Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-200/23: Agentsia po vpisvaniyata, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Възможно ли е член 4, параграф 2 от Директива [2009/101] да се разглежда като създаващ задължение за държавата членка да допусне оповестяване на дружествен договор, подлежащ на вписване на основание чл. 119 от Търговския закон, в който освен имената на съдружниците, които задължително подлежат на обявяване на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдържа и други техни лични данни
При отговора на този въпрос е важно да се има предвид, че Агенцията по вписванията е публична институция, спрямо която, според константната практика на Съда, могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие (Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo, С‑180/04, ECLI:EU:C:2006:518, Rec, стр. I‑7251, точка 26 и цитираната съдебна практика).
При положителен отговор на предходния въпрос възможно ли е да се приеме, че в ситуацията, породила спора в главното производство, обработването на личните данни, осъществявано от Агенцията по вписванията е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора по смисъла на член 6, т. 1, б. „д“ от [ОРЗД]?
При положителен отговор на предходните въпроси възможно ли е да се приеме за допустима национална правна уредба като тази в член 13, алинея 9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях, като внасяща яснота относно възможността за „доброволно оповестяване“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива [2009/101] и на лични данни независимо от съображения 32, 40, 42, 43 и 50 от [ОРЗД]?
Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива [2009/101], държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от [ОРЗД] да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?
В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?
Ръкописният подпис на физическо лице представлява ли информация, свързана с идентифицирано физическо лице, респективно включва ли се в понятието „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от [ОРЗД]?
Трябва ли понятието „нематериални вреди“ в член 82, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са налице нематериални вреди, е необходимо да има забележими неблагоприятни последици и обективно установимо засягане на лични интереси, или за тази цел е достатъчна само краткотрайна загуба на суверенното право на субекта на данни да се разпорежда с личните си данни поради публикуването на такива данни в Търговския регистър, без това да е довело до забележими или неблагоприятни последици за субекта на данните?
Становището рег. № 01‑116(20)/01.02.2021 г. на националния надзорен орган Комисията за защита на личните данни, дадено на основание член 58, параграф 3, буква Б от [ОРЗД], според което Агенцията по вписванията не разполага с правна възможност или правомощия, служебно или по искане на субекта на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни, възможно ли е да се разглежда като доказателство по смисъла на член 82, параграф 3 от [ОРЗД] за това, че Агенцията по вписванията по никакъв начин не е отговорна за събитието, от което се твърди, че са настъпили вреди на физическото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/24: Achmea Schadeverzekeringen, Определение от 2 октомври 2024 г.
Отговаря ли College voor de Rechten van de Mens на критериите за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, по-специално на изискването за задължителна юрисдикция?
Могат ли решенията на College voor de Rechten van de Mens да бъдат квалифицирани като съдебни решения, които пораждат задължителни правни последици за страните и съдилищата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-768/21: Land Hessen (Obligation d’agir de l’autorité de protection des données), Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Трябва ли член 57, параграф 1, букви а) и е) и член 58, параграф 2, букви а)—й) във връзка с член 77, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че ако надзорният орган установи обработване на данни, което нарушава правата на субекта на данни, надзорният орган винаги е длъжен да предприеме действия съгласно член 58, параграф 2 от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/23: Luxone, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Допускат ли Директива 2004/18/ЕО, членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципите на пропорционалност, конкуренция, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги, посочени в членове 49, 50, 54 и 56 ДФЕС, национални разпоредби (член 11, параграф 6, член 37, параграфи 8, 9, 10, 18 и 19, член 38, параграф 1, буква f) от стария Кодекс за обществените поръчки), които в случай на изтичане на срока на валидност на офертата, първоначално представена от временно обединение на предприятия в процес на учредяване, изключват възможността за намаляване на първоначалния състав на обединението при удължаване на срока на валидност на посочената оферта
По-специално съвместими ли са тези национални разпоредби с общите принципи на правото на Европейския съюз на свободна стопанска инициатива и ефективност, както и с член 16 от Хартата?
Допускат ли Директива 2004/18/ЕО, членове 16, 49, 50 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 4, протокол № 7 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, член 6 ДЕС, принципите на пропорционалност, конкуренция, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги, закрепени в членове 49, 50, 54, и 56 ДФЕС, национални разпоредби (член 38, параграф 1, буква f), членове 48 и 75 от стария Кодекс за обществените поръчки), които предвиждат прилагането на санкцията за задържане на временната гаранция като автоматична последица от изключването на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги, независимо от обстоятелството дали същият е бил избран за изпълнител при същото възлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/23: Pohjanri, Заключение от 26 септември 2024 г.
