Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-614/14: Ognyanov, Заключение от 23 февруари 2016 г.
1) Ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право (чл. 267 ал.2 ДФЕС вр. чл. 94 от Процедурния правилник, чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС или други относими правила), ако съдът, който е отправил преюдициалното запитване, след получаване на преюдициалното заключение, продължи разглеждане на делото и постанови акт по същество — като не си направи отвод; основанията на този отвод е изразяване от съда на предварително становище в преюдициалното запитване по съществото на спора (а именно е приел за настъпила определена фактическа обстановка и е приел за приложима определена правна норма към тази фактическа обстановка).
Въпросът се задава с презумпцията, че при установяването на фактите и приложимото право, с оглед задаване на преюдициалното запитване, са спазени всички процедурни законови правила, с оглед защита на правото на страните да сочат доказателства и да пледират.
2) Ако се приеме по първия въпрос, че е законосъобразно продължаване на разглеждане на делото, ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право, ако
А) съдът възпроизведе без промяна в окончателния си акт всичко онова, което е приел в преюдициалното запитване, като относно тези фактически и правни разрешения откаже да събира нови доказателства и да изслушва страните; съдът фактически събира нови доказателства и изслушва страните само относно онези въпроси, които не са били приети за установени в преюдициалното запитване;
Б) съдът продължи да събира нови доказателства и да изслушва страните относно всички относими въпроси — вкл. относно въпросите, за които вече е изразил своето становище в преюдициалното запитване — като в окончателния си акт възпроизведе своето последно становище, основано на всички събрани доказателства и след обсъждане на всички доводи на страните — както преди отправяне на преюдициалното запитване, така и след получаване на преюдициалното заключение?
3) Ако се приеме по първия въпрос, че е съобразено с европейското право продължаване на разглеждане на делото, то ще бъде ли съобразен с европейското право изборът на съда да не продължи да разглежда делото, вместо което да си направи отвод, защото продължаване на разглеждането му ще бъде в противоречие с националното право, което осигурява по-висока степен на защита на интересите на страните и на правосъдието. А именно, отводът е обусловен от:
А) съдът е изразил предварително становище по делото — чрез преюдициалното запитване, преди произнасяне с окончателния си акт — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право;
Б) съдът ще формира окончателното си становище с два акта, а не с един акт (ако се приеме, че преюдициалното запитване не е предварително, а окончателно становище) — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/14: Ciup, Заключение от 18 февруари 2016 г.
1) Може ли член 6 [ДЕС], членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът за възстановяване на забранените от правото на Съюза такси, изведен в практиката на Съда, Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа [и] Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член XV от OUG № 8/2014?
2) Може ли правото на Съюза, на което е направено позоваване в определението за отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C‑200/14, както и Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка № (80) 2 на Комитета на министрите да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в [Правилник № 365/741/2014], членове 1, 2 и 3 от [OG № 22/2002] и [Наредба № 2336/2011]?
3) Може ли посочените по-горе право на Съюза и практика на Съда [решение Costanzo, 103/88, EU:C:1989:256] да се тълкуват в смисъл, че органите на националната администрация (по настоящото дело — данъчната и по въпросите на околната среда) трябва да изпълняват служебно и незабавно съдебните решения, произнесени по данъчни дела от административен характер, без да бъде необходимо получателят на възстановяването да прибягва към принудително изпълнение или към допълнителни формалности, налагани от длъжниците ответници?
4) Какъв е съгласно правото на Съюза срокът за „незабавно“ изпълнение от страна на органите на националната администрация на съдебните решения по административни данъчни дела или за прихващане на вземанията на получателите на възстановяван данък с други техни насрещни задължения към държавата?
5) Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че санкциите от вида на предвидените в глава II, буква б) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (съответстващи на глобата, предвидена в член 24, параграф 3 от Закон № 554/2004) могат да се прилагат и в хипотезата на неизпълнение на имуществени задължения, определени в тежест на администрацията със съдебни решения?
6) В хипотезата на принудително изпълнение на съдебните решения, произнесени срещу публичната администрация, кои са активите, които биха могли да подлежат на запор според глава II, точка 2, буква г) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа?
Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви, разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение до 31 декември 2015 г., се отлага с разсрочване за период от 5 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/14: Câmpean, Заключение от 18 февруари 2016 г.
1) Може ли член 6 [ДЕС], членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът за възстановяване на забранените от правото на Съюза такси, изведен в практиката на Съда, Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа [и] Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член XV от OUG № 8/2014?
2) Може ли правото на Съюза, на което е направено позоваване в определението за отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C‑200/14, както и Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка № (80) 2 на Комитета на министрите да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в [Правилник № 365/741/2014], членове 1, 2 и 3 от [OG № 22/2002] и [Наредба № 2336/2011]?
