всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-149/16: Socha и др., Съдебно решение от 21 септември 2017 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2 от Директива 98/59 във връзка с принципа на ефективност на правото да се тълкува в смисъл, че работодател, който поради финансови затруднения отправя предизвестие за изменение на действащи условия на труд и заплащане по трудови договори (изменително предизвестие) само във връзка с условията на възнаграждение, е задължен да приложи процедурата по посочената директива, както и да проведе консултации във връзка с изменените условия със синдикалните организации по месторабота, въпреки че националната правна уредба, а именно [Законът от 2003 г.] в членове 1—6, не съдържа никаква уредба относно такива изменения на условията по трудови договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/16: Porras Guisado, Заключение от 14 септември 2017 г.

1) Трябва ли съдържащият се в член 10, точка 1 от [Директивата за майчинството] израз „изключителни случаи, които не са свързани с тяхното положение и са разрешени от националното законодателство и/или установената в страната практика“, който представлява дерогация на забраната за уволнение на [бременни работнички], да се тълкува в смисъл, че не е равностоен на израза „една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ в член 1, параграф 1, буква a) от [Директивата за колективните уволнения], а е по-ограничен от последния?
2) В случай на колективно уволнение, за да се прецени дали са налице изключителни случаи, които оправдават уволнението на [бременни работнички], съгласно член 10, точка 1 от [Директивата за майчинството], трябва ли да се изисква да е невъзможно съответната работничка да бъде преместена на друга работа, или е достатъчно да се докаже, че уволнението ѝ се основава на икономически, технически или производствени причини, които засягат нейното работно място?
3) Съответства ли на член 10, точка 1 от [Директивата за майчинството], който забранява уволнението на [бременни работнички], национално законодателство като действащото в Испания, което транспонира посочената забрана, без да установява забрана за уволнение (превантивна закрила), но предвижда, че при недоказване от страна на съответното предприятие на причините, които оправдават уволнението, същото се обявява за недействително (възстановителна закрила)?
4) Съответства ли на член 10, точка 1 от [Директивата за майчинството] национално законодателство като действащото в Испания, което в случай на колективно уволнение не предоставя на [бременните работнички] предимство за оставане на работа в съответното предприятие?
5) Съответства ли на член 10, точка 2 от [Директивата за майчинството] национално законодателство, което в случай на процедура за колективно уволнение счита за достатъчно уведомление за уволнение на бременна работничка като това в настоящото производство, което не посочва наличието на изключителен случай — в допълнение към основанията за колективното уволнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/16: H., Съдебно решение от 7 септември 2017 г.

Следва ли клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която обуславя окончателното повишаване на ръководна длъжност в държавната служба от предварителното успешно преминаване на двегодишен изпитателен срок на тази длъжност от страна на подбрания кандидат и по силата на което условие, ако такъв кандидат е бил през по-голямата част от този изпитателен срок в родителски отпуск и все още е в такъв отпуск, посоченият изпитателен срок изтича по силата на закона с изтичането на този период от две години, без да е възможно да бъде продължен, като заинтересованото лице вследствие на това се връща, след завръщането си от родителски отпуск, на по-ниската длъжност — както в служебната йерархия, така и по отношение на възнаграждението — която е заемал преди назначаването му на длъжност с посочения изпитателен срок
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли тази клауза 5, точки 1 и 2 такава национална правна уредба да бъде обоснована с целта на изпитателния срок, която е да се даде възможност за оценка на годността за изпълнение на длъжността с ръководна функция при постоянно назначаване?
Какви последици, произтичащи от правото на Съюза, се прикрепват при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство към несъвместимостта на правна уредба като разглежданата по главното производство с клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-158/16: Vega González, Заключение от 7 септември 2017 г.

1) Трябва ли понятието „условия на наемане на работа“, използвано в клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че включва право за работник по срочно трудово правоотношение, който е избран на представителна политическа длъжност, да иска и да получи, също като работника по постоянно трудово правоотношение, спиране на изпълнението на служебното правоотношение с работодателя и след изтичане на съответния парламентарен мандат да се върне на длъжността, която е заемал?
2) Трябва ли принципът на недопускане на дискриминация, до който се отнася клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска регионална правна уредба като член 59, параграф 2 от [Закон № 3/1985], напълно и безусловно забраняваща признаването на административен статут „неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи” на временно назначените служители, които са избрани за представители в парламента, при положение че такова право се признава на служителите, които са издържали конкурс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/16: Hälvä и др., Съдебно решение от 26 юли 2017 г.

Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле може да попадне дейност като описаната по-горе, извършвана в къща в детско селище, при която работникът замества през почивните им дни лицата, изпълняващи функциите на родители на настанените в селището деца, през това време живее заедно с децата в среда, подобна на семейната, и полага самостоятелно грижи за задоволяване на техните нужди и за семейството по същия начин, по който в общия случай го правят родителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-518/15: Matzak, Заключение от 26 юли 2017 г.