1) Допуска ли Директива 2008/118, и по-специално отнасящият се до дистанционните продажби член 36 от тази директива, тълкуване на националното право, съгласно което се счита, че установен в друга държава членка продавач на акцизни стоки участва в превоза на стоките до държавата членка на получаване и че там за него възниква изведено от извършените дистанционни продажби задължение за заплащане на акциз само защото на своя уебсайт продавачът насочва купувача да използва услугите на определено транспортно предприятие?
2) Следва ли да се приеме, че продавачът изпраща или превозва до друга държава членка, пряко или непряко, акцизни стоки по смисъла на член 36, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО и възниква ли за него данъчно задължение, изведено от дистанционни продажби по смисъла на директивата, ако на уебсайта на продавача се препоръчват определени транспортни предприятия и на клиента се предоставя информация за разходите за превоза, при положение че тези разходи се фактурират от транспортно предприятие, на което без съдействие от страна на купувача се изпращат данни за стоките, които трябва да бъдат транспортирани
За преценката на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че купувачът е сключил отделен договор за превоз на стоките с посоченото на уебсайта на продавача транспортно предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/24: Anacco, Определение от 20 септември 2024 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице въз основа на липса на адвокатско представителство по време на процеса в издаващата държава членка, когато са изпълнени условията по член 4а, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2002/584?
Може ли националното право да предвижда по-висок стандарт на защита от този, определен от правото на Съюза, при изпълнение на европейска заповед за арест?
Тълкуват ли се Директиви 2012/13 и 2013/48 като основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест поради липса на адвокатско представителство в издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/24: Breian, Определение от 20 септември 2024 г.
Може ли изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест поради риск от нарушение на основно право само при наличие на изключителни обстоятелства?
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да приеме наличие на реален риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, без предварително да е отправил искане за информация до издаващия съдебен орган съгласно член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/21: Белгийска държава (Preuve du lien de dépendance), Заключение от 19 септември 2024 г.
1) Следва ли при преценката на понятието за лице на издръжка по смисъла на член 2, [точка] 2, буква г) от [Директивата за гражданството] да се вземе предвид положението на заявител, който вече се намира на територията на държавата по установяване на кандидата за събиране на семейството?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се установи разлика в третирането между заявител, който се намира на законно основание на територията на тази държава, и заявител, който се намира там без законно основание?
3) Трябва ли член 2, [точка] 2, буква г) от [Директивата за гражданството] да се тълкува в смисъл, че за да се счита за лице, което е на издръжка и което следователно попада в обхвата на дефинираното в тази разпоредба понятие „член на семейство“, пряк роднина по възходяща линия [може] да се позове на положение на действителна материална зависимост в страната по произход, установено с документи, издадени обаче доста години преди момента на подаване на заявлението за карта за пребиваване като член на семейството на европейски гражданин, с мотива че напускането на страната по произход и подаването на заявлението за карта за пребиваване в приемащата държава членка не съвпадат по време?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, какви са критериите, които позволяват да се прецени положението на материална зависимост на заявител, който иска да се присъедини към европейски гражданин или неговия партньор като роднина по възходяща линия, без да е получил разрешение за пребиваване въз основа на подадено незабавно след напускането на страната по произход заявление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/22: Dun & Bradstreet Austria, Заключение от 12 септември 2024 г.
1) На какви изисквания във връзка със съдържанието трябва да отговаря информацията, предоставена по силата на правото на достъп, за да бъде квалифицирана като достатъчно „съществена“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от [ОРЗД]?
В случай на профилиране длъжен ли е администраторът при предоставянето на достъп до информация относно „използваната логика“ по принцип да разкрива, евентуално при спазване на съществуващата производствена тайна, и информация, която е от съществено значение за разбирането на резултата от автоматизираното вземане на индивидуални решения и която по-специално включва: […] обработените данни на субекта на данните; […] необходимите за неговото разбиране части от алгоритъма, на който се основава профилирането, и […] информацията, която е от значение за разкриването на връзката между обработената информация и извършеното оценяване?