3) Може ли посочените по-горе право на Съюза и практика на Съда [решение Costanzo, 103/88, EU:C:1989:256] да се тълкуват в смисъл, че органите на националната администрация (по настоящото дело — данъчната и по въпросите на околната среда) трябва да изпълняват служебно и незабавно съдебните решения, произнесени по данъчни дела от административен характер, без да бъде необходимо получателят на възстановяването да прибягва към принудително изпълнение или към допълнителни формалности, налагани от длъжниците ответници?
4) Какъв е съгласно правото на Съюза срокът за „незабавно“ изпълнение от страна на органите на националната администрация на съдебните решения по административни данъчни дела или за прихващане на вземанията на получателите на възстановяван данък с други техни насрещни задължения към държавата?
5) Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че санкциите от вида на предвидените в глава II, буква б) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (съответстващи на глобата, предвидена в член 24, параграф 3 от Закон № 554/2004) могат да се прилагат и в хипотезата на неизпълнение на имуществени задължения, определени в тежест на администрацията със съдебни решения?
6) В хипотезата на принудително изпълнение на съдебните решения, произнесени срещу публичната администрация, кои са активите, които биха могли да подлежат на запор според глава II, точка 2, буква г) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа?
Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви, разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение до 31 декември 2015 г., се отлага с разсрочване за период от 5 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/15: Watson и др., Определение от 1 февруари 2016 г.
Тълкува ли се решението по дело Digital Rights Ireland и други (C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238) като въвеждащо изисквания, в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, които са приложими към национален режим относно задържането и достъпа до данни за електронни комуникации?
Следва ли изискванията, произтичащи от членове 7 и 8 от Хартата, да се тълкуват като по-строги от тези, произтичащи от член 8 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/15: Kapnoviomichania Karelia, Заключение от 28 януари 2016 г.
Трябва ли Директива 92/12, тълкувана в светлината на общите принципи на правото на Съюза, и в частност на принципите на ефективност, на правна сигурност и на пропорционалност, да се разбира в смисъл, че не допуска в случаи като този по главното производство да се прилага законова разпоредба на държава членка, като член 108 от гръцкия Митнически кодекс, съгласно която лицензираният складодържател на стоки, които са изнесени от неговия данъчен склад при режим на отложено плащане и са изведени неправомерно от този режим в резултат на контрабанда, може да носи солидарна отговорност за заплащането на административни глоби за контрабанда, независимо от това дали към момента на извършване на нарушението той е бил от гледна точка на частното право притежател на стоките и независимо дали между него и участниците в контрабандния трафик е имало договорно правоотношение, въз основа на което би могло да се заключи, че те са действали като негови пълномощници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/14: CASTA и др., Съдебно решение от 28 януари 2016 г.
Допуска ли правото на Съюза в областта на обществените поръчки — в случая, тъй като става дума за изключени [от приложното поле на Директива 2004/18] договори, това са общите принципи на свобода на конкуренция, на недопускане на дискриминация, на прозрачност и на пропорционалност — национална правна уредба, която позволява прякото възлагане на услугата за медицински транспорт на доброволчески сдружения, най-често организирани въз основа на безвъзмездно извършени услуги и срещу действително възстановяване на разходите?
Ако се приеме, че това възлагане е съвместимо с правото на Съюза, необходимо ли е предварително сравняване на оферти на няколко еднородни оператори (включително евентуално оператори от други държави членки), които могат да бъдат избрани при пряко възлагане, за да се ограничи опасността от извършване на прекомерни или необосновани разходи, и следователно в този смисъл ли трябва да се тълкува национална правна уредба, позволяваща пряко възлагане?
Ако се приеме, че това възлагане е съвместимо с правото на Съюза, трябва ли доброволческите сдружения, избрани при преки възлагания, да бъдат подложени на точни процентни ограничения за паралелен достъп до пазара и следователно в този смисъл ли трябва да се тълкува национална разпоредба, която предвижда, че тези сдружения могат да имат само странична и второстепенна търговска дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/15: Internationaler Hilfsfonds/Комисия, Определение от 21 януари 2016 г.
Отговаря ли жалбата на изискванията на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд относно ясно и точно представяне на основанията и предмета на спора?
Може ли препращането към приложения към жалбата документ да компенсира липсата на самостоятелно изложени фактически и правни основания в самия текст на жалбата?
Допустимо ли е съществените елементи на фактическата и правната обосновка на жалбата да бъдат представени едва в репликата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/15: Internationaler Hilfsfonds/Комисия, Определение от 21 януари 2016 г.
Правилно ли е приложена разпоредбата на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник по отношение на задължителното съдържание на исковата молба?
Може ли общата препратка към приложения към исковата молба да замести липсата на съществени фактически и правни обстоятелства в самия текст на исковата молба?
Допустимо ли е допълването на исковата молба с липсващи съществени обстоятелства чрез становища, изложени в отговора на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.