Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-357/22: Aziz/Европейски надзорен орган по защита на данните (CEPD), Определение от 19 декември 2022 г.
Съответства ли исковата молба на изискванията на член 76, буква д) от Процедурния правилник на Общия съд относно ясно, разбираемо и последователно изложение на основанията и аргументите?
Може ли недостатъчно ясното и прецизно формулиране на правните основания в исковата молба да обоснове нейната недопустимост в цялост?
Възможно ли е по-късно допълване или изменение на изложението на основанията и съществените фактически обстоятелства след подаването на исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/22: Aziz/Европейски надзорен орган по защита на данните (CEPD), Определение от 19 декември 2022 г.
Какви са изискванията към исковата молба съгласно член 76, буква д) от Процедурния правилник на Общия съд относно яснота, последователност и формулиране на основанията?
Може ли липсата на ясно и точно изложени правни основания в исковата молба да доведе до нейната недопустимост според практиката на Общия съд?
Допустимо ли е последващо изменение или допълване на изложението на основанията и съществените фактически и правни точки след подаване на исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/22: Aziz/ЕСВД, Определение от 19 декември 2022 г.
Следва ли исковата молба да съдържа достатъчно ясно, точно и последователно изложение на основанията и фактическите обстоятелства, за да се счита тя за допустима?
Може ли липсата на яснота и конкретика в изложението на основанията в исковата молба да доведе до обявяването ѝ за явно недопустима?
Позволява ли се последващо изменение на изложението на основанията и съществените фактически и правни точки след подаване на исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/22: Aziz/ЕСВД, Определение от 19 декември 2022 г.
Являва ли се допустима жалба, която не посочва ясно и точно основанията съгласно изискванията на член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд?
Изисква ли се основанията за обжалване да съдържат конкретно оплакване срещу определено съображение от мотивите на съда, за да бъде жалбата допустима?
Може ли основание, насочено срещу мотиви, които не са необходими за обосноваване на диспозитива, да доведе до отмяна на обжалвания акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-317/22: Aziz/ЕСВД, Определение от 19 декември 2022 г.
Съответства ли исковата молба на изискванията за яснота, последователност и конкретност на правните основания и обстоятелства, посочени в член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 76, буква д) от Процедурния правилник на Общия съд?
Може ли липсата на достатъчно ясно и точно изложени правни основания в исковата молба да обоснове нейното обявяване за недопустима изцяло или частично?
Има ли значение за допустимостта на жалбата възможна грешка при преценката на отделни искания, когато цялостно липсват ясно и точно изложени правни основания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/21: G. (Nomination des juges de droit commun en Pologne), Заключение от 15 декември 2022 г.
1. Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от [ДЕС], както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че: а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционното право на държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че: – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление, – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, който е и главен прокурор, – сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията, – участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата]
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия: а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд), която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в [точка (a) от въпрос 1] условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст; б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/21: European Superleague Company, Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в установяването от ФИФА и УЕФА в техните устави на разпоредби (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги), предвиждащи изискване за предварително разрешение от посочените организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни клубни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
2) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ФИФА и УЕФА да предвиждат в уставите си изискване (по-конкретно членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги) за предварително разрешение от тези организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
3) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат поведение от страна на ФИФА, УЕФА, на членуващите в тях федерации и/или на националните лиги, изразяващо се в отправянето на заплахи за налагане на санкции срещу участващите в [ESL] клубове и/или техни играчи, поради евентуалното възпиращо действие на тези санкции
В случай на налагане на такива санкции за изключване от състезания или забрана за участие във футболни срещи на националните отбори представляват ли тези санкции, които не се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, нарушение на [членове 101 и 102 ДФЕС]?
4) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като съдържащите се в членове 67 и 68 от устава на ФИФА, които определят УЕФА и членуващите в нея национални федерации като „първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезания […], в рамките на тяхната юрисдикция“, лишавайки участващите клубове и всеки друг организатор на алтернативно състезание от първичното право на собственост върху тези права, присвоявайки си изключителните правомощия за тяхната продажба?
5) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако ФИФА и УЕФА[,] като организации, които са си предоставили изключителното правомощие да организират и разрешават международни клубни състезания по футбол в Европа, забранят или се противопоставят на провеждането на [ESL], позовавайки се на цитираните разпоредби от [своите] устави, тези ограничения на конкуренцията биха могли да бъдат обхванати от предвиденото в посочения член изключение, като се вземе предвид обстоятелството, че се ограничава съществено производството, не се допуска появата на пазара на продукти, различни от предлаганите от ФИФА/УЕФА, и се ограничават иновациите, тъй като се изключват други формати и разновидности и съответно се премахва евентуалната конкуренция на пазара, и се ограничава изборът на потребителя
Има ли въпросното ограничение обективно основание, така че да се приеме, че не е налице злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
6) Следва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредби като съдържащите се в уставите на ФИФА и на УЕФА (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации [и] на националните лиги) представляват ограничение, което противоречи на някоя от основните свободи, гарантирани с посочените разпоредби от ДФЕС, доколкото за създаването от икономически оператор от държава членка на общоевропейско клубно състезание като [ESL] изискват да е налице предварително разрешение от тези организации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/21: Pankki S, Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли правото на достъп, което субектът на данни има на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД], във връзка с [понятието] „лични данни“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, да се тълкува в смисъл, че събраната от администратора информация, която показва кой, кога и за каква цел е обработил личните данни на субекта на тези данни, не представлява информация, до която субектът на данните има право на достъп, тъй като по-специално става дума за данни, свързани с работници или служители на администратора?
2) Трябва ли, при утвърдителен отговор на първия въпрос и ако на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД] субектът на данните няма право на достъп до посочената в този въпрос информация, тъй като тя не представлява „лични данни“ на субекта на данните съгласно член 4, точка 1 от [ОРЗД], в случая да бъде взета предвид все пак информацията, до която субектът има право на достъп съгласно член 15, параграф 1, букви [а)—з)], и:
a) Kак трябва да се тълкуват „целите на обработването“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) с оглед на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, тоест може ли целите на обработването да обосноват право на достъп до събраните от администратора журнални данни на ползвател, като например информация за лични данни на обработващия, времето, както и целите на обработването на личните данни?
б) В това отношение могат ли лицата, които са обработили клиентските данни на J. M., при определени критерии да се считат за получатели на личните данни съгласно член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД], до които субектът на данни би имал право да получи достъп?
3) От значение ли е за производството обстоятелството, че става дума за банка, която упражнява регламентирана дейност, или че J. M. едновременно упражнява дейност за банката и е неин клиент?
4) Релевантно ли е за преценката на посочените по-горе въпроси обстоятелството, че данните на J. M. са били обработени преди влизане в сила на [ОРЗД]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-460/20: Google (Déréférencement d’un contenu prétendument inexact), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот (член 7 от Хартата) и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при претегляне на конкуриращите се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което се извършва съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?
Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/21: Inspektor v Inspektorata kam Visshia sadeben savet (Finalités du traitement de données – Enquête …, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Директива [2016/680] да се тълкува в смисъл, че при посочване на целите изброява „предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления“ като аспекти на една обща цел?
Приложими ли са разпоредбите на [ОРЗД] спрямо Прокуратурата на Република България, поради това че събраната в качеството ѝ на „администратор“ по член 3, точка 8 от Директива […] 2016/680 информация за едно лице, отнасяща се до образувана срещу него прокурорска преписка за проверка на данни за извършено престъпление, е използвана в защитата ѝ пред съд като страна в гражданско производство — чрез съобщаване на факта на образуването ѝ или чрез представяне на материалите от нея?
При утвърдителен отговор на този въпрос, следва ли изразът „легитимни интереси“ в член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обхваща разкриването изцяло или частично на информация за едно лице, събрана в образувана срещу него прокурорска преписка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, ако е в защита на администратора като страна в гражданско производство, и изключва ли съгласието на субекта на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.