всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-420/16: Izsák и Dabis/Комисия, Съдебно решение от 7 март 2019 г.

Нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателите, включително правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чрез неправилно разпределяне на доказателствената тежест при преценката на условията за регистрация на гражданска инициатива?
Правилно ли е тълкувано и приложено условието по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 относно обхвата на правомощията на Комисията при регистрация на гражданска инициатива?
Тълкуван ли е правилно член 174 ДФЕС във връзка с възможността региони с национални малцинства да бъдат обхванати от политиката на сближаване на Съюза и да се считат за региони, засегнати от неблагоприятни условия по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-658/17: WB, Заключение от 28 февруари 2019 г.

1) Трябва ли член 46, параграф 3, буква б) във връзка с член 39, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че „свидетелство относно решение в областта на наследяването“ по формуляра, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014, може да се издава и за решенията, които потвърждават качеството на наследник, но не подлежат (дори и частично) на изпълнение?
2) Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство и пораждащ правните последици на влязло в сила съдебно определение, с което се констатира придобиването на наследствени права — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява решение по смисъла на тази разпоредба?
и съответно,
трябва ли член 3, параграф 2, [първа алинея] от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че нотариусът, съставящ този вид акт за удостоверяване на наследствени права, следва да се счита за съд по смисъла на последната разпоредба?
3) Трябва ли член 3, параграф 2, [втора алинея] от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че уведомяването, извършено от държава членка по реда на член 79 от Регламента, има информативно значение и не е условие за признаването на правен специалист, компетентен по наследствени въпроси и изпълняващ съдебни функции, за съд по смисъла на член 3, параграф 2, [първа алинея] от този регламент, ако той отговаря на условията, произтичащи от последната разпоредба?
4) При отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че признаването на националния правен инструмент, удостоверяващ качеството на наследник — какъвто е полският акт за удостоверяване на наследствени права — за решение по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 изключва признаването му за автентичен акт?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява автентичен акт по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-677/17: Çoban, Заключение от 28 февруари 2019 г.

Следва ли член 6, параграф 1 от Решение № 3/80, при съобразяване на член 59 от Допълнителния протокол, да се тълкува в смисъл, че не допуска законова уредба на държава членка като член 4a от [TW], въз основа на която одобрено допълващо обезщетение се отнема, когато получаващото го лице се премести в Турция, независимо че това лице самó е напуснало територията на държавата членка
Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че към момента на напускането на държавата членка заинтересованото лице повече няма право на пребиваване на основание на правната уредба относно асоциирането, но притежава разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС
В това отношение от значение ли е обстоятелството, че съгласно националното законодателство заинтересованото лице има възможност в срок от една година след напускането на държавата членка да се върне в нея, като поиска отново да му бъде отпуснато допълнително обезщетение, като тази възможност продължава да е налице, докато посоченото лице разполага с разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/17: Craeynest и др., Заключение от 28 февруари 2019 г.

1) Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 288, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 6 и 7 от Директива 2008/50/EО да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
2) Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/EО пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-649/17: Amazon EU, Заключение от 28 февруари 2019 г.

1) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която — както разпоредбата на член 246а, параграф 1, първа алинея, първо изречение, точка 2 от EGBGB — задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а винаги, преди последният да направи поръчката?
2) Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че даден търговец трябва да предостави информация само относно начини за комуникация, които вече действително съществуват в неговото предприятие, тоест че той не е длъжен да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нова електронна поща, ако реши чрез предприятието си да сключва и договори от разстояние?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че начините за комуникация, които вече съществуват в дадено предприятие, са само такива, които при всички случаи действително се използват от търговеца и за контакт с потребители при сключването на договори от разстояние, или начините за комуникация, които съществуват в предприятието, са и такива, които до момента търговецът е използвал изключително за други цели, като например за комуникация с търговци или власти?
4) Изчерпателно ли е направеното в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС изброяване на средствата за комуникация — телефон, факс и електронна поща, или търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени там, като например интернет чат или система за обратни обаждания, доколкото те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?
5) От значение ли е за прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, което задължава търговеца да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за посочените в буква в) от тази разпоредба средства за комуникация, информацията да се предоставя бързо и ефективно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/18: Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung, Заключение от 27 февруари 2019 г.

