Основни права
Основни права
Дело C-114/23: Sapira, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и общите принципи на правото на Съюза — а именно принципите на правна сигурност, на неоттегляемост на влезлите в сила съдебни актове, на пропорционалност и на процесуална автономия — да се тълкуват в смисъл, че не допускат каквато и да било национална правна уредба, която пречи в производство по изпълнение на влязла в сила осъдителна присъда по наказателно дело съответният съд да провери дали подлежащата на изпълнение присъда е постановена от съд, който отговаря на изискванията да е създаден със закон, независим и безпристрастен, и ако установи, че посочените изисквания не са спазени, да определи всички последствия в съответствие със съществуващата практика на Съда, включително да не зачете така постановената присъда и да прекрати производството по нейното изпълнение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос зависи ли такава проверка от инициатива на осъдения или друг упълномощен субект, или пък предвид посочените принципи на правото на Съюза съответният съд е длъжен да извърши проверката по служебен ред в производството по изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/24: Stachev, Заключение от 11 април 2024 г.
Недопустимост на първия, втория и третия въпрос, отнасящи се до задължението на националния съд да преценява допустимостта на доказателствата, събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат, при разглеждане на мярка за неотклонение.
Възможност за директен ефект на член 3, параграф 6, буква б) от Директива 2013/48/ЕС относно временна дерогация от правото на достъп до адвокат.
Възможност неграмотен заподозрян или обвиняем да се откаже от правото си на достъп до адвокат при определени гаранции по член 9 от Директива 2013/48/ЕС.
Задължение на държавите членки да уведомяват заподозрения или обвиняемия за правото да оттегли отказа си от достъп до адвокат по член 9, параграф 3 от Директива 2013/48/ЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/22: Syndyk Masy Upadłości A, Заключение от 11 април 2024 г.
1. Трябва ли разпоредбите на Решение за изпълнение […] 2019/310 […], разпоредбите на [Директивата за ДДС], и по-специално членове 395 и 273, както и принципите на пропорционалност и на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане) по посочена от него банкова сметка?
2. Трябва ли член 17, параграф 1 („Право на собственост“) от Хартата […] във връзка с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), в резултат на което в тази ДДС сметка се блокират средства, които са собственост на несъстоятелното данъчнозадължено лице, и съответно се възпрепятства изпълнението на задълженията на синдика в производството по несъстоятелност?
3. Трябва ли принципът на правовата държава по член 2 от [ДЕС] […] и произтичащият от него принцип на правната сигурност, принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата предвид контекста и целите на Решение 2019/310 и Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, която вследствие на отказа да се издаде разрешение на синдика за прехвърлянето на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), осуетява постигането на целите на производство по несъстоятелност, което според съда по несъстоятелността е от компетентността на полските съдилища по смисъла на член 3, параграф 1 от [Европейския регламент относно несъстоятелността], и съответно довежда до ситуация, при която вследствие на прилагането на неподходяща национална мярка се стига до привилегироването на държавата като кредитор в ущърб на останалите кредитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/22: T. (Programmes audiovisuels pour enfants), Определение от 9 април 2024 г.
Притежава ли органът, отправил преюдициалното запитване, качеството на „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС, когато има основателни съмнения относно неговата независимост и безпристрастност поради процедурите по назначаване на съдии и установени нарушения на изискванията за независим съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/22: T. (Programmes audiovisuels pour enfants), Определение от 9 април 2024 г.
Какви са критериите за определяне дали орган, отправил преюдициално запитване, притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли презумпцията, че даден съд отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон, да бъде оборена при наличие на основателни съмнения относно неговата независимост и безпристрастност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/23: Dramanova, Определение от 8 април 2024 г.
Съществува ли обективна необходимост от разглеждане на първия и втория преюдициален въпрос с оглед приложимата редакция на член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс и обосновано ли е приложението на по-новата, по-строга редакция на закона?
Допуска ли принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията, закрепен в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национално законодателство, което позволява едно и също поведение да бъде квалифицирано едновременно като административно нарушение и като престъпление, при отсъствие на критерии за разграничаване между двете и при еднакво описание на състава в наказателния закон и в закона за марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/23: Dramanova, Определение от 8 април 2024 г.
Необходимо ли е за решаването на конкретния спор да се разглеждат преюдициалните въпроси, когато националната разпоредба, приложима към случая, вече урежда възможността за налагане на пробация?
Съвместимо ли е с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията национално законодателство, което позволява едно и също поведение да бъде квалифицирано както като административно нарушение, така и като престъпление, при липса на критерии за разграничаване между тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/22: Die Länderbahn и др., Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че схемата за таксуване може да е годен предмет на обжалване дори когато вече е изтекъл периодът на валидност на проверяваната такса (жалба срещу т.нар. „стара такса“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че при контрол ex post върху стари такси регулаторният орган може да ги обяви за недействителни с действие ex tunc?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: допуска ли тълкуването на член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 национална правна уредба, която изключва възможността за контрол ex post върху стари такси с действие ex tunc?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 56, параграф 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че по отношение на правните последици предвидените в него действия на компетентния регулаторен орган за поправяне на положението по принцип може да включват и разпореждане до управителя на инфраструктурата да възстанови незаконосъобразно събраните такси, въпреки че исканията за възстановяване на такси между железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата могат да се предявяват по гражданскоправен ред?
При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: от член 47, първа алинея от Хартата на основните права и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС произтича ли при всички случаи право на обжалване на старите такси, при положение че в съответствие с практиката на Съда от решение от 9 ноември 2017 г., CTL Logistics (C‑489/15, EU:C:2017:834), без решение на регулаторния орган по съответна жалба е изключено да се иска възстановяване на незаконосъобразно събраните стари такси по реда на националното гражданско право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/22: IAB Europe, Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Следва ли член 4, точка 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че символен низ, който записва предпочитанията на интернет потребител във връзка с обработката на личните му данни по структуриран и машинночитаем начин, представлява набор от лични данни от гледна точка: 1) на браншова организация, която предоставя на разположение на членовете си стандарт, чрез който им предписва по какъв начин от практическа и техническа гледна точка трябва да бъде генериран, съхраняван и/или разпространяван този символен низ, и 2) на страните, които изпълняват и използват този стандарт на своите уебсайтове или в своите приложения и следователно така имат достъп до този символен низ?
Прави ли се разлика, ако изпълнението и прилагането на стандарта предполага, че този символен низ се предоставя на разположение заедно с IP адрес?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 1, букви а) и б), ако самата браншова организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
Следва ли член 4, точка 7 и член 24, параграф 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че браншова организация, притежаваща правомощия да установява даден стандарт, трябва да се квалифицира като администратор, когато предлага на своите членове стандарт за управление на съгласието, който освен задължителна техническа рамка съдържа и правила, които уреждат подробно въпроса как трябва да се съхраняват и разпространяват тези данни за съгласието, които представляват лични данни?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 2, буква а), ако самата браншова организация няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
В случай че браншовата организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, следва да бъде квалифицирана като администратор или съвместен администратор при обработката на предпочитанията на интернет потребителите, тази (съвместна) отговорност на браншовата организация с правомощия да установява такъв стандарт разпростира ли се автоматично и върху последващата обработка от страна на трети страни, за които са получени предпочитанията на интернет потребителите, като например целевата онлайн реклама от страна на издатели и доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.