всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-574/14: PGE, Заключение от 14 април 2016 г.

1. Следва ли член 107 [ДФЕС] във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] и с член 4, параграф 2 от Решение на Европейската комисия от 25 септември 2007 г. да се тълкува в смисъл, че ако Европейската комисия признае, че държавна помощ е съвместима с общия пазар, националната юрисдикция не е компетентна да проверява дали националните разпоредби, признати за допустима държавна помощ, са съвместими с положенията, съдържащи се в [Методологията на невъзвръщаемите разходи]?
2. Следва ли член 107 [ДФЕС] във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] и с член 4, параграфи 1 и 2 от Решение на Европейската комисия от 25 септември 2007 г., тълкувани с оглед на точки 3.3 и 4.2 от Методологията на невъзвръщаемите разходи, да се разбират в смисъл, че при осъществяването на програмата за държавна помощ, призната от Европейската комисия за съвместима с общия пазар, годишната корекция на невъзвръщаемите разходи на производителите, които са част от групи дружества, се извършва, като се има предвид, че от съществено значение е единствено принадлежността на производителя към групата от дружества съгласно състоянието, представено в приложенията към правния акт, който е предмет на оценка от Комисията, или всяка година, когато се извършва корекция на невъзвръщаемите разходи, следва да се отчита фактическата принадлежност към този момент на получателя по програмата за държавна помощ, свързана с невъзвръщаеми разходи, към групата от дружества с участието на други производители, обхванати от тази програма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-328/15: Târşia, Определение от 14 април 2016 г.

Включва ли се разглежданата разлика в третирането между университетски кадри, получили научната степен доктор преди или след определена дата, в приложното поле на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-328/15: Târşia, Определение от 14 април 2016 г.

Приложима ли е Хартата на основните права на Европейския съюз спрямо национална правна уредба, която не представлява мярка за прилагане на правото на Съюза?
Съществува ли компетентност на Съда по член 267 ДФЕС по отношение на национални разпоредби, които нямат връзка с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/14: Essent Belgium, Заключение от 14 април 2016 г.

1) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка — в настоящия случай Декрета за електроенергията, във връзка с постановлението от 4 април 2003 г. — съгласно която безплатното разпределение е ограничено до подаването на зелена електроенергия, произведена от производствени мощности, свързани към разпределителните мрежи във Фламандския регион, а не се прилага към електроенергията от производствени мощности, които не са свързани към разпределителните мрежи във Фламандския регион?
2) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка — в настоящия случай Декретът за електроенергията във връзка с постановлението от 5 март 2004 г., така както го прилага [органът за регулиране], съгласно която безплатното разпределение е ограничено до зелената електроенергия от производствени мощности, които пряко подават електроенергия към разпределителна мрежа в Белгия, а не се прилага за електроенергията от производствени мощности, които не подават пряко електроенергия към разпределителна мрежа в Белгия?
3) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия и във втория въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминацията, установени по-специално в член 12 ЕО и в член 3, параграфи 1 и 4 от приложимата към онзи момент Директива 2003/54?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-673/13: Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, Заключение от 7 април 2016 г.

Неправилно тълкуване на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 относно приложното поле на презумпцията за по-висш обществен интерес при информация относно емисии в околната среда
Неправилно съобразяване на връзката между клаузата за емисиите и специалните разпоредби на фитосанитарното законодателство
Недостатъчно отчитане на основните права и Споразумението ТРИПС при тълкуването на клаузата за емисиите

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-689/13: PFE, Съдебно решение от 5 април 2016 г.