Изисква ли вносът по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) и член 30 от Директива 2006/112 […] въведената на територията на Съюза стока да бъде включена в икономическия оборот на Съюза, или е достатъчно да е налице само опасност за това?
Ако вносът изисква стоката да бъде включена в икономическия оборот на Съюза:
Налице ли е включване на въведена на територията на Съюза стока в икономическия оборот на Съюза само въз основа на факта, че в нарушение на митническото законодателство стоката не е поставена в никакъв режим по смисъла на член 61, първа алинея от Директивата или първоначално е поставена в режим, но по-късно е престанала да бъде в обхвата на приложение на този режим поради нарушение на митническото законодателство, или в случай на митническо нарушение включването в икономическия оборот на Съюза е обусловено от това да може да се предположи, че въз основа на въпросното митническо нарушение стоката е била включена в икономическия оборот на Съюза на данъчната територия на държавата членка, в която е извършено нарушението, и че там стоката е могла да стане обект на потребление или ползване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-670/17: Гърция/Комисия, Съдебно решение от 27 февруари 2019 г.

Правилно ли е тълкувана и приложена преходната уредба на Регламент № 1083/2006 и Регламент № 1303/2013 във връзка с разпоредбите на Регламент № 1290/2005, по отношение на възможността да се прилага член 39 от Регламент № 1260/1999 като правно основание за финансови корекции по оперативни програми на ФЕОГА, секция „Ориентиране“ за периода 2000–2006 г.?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 39 от Регламент № 1260/1999 като правно основание за спорното решение, предвид отмяната на този регламент и последващите преходни разпоредби?
Спазени ли са принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания при приемането на спорното решение?
Съразмерна ли е наложената финансова корекция спрямо установените нередности и приложимите принципи на правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/18: Schyns, Заключение от 14 февруари 2019 г.

1. а) Допуска ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 — който има за цел да способства за това потребителят да е в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние — текста на член 15, параграф 1 от Закона за потребителския кредит (отменен и заменен с член VII.75 от Кодекса на стопанското право) — който предвижда, че кредиторите и кредитните посредници са длъжни при договорите за кредит, които обичайно предлагат или за сключването на които обичайно посредничат, да се стремят да предложат кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита — с оглед на обстоятелството, че последната разпоредба установява общо задължение за кредитора или кредитния посредник да се стреми да предложи кредит, който е адаптиран в най-голяма степен към потребителя, каквото задължение не се съдържа в текста на посочената директива?
б) Допуска ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 — който има за цел да способства за това потребителят да е в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние — текста на член 15, параграф 2 от Закона за потребителския кредит (отменен и заменен с член VII.77, § 2, параграф 1 от Кодекса на стопанското право) — който предвижда, че кредиторът може да сключи договор за кредит само ако предвид информацията, с която разполага или с която би трябвало да разполага, и по-специално въз основа на справка по реда на член 9 от Закона от 10 август 2001 г. за Централния кредитен регистър за физически лица и въз основа на сведенията по член 10 трябва разумно да счита, че потребителят ще бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора — с оглед на обстоятелството, че от последната разпоредба следва, че самият кредитор трябва да реши вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че винаги изисква кредиторът и кредитният посредник да преценяват вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-596/17: Japan Tobacco International и Japan Tobacco International France, Определение от 13 февруари 2019 г.

Компетентен ли е Съдът да продължи производството след оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция по реда на член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по разноските в случай на прекратено преюдициално производство?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/17: Geelen, Заключение от 12 февруари 2019 г.

1.а. Трябва ли член 9, параграф 2, буква в), първо тире от [Директива 77/388], съответно член 52, буква а) от [Директива 2006/112] (в редакцията ѝ в сила до 1 януари 2010 г.), да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попада и възмездната доставка на интерактивни еротични сесии, предавани на живо по интернет?
1.б. При утвърдителен отговор на въпрос 1.а, трябва ли в такъв случай изразът „мястото, където физически се извършват услугите“, съдържащ се в член 9, параграф 2, буква в) от [Директива 77/388], съответно изразът „мястото, където услугите фактически се извършват“, съдържащ се в член 52 от [Директива 2006/112], да се тълкува в смисъл, че определящо е мястото, където моделите извършват действия пред уебкамерата, или че определящо е мястото, където посетителите гледат образите, или следва да се има предвид друго място?
2. Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), дванадесето тире от [Директива 77/388], съответно член 56, параграф 1, буква к) от [Директива 2006/112] (в редакцията ѝ в сила до 1 януари 2010 г.), във връзка с член 11 от [Регламент № 1777/2005], да се тълкува в смисъл, че възмездната доставка на интерактивни еротични сесии, предавани на живо по интернет, може да се счита за „услуга, извършвана по електронен път“?
3. При утвърдителен отговор както на въпрос 1.а., така и на въпрос 2, и ако определянето на мястото на доставката на услуги с оглед на релевантните разпоредби на директивите води до различни резултати, как тогава трябва да се определя мястото на доставката на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17576777879378 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form