1) Трябва ли член 17, параграф 3, буква в), подточка iii) от [Директива 2003/88] да се тълкува в смисъл, че разрешава на държавите членки да изключат прилагането на всички разпоредби, транспониращи тази директива, включително разпоредбата, която определя понятията „работно време“ и „почивка“, по отношение на пожарникарите от обществените противопожарни служби?
2) Трябва ли, доколкото определя само минимални изисквания, [Директива 2003/88] да се тълкува в смисъл, че не е пречка за това националният законодател да остави в сила или да приеме определение на понятието „работно време“, което да не е толкова тясно?
3) Трябва ли, като се имат предвид член 153, параграф 5 ДФЕС и целите на [Директива 2003/88], член 2 от тази директива, който определя основните използвани в нея понятия, и по-специално „работно време“ и „почивка“, да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на понятието за работно време, с оглед на което се определят възнагражденията, дължими при домашни дежурства?
4) Пречка ли е [Директива 2003/88] за това да се приеме за работно времето на домашно дежурство, когато, въпреки че работникът дава това дежурство в дома си, задълженията му по време на дежурството (като например задължението да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8 минути) чувствително ограничават възможността за други занимания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-416/16: Piscarreta Ricardo, Съдебно решение от 20 юли 2017 г.

Прилага ли се член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23 спрямо случай като разглеждания, при който с решение на изпълнителния орган на община се прекратява общинско предприятие (в което единствен акционер е общината), като развиваните от него дейности преминават отчасти към общината и отчасти към друго общинско предприятие (чийто предмет на дейност е изменен за тази цел и чийто едноличен собственик на капитала също е общината)
С други думи, може ли да се приеме, че при тези обстоятелства се е осъществило прехвърляне на стопанската дейност по смисъла на посочената директива?
Трябва ли да се приеме, че работник или служител, който реално не полага труд (по-специално защото изпълнението на трудовия му договор е временно преустановено), попада в обхвата на понятието „работник или служител“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2001/23/ЕО и следователно произтичащите от трудовия договор права и задължения са прехвърлени на приобретателя в съответствие с член 3, параграф 1 от посочената директива?
Допустимо ли е и следва ли да се приеме за съответстващо на правото на Съюза налагането на ограничения при прехвърлянето на работници или служители, по-специално в зависимост от вида на трудовото правоотношение или от неговата продължителност, в рамките на прехвърлянето на стопанска дейност, и в частност, допустими ли са ограниченията, предвидени в член 62, параграфи 5, 6 и 11 от RJAEL?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/16: Abercrombie & Fitch Italia, Съдебно решение от 19 юли 2017 г.

Противоречи ли националната правна уредба по член 34 от Законодателен декрет № 276/2003 — според която трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности може във всеки случай да се сключи за изпълнение на работи, извършвани от лица под 25‑годишна възраст — на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възрастта, отразен в Директива 2000/78 и в член 21, параграф 1 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-354/16: Kleinsteuber, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.

Трябва ли клауза 4, точки 1 и 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което се намира в приложението към Директива 97/81/ЕО, както и член 4 от Директива 2006/54/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при изчисляването на размера на пенсията по професионална пенсионна схема прави разлика между трудов доход под осигурителния таван по задължителното пенсионно осигуряване и такъв над този таван, и която в случаите на доходи от работа на непълно работно време не прилага подход, при който най-напред се установява размерът на дохода, изплащан при съответна работа на пълно работно време, оттам се установяват частите над и под осигурителния таван, и накрая това съотношение се прилага към намаления доход от работата на непълно работно време?
Трябва ли клауза 4, точки 1 и 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което се намира в приложението към Директива 97/81/ЕО, както и член 4 от Директива 2006/54/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при изчисляването на размера на пенсията по професионална пенсионна схема на служител, работил и на пълно, и на непълно работно време, определя уеднаквена степен на трудовата заетост за цялата продължителност на трудовото правоотношение, стига този метод за изчисляване на пенсията да не нарушава правилото prorata temporis?
Трябва ли членове 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която размерът на пенсията по професионална пенсионна схема съответства на съотношението между прослуженото време и продължителността на периода от започване на работа в съответното предприятие до достигане на общата възраст за пенсиониране по задължителното пенсионно осигуряване, и съгласно която се ограничава максималният брой прослужени години, които може да се зачетат, в резултат на което работниците с прослужено време в съответното предприятие на по-ранна възраст получават по-ниска допълнителна пенсия по професионална пенсионна схема от онези работници, натрупали прослуженото си там време на по-висока възраст, въпреки че и двете групи работници имат еднакво прослужено време в съответното предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-126/16: Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., Съдебно решение от 22 юни 2017 г.

Следва ли Директива 2001/23/ЕО, и по-специално член 5, параграф 1, да се тълкува в смисъл, че гарантираната от членове 3 и 4 от тази директива закрила на работниците се запазва в положение като разглежданото в главното производство, при което прехвърлянето на предприятие се извършва след обявяването му в несъстоятелност в контекста на процедура по pre-pack, подготвена преди обявяването в несъстоятелност и осъществена непосредствено след решението за обявяване в несъстоятелност, като в рамките на тази процедура „бъдещ синдик“, назначен от съд, проучва възможностите за евентуално продължаване на дейността на това предприятие от трето лице и се подготвя да предприеме конкретните действия веднага след решението за обявяване в несъстоятелност, за да се осъществи продължаването на дейността, и от друга страна, дали в това отношение е релевантно, че преследваната от процедурата по pre-pack цел е постигането на максимален размер на приходите от прехвърлянето за всички кредитори на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14445464748183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form