лице може да се квалифицира като „индивидуален трудов договор“ по смисъла на тези разпоредби, при положение че физическото лице може да определя или действително определя условията на този договор и разполага с правомощие самостоятелно да контролира текущото управление на дейността на дружеството и изпълнението на собствените си задължения, но акционерът или акционерите на дружеството имат правомощието да прекратят посочения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/18: Petruchová, Заключение от 11 април 2019 г.
Следва ли член 17, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че лице като жалбоподателката в главното производство, което търгува на международния валутен пазар FOREX, като активно извършва сделки макар и чрез трето лице, което по занятие се занимава с този вид търговия, трябва да се счита за потребител съгласно посочената разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/17: Gavanozov, Заключение от 11 април 2019 г.
1) Съответна ли е на чл. 14 от Директива 2014/41 национален закон и съдебна практика, които не допускат оспорване на материалноправните основания на съдебното решение за издаване на Европейска заповед за разследване, която има за предмет извършване на претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, респективно за допускане на разпит на свидетел — като такова оспорване не е възможно както с пряка жалба срещу съдебното решение, така и с предявяване на отделен иск за присъждане на обезщетение?
2) Предоставя ли чл. 14 ал. 2 от Директивата, по непосредствен и пряк начин, право на заинтересованата страна да оспорва съдебното решение за издаване на Европейска заповед за разследване, независимо от липсата на такава процесуална възможност в националното право?
3) Представлява ли заинтересована страна по смисъла на чл. 14 ал. 4, в светлината на чл. 14 ал. 2 вр чл. 6 т. 1 б. „а“ вр чл. 1 ал. 4 от Директивата лицето, срещу което е повдигнато наказателно обвинение — ако действието по събиране на доказателства е насочено към трето лице?
4) Представлява ли заинтересована страна по смисъла на чл. 14 ал.4 вр ал.2 от Директивата лицето, което обитава или ползва имота, в който се извършва претърсването и изземването; респективно лицето, което ще бъде разпитано като свидетел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/18: Riel, Заключение от 4 април 2019 г.
4) Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че изискването за посочване на „естеството на вземането […], датата на възникване и размера“ е изпълнено, а) когато, както в случая, в писменото си изявление за предявяване на вземането в главното производство по несъстоятелност кредиторът със седалище в държава членка, различна от държавата на откриване на производството, в случая жалбоподателят, се ограничи да опише вземането и да посочи конкретна сума, но без да посочи дата на възникване (например „вземане на подизпълнителя JSV Slawomir Kubica за извършване на пътно-строителни работи“); б) но въпреки че в самото изявление за предявяване на вземането не е посочена дата на възникване на вземането, всъщност тя може да бъде установена от представените в приложение към изявлението документи (например предвид датата на представената фактура)
5) Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национални разпоредби, които в конкретния случай са по-благоприятни за предявилия вземането кредитор със седалище в държава членка, различна от държавата на откриване на производството, например по отношение на изискването за посочване на дата на възникване на вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/17: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, Заключение от 4 април 2019 г.
1) Следва ли за дефиниране на понятието за страна/държава на произход по член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и по член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] да се използват определенията в член 23 и сл. от Митническия кодекс [на Общността] и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза?
2) От местен произход по смисъла на член 23 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 60, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] ли са култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта?
3) Следва ли забраната за въвеждане в заблуждение, установена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от [Директива 2000/13] и в член 7, параграф 1, буква a) от [Регламент № 1169/2011], да се прилага по отношение на предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] посочване на страната на произход?
4) Допустимо ли е към предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] посочване на произхода да се добавят допълнителни уточнения с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от [Директива 2000/13], както и от член 7, параграф 1, буква а) от [Регламент № 1169/2011] въвеждане в заблуждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.