Общи и заключителни разпоредби
Общи и заключителни разпоредби
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) С оглед на оригиналността на промишлен дизайн, за който се твърди, че подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на Регламент [№ 6/2002], следва ли общото впечатление, което той създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от: а) всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен; или б) съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни
2) Съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент [№ 6/2002], когато притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че даден промишлен дизайн е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато сред търговци са разпространени изображения на промишления дизайн?
2) Следва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, даден промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато
а) той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от специализираните среди или
б) е изложен в изложбено помещение на предприятие в Китай, което се намира извън обсега на обичайното наблюдение на пазара?
3. a)
Следва ли член 19, параграф 2 от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че притежателят на нерегистрирания промишлен дизайн носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на защитения промишлен дизайн?
б) При утвърдителен отговор на [третия] въпрос […], буква а):
Обръща ли се доказателствената тежест или прилагат ли се смекчени изисквания за доказване за притежателя на нерегистрирания промишлен дизайн, ако между промишления дизайн и оспорваното използване съществуват съществени съвпадения?
4. а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[…] [№ 6/2002] подлежи ли на погасяване по давност (Verjährung)?
б) При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос […], буква а):
Погасяването по давност от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
5. а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[…] [№ 6/2002] изгубва ли се поради неупражняване (Verwirkung)?
б) При утвърдителен отговор на [петия] въпрос […], буква а):
Изгубването поради неупражняване от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
6) Следва ли член 89, параграф 1, буква г) от Регламент[…] [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че към предявени в рамките на Съюза искове за унищожаване, предоставяне на информация и обезщетение за вреди поради нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността се прилага правото на държавите членки, в които са извършени нарушенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Как следва да се тълкува понятието „капиталова[…] стойност на […] пенсионни права“ по член 11, параграф 2 от приложение VIII към [Правилника]
Обхваща ли това понятие размера на пенсионните права, определен под формата както на актюерска равностойност, така и на фиксирана сума за откупуване на пенсионни права съгласно определението в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както е предвидено преди влизането в сила на Регламент № 723/2004, или то трябва да се идентифицира само с едно от тези понятия, а ако това не е така, по какво се различава от тези понятия?
Допуска ли член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] прилагането на метода за изчисление на пенсионните права, предвиден в член 105a, алинея 1 от Закон № 155/1995 за пенсионното осигуряване и в [Постановление № 587/2006 на Министерския съвет]
Относимо ли е в този контекст обстоятелството, че в конкретния случай методът на изчисление води до предоставяне на възможност за прехвърляне към пенсионната схема на [Съюза] на пенсионни права в размер, който не достига дори половината от стойността на вноските, платени от длъжностното лице по националната пенсионна схема?
Следва ли Решение [от 16 декември 2004 г. по дело My (C-293/03, Recueil, стр. I-12013)] да се тълкува в смисъл, че за изчисляването на подлежащите на прехвърляне към пенсионната схема на [Съюза] пенсионни права чрез актюерски метод, основаващ се на периода на осигуряване, личната осигурителна основа трябва да обхваща и периода, през който, преди датата на подаване на искане за прехвърляне на пенсионни права, длъжностното лице на [Съюза] вече е започнало да се осигурява по пенсионната схема на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 345 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че понятието „режим[…] на собственост [в държавите членки]“ обхваща също и правния режим на разглежданата [в главните производства] абсолютна забрана за приватизация, който се съдържа в [Декрета от 2008 г.] във връзка с член 93 от [Закона за електроенергията] и член 85 от Закона за газта и съгласно който режим акциите от капитала на мрежов оператор могат да бъдат прехвърляни само на публичните органи?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос] следва ли, че правилата относно свободното движение на капитали са неприложими към забраната за групите от дружества и към забраната за извършване на дейности, които могат да навредят на управлението на мрежата, или поне следва ли, че забраната за групите от дружества и забраната за извършване на дейности, които могат да навредят на управлението на мрежата, не трябва да се преценяват с оглед на правилата относно свободното движение на капитали?
Чисто икономически интереси ли представляват стоящите и в основата на [Закона за независимото управление на мрежите] цели за осигуряване на прозрачност на енергийния пазар и за предотвратяване на нарушенията на конкуренцията чрез възпрепятстване на кръстосаното субсидиране в широк смисъл (включително обмена на стратегическа информация), или тези цели могат да се считат и за интереси, които не са от икономическо естество, в смисъл че при определени обстоятелства, в качеството им на императивни съображения от общ интерес, те могат да обосноват ограничаване на свободното движение на капитали?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че даден промишлен дизайн е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато сред търговци са разпространени изображения на промишления дизайн?
2) Следва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, даден промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато
а) той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от специализираните среди или
б) е изложен в изложбено помещение на предприятие в Китай, което се намира извън обсега на обичайното наблюдение на пазара?
3) а)
Следва ли член 19, параграф 2 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че притежателят на нерегистрирания промишлен дизайн носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на защитения промишлен дизайн?
б) При утвърдителен отговор на [третия] въпрос […], буква а):
Обръща ли се доказателствената тежест или прилагат ли се смекчени изисквания за доказване за притежателя на нерегистрирания промишлен дизайн, ако между промишления дизайн и оспорваното използване съществуват съществени съвпадения?
4) а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[а] […] подлежи ли на погасяване по давност (Verjährung)?
б) При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос […], буква а):
Погасяването по давност от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
5) а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[а] […] изгубва ли се поради неупражняване (Verwirkung)?
