Социална политика

Дело C-306/16: Maio Marques da Rosa, Заключение от 21 юни 2017 г.

1) Като се имат предвид член 5 от [Директиви 93/104] и член 5 от [Директива 2003/88], както и член 31 от [Хартата], трябва ли в случая на работещи на смени и почиващи по график работници в търговски обект, който е отворен всеки ден от седмицата, но не 24 часа в денонощието, денят за задължителна почивка, на който работникът има право, да се предоставя непременно в рамките на всеки седемдневен период, тоест, най-късно на седмия ден, следващ шест последователни работни дни?
2) Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби тълкуване, съгласно което спрямо тази категория работници работодателят е свободен да избира през кои дни от всяка седмица да им предоставя полагащата им се почивка, така че работникът може да бъде принуден да работи до десет дни последователно (например от сряда, след като е почивал в понеделник и вторник, до петък на следващата седмица и после да почива в събота и неделя), без да получава възнаграждение за извънреден труд?
3) Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби тълкуване, съгласно което непрекъснатата 24-часова почивка може да се предоставя през който и да е ден в рамките на определен период от 7 календарни дни, а следващата непрекъсната 24-часова почивка (към която се добавят 11-те часа междудневна почивка) също може да се предоставя през който и да е календарен ден в рамките на следващия период от 7 календарни дни?
4) Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби, като се има предвид и член 16, буква а) от Директива [2003/88], тълкуване, съгласно което, вместо непрекъсната 24-часова почивка (към която се добавят 11-те часа междудневна почивка) в рамките на всеки седемдневен период, работникът може да ползва два периода — последователни или не — на 24-часова непрекъсната почивка през който е да е от 4 календарни дни в рамките на определен референтен период от 14 календарни дни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Saugmandsgaard Oe

Преюдициално запитване

Португалски

Дело C-258/14: Florescu и др., Съдебно решение от 13 юни 2017 г.

Основни права | Принципи на правото на Съюза | | Харта на основните права

Може ли Меморандумът за разбирателство между Европейската общност и Румъния, подписан в Букурещ и в Брюксел на 23 юни 2009 г., да бъде считан за акт на институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от Съда на Европейския съюз?
Трябва ли Меморандумът за разбирателство между Европейската общност и Румъния, подписан в Букурещ и в Брюксел на 23 юни 2009 г., да се тълкува в смисъл, че той налага приемането на национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда забрана за кумулиране на нетния размер на пенсията в публичния сектор с доходите от дейности, упражнявани в публични институции, когато размерът на пенсията надхвърля размера на средната брутна заплата за страната, която е послужила като основа за съставяне на бюджета на държавното социално осигуряване?
Допускат ли член 6 ДЕС и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда забрана за кумулиране на нетния размер на пенсията в публичния сектор с доходите от дейности, упражнявани в публични институции, когато размерът на пенсията надхвърля определен праг?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не намира приложение при тълкуването на национално законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което предвидената в него забрана за кумулиране на нетния размер на пенсията с доходите от дейности, упражнявани в публични институции, когато размерът на тази пенсия надхвърля размера на средната брутна заплата за страната, която е послужила като основа за съставяне на бюджета на държавното социално осигуряване, се прилага по отношение на магистратите от кариерата, но не и по отношение на лицата, които заемат мандатни длъжности, предвидени в Конституцията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Bot

Преюдициално запитване

Румънски

Дело C-214/16: King, Заключение от 8 юни 2017 г.

