Основни права
Основни права
Дело C-746/22: Slovenské Energetické Strojárne, Съдебно решение от 16 май 2024 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 от [Директива 2008/9] да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с установените в тази Директива условия за обжалване национална правна уредба, по-конкретно член 124, параграф 3 [от Закона за данъчната администрация], която за целите на разглеждането на заявленията за възстановяване на данъка върху добавената стойност на основание на [Директивата за ДДС] не позволява на етапа на обжалването да се посочват нови факти, да се представят нови доказателства или да се прави позоваване на нови доказателства, които са били известни на заявителя преди приемането на първоинстанционното решение, но той не ги е представил, въпреки че са му били поискани от данъчния орган, нито се е позовал на тях, което създава материалноправно ограничение на правото на обжалване, превишаващо предвидените в Директива 2008/9 изисквания относно формата и срока?
Утвърдителният отговор на първия въпрос означава ли, че едномесечният срок, предвиден в член 20, параграф 2 от [Директива 2008/9], следва да се счита за преклузивен
Гореизложеното в съответствие ли е с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от [Хартата], както и с членове 167, 169, 170 и член 171, параграф 1 от Директивата за ДДС и с установените от Съда на Европейския съюз основни принципи на неутралитет на [ДДС], ефективност и пропорционалност?
Трябва ли член 23, параграф 1 от [Директива 2008/9] относно цялостното или частично отхвърляне на заявлението за възстановяване да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с тази разпоредба национална правна уредба — по-конкретно член 49, параграф 1, буква b) от Закона за данъчната администрация — на основание на която данъчният орган прекратява процедурата, в случай че данъчнозадълженото лице заявител не отговори на искане на този орган или не изпълни задължението си за отстраняване на нередовности и поради това разглеждането на заявлението не е възможно, без провеждането на процедурата да продължи служебно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/23: Toplofikatsia Sofia (Notion de domicile du défendeur), Съдебно решение от 16 май 2024 г.
Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/23: Rzecznik Finansowy, Определение от 15 май 2024 г.
Следва ли съставът на Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych, който е отправил преюдициалното запитване, да се счита за независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон, съгласно член 19, параграф 1, втори алинея ДЕС и член 47 от Хартата?
Може ли съставът на тази камара да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, така че да има право да отправя преюдициални запитвания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/23: Rzecznik Finansowy, Определение от 15 май 2024 г.
Притежава ли съставът на Kamara za izvynreden kontrol i obshtestveni dela на Sąd Najwyższy качествата на независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон, по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкуван във връзка с член 47 от Хартата?
Може ли да се приеме, че органът, отправил преюдициалното запитване, има качеството на „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС, при наличие на съдебно решение, което поставя под съмнение независимостта и безпристрастността на състава му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/24: Stachev, Съдебно решение от 14 май 2024 г.
Допустимо ли е полицейските органи да се позовават на възможността за временна дерогация от правото на достъп до адвокат по член 3, параграф 6, буква б) от Директива 2013/48, когато тази разпоредба не е транспонирана в националното законодателство?
Спазени ли са изискванията за отказ от правото на достъп до адвокат по член 9, параграф 1 и 2 от Директива 2013/48, когато заподозреният е неграмотен, не е уведомен за последиците от отказа и отказът не е надлежно удостоверен?
Задължени ли са органите да уведомяват уязвимо лице за възможността да оттегли отказа си от адвокатска защита преди всяко последващо действие по разследването?
Допустимо ли е национална съдебна практика, която лишава съда, разглеждащ мярката за неотклонение, от възможността да прецени дали доказателствата са събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат и евентуално да ги изключи от преценката си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/23: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România” (Associations de magistrats), Съдебно решение от 8 май 2024 г.
Допускат ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с членове 12 и 47 от Хартата да се налагат ограничения за подаването на определени жалби по съдебен ред от професионалните сдружения на магистратите — с цел да се насърчи и защити независимостта на съдиите и правовата държава, както и да се запази статутът на професията — чрез въвеждане на условието, че трябва да е налице законен частен интерес в прекалено стриктен смисъл, въз основа на задължително решение на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), последвано от национална практика по дела, аналогични на това, в което е поставен настоящият въпрос, като се изисква пряка връзка между административния акт, подлежащ на контрол за законосъобразност от съдебните органи, и пряката цел и задачите на професионалните сдружения на магистратите, предвидени в техните устави, в случаите, когато сдруженията целят да получат ефективна съдебна защита по въпроси, уредени от правото на Съюза, в съответствие с целта и общите уставни задачи?
