Основни права
Основни права
Дело C-432/23: Ordre des avocats du Barreau de Luxembourg, Заключение от 30 май 2024 г.
1. Попада ли правна консултация с адвокат в областта на дружественото право — в случая с оглед на създаването на инвестиционна дружествена структура — в обхвата на предоставената с член 7 от Хартата засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли намеса в гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти решение на компетентен орган на запитаната държава членка, постановено в изпълнение на искане за обмен на информация при поискване, отправено от друга държава членка на основание на Директива 2011/16, с което се разпорежда на адвокат да му предостави почти всички налични документи, свързани с отношенията му с неговия клиент, подробно описание на сделките, по които е предоставял съвети, разяснение за участието му в тези процеси и идентифициране на неговите партньори?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместима ли е Директива 2011/16 с член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата, доколкото — с изключение на член 17, алинея 4 — в нея не се съдържат разпоредби, които изрично да допускат намесата в поверителността на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти в рамките на режима за обмен на информация при поискване, и които да определят обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли режимът на задължението за сътрудничество на адвокатите (или на адвокатска кантора) в качеството им на трети лица притежатели на информация при прилагането на установения с Директива 2011/16 механизъм за обмен на информация при поискване, и по-специално конкретните ограничения, имащи за цел да отчетат значението на професионалната им тайна, да се определя от разпоредбите на вътрешното право на всяка държава членка, уреждащи задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица при данъчното разследване в рамките на прилагането на вътрешния данъчен закон в съответствие с направеното в член 18, параграф 1 от посочената директива препращане?
5. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли национална законова разпоредба като приложимата в настоящия случай, която регламентира задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица притежатели на информация, за да е в съответствие с член 7 от Хартата, да съдържа конкретни разпоредби, които:
– гарантират зачитането на основното съдържание на поверителността на съобщенията между адвоката и неговия клиент; и
– въвеждат конкретни условия, за да гарантират, че задължението на адвокатите за сътрудничество ще бъде ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16?
6. При утвърдителен отговор на петия въпрос, трябва ли специалните условия, с които се цели да се гарантира, че сътрудничеството на адвокатите при данъчното разследване е ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16, да включват задължение за компетентния орган на запитаната държава членка:
– да извърши задълбочена проверка дали действително запитващата държава членка предварително е изчерпала обичайните източници на информация, които би могла да използва, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на тези цели в съответствие с член 17, параграф 1 от Директива 2011/16, и/или
– предварително и без успех се е обърнала към други потенциални притежатели на информация, за да може като крайна мярка да се обърне към адвокат в качеството му на потенциален притежател на информация; и/или
– във всеки отделен случай да се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, така че разпореждането да може да бъде надлежно издадено спрямо адвокат само ако са изпълнени допълнителни условия, като например изискването финансовият интерес от текущата проверка в запитващата държава да достига или да може да достигне определена значимост или да може да попадне в обхвата на наказателното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/21: Rzecznik Praw Obywatelskich (Recours extraordinaire polonais), Определение от 29 май 2024 г.
Какви са критериите, по които се преценява дали органът, отправил преюдициалното запитване, притежава качеството „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Представлява ли съставът на Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон, с оглед на начина на назначаване на съдиите в него?
Допустимо ли е преюдициално запитване, отправено от орган, чиято независимост и безпристрастност са поставени под съмнение съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47, втора алинея от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/21: Rzecznik Praw Obywatelskich (Recours extraordinaire polonais), Определение от 29 май 2024 г.
Какви са критериите за определяне дали даден орган притежава качеството „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Следва ли съдебен състав, включващ съдии, назначени при обстоятелства, пораждащи съмнения относно тяхната независимост и безпристрастност, да се счита за несъответстващ на изискванията за съд, създаден предварително със закон, независим и безпристрастен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/22: Prokurator Generalny (Recours extraordinaire polonais II), Определение от 29 май 2024 г.
Какви критерии следва да се приложат, за да се прецени дали даден орган има качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли състав, в който дори един съдия е назначен при обстоятелства, пораждащи съмнения относно независимостта му, да се счита за независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/22: Prokurator Generalny (Recours extraordinaire polonais II), Определение от 29 май 2024 г.
Следва ли органът, отправил преюдициалното запитване, да се счита за „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС, като се вземат предвид критерии като независимост, безпристрастност и законово установяване?
Могат ли системни и конкретни обстоятелства около назначаването на съдиите в даден съдебен състав да оборят презумпцията за неговата независимост и безпристрастност по смисъла на правото на ЕС?
