всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Какви критерии следва да се приложат, за да се прецени дали даден орган има качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли състав, в който дори един съдия е назначен при обстоятелства, пораждащи съмнения относно независимостта му, да се счита за независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Следва ли органът, отправил преюдициалното запитване, да се счита за „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС, като се вземат предвид критерии като независимост, безпристрастност и законово установяване?
Могат ли системни и конкретни обстоятелства около назначаването на съдиите в даден съдебен състав да оборят презумпцията за неговата независимост и безпристрастност по смисъла на правото на ЕС?
Достатъчно ли е само един съдия в съдебния състав да е назначен при обстоятелства, които пораждат съмнения относно независимостта и безпристрастността, за да не се признава целият състав за „съд“ съгласно член 267 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Какви са последиците за делото, когато преюдициалното запитване бъде оттеглено съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато разглежданата ситуация не попада в приложното поле на правото на Съюза, съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?
Отговарят ли преюдициалните въпроси на формалните изисквания за допустимост, установени в член 94 от Процедурния правилник на Съда, особено по отношение на фактическата и правната рамка на спора и връзката между приложимите разпоредби?
Може ли дружество, установено в трета държава като Швейцария, да се позове на член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги или на разпоредбите на Споразумението ЕС-Швейцария, когато дейността му има постоянен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициалното запитване, когато ситуацията по главното дело не попада в обхвата на правото на Съюза и когато не са представени достатъчно фактически обстоятелства спрямо някои от ответниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

1) Трябва ли член 51, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато съдът на тази държава членка проверява законосъобразността на решение на специална комисия на нейния съвет, която като втора инстанция е потвърдила административно решение на националния орган по сигурността, с което по отношение на юридическо лице се отменя (отнема): – на първо място, удостоверението за индустриална сигурност, което дава право на достъп до класифицирана информация в съответствие с националното законодателство, – и едновременно с това и единствено в резултат на отнемането на това удостоверение също така и удостоверението за сигурност на структура, което е издадено на това юридическо лице за целите на достъпа до информация с ниво на класификация за сигурност „SECRET UE/EU SECRET“ по смисъла на член 11 от Решение [2013/488]
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които a) в решението на националния орган по сигурността за отмяна (отнемане) на посочените удостоверения не се посочва класифицираната информация, въз основа на която органът е приел, че са налице условията за тяхната отмяна (отнемане), а се посочва само съответният документ от преписката на органа, който съдържа тази класифицирана информация, б) заинтересованото юридическо лице няма достъп до преписката на националния орган по сигурността и до отделните документи, съдържащи класифицирана информация, въз основа на които този орган е стигнал до извода, че отмяната (отнемането) на посочените удостоверения е обоснована, в) достъп до тази преписка и документи може да получи адвокатът на съответното юридическо лице, но само след съгласие на ръководителя на националния орган по сигурността или евентуално след съгласие на друг орган, който е представил документите на националния орган по сигурността, но дори след получаване на такъв достъп той е длъжен да спазва поверителност по отношение на съдържанието на преписката и документите, г) достъп до тази преписка и документи в пълен обхват обаче има съдът, който преценява законосъобразността на решението, описано в първия въпрос
3) При утвърдителен отговор на [втория въпрос], трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че пряко позволява (евентуално указва) на съда, който преценява законосъобразността на описаното в първия въпрос решение, да не прилага описаните във втория въпрос правни норми и практика и да предостави на засегнатото юридическо лице или на неговия адвокат достъп до преписката на националния орган по сигурността, евентуално до документи, съдържащи класифицирана информация, ако този съд счете това за необходимо, за да гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на състезателно производство
4. При утвърдителен отговор на [третия въпрос], трябва ли член 51, параграфи 1 и 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правомощието на съда да предостави достъп до преписката или до документите, в зависимост от случая, за целите на [третия въпрос], се отнася – само до тези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение за оценката на индустриалната сигурност по смисъла на член 11 и приложение V към Решение 2013/488, или – също и до онези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение изключително за целите на извършването на оценка на индустриалната сигурност съгласно националното право, т.е. извън основанията, предвидени в Решение 2013/488?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

1) Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 4 [и] член 19, параграф 2 от нея, както и член 5 от Директива [2008/115] да се тълкуват в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да проверяват за възможното неспазване на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е свързано с молба за международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
2) Трябва ли член 5 от Директива [2008/115] във връзка с член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е свързано с молба за международна закрила, преценката дали принципът на забраната за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане
Съответно пречи ли установен риск от връщане на приемането на решение за връщане, или при това положение такъв риск представлява пречка за извеждане?
3) Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е свързано с молба за международна закрила, или член 5 от Директива [2008/115] във връзка с член 19, параграф 2 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка относно риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 23, параграф 2 от [Директива 2008/9] да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с установените в тази Директива условия за обжалване национална правна уредба, по-конкретно член 124, параграф 3 [от Закона за данъчната администрация], която за целите на разглеждането на заявленията за възстановяване на данъка върху добавената стойност на основание на [Директивата за ДДС] не позволява на етапа на обжалването да се посочват нови факти, да се представят нови доказателства или да се прави позоваване на нови доказателства, които са били известни на заявителя преди приемането на първоинстанционното решение, но той не ги е представил, въпреки че са му били поискани от данъчния орган, нито се е позовал на тях, което създава материалноправно ограничение на правото на обжалване, превишаващо предвидените в Директива 2008/9 изисквания относно формата и срока?
Утвърдителният отговор на първия въпрос означава ли, че едномесечният срок, предвиден в член 20, параграф 2 от [Директива 2008/9], следва да се счита за преклузивен
Гореизложеното в съответствие ли е с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от [Хартата], както и с членове 167, 169, 170 и член 171, параграф 1 от Директивата за ДДС и с установените от Съда на Европейския съюз основни принципи на неутралитет на [ДДС], ефективност и пропорционалност?
Трябва ли член 23, параграф 1 от [Директива 2008/9] относно цялостното или частично отхвърляне на заявлението за възстановяване да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с тази разпоредба национална правна уредба — по-конкретно член 49, параграф 1, буква b) от Закона за данъчната администрация — на основание на която данъчният орган прекратява процедурата, в случай че данъчнозадълженото лице заявител не отговори на искане на този орган или не изпълни задължението си за отстраняване на нередовности и поради това разглеждането на заявлението не е възможно, без провеждането на процедурата да продължи служебно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Притежава ли съставът на Kamara za izvynreden kontrol i obshtestveni dela на Sąd Najwyższy качествата на независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон, по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкуван във връзка с член 47 от Хартата?
Може ли да се приеме, че органът, отправил преюдициалното запитване, има качеството на „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС, при наличие на съдебно решение, което поставя под съмнение независимостта и безпристрастността на състава му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13132333435141 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form