всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-344/21: Groupe AA и др., Определение от 5 септември 2024 г.

Компетентна ли е националната юрисдикция да се произнесе по съдебните разноски в случай на оттегляне на преюдициално запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда от участници, които не са страни по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-669/19: FRA/BP, Определение от 3 септември 2024 г.

Какви са предпоставките, при които молба, оспорваща само разпределянето на съдебните разноски, може да бъде разглеждана по смисъла на релевантните разпоредби на Процедурния правилник на Съда?
Какви критерии се прилагат при преценката дали молбата за определяне на съдебните разноски е подадена в разумен срок и кои разходи се считат за необходими и подлежащи на възстановяване?
По какъв начин се определя размерът на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде възстановено като съдебен разход, с оглед специфичните обстоятелства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-669/19: FRA/BP, Определение от 3 септември 2024 г.

Счита ли се за допустима молба за определяне на съдебни разноски, подадена след изтичане на значителен период от време след постановяване на съдебното решение, в светлината на изискването за „разумен срок“?
Кои разноски се квалифицират като възстановими по смисъла на член 144, буква б) от Процедурния правилник, и следва ли да се доказва обективна необходимост от участие на външен адвокат за признаване на неговото възнаграждение като необходим разход?
Обвързан ли е Съдът от националните тарифи за адвокатски възнаграждения при определяне на възстановимите разноски и кои критерии следва да се прилагат при оценката на тяхната разумност и пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/23: Validity/Комисия, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.

Съществува ли риск Европейската комисия в бъдеще да откаже достъп до документи, подобни на разглежданите, в нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, като се позове на общо предположение за поверителност или на неясни основания, свързани с „климата на взаимно доверие“?
Съществува ли риск от повторни нарушения на принципите на прозрачност и добро администриране, както и на процедурните изисквания на Регламент № 1049/2001, поради предполагаем модел на забавяния и частични разкрития от страна на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/23: Validity/Комисия, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.

Съществува ли правен интерес от обжалването, след като достъпът до исканите документи вече е предоставен от институцията?
Може ли жалбата да се обоснове с цел предотвратяване на бъдещи нарушения от страна на институциите при достъпа до документи?
Изпълнила ли е институцията задължението си за пълно разглеждане на заявленията за достъп до документи още от първоначалното заявление?
Може ли да се обжалва мълчалив отказ по потвърдително заявление за достъп до документи, когато институцията не е спазила сроковете по Регламент № 1049/2001?
Допустимо ли е в рамките на обжалването да се оспорва само преценката на фактите и доказателствата, без да се твърди изопачаване?
Необходимо ли е жалбата да съдържа конкретно оплакване срещу точно определено съображение на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-623/22: Belgian Association of Tax Lawyers и др., Съдебно решение от 29 юли 2024 г.

Нарушава ли Директива [2018/822] член 6, параграф 3 [ДЕС] и членове 20 и 21 от [Хартата], и по-конкретно гарантирани[те] с тези разпоредби [принципи] на равно третиране и недопускане на дискриминация, като налага задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, отнасящи се не само до корпоративния данък, но и до всички данъци, попадащи в приложното поле на [Директива 2011/16], което съгласно белгийското право включва не само корпоративния данък, но и други, различни от него преки и косвени данъци, като например таксите за вписвания?
Нарушава ли [Директива 2018/822] принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и общия принцип на правната сигурност и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно понятията „договореност“ (а следователно и понятията „трансгранична договореност“, „масово предлагана договореност“ и „индивидуализирана договореност“), „посредник“, „участник“, „свързано предприятие“, прилагателното „трансграничен“, различните „типични белези“ и „проверката за основната полза“, а използва тези понятия за определяне на приложното поле и обхвата на задължението за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености?
Нарушава ли [Директива 2018/822], и по-конкретно частта от нея, с която се добавя член 8аб, параграфи 1 и 7 от [Директива 2011/16], принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [ЕКПЧ], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно началния момент на 30‑дневния срок, в рамките на който посредникът или съответното данъчнозадължено лице трябва да изпълни задължението за оповестяване на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност?
Нарушава ли член 1, точка 2 от [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като с въведения с тази директива нов член 8аб, параграф 5 в [Директива 2011/16] се предвижда, че ако държава членка предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, като се има предвид че при това положение посредник, обвързан със задължението за професионална тайна, за неспазването на което носи наказателна отговорност съгласно правото на тази държава членка, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която е научил при упражняване на своята професия?
Нарушава ли [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като предвижда задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, водещо до намеса в правото на зачитане на личния живот на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, която не е разумно обоснована и пропорционална с оглед на преследваните цели и която не е от съществено значение с оглед на целта за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-318/24: Breian, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.

