всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Общи и заключителни разпоредби

Общи и заключителни разпоредби

Дело C-435/13: Kastenholz/СХВП, Определение от 17 юли 2014 г.

Трябва ли в касационната жалба да бъдат конкретно идентифицирани мотивите на обжалвания съдебен акт, които се оспорват, както и да се изложи специфична правна аргументация за твърдяна грешка?
На кого лежи тежестта за доказване при позоваване на нищожност на регистриран промишлен дизайн на основание неразрешено използване на защитено с авторско право произведение по член 25, параграф 1, буква f) от Регламент № 6/2002?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-435/13: Kastenholz/СХВП, Определение от 17 юли 2014 г.

Отговарят ли жалбените основания на изискванията за допустимост и конкретизация съгласно процесуалните правила на Съда на Европейския съюз?
Кой носи тежестта на доказване при твърдяно нарушение на авторското право в рамките на производство по заличаване на регистриран промишлен дизайн?
Допустимо ли е съдът или EUIPO да отчете нови доказателства или експертизи, постъпили след изтичане на сроковете, или да събира доказателства служебно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/13: Karen Millen Fashions, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.

Следва ли общото впечатление, което промишлен дизайн, за който се твърди, че подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на Регламент № 6/2002, създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от: a) всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен, или б) съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни?
Съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент № 6/2002, когато притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/13: D’Aniello и др., Определение от 30 април 2014 г.

Следва ли клаузата 4, точка 1 от рамковото споразумение върху срочната работа да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национални разпоредби, които предвиждат различни икономически последици при неправомерното определяне на срок към срочен трудов договор спрямо последиците при неправомерно прекратяване на договор за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/13: D’Aniello и др., Определение от 30 април 2014 г.

Съвместима ли е с клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70/ЕО национална правна уредба, която предвижда различни режими на обезщетяване за работници по срочен трудов договор и за работници по трудов договор за неопределено време при незаконосъобразно определяне на срока или прекратяване на трудовия договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/13: Karen Millen Fashions, Заключение от 2 април 2014 г.

1) С оглед на оригиналността на промишлен дизайн, за който се твърди, че подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на Регламент [№ 6/2002], следва ли общото впечатление, което той създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от: а) всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен; или б) съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни
2) Съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент [№ 6/2002], когато притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-479/12: H. Gautzsch Großhandel, Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.

1) Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че даден промишлен дизайн е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато сред търговци са разпространени изображения на промишления дизайн?
2) Следва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, даден промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато
а) той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от специализираните среди или
б) е изложен в изложбено помещение на предприятие в Китай, което се намира извън обсега на обичайното наблюдение на пазара?
3. a)
Следва ли член 19, параграф 2 от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че притежателят на нерегистрирания промишлен дизайн носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на защитения промишлен дизайн?
б) При утвърдителен отговор на [третия] въпрос […], буква а):
Обръща ли се доказателствената тежест или прилагат ли се смекчени изисквания за доказване за притежателя на нерегистрирания промишлен дизайн, ако между промишления дизайн и оспорваното използване съществуват съществени съвпадения?
4. а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[…] [№ 6/2002] подлежи ли на погасяване по давност (Verjährung)?
б) При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос […], буква а):
Погасяването по давност от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
5. а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[…] [№ 6/2002] изгубва ли се поради неупражняване (Verwirkung)?
б) При утвърдителен отговор на [петия] въпрос […], буква а):
Изгубването поради неупражняване от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
6) Следва ли член 89, параграф 1, буква г) от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че към предявени в рамките на Съюза искове за унищожаване, предоставяне на информация и обезщетение за вреди поради нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността се прилага правото на държавите членки, в които са извършени нарушенията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-166/12: Časta, Съдебно решение от 5 декември 2013 г.