С оглед на отговора на първия въпрос, допускат ли член 2, член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, приложение IX към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз и Решение 2006/928 национална правна уредба, която ограничава компетентността на Националната дирекция за борба с корупцията, като предоставя изключителната компетентност за разследване на корупционни престъпления (в широк смисъл), извършени от съдии и прокурори, на някои специално определени [от главния прокурор], по предложение на Пленума на Висшия съдебен съвет, прокурори от [PICCJ] и съответно от прокуратурите към апелативните съдилища, като последните са компетентни и за другите категории престъпления, извършени от съдии и прокурори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-717/22: Sistem Lux, Заключение от 8 май 2024 г.
1) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс], изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“], трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението
Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс], във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
1) Дали член 15, във връзка с член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, предвиждаща налагане на наказание за неумишлена контрабанда, в случаите на извършено поради небрежност митническо нарушение, свързано с неспазването на съответната форма за деклариране на превозваните през границата на страната стоки. Допустима ли е национална правна уредба, която в такива случаи позволява нарушението да се квалифицира като митническа контрабанда, извършена по непредпазливост, или умисълът е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, която позволява за нарушение, покриващо състава на понятието „митническа контрабанда“ и извършено за първи път, да се налага еднакво по вид и размер наказание — „глоба“ в размер от 100 до 200 % от митническата стойност на предмета на нарушението, независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо?
3) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено. Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
4) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс], във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/23: Burdene, Заключение от 8 май 2024 г.
1) Може ли да се счита, че изплащането на обезщетение в полза на родителите и сестрата на жертва на умишлено престъпление, извършено с насилие, в зависимост от липсата на деца и съпруг на жертвата (що се отнася до родителите) и липсата на родители (в случай на братя и сестри), както е предвидено в случай на убийство в член 11, параграф 2 bis от [Закон № 122/2016], е в съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80, както и на член 20 (равенство), член 21 (недискриминация), член 33, параграф 1 (защита на семейството), член 47 (право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес) от [Хартата] и член 1 от протокол № 12 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (недискриминация)?
2) [М]оже ли обезщетение, за чието изплащане се поставя условието, предвидено в член 11, параграф 3 от [Закон № 122/2016], съдържащо се в израза „във всеки случай в рамките на наличните средства във [Фонда за солидарност]“, без никоя разпоредба да налага на италианската държава да отпусне суми, които да се използват конкретно за изплащане на обезщетенията, дори определени на статистическа основа и във всеки случай годни конкретно да обезщетят в разумен срок правоимащите лица, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетяване на жертвите“, в приложение на предвиденото в член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/23: Mirin, Заключение от 7 май 2024 г.
1) Възпрепятства ли фактът, че член 43, буква i) и член 57 от [Закон № 119/1996] не признават промените в актовете за гражданско състояние, свързани с пола и собственото име, направени от транссексуален мъж с двойно гражданство (румънско и на друга държава членка) в друга държава членка чрез законова процедура за признаване на пола, и изисква от румънския гражданин да проведе изцяло отделно съдебно производство в Румъния срещу местната служба по гражданско състояние и публичния регистър, за което производство [ЕСПЧ] е постановил, че не е ясно и предвидимо [дело X и Y срещу Румъния], и което може да доведе до решение, противоположно на взетото от другата държава членка, упражняването на правото на гражданство на Съюза (член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз) и/или на правото на свободно движение и пребиваване на гражданите на Съюза (член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз) в условия на достойнство, равенство пред закона и недискриминация (член 2 от Договора за Европейския съюз; член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 1, 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз), като същевременно се зачита правото на личен и семеен живот (член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)?
2) Оказва ли излизането на [Обединеното кралство] от Европейския съюз влияние върху отговора на горния въпрос, по-специално (i) когато процедурата за промяна на гражданското състояние е започнала преди Брексит и е приключила по време на преходния период, и (ii) поради последиците от Брексит дадено лице може да се възползва от правата на европейско гражданство, включително от правото на свободно движение и пребиваване, само въз основа на румънските документи за самоличност или за пътуване, в които същото фигурира като лице от женски пол и име, за разлика от вече законно признатата полова идентичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/22: “Trade Express-L”, Съдебно решение от 30 април 2024 г.
Следва ли член 3 във връзка с член 1 и член 2, първа алинея, букви и) и й) от Директива 2009/119/ЕО да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да поддържат запаси за извънредни ситуации от всички категории енергийни продукти, посочени в глава 3.4 от приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008, или държавите членки могат да изпълнят вмененото им с член 3 задължение за поддържане на запаси за извънредни ситуации, като поддържат запаси за извънредни ситуации, състоящи се само от някои от тези категории продукти?
Следва ли членове 3 и 8 от Директива 2009/119/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008?
Следва ли разпоредбите на Директива 2009/119/ЕО във връзка с членове 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.