Доколко принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448) въз основа на конкретната фактическа обстановка, във връзка с която е отправено преюдициалното запитване по това дело и при която само две предприятия участват в процедура за възлагане на обществена поръчка, са приложими — поради голямата прилика на фактическите обстоятелства по настоящия спор — и в разглеждания от настоящия съвет случай, в който допуснатите до участие в процедурата за възлагане на поръчка предприятия са били повече от две, но са били отстранени от възложителя, без неучастващите в настоящия спор предприятия да са оспорили това, така че последният всъщност е само между две предприятия?
Доколкото са засегнати въпроси, при разрешаването на които може да намери приложение правото на Съюза, налице ли е противоречие между тълкуването на последното, и по-специално член 267 ДФЕС, и член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс в частта, в която тази разпоредба установява задължение за всички състави и колегии на Consiglio di Stato (Държавен съвет) да се съобразяват с всички правни принципи, прогласени от пленума, дори когато ясно личи, че последният е установил или може да е установил принцип, който противоречи на или е несъвместим с правото на Съюза, и по-специално:
– когато разглеждащият делото състав или колегия на Consiglio di Stato (Държавен съвет) има съмнения относно съответствието или съвместимостта с правото на Съюза на вече прогласен от пленума правен принцип, трябва ли да препрати делото на пленума с мотивирано определение дори преди да може да отправи преюдициално запитване до Съда за установяване на съответствието или съвместимостта на спорния правен принцип с правото на Съюза или, обратно, посоченият състав или колегия на Consiglio di Stato (Държавен съвет) може или дори трябва като последна национална съдебна инстанция да отправи самостоятелно, в качеството си на общ съд по прилагането на правото на Съюза, преюдициално запитване до Съда за правилното тълкуване на това право,
– ако на поставения в предходното тире въпрос се отговори в смисъл, че се признава правомощието/задължението на всички състави и колегии на Consiglio di Stato (Държавен съвет) да отправят пряко преюдициални запитвания до Съда, или във всички случаи, в които Съдът вече се е произнесъл, и на още по-силно основание, когато последният се е произнесъл след пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет), като е установил несъответствие или липса на пълно съответствие между правилното тълкуване на правото на Съюза и прогласен от пленума принцип на вътрешното право, съставите и колегиите на Consiglio di Stato (Държавен съвет) могат ли или длъжни ли са, в качеството на действащи като последна инстанция общи съдилища по прилагането на правото на Съюза, да приложат незабавно правилното тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда, или, обратно, дори и в тези случаи те остават длъжни да препратят с мотивирано определение делото на пленума, като по този начин прилагането на правото на Съюза, вече установено с обвързваща сила от Съда, бива обусловено само от преценката и дискреционната власт на пленума,
– на последно място, тълкуването на административнопроцесуалната система на Италианската република в смисъл, че оставя единствено на преценката на пленума евентуалното решение за отправяне на преюдициално запитване до Съда — или дори самото разрешаване на спора, макар то да следва пряко от прилагането на принципи на правото на Съюза, вече установени от Съда — противоречи ли не само на принципа за приключване на производството в разумен срок и на принципа за обжалваемост в кратки срокове на процедурите за възлагане на обществени поръчки, но и на изискването за пълно и своевременно прилагане на правото на Съюза от всички съдилища в държавите членки в съответствие с правилното тълкуване, установено с обвързваща сила от Съда, както и с оглед на най-широкото прилагане на принципите на полезно действие и на предимство на правото на Съюза по отношение на вътрешното (материално и процесуално) право на дадена държава членка (в настоящия случай по отношение на член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс на Италианската република)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/15: EMA, Определение от 17 март 2016 г.

Изисква ли се наличието на правен интерес от страна на жалбоподателя, за да бъде разгледана жалбата, когато обстоятелствата по делото са се променили по начин, че исканите временни мерки са загубили всякакъв ефект?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да постанови временни мерки, когато предметът на жалбата е решение на Общия съд по молба за временна защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/14: Safe Interenvios, Съдебно решение от 10 март 2016 г.

1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-162/15: Evonik Degussa/Комисия, Определение от 2 март 2016 г.

Може ли сведения, предоставени в рамките на програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да се ползват с поверителност и защита като търговска и професионална тайна при публикуване на решение на Комисията?
Изисква ли се от Комисията, при промяна на практиката по публикуване на такива сведения, да мотивира отклонението от приети правила за поведение и съответства ли това на принципите на защита на оправданите правни очаквания и правна сигурност?
Може ли вредата, причинена от публикуване на поверителни сведения, да бъде определена като значителна и непоправима и какво е съотношението между интереса на обществеността към информация и защитата на търговската тайна на засегнатото предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-159/15: Lesar, Заключение от 25 февруари 2016 г.

Следва ли член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която периодите на професионално обучение и на дейност като договорно нает служител на федералната държава, за които са се плащали вноски за задължително пенсионно осигуряване и които за целите на придобиването на право на пенсия като държавен служител:
a) се зачитат като предходен стаж за пенсиониране, ако са периоди след навършване на 18-годишна възраст, като в този случай съгласно разпоредбите в областта на социалното осигуряване федералната държава получава за зачетените периоди паричен трансфер от социалноосигурителната институция, но
б) не се зачитат като предходен стаж за пенсиониране, ако са периоди отпреди навършване на 18-годишна възраст, като за тези незачетени периоди федералната държава не получава паричен трансфер, а направените вноски за пенсионно осигуряване се възстановяват на осигуреното лице, и особено като се има предвид, че ако правото на Съюза наложи последващо зачитане на тези периоди, би имало възможност социалноосигурителната институция да изиска от държавния служител да върне възстановената му сума, а за осигурителната институция да възникне последващо задължение за паричен трансфер към федералната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18485868788165 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form