всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-126/16: Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., Заключение от 29 март 2017 г.

1) В съответствие със смисъла и с целта на Директива 2001/23/ЕО ли е нидерландското производство за несъстоятелност в случай на прехвърляне на предприятие в производство по несъстоятелност, когато преди откриване на производство по обявяване в несъстоятелност е проведено под съдебен контрол производство pre-pack, насочено изрично към запазването на (части от) предприятието, и като се има предвид това, в съответствие ли е [и понастоящем] с Директивата член 7:666, параграф 1, буква а) от BW?
2) Приложима ли е Директива 2001/23 в случай, в който назначеният от съда т.нар. бъдещ синдик (beoogd curator) още преди откриването на производство по несъстоятелност се уведомява за състоянието на длъжника и проучва възможностите за евентуално подновяване на дейността на предприятието от трето лице и в същото време подготвя действия, които трябва да се осъществят малко след откриването на производството по несъстоятелност, за да се реализира подновяването на дейността посредством прехвърляне на активи, и чрез които действия предприятието на длъжника или част от него се прехвърля в деня на откриване на производството по несъстоятелност или малко след това, като дейността продължава да се осъществява изцяло или отчасти (почти) без прекъсване?
3) В тази връзка следва ли да се прави разлика в зависимост от това дали основната цел на производството pre-pack е продължаването на дейността на предприятието, или (бъдещият) синдик цели с производството pre-pack и с продажбата на активи под формата на „продължаване на дейността на предприятието“ (going concern) непосредствено след откриване на производство по несъстоятелност предимно постигане на максимален размер на приходите за всички кредитори, или дали в рамките на производството pre-pack преди откриване на производство по несъстоятелност е постигнато съгласие относно прехвърлянето на активи (продължаване на дейността на предприятието), чиято реализация се оформя официално и/или се осъществява след откриване на производство по несъстоятелност
Освен това как следва да се преценява този аспект в случаите, в които се цели както продължаването на дейността на предприятието, така и максимален размер на приходите от прехвърлянето?
4. ) В рамките на производство pre-pack, предхождащо производството по несъстоятелност, следва ли за целите на прилагането на Директива 2001/23/ЕО и на приетите въз основа на нея член 7:662 и сл. от BW моментът на прехвърляне на предприятието да се определя от датата, на която реално е постигнато съгласие за прехвърляне на предприятието, настъпило преди обявяването на несъстоятелността, или от решаващо значение за този момент е датата, на която качеството на лице, стопанисващо предприятието, реално се предава от прехвърлителя на приобретателя на съответното предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/16: Abercrombie & Fitch Italia, Заключение от 23 март 2017 г.

Противоречи ли националната правна уредба по член 34 от Законодателен декрет № 276 от 2003 г. — според която трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности може във всеки случай да се сключи за изпълнение на работи, извършвани от лица под 25‑годишна възраст — на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възрастта, отразен в Директива 2000/78 и в член 21, параграф 1 от [Хартата]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-627/16: Ventura Ramos, Определение от 23 март 2017 г.

Налице ли е основание за заличаване на делото от регистъра на Съда поради липса на вече съществуващ спор пред националния съд?
Как следва да се разпределят разноските при заличаване на делото поради прекратяване на висящността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-212/16: DUK Versorgungswerk и Gothaer Pensionskasse, Определение от 16 март 2017 г.

Приложим ли е член 100 от Процедурния правилник на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Как следва да се разпределят разноските при заличаване на делото вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/15: Espadas Recio, Заключение от 16 март 2017 г.

1. [Следва ли] в съответствие с практиката, установена с [решение Bruno и др.], да се приеме, че клауза 4 от [Рамковото споразумение] е приложима по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като предвиденото в член 210 от [LGSS], което се финансира изключително от вноските, направени от работника и предприятията, за които е полагал труд, и се изчислява в зависимост от осигурителния стаж през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица
2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, [следва ли] в съответствие с практиката на Съда, установена с [решение Bruno и др.], клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като съдържащата се в член 3, параграф 4 от [RD 625/1985], към който препраща седма допълнителна разпоредба, параграф 1, предложение четвърто от [LGSS], съгласно която разпоредба при „вертикалното“ непълно работно време (само три дни седмично) дните, през които не е полаган труд, не се вземат предвид при изчисляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица, независимо че за същите са платени осигурителни вноски, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението
3. [Следва ли] забраната за пряка или непряка дискриминация, основана на пола, съдържаща се в член 4 от Директива 79/7, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, подобно на член 3, параграф 4 от [RD 625/1985], в случаите на работа при „вертикално“ непълно работно време (само три дни седмично) не отчита като осигурителен стаж дните, през които не е полаган труд, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/15: G4S Secure Solutions, Съдебно решение от 14 март 2017 г.

Следва ли член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че забраната за жените мюсюлманки да носят забрадки на работното си място не представлява пряка дискриминация, когато в предприятието на работодателя са в сила правила, забраняващи на всички работници да носят на работното си място външни символи, указващи техните политически, философски и религиозни убеждения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-188/15: Bougnaoui и ADDH, Съдебно решение от 14 март 2017 г.

Следва ли разпоредбата на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че ако клиент на дружество, предоставящо консултантски услуги в областта на информатиката, повече не желае предлаганите от дружеството информационни услуги да бъдат непосредствено предоставяни от назначена на длъжност инженер-проектант служителка, тъй като тя носи ислямска забрадка, е налице основно и определящо професията изискване поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-406/15: Milkova, Съдебно решение от 9 март 2017 г.

Член 5, параграф 2 от Конвенцията на ООН относно уврежданията разрешава ли нормативно установена от държавите членки специфична предварителна закрила при уволнение само на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не и за държавни служители със същите увреждания?
Позволява ли член 7 от Директива 2000/78 установяване на специфична предварителна закрила при уволнение само на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не и за държавни служители със същите увреждания?
Дали член 4, както и другите разпоредби на Директива 2000/78 позволяват национална правна регулация, предоставяща специфична предварителна закрила при уволнение само на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не и за държавни служители със същите увреждания?
При отрицателни отговори на първи и трети въпрос трябва ли, за да се съобразят международните и общностните норми при изложените факти и обстоятелства по настоящото дело, да се приложи установената от националния законодател специфична предварителна закрила при уволнение на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, и спрямо държавни служители със същите увреждания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/15: Casa Noastră, Съдебно решение от 2 март 2017 г.

До каква степен изразът „[превози,] независимо от организатора им“, използван в член 2, точка 3 от Регламент № 1073/2009, може да се тълкува в смисъл, че редовен превоз може да бъде организиран от икономически оператор за целите на превоза на собствените му работници до местоработата им и обратно?
До каква степен изразът „редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра“, употребен в член 3, буква а) от Регламент № 561/2006, може да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на работници при тяхното пътуване до местоработата им и обратно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/16: Pérez Retamero, Съдебно решение от 2 март 2017 г.

Трябва ли определението за „транспортен работник“, дадено в член 3, буква г) от Директива 2002/15 […], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 1, параграф 3, буква g) от Закона за работниците, според която не могат да се считат за „транспортни работници“ „лицата, които въз основа на издадени на тяхно име административни разрешения предоставят […] услуги по превоз с […] превозни средства […], които са тяхна собственост или с които могат пряко да се разпореждат […]“?
Трябва ли член 3, буква д), втора алинея от Директива 2002/15 […] да се тълкува в смисъл, че ако не е изпълнено дори само едно от изискванията, установени с оглед на квалификацията „самостоятелно зает водач“, съответното лице следва да се счита за „транспортен работник“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14647484950183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form