Сближаване на законодателствата | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

1) При спор между работник и работодател по въпроса дали работникът има право на платен годишен отпуск съгласно член 7 от Директива 2003/88 съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с принципа на ефективни правни средства за защита, положение, при което работникът трябва да ползва отпуск, преди да може да установи дали има право на заплащане?
2) Ако работникът не ползва целия или част от годишния отпуск, на който има право през референтната година, в която правото трябва да се упражни, може ли в случаите, когато той е щял да ползва отпуска си, ако работодателят не беше отказал да му заплаща ползваните периоди отпуск, работникът да претендира, че е възпрепятстван да упражни правото си на платен отпуск, така че правото да се прехвърля до момента, в който той има възможност да го упражни?
3) Ако правото се прехвърля, може ли прехвърлянето да се извършва за неопределено време или има ограничен срок, в рамките на който да се упражни прехвърленото право, по аналогия с ограниченията, налагани в случаите, когато работникът не може да упражни правото си на отпуск през референтната година поради болест?
4) При липсата на законова или договорна разпоредба, която да уточнява периода на прехвърляне, длъжна ли е националната юрисдикция да наложи ограничение на периода на прехвърляне, за да се гарантира, че прилагането на Правилника не нарушава целта по член 7?
5) При утвърдителен отговор, съвместим ли е с правото по член 7 срокът от 18 месеца, считано от края на референтната година, за която се отнася отпускът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Предстои добавяне

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-653/16: Svobodová, Определение от 4 май 2017 г.

Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно фактически и правни основания, които да позволят на Съда да даде полезен отговор във връзка с тълкуването на Директива 2000/78/ЕО?
Попада ли твърдяната разлика в третирането по отношение на възнаграждението за дежурства при съдиите в приложното поле на Директива 2000/78/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Определения

Wathelet

Преюдициално запитване

Чешки

Дело C-653/16: Svobodová, Определение от 4 май 2017 г.

Допуска ли се преюдициално запитване, когато запитващата юрисдикция не уточнява основание за дискриминация по смисъла на Директива 2000/78 и не са представени достатъчно фактически и правни основания, които да позволят полезен отговор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Определения

Wathelet

Преюдициално запитване

Чешки

Дело C-680/15: Asklepios Kliniken, Съдебно решение от 27 април 2017 г.

Основни права |

Следва ли член 3 от Директива 2001/23 във връзка с член 16 от Хартата да се тълкува в смисъл, че при прехвърляне на стопанска дейност гарантирането на правата и задълженията, произтичащи за прехвърлителя от трудовия договор, обхваща договорената от прехвърлителя и работника въз основа на принципа на автономия на волята клауза, съгласно която трудовото правоотношение се урежда не само от колективния трудов договор, в сила към датата на прехвърлянето, но и от сключените след това договори, които го допълват, изменят или заменят, когато националното право предвижда в полза на приобратателя възможност за адаптиране както по взаимно съгласие, така и едностранно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Bot

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-174/16: H., Заключение от 26 април 2017 г.

1) Трябва ли разпоредбите на Директива [2010/18] и разпоредбите на [Ревизираното] рамково споразумение [...] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която изпитателният срок, през който в рамките на служебно правоотношение с изпитване се извърши назначаване на длъжност с ръководна функция, изтича по силата на закона и не може да бъде продължен дори и в случаите, в които през по-голямата част от този изпитателен срок държавният служител или държавната служителка е бил(а) в родителски отпуск и все още е в такъв отпуск?
2) Трябва ли разпоредбите на Директива [2006/54], и по-специално член 14, параграф 1, буква а) или буква в), член 15 или член 16 от нея да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба с посоченото в първия въпрос съдържание представлява основана на пол непряка дискриминация, при положение че от нея са засегнати или потенциално могат да бъде засегнати много по-голям брой жени, отколкото мъже?
3) При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос: съгласно тълкуването на посочените разпоредби на европейското право недопустима ли е същата национална правна уредба и в случаите, в които тя се обосновава посредством целта да се създаде възможност през изпитателния срок да се установи годността за изпълнение на длъжност с ръководна функция при постоянно назначаване, само в случай че функциите се изпълняват ефективно през продължителен период от време?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос: допуска ли тълкуването на европейското право друга правна последица, освен възможността непосредствено след края на родителския отпуск неизтеклата към началото на родителския отпуск част от изпитателния срок да продължи да тече на същата или на подобна длъжност, когато например вече няма свободна такава длъжност или съответна щатна бройка?
5. Изисква ли тълкуването на европейското право в този случай във връзка със заемането на друга длъжност или на друга длъжност с ръководна функция да не се провежда нов конкурс с участието на други кандидати по реда на разпоредбите на националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Mengozzi

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-175/16: Hälvä и др., Заключение от 6 април 2017 г.