б) При утвърдителен отговор на [петия] въпрос […], буква а):
Изгубването поради неупражняване от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
6) Следва ли член 89, параграф 1, буква г) от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че към предявени в рамките на Съюза искове за унищожаване, предоставяне на информация и обезщетение за вреди поради нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността се прилага правото на държавите членки, в които са извършени нарушенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Изпълнено ли е условието за реално използване на марка на Общността по смисъла на член 15, параграф 1 и на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, когато фигуративна марка на Общността се използва само заедно с положена върху нея словна марка на Общността, ако освен това самото съчетание от двете марки също е регистрирано като марка на Общността?
Трябва ли член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че когато марка на Общността не е регистрирана цветна, но притежателят ѝ широко я използва в определен цвят или в определено съчетание от цветове, така че в съзнанието на значителен дял от потребителите тя вече се свързва с този цвят или с това съчетание от цветове, цветът или цветовете, които трето лице използва за представяне на знак, за който се твърди, че нарушава правата върху посочената марка, са релевантни в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване или на цялостната преценка относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че самото трето лице, използващо знак, за който се твърди, че нарушава правата върху регистрираната марка, е свързано в съзнанието на значителен дял от потребителите с определения цвят или с определеното съчетание от цветове, който или което използва за представянето на този знак, е релевантен фактор в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване и относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Как следва да се тълкува понятието „капиталова[…] стойност на […] пенсионни права“ по член 11, параграф 2 от приложение VIII към Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите, изменен с Регламент № 723/2004 на Съвета (наричан по-нататък „Правилникът“)
Обхваща ли това понятие размера на пенсионните права, определен под формата както на актюерска равностойност, така и на фиксирана сума за откупуване на пенсионни права съгласно определението в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както е предвидено преди влизането в сила на Регламент № 723/2004, или то трябва да се идентифицира само с едно от тези понятия, а ако това не е така, по какво се различава от тези понятия?
2. Допуска ли член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Лисабон, прилагането на метода за изчисление на пенсионните права, предвиден в член 105a, алинея 1 от Закон № 155/1995 за пенсионното осигуряване и в Постановление № 587/2006 на Министерския съвет за приемане на подробни правила за взаимното прехвърляне на пенсионни права във връзка с пенсионната схема на Европейските общности
Относимо ли е в този контекст обстоятелството, че в конкретния случай методът на изчисление води до предоставяне на възможност за прехвърляне към пенсионната схема на Европейския съюз на пенсионни права в размер, който не достига дори половината от стойността на вноските, платени от длъжностното лице по националната пенсионна схема?
3. Следва ли Решение на Съда по дело Gregorio My/Office national des pensions (ONP), C‑293/03, да се тълкува в смисъл, че за изчисляването на подлежащите на прехвърляне към пенсионната схема на Европейския съюз пенсионни права чрез актюерски метод, основаващ се на периода на осигуряване, личната осигурителна основа трябва да обхваща и периода, през който, преди датата на подаване на искане за прехвърляне на пенсионни права, длъжностното лице на Европейския съюз вече е започнало да се осигурява по пенсионната схема на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Спазени ли са изискванията за новост по отношение на спорния промишлен дизайн съгласно членове 4 и 5 във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002?
Създава ли спорният промишлен дизайн различно цялостно впечатление у информирания потребител и спазено ли е изискването за оригиналност по членове 4 и 6 във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002?
Представлява ли спорният промишлен дизайн неразрешено използване на произведение, защитено от авторското право по член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли член 345 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в понятието „режим на собственост върху имущество в различните държави членки“ следва да се включва и уредбата на разглежданата в настоящото дело абсолютна забрана за приватизация по смисъла на Декрета относно акциите в капитала на мрежовите оператори във връзка с член 93 от [Elektriciteitswet 1998] и член 85 от [Gaswet], според която акциите от капитала на мрежов оператор могат да бъдат прехвърляни изключително само между субекти от кръга на публичните органи?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли, че разпоредбите относно свободното движение на капитали не трябва да се прилагат по отношение на забраната за групите от дружества и на забраната за извършване на [други] дейности, или най-малкото, че не следва да се проверява съответствието на забраната за групите от дружества и на забраната за извършване на [други] дейности с разпоредбите относно свободното движение на капитали?
3) Чисто икономически интереси ли представляват целите, които са също и в основата на Закона Won, за постигане на прозрачност на енергийния пазар и за предотвратяване нарушаването на конкуренцията чрез възпрепятстване на кръстосаното субсидиране в широк смисъл (в това число и обмена на стратегическа информация) или тези цели могат да се разглеждат и като интереси, които не са от икономическо естество, в смисъл че при определени обстоятелства те могат да представляват съображения от по-висш обществен интерес, обосноваващи ограничение на свободното движение на капитали?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Попадат ли германските мерки относно подхода към и от летище Цюрих в приложното поле на член 9, параграф 1 от Регламент № 2408/92?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС във връзка с неприложимостта на член 9 от Регламент № 2408/92 към германските мерки?
Следва ли при прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент № 2408/92 да се вземат предвид правата на оператора на летище Цюрих и на живеещите в района на летището, както и принципите на свободно предоставяне на услуги, пропорционалност и зачитане на основните права?
Съвместими ли са германските мерки с принципа на равно третиране по член 3 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест при преценката на необходимостта и пропорционалността на германските мерки?
Изключва ли се възможността да съществуват по-малко ограничителни мерки от приетите от Германия, поради липса на доказателства за подобни прецеденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.