Задължен ли е изпълняващият съдебен орган на държава членка да откаже изпълнението на европейска заповед за арест, когато изпълняващият орган на друга държава членка вече е отказал изпълнението поради риск за правото на справедлив съдебен процес?
Може ли съдебният орган, изпълняващ европейска заповед за арест, да откаже изпълнението ѝ поради неяснота относно полагането на клетва от съдии в издаващата държава членка?
Може ли наличието на решение на Комисията за контрол над досиетата на Интерпол (CCF), което се отнася до лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, само по себе си да обоснове отказ за изпълнение на заповедта?
Длъжен ли е издаващият европейска заповед за арест съдебен орган да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, преди да реши дали да оттегли или запази действието на заповедта след отказ на изпълняващия орган?
Има ли издаващият европейска заповед за арест съдебен орган право да участва като страна в производството пред изпълняващия съдебен орган по изпълнение на тази заповед?
Може ли изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест въз основа на данни за условията на задържане, които сам е събрал, без да е поискал допълнителна информация от издаващия орган, или като приложи по-висок стандарт от гарантирания в Хартата?
Може ли Европейската комисия да предприеме мерки по искане на издаващия съдебен орган след отказ на изпълняващия орган да изпълни европейска заповед за арест (отхвърлен поради недопустимост)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/24: AQ/ECHA, Определение от 26 юли 2024 г.

Какви са изискванията за наличие на спешност и сериозна и непоправима вреда при предоставяне на обезпечителна мярка и как се доказва вероятността от настъпване на такава вреда?
Може ли оповестяването на информация, която вече е публично достъпна, или публикуването на нова злепоставяща статия, да засегне репутацията или правното положение на жалбоподателя, включително във връзка с предоставени субсидии?
Каква е степента на свобода на преценка на съда по обезпечителни мерки при преценката на условията за предоставяне на временна мярка и изисква ли се задължително претегляне на засегнатите интереси при липса на спешност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/24: AQ/ECHA, Определение от 26 юли 2024 г.

Налице ли са кумулативно условията за допускане на обезпечение – fumus boni juris, неотложност и значителна и непоправима вреда, и каква е тежестта на доказване на тези условия?
Какъв е стандартът за мотивираност на съдебния акт относно основанията за решението, така че да се осигури разбираемост за страните и възможност за съдебен контрол?
В какви граници съдията разполага с право на преценка относно начина на проверка на условията за допускане на временни мерки и претеглянето на интересите по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-724/23: ATHINAÏKI ZYTHOPOIIA, Определение от 16 юли 2024 г.

Представлява ли член 1, точка 1 от Директива 2020/1151 изменение на съществуващото право на Съюза или само тълкувателна разпоредба относно методиката за изчисляване на градусите Плато?
Допустимо ли е новата методика, въведена с Директива 2020/1151, да се прилага към правни положения, възникнали и окончателно установени преди влизането ѝ в сила, при липса на изрична разпоредба за обратно действие?
Изисква ли приемането на член 1, точка 1 от Директива 2020/1151 преразглеждане на тълкуването, дадено в решението Kompania Piwowarska, относно приложението на член 3, параграф 1 от Директива 92/83 за минали периоди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11718192021165 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form