Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Предоставя ли член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз на лице, подало жалба по административно производство, право на достъп до подготвителната преписка на Европейския комитет по защита на данните, независимо от това дали решението по преписката има неблагоприятни последици за него?
Явява ли се преписката на Европейския комитет по защита на данните по приемането на решение със задължителен характер преписка, която се отнася до жалбоподателката по смисъла на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Явява ли се правото на достъп до преписката по член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз самостоятелно спрямо правото на изслушване по член 41, параграф 2, буква а) от Хартата и може ли да се упражнява независимо от последното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретични приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията), което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
2) Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3, 4, 5 и 6) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез доказването на действителните приходи на производителите от всички техни съоръжения, включително от съоръженията, които не попадат в приложното поле на [посочения регламент], и от друга страна, само чрез прилагането във всички случаи на определени презумпции, което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
3) Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза, с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на [този регламент], като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, въведен със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи да се прилага от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., например от 1 август 2022 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) На какви изисквания във връзка със съдържанието трябва да отговаря информацията, предоставена по силата на правото на достъп, за да бъде квалифицирана като достатъчно „съществена“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от [ОРЗД])?
В случай на профилиране длъжен ли е администраторът при предоставянето на достъп до информация относно „използваната логика“ по принцип да разкрива, евентуално при спазване на съществуващата производствена тайна, и информация, която е от съществено значение за разбирането на резултата от автоматизираното вземане на индивидуални решения и която по-специално включва: 1) обработените данни на субекта на данните; 2) необходимите за неговото разбиране части от алгоритъма, на който се основава профилирането; и 3) информацията, която е от значение за разкриването на връзката между обработената информация и извършеното оценяване?
Трябва ли в случаите на профилиране, включително и когато е повдигнато възражение за опазване на производствена тайна, при всички положения на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност да защити правата си по член 22, параграф 3 от ОРЗД:
a) предаване на цялата евентуално псевдоанонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
б) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвяне на профилирането;
в) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
г) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
д) информацията относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
е) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод;
ж) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
2) Съществува ли връзка между правото на достъп, предвидено в член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от една страна, и гарантираните от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на осъществено автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД, от друга страна, доколкото обхватът на информацията, която следва да бъде предоставена въз основа на искане за достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, е достатъчно „съществен“ само ако на лицето, което иска достъп и е субект на данните по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, бъде дадена възможност ефективно, задълбочено и при наличие на изгледи за успех, да упражни гарантираните му от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на отнасящо се до него автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД?
3) a) Трябва ли член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че следва да се приеме, че е налице „съществена информация“ по смисъла на тази разпоредба само ако тази информация е толкова подробна, че за лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е възможно да установи дали тази предоставена информация също съответства на фактите, тоест дали разкритата информация също така действително е в основата на разглежданото в конкретния случай автоматизирано вземане на решение?
б) В случай на утвърдителен отговор: как следва да се процедира, когато точността на предоставена от администратор информация може да бъде проверена само като се изисква на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да бъдат предоставени данните на трета страна, които са защитени от този регламент („черна кутия“)?
Може ли това противоречие между правото на достъп по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД и правото на трети лиза на защита на данните да бъде разрешено, като необходимите за проверка на точността данни на трети лица, които също подлежат на същото профилиране, се разкриват само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали разкритите данни на тези трети лица съответстват на фактите?
в) В случай на утвърдителен отговор: какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на права на други лица по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената във въпрос 3, буква б) черна кутия?
Трябва ли в този случай на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД при всички положения да се разкриват в псевдоанонимизирана форма данните на други лица, които е необходимо да бъдат разкрити, за да се даде възможност да се провери точността на вземането на решение от страна на администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД?
4) a) Как следва да се процедира, когато информацията, която следва да се предостави по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, отговаря и на изискванията за търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива [2016/943]?
Може ли противоречието между правото на достъп, гарантирано от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, и правото на неразкриване на търговска тайна, защитено с Директива 2016/943, да бъде разрешено, като информацията, която следва да бъде квалифицирана като търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943, се разкрива само на органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали следва да се приеме, че е налице търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943 и дали информацията, предоставена от администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД, съответства на фактите?
б) В случай на утвърдителен отговор: какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на права на други лица по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената във въпрос 4, буква а) черна кутия?
Трябва ли (и) в тази хипотеза на несъответствие между информацията, която следва да бъде разкрита на органа, съответно на съда, от една страна, и информацията, която следва да бъде разкрита на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от друга страна, в случаите на профилиране при всички положения на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност в пълен обхват да защити правата си, предоставени му от член 22, параграф 3 от ОРЗД:
– предаване на цялата евентуално псевдоанонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
– предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвяне на профилирането;
– параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
– влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
– информацията относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
– обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод;
– изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
5) Ограничава ли разпоредбата на член 15, параграф 4 от ОРЗД по някакъв начин обхвата на достъпа, който следва да бъде предоставен съгласно член 15, параграф 1, буква з) от този регламент?