Достатъчно ли е само един съдия в съдебния състав да е назначен при обстоятелства, които пораждат съмнения относно независимостта и безпристрастността, за да не се признава целият състав за „съд“ съгласно член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/23: Toplofikatsia Sofia, Определение от 27 май 2024 г.
Какви са последиците за делото, когато преюдициалното запитване бъде оттеглено съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/23: VGG, Определение от 17 май 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато разглежданата ситуация не попада в приложното поле на правото на Съюза, съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?
Отговарят ли преюдициалните въпроси на формалните изисквания за допустимост, установени в член 94 от Процедурния правилник на Съда, особено по отношение на фактическата и правната рамка на спора и връзката между приложимите разпоредби?
Може ли дружество, установено в трета държава като Швейцария, да се позове на член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги или на разпоредбите на Споразумението ЕС-Швейцария, когато дейността му има постоянен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/23: VGG, Определение от 17 май 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициалното запитване, когато ситуацията по главното дело не попада в обхвата на правото на Съюза и когато не са представени достатъчно фактически обстоятелства спрямо някои от ответниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/23: protectus, Заключение от 16 май 2024 г.
1) Трябва ли член 51, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато съдът на тази държава членка проверява законосъобразността на решение на специална комисия на нейния съвет, която като втора инстанция е потвърдила административно решение на националния орган по сигурността, с което по отношение на юридическо лице се отменя (отнема): – на първо място, удостоверението за индустриална сигурност, което дава право на достъп до класифицирана информация в съответствие с националното законодателство, – и едновременно с това и единствено в резултат на отнемането на това удостоверение също така и удостоверението за сигурност на структура, което е издадено на това юридическо лице за целите на достъпа до информация с ниво на класификация за сигурност „SECRET UE/EU SECRET“ по смисъла на член 11 от Решение [2013/488]
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които a) в решението на националния орган по сигурността за отмяна (отнемане) на посочените удостоверения не се посочва класифицираната информация, въз основа на която органът е приел, че са налице условията за тяхната отмяна (отнемане), а се посочва само съответният документ от преписката на органа, който съдържа тази класифицирана информация, б) заинтересованото юридическо лице няма достъп до преписката на националния орган по сигурността и до отделните документи, съдържащи класифицирана информация, въз основа на които този орган е стигнал до извода, че отмяната (отнемането) на посочените удостоверения е обоснована, в) достъп до тази преписка и документи може да получи адвокатът на съответното юридическо лице, но само след съгласие на ръководителя на националния орган по сигурността или евентуално след съгласие на друг орган, който е представил документите на националния орган по сигурността, но дори след получаване на такъв достъп той е длъжен да спазва поверителност по отношение на съдържанието на преписката и документите, г) достъп до тази преписка и документи в пълен обхват обаче има съдът, който преценява законосъобразността на решението, описано в първия въпрос
3) При утвърдителен отговор на [втория въпрос], трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че пряко позволява (евентуално указва) на съда, който преценява законосъобразността на описаното в първия въпрос решение, да не прилага описаните във втория въпрос правни норми и практика и да предостави на засегнатото юридическо лице или на неговия адвокат достъп до преписката на националния орган по сигурността, евентуално до документи, съдържащи класифицирана информация, ако този съд счете това за необходимо, за да гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на състезателно производство
4. При утвърдителен отговор на [третия въпрос], трябва ли член 51, параграфи 1 и 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правомощието на съда да предостави достъп до преписката или до документите, в зависимост от случая, за целите на [третия въпрос], се отнася – само до тези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение за оценката на индустриалната сигурност по смисъла на член 11 и приложение V към Решение 2013/488, или – също и до онези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение изключително за целите на извършването на оценка на индустриалната сигурност съгласно националното право, т.е. извън основанията, предвидени в Решение 2013/488?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/23: Ararat, Заключение от 16 май 2024 г.
1) Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 4 [и] член 19, параграф 2 от нея, както и член 5 от Директива [2008/115] да се тълкуват в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да проверяват за възможното неспазване на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е свързано с молба за международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
2) Трябва ли член 5 от Директива [2008/115] във връзка с член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е свързано с молба за международна закрила, преценката дали принципът на забраната за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане
Съответно пречи ли установен риск от връщане на приемането на решение за връщане, или при това положение такъв риск представлява пречка за извеждане?
3) Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е свързано с молба за международна закрила, или член 5 от Директива [2008/115] във връзка с член 19, параграф 2 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка относно риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.