Сближаване на законодателствата | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2003/88/EO на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле може да попадне дейност като описаната по-горе, извършвана в къща в детско селище, при която работникът замества през почивните им дни „лицата, изпълняващи функциите на родители на настанените в селището деца“, през това време живее заедно с децата в среда, подобна на семейната, и полага самостоятелно грижи за задоволяване на техните нужди и за семейството по същия начин, по който в общия случай го правят родителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - четвърти състав

Заключения

Wathelet

Преюдициално запитване

Фински

Дело C-531/15: Otero Ramos, Заключение от 6 април 2017 г.

1) Правилата относно доказателствената тежест, установени в член 19 от Директива [2006/54], приложими ли са по отношение на наличието на риск в периода на естественото кърмене по член 26, параграф 4 във връзка с параграф 3 от [LPRL], с която разпоредба в испанското право се транспонира член 5, параграф 3 от [Директива 92/85]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли за факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация, по смисъла на член 19 от [Директива 2006/54] да се счита наличието на рискове за естественото кърмене при упражняването на професионална дейност като медицинска сестра в спешно болнично отделение, които рискове се потвърждават в обоснован доклад, изготвен от лекар, който освен това е началник на спешното отделение в болницата, където работи работничката?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли обстоятелствата, че заеманото от работничката работно място е сред изключените от риск в списъка на работните места, изготвен от предприятието след консултация с представителите на работниците, и че службата за превантивна медицина/превенция на професионалните рискове на въпросната болницата е издала удостоверение за годност, без в посочените документи да се дават повече подробности относно това как се е стигнало до тези заключения, да се разглеждат като достатъчно доказателства — при всички положения и без възможност за поставяне под въпрос — за това, че не е имало нарушение на принципа на равно третиране по смисъла на посочения член 19 от [Директива 2006/54]?
4) При утвърдителен отговор на втория въпрос и отрицателен отговор на третия въпрос, след като наличието на свързани с извършваната работа рискове за майката или детето кърмаче е било доказано, съгласно член 19 от [Директива 2006/54] коя от страните — работничката жалбоподател или работодателят ответник — трябва да докаже 1) че регулирането на условията на труд или работното време е невъзможно или, въпреки регулирането, условията на съответното работно място могат да се отразят отрицателно на здравето на бременната работничка или на кърмачето — член 26, параграф 2 във връзка с параграф 4 от [LPRL], с която разпоредба се транспонира член 5, параграф 2 от [Директива 92/85]) — и 2) че промяната на работното място е технически или обективно невъзможна или не е разумно да се изисква поради основателни причини — член 26, параграф 3 във връзка с параграф 4 от [LPRL], с която разпоредба се транспонира член 5, параграф 3 от [Директива 92/85])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Sharpston

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-336/15: Unionen, Съдебно решение от 6 април 2017 г.

Съвместимо ли е с Директива 2001/23 при прилагането на разпоредба от колективния трудов договор на приобретателя, предвиждаща в случаите, в които определено непрекъснато прослужено време при един работодател представлява условие за удължаване на срока на предизвестие при уволнение, да не се взема предвид прослуженото при прехвърлителя време след изтичането на период от една година от прехвърлянето на предприятието, когато съгласно идентична разпоредба от приложимия за прехвърлителя колективен трудов договор работниците и служителите са имали право това прослужено време да бъде взето предвид?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - десети състав

Съдебни решения

Предстои добавяне

Преюдициално запитване

Шведски

<<< 1…45 464748 49…183 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.