При утвърдителен отговор по какъв начин член 15, параграф 4 от ОРЗД ограничава това право на достъп и как следва да се определи обхватът на ограничението в съответния случай?
6) Съвместима ли е с условията по член 15, параграф 1 във връзка с член 22, параграф 3 от ОРЗД разпоредбата на член 4, параграф 6 от [DSG], съгласно която, „субектът на данните по принцип няма право да иска от администратора достъп до информация на основание на член 15 от ОРЗД, когато предоставянето на тази информация би застрашило поверителността на търговската или производствената тайна на администратора, съответно на трето лице
При утвърдителен отговор при какви условия е налице такава съвместимост?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 4, точка 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба на националното право (каквато е в настоящия случай член 2, параграф 1 от [TDVG], която, макар и да определя администратор по смисъла на член 4, точка 7, второ изречение от ОРЗД,
– той е единствено административно звено (както в настоящия случай [администрацията]), коeто въпреки че е създадено със закон, не е физическо или юридическо лице, и освен това в настоящия случай не е административен орган, а единствено подпомага такъв и не притежава собствена (частична) правоспособност;
– той е определен, без да е посочено конкретно обработване на лични данни и следователно целите и средствата за конкретното обработване на лични данни не са определени от правото на държавата членка;
– в конкретния случай той не определя нито сам, нито съвместно с другиго, целите и средствата за съответното обработване на лични данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 2 [ДЕС], определящ ценностите, на които се основава [Европейският съюз], по отношение на зачитането на правовата държава, и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата], по силата на който държавите членки гарантират ефективна съдебна защита, основана на правото на достъп до независим и безпристрастен съд, да се тълкуват в смисъл, че принципът на съдийската независимост не допуска национална правна уредба, която с цел ограничаване на бюджетните разходи се отклонява от механизма за определяне на възнаграждението на съдиите въз основа на обективни критерии, независими от произволна намеса на изпълнителната и законодателната власт, и която води до трайно намаляване на размера на възнаграждението на съдиите, като нарушава конституционните гаранции за осигуряване на възнаграждение на съдиите, достойно за функциите на съдия и съответстващо на обхвата на задълженията им, както и на правораздаване, осъществявано от независими съдилища и независими съдии?
1.
Трябва ли ценностите на зачитане на демокрацията, правовата държава, правата на човека и справедливостта, закрепени в член 2 ДЕС, и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че предоставят на законодателната и изпълнителната власт на държавите членки неограничено и изключително право на преценка да определят с националните си законодателства възнагражденията на съдиите в размер, който зависи само от политическата воля на законодателната и изпълнителната власт?
2. Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и отнасящият се по-специално до независимостта на съдиите член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да приемат с националните си законодателства система за определяне на възнагражденията на съдиите, по силата на която възнагражденията на съдиите са в по-нисък размер от одобрения от държавата размер на възнагражденията или хонорарите на представителите на други юридически професии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли понятията „етнически произход“ или „даден етнически произход“, съдържащи се в член 2, параграф 2, букви а) и б) от [Директива 2000/43], да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в разглеждани[те] случа[и] — а именно, когато в Закона за [обществените] жилища се предвижда намаляване на броя на семейните обществени жилища в т. нар. „променящи се“ зони и когато условие за квалифицирането на жилищна зона като променяща се е над 50 % от жителите ѝ да са „имигранти от незападни страни и техни потомци“ — обхващат група лица, определени като „имигранти от незападни страни и техни потомци“?
2) При изцяло или частично утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, параграф 2, букви а) и б) да се тълкува в смисъл, че описаният в главните производства режим създава пряка или непряка дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли терминът „предприятие“, съдържащ се в член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД], да се разбира като предприятие по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС, разглеждани във връзка със съображение 150 от този регламент, както и на практиката на [Съда] в областта на конкурентното право на Съюза, така че терминът „предприятие“ да обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране?
При утвърдителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при налагането на имуществена санкция на предприятие следва да се взема предвид общият годишен световен оборот на стопанския субект, част от който е предприятието, или трябва да се взема предвид само общият годишен световен оборот на самото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Необходимо ли е делото да бъде разгледано по реда на бързото производство с оглед естеството му и съществуващата несигурност относно съвместимостта на националния закон с правото на Съюза?
Допустимо ли е при сложен или чувствителен характер на правните въпроси производството да се осъществи по реда на бързото производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Налице ли са изключителни обстоятелства, които да обосноват прилагането на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Достатъчни ли са интересът на страните и големият брой засегнати лица или дела, за да се приложи ускорена процедура по член 105, параграф 1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.