Трябва ли в случаите на профилиране, включително и когато е повдигнато възражение за опазване на производствена тайна, при всички положения пред лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност да защити правата си по член 22, параграф 3 от ОРЗД:
a) предаване на цялата евентуално псевдонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
б) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвяне на профилирането;
в) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
г) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
д) информацията относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
е) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод, [както и]
ж) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
2) Съществува ли връзка между правото на достъп, предоставено от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от една страна, и гарантираните от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на осъществено автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД, от друга страна, доколкото обхватът на информацията, която следва да бъде предоставена въз основа на искане за достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, е достатъчно „съществен“ само ако на лицето, което иска достъп и е субект на данните по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, бъде дадена възможност ефективно, задълбочено и при наличие на изгледи за успех, да упражни гарантираните му от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на отнасящо се до него автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД?
3) a)
Трябва ли член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че следва да се приеме, че е налице „съществена информация“ по смисъла на тази разпоредба само ако тази информация е толкова подробна, че за лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е възможно да установи дали тази предоставена информация също съответства на фактите, тоест дали разкритата информация също така действително е в основата на разглежданото в конкретния случай автоматизирано вземане на решение?
б) В случай на утвърдителен отговор как следва да се процедира, когато точността на предоставена от администратор информация може да бъде проверена само като се изисква на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да бъдат предоставени данните на трета страна, които са защитени от този регламент („черна кутия“)?
Може ли това противоречие между правото на достъп по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД и правото на трети лица на защита на данните да бъде разрешено, като необходимите за проверка на точността данни на трети лица, които също подлежат на същото профилиране, се разкриват само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали разкритите данни на тези трети лица съответстват на фактите?
в) В случай на утвърдителен отговор какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на права на други лица по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената в третия въпрос, буква б) черна кутия?
Трябва ли в този случай на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД при всички положения да се разкриват в псевдонимизирана форма данните на други лица, които е необходимо да бъдат разкрити, за да се създаде възможност да се провери точността на вземането на решение от страна на администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД?
4) a)
Как следва да се процедира, когато информацията, която следва да се предостави по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, отговаря и на изискванията за търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива [2016/943]?
Може ли противоречието между правото на достъп, гарантирано от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, и правото на неразкриване на търговска тайна, защитено с Директива 2016/943, да бъде разрешено, като информацията, която следва да бъде квалифицирана като търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943, се разкрива само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали следва да се приеме, че е налице търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943 и дали информацията, предоставена от администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД, съответства на фактите?
б) В случай на утвърдителен отговор: какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на правата на други лица; по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената в четвъртия въпрос, буква а) черна кутия?
Трябва ли (и) в тази хипотеза на несъответствие между информацията, която следва да бъде разкрита пред органа, съответно пред съда, от една страна, и информацията, която следва да бъде разкрита пред лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от друга страна, в случаите на профилиране при всички положения на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност в пълен обхват да защити правата си, предоставени му от член 22, параграф 3 от ОРЗД:
i) предаване на цялата евентуално псевдонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
ii) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвянето на профилирането;
iii) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
iv) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
v) информация относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
vi) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод, [както и]
vii) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
5) Ограничава ли разпоредбата на член 15, параграф 4 от ОРЗД по някакъв начин обхвата на достъпа, който следва да бъде предоставен съгласно член 15, параграф 1, буква з) от този регламент?
При утвърдителен отговор по какъв начин член 15, параграф 4 от ОРЗД ограничава това право на достъп и как следва да се определи този обхват на ограничението в съответния случай?
6) Съвместима ли е с условията по член 15, параграф 1 във връзка с член 22, параграф 3 от ОРЗД разпоредбата на член 4, параграф 6 от [DSG], съгласно която, „субектът на данните по принцип няма право да иска от администратора достъп до информация на основание на член 15 от ОРЗД, когато предоставянето на тази информация би застрашило поверителността на търговската тайна или производствената тайна на администратора, съответно на трето лице“
При утвърдителен отговор при какви условия е налице такава съвместимост?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/23: Deldits, Заключение от 12 септември 2024 г.
1) Трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че орган, на който е възложено поддържането на регистри в съответствие с националното право, е длъжен във връзка с упражняването на правата на субектите на данни да коригира вписаните от него лични данни за пола на даден субект на данни, когато тези данни са се променили след вписването им в регистрите и поради това не отговарят на принципа за точност, установен в член 5, параграф 1, буква г) от ОРЗД?
2) При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изисква лицето, което иска коригиране на данните относно неговия пол, да представи доказателства в подкрепа на молбата си за коригиране?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че молителят е длъжен да докаже, че се е подложил на хирургична операция за промяна на пола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.