Социална политика
Социална политика
Дело C-472/16: Colino Sigüenza, Заключение от 6 декември 2017 г.
1. Трябва ли да се смята, че е налице прехвърляне за целите на Директива 2001/23/ЕО, когато концесионерът на общинска музикална школа, който е получил всички материални средства от съответната община (помещения, инструменти, класни стаи, движими вещи), наел е свой собствен персонал и предоставя услугите си по време на учебната година, преустановява дейността си на 1 април 2013 г., два месеца преди края на учебната година, връщайки всички материални средства на общината, която не продължава дейността до края на учебната 2012/2013 г., а възлага концесията на нов изпълнител, който възобновява дейността през септември 2013 г., в началото на новата учебна 2013/2014 г., като за целта общината предава на новия изпълнител необходимите материални средства, с които преди това е разполагал предишният изпълнител (помещения, инструменти, класни стаи, движими вещи)?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос и при описаните условия, при които неизпълнението на задълженията от страна на основното предприятие (общината) принуждава първия изпълнител да преустанови дейността си и да уволни целия си персонал, непосредствено след което основното предприятие предава материалните средства на втори изпълнител, който продължава същата дейност, трябва ли за целите на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се приеме, че уволнението на служителите на първия изпълнител е било извършено „по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“, или причината е била „прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност“, която причина е забранена от посочения член?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е, че причината за уволнението е прехвърлянето и следователно то противоречи на Директива 2001/23/ЕО, трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която — поради обстоятелството, че съществува предходно влязло в сила съдебно решение относно колективното уволнение, постановено в производство, в което работникът или служителят не е бил легитимиран да участва като страна, но страни са били или са били легитимирани да бъдат синдикалните организации, представени в предприятието, и/или законните колективни представители на работниците и служителите — забранява на националните юрисдикции да се произнасят по съществото на твърденията на работник или служител, оспорил в индивидуално производство уволнението си, извършено в рамките на колективно уволнение, за да защити правата, произтичащи от […] Директива 2001/23/ЕО […] и […] Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/16: MB (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и възраст), Заключение от 5 декември 2017 г.
Допуска ли Директива 79/7, в допълнение към изпълнението на физическите, социалните и психологическите критерии за признаване на джендър промяна, националното право да налага и изискване лице, преминало джендър промяна, да бъде несемейно, за да може да придобие право на държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/16: Stollwitzer, Заключение от 23 ноември 2017 г.
Трябва ли действащото понастоящем право на Съюза, по-специално общият принцип на правото на Съюза на равно третиране, общият принцип на забрана на дискриминация, основана на възраст по смисъла на член 6, параграф 3 ДЕС и член 21 от Хартата на основните права, забраната за дискриминация във връзка със свободното движение на работници по член 45 ДФЕС и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която с цел отстраняване на установена от Съда на Европейския съюз в решение [от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38)] дискриминация, основана на възраст (по-конкретно незачитане на периоди на заетост преди навършване на 18-годишна възраст на служителите на австрийските федерални железници), действително зачита периодите на заетост преди навършване на 18-годишна възраст при малка част от дискриминираните съгласно стария режим служители на австрийските федерални железници (само фактически прослужените периоди към австрийските федерални железници и подобни обществени предприятия за железопътна инфраструктура и/или железопътен транспорт в Съюза, ЕИП и държави, свързани със Съюза чрез споразумения за асоцииране и/или за свободно движение), но при по-голямата част от първоначално дискриминираните служители на австрийските федерални железници не се зачитат всички други периоди на предходна заетост преди навършването на 18-годишна възраст, като не се зачитат по-специално и тези периоди, които допринасят за способността на съответния работник да извършва по-добре работата си, като например предходни периоди на заетост при частни и други обществени предприятия за транспорт и/или инфраструктура, които изграждат, продават или поддържат използваната от работодателя инфраструктура (подвижен състав, железопътно строителство, изграждане на контактна мрежа, електрически и електронни съоръжения, системи за управление, строителство на гари и други), или подобни предприятия, и по този начин за фактически по-голямата част от засегнатите от дискриминиращия стар режим служители на австрийските федерални железници окончателно се утвърждава разлика в третирането, основана на възраст?
Осъществява ли поведението на държава членка, която е единствен собственик на предприятието за железопътен транспорт и фактически работодател на работещите в това предприятие служители, установените в практиката на Съда условия за ангажиране отговорността на държавата членка в съответствие с правото на Съюза, по-специално за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, а именно на член 2, параграф 1 във връзка с член 1 от Директива 2000/78/ЕО, тълкуван в много решения на Съда [решения от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), от 16 януари 2014 г., Pohl (C‑429/12, EU:C:2014:12) и от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38) Gotthard Starjakob], когато поради причини изцяло от данъчно естество чрез изменение на законодателството с обратно действие през 2011 г. и 2015 г. се опитва да възпрепятства упражняването на правото на тези служители на изплащане на възнаграждение, което черпят от правото на Съюза поради установена от Съда на Европейския съюз в много решения (David Hütter, Siegfried Pohl, Gotthard Starjakob) дискриминация, основана по-специално на възраст, която е установена и с редица национални съдебни решения, по-специално и от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, 8 ObA 11/15y)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/16: Maio Marques da Rosa, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
Трябва ли в случая на работещи на смени и почиващи по график работници в търговски обект, който е отворен всеки ден от седмицата, но не 24 часа в денонощието, денят за задължителна почивка, на който работникът има право, да се предоставя непременно в рамките на всеки седемдневен период, тоест най-късно на седмия ден, следващ шест последователни работни дни?
Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби тълкуване, съгласно което спрямо тази категория работници работодателят е свободен да избира през кои дни от всяка седмица да им предоставя полагащата им се почивка, така че работникът може да бъде принуден да работи до десет дни последователно (например от сряда, след като е почивал в понеделник и вторник, до петък на следващата седмица и после да почива в събота и неделя), без да получава възнаграждение за извънреден труд?
Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби тълкуването, че непрекъсната 24‑часова почивка може да се предоставя във всеки календарен ден в рамките на определен период от седем календарни дни, както и че следващият период на непрекъсната 24‑часова почивка (към която се добавят единадесетте часа междудневна почивка) също може да се предоставя във всеки календарен ден в рамките на периода от седем календарни дни, следващ първия описан период?
Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби, като се има предвид и член 16, буква а) от Директива 2003/88, тълкуване, съгласно което, вместо непрекъсната 24‑часова почивка (към която се добавят 11‑те часа междудневна почивка) в рамките на всеки седемдневен период, работникът може да ползва два периода — последователни или не — на 24‑часова непрекъсната почивка през който и да е от четири календарни дни в рамките на определен референтен период от четиринадесет календарни дни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/15: Espadas Recio, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че е приложима по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като предвиденото в член 210 от LGSS, което се финансира изключително от вноските, направени от работника и предприятията, за които е полагал труд, и се изчислява в зависимост от осигурителния стаж през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица?
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, подобно на член 3, параграф 4 от RD 625/1985, в случаите на работа при „вертикално“ непълно работно време (само три дни седмично) не отчита като осигурителен стаж дните, през които не е полаган труд, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица, когато е установено, че по-голямата част от работниците на „вертикално“ непълно работно време, които са неблагоприятно засегнати от тези национални мерки, са жени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/16: Egenberger, Заключение от 9 ноември 2017 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че работодател като ответника по настоящото дело — съответно църквата от негово име — може самостоятелно да определя със задължителна сила дали поради характера на дейностите или контекста, в който те се упражняват, религията на кандидат за работа съставлява основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, като се отчита характерът на църковна организация на работодателя?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
В правен спор като настоящия трябва ли да се остави без приложение разпоредба на националното право, както в случая член 9, параграф 1, първо предложение от AGG (Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz, Общ закон за равното третиране), съгласно която разлика в третирането, основаваща се на религия при наемане на работа от религиозни общности и подчинените им организации, е допустима, когато изповядването на дадена религия съставлява оправдано професионално изискване в съответствие със собствената концепция за идентичност на религиозната общност с оглед на правото ѝ на самоопределяне?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, освен това:
Какви изисквания следва да се поставят към характера на дейностите или контекста, в който те се упражняват, така че да съставляват основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, отчитайки характера на организацията, съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-494/16: Santoro, Заключение от 26 октомври 2017 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. SZPUNAR представено на 26 октомври 2017 година ( 1 ) Дело C‑494/16 Giuseppa Santoro срещу Comune di Valderice Presidenza del Consiglio dei Ministri (Преюдициално запитване, отправено от Tribunale civile di Trapani (Граждански съд на Трапани, Италия) „Преюдициално запитване — Социална политика — Срочна заетост — Договори, сключени с работодател от публичния сектор — Мерки за санкциониране на злоупотребите със срочни трудови договори — Принципи на равностойност и ефективност“ I. Въведение 1. Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), което се съдържа в приложение към тази директива ( 2 ). То се явява част от поредица преюдициални запитвания, отправени от италианските юрисдикции, относно съвместимостта на забраната за преобразуване на срочни трудови договори в един-единствен договор за неопределено време в публичния сектор в случай на злоупотреби от страна на работодателя чрез използването на първия вид договори ( 3 ). 2. За разлика от предходните преюдициални запитвания обаче в този случай запитващата юрисдикция пита какви мерки трябва да се предприемат за санкционирането на злоупотребите със срочни трудови договори, което ще даде възможност на Съда да обогати своята практика по Директива 1999/70 и Рамковото споразумение. II. Правна уредба A. Правото на Съюза 3. Съгласно текста на член 1 от Директива ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/17: OJ, Определение от 5 октомври 2017 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно фактическа и нормативна обосновка, за да бъде допустимо съгласно изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/17: OJ, Определение от 5 октомври 2017 г.
Явява ли се допустимо преюдициално запитване, когато не са предоставени достатъчно точни сведения за фактическия и правния контекст и не са изложени причините за отправянето му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-429/16: Ciupa и др., Съдебно решение от 21 септември 2017 г.
Трябва ли член 2 от Директива 98/59 […] да се тълкува в смисъл, че когато работодател с наети най-малко 20 работници планира да отправи предизвестия за изменение на действащи условия на труд и заплащане по трудови договори, при неприемането на което трудовият договор се прекратява, до такъв брой от тях, който достига съответно посочения в член 1, параграф 1 от Закона от 2003 г. брой, е длъжен да приложи предвидените в членове 2—4 и 6 от този закон процедури, тоест възниква ли такова задължение в хипотезите на следните разпоредби:
– член 24113, параграф 2 във връзка с член 2418, параграф 2 и с член 231 от [Кодекса на труда],
– член 24113, параграф 2 във връзка с член 772, параграф 5 или с член 2417, параграф 1 от Кодекса на труда, и
– член 42, параграф 1 във връзка с член 45, параграф 1 от Кодекса на труда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.