Как следва да се тълкува понятието „капиталова[…] стойност на […] пенсионни права“ по член 11, параграф 2 от приложение VIII към [Правилника]
Обхваща ли това понятие размера на пенсионните права, определен под формата както на актюерска равностойност, така и на фиксирана сума за откупуване на пенсионни права съгласно определението в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както е предвидено преди влизането в сила на Регламент № 723/2004, или то трябва да се идентифицира само с едно от тези понятия, а ако това не е така, по какво се различава от тези понятия?
Допуска ли член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] прилагането на метода за изчисление на пенсионните права, предвиден в член 105a, алинея 1 от Закон № 155/1995 за пенсионното осигуряване и в [Постановление № 587/2006 на Министерския съвет]
Относимо ли е в този контекст обстоятелството, че в конкретния случай методът на изчисление води до предоставяне на възможност за прехвърляне към пенсионната схема на [Съюза] на пенсионни права в размер, който не достига дори половината от стойността на вноските, платени от длъжностното лице по националната пенсионна схема?
Следва ли Решение [от 16 декември 2004 г. по дело My (C-293/03, Recueil, стр. I-12013)] да се тълкува в смисъл, че за изчисляването на подлежащите на прехвърляне към пенсионната схема на [Съюза] пенсионни права чрез актюерски метод, основаващ се на периода на осигуряване, личната осигурителна основа трябва да обхваща и периода, през който, преди датата на подаване на искане за прехвърляне на пенсионни права, длъжностното лице на [Съюза] вече е започнало да се осигурява по пенсионната схема на [Съюза]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-105/12: Essent и др., Съдебно решение от 22 октомври 2013 г.

Следва ли член 345 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че понятието „режим[…] на собственост [в държавите членки]“ обхваща също и правния режим на разглежданата [в главните производства] абсолютна забрана за приватизация, който се съдържа в [Декрета от 2008 г.] във връзка с член 93 от [Закона за електроенергията] и член 85 от Закона за газта и съгласно който режим акциите от капитала на мрежов оператор могат да бъдат прехвърляни само на публичните органи?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос] следва ли, че правилата относно свободното движение на капитали са неприложими към забраната за групите от дружества и към забраната за извършване на дейности, които могат да навредят на управлението на мрежата, или поне следва ли, че забраната за групите от дружества и забраната за извършване на дейности, които могат да навредят на управлението на мрежата, не трябва да се преценяват с оглед на правилата относно свободното движение на капитали?
Чисто икономически интереси ли представляват стоящите и в основата на [Закона за независимото управление на мрежите] цели за осигуряване на прозрачност на енергийния пазар и за предотвратяване на нарушенията на конкуренцията чрез възпрепятстване на кръстосаното субсидиране в широк смисъл (включително обмена на стратегическа информация), или тези цели могат да се считат и за интереси, които не са от икономическо естество, в смисъл че при определени обстоятелства, в качеството им на императивни съображения от общ интерес, те могат да обосноват ограничаване на свободното движение на капитали?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-479/12: H. Gautzsch Großhandel, Заключение от 5 септември 2013 г.

1) Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че даден промишлен дизайн е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато сред търговци са разпространени изображения на промишления дизайн?
2) Следва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, даден промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато
а) той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от специализираните среди или
б) е изложен в изложбено помещение на предприятие в Китай, което се намира извън обсега на обичайното наблюдение на пазара?
3) а)
Следва ли член 19, параграф 2 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че притежателят на нерегистрирания промишлен дизайн носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на защитения промишлен дизайн?
б) При утвърдителен отговор на [третия] въпрос […], буква а):
Обръща ли се доказателствената тежест или прилагат ли се смекчени изисквания за доказване за притежателя на нерегистрирания промишлен дизайн, ако между промишления дизайн и оспорваното използване съществуват съществени съвпадения?
4) а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[а] […] подлежи ли на погасяване по давност (Verjährung)?
б) При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос […], буква а):
Погасяването по давност от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
5) а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[а] […] изгубва ли се поради неупражняване (Verwirkung)?
б) При утвърдителен отговор на [петия] въпрос […], буква а):
Изгубването поради неупражняване от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
6) Следва ли член 89, параграф 1, буква г) от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че към предявени в рамките на Съюза искове за унищожаване, предоставяне на информация и обезщетение за вреди поради нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността се прилага правото на държавите членки, в които са извършени нарушенията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121323 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form