всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-178/22: Procura della Repubblica presso il Tribunale di Bolzano, Съдебно решение от 30 април 2024 г.

Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съдържаща се в член 132, параграф 3 от Законодателен декрет № 196/2003, която предвижда, че в законоустановения срок за съхранение, ако са налице достатъчно данни за извършени престъпления, за които законът предвижда наказание доживотен затвор или лишаване от свобода с максимален срок не по-малък от 3 години, определено в съответствие с член 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и при престъпленията заплаха и тормоз или обезпокояване на хората по телефона, когато заплахата, тормозът и обезпокояването са сериозни, доколкото са от значение за установяването на фактите, данните се получават след разрешение на съда с мотивирано определение по искане на прокуратурата или по молба на защитника на обвиняемия, на разследваното лице, на пострадалия и на другите частноправни страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-395/22: “Trade Express-L”, Съдебно решение от 30 април 2024 г.

Следва ли член 3 във връзка с член 1 и член 2, първа алинея, букви и) и й) от Директива 2009/119/ЕО да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да поддържат запаси за извънредни ситуации от всички категории енергийни продукти, посочени в глава 3.4 от приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008, или държавите членки могат да изпълнят вмененото им с член 3 задължение за поддържане на запаси за извънредни ситуации, като поддържат запаси за извънредни ситуации, състоящи се само от някои от тези категории продукти?
Следва ли членове 3 и 8 от Директива 2009/119/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008?
Следва ли разпоредбите на Директива 2009/119/ЕО във връзка с членове 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/22: PAN Europe (Closer), Съдебно решение от 25 април 2024 г.

1) Може ли съответната държава членка, която съгласно член 36, параграф 2 от Регламент [№ 1107/2009] взема решение относно издаването на разрешение за продукт за растителна защита, да се отклони от оценката на държавата членка — зонален докладчик, която е разгледала заявлението в съответствие с член 36, параграф 1 от този регламент, и ако е така, доколко?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че съответната държава членка не може да се отклони или че може да се отклони само в ограничена степен, как конкретно трябва да се осъществява правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата
Може ли в такъв случай правилността на оценката на държавата членка — зонален докладчик, да се оспорва без ограничения пред националната юрисдикция на съответната държава членка?
3) Ако съответната държава членка или юрисдикцията на тази държава членка стигне до извода, че оценката на държавата членка — зонален докладчик, не е достатъчно обоснована, то в такъв случай доколко съответната държава членка е длъжна да включи държавата членка — зонален докладчик, в изготвянето на достатъчно обоснована оценка?
4) Може ли държавата членка — зонален докладчик, да се ограничи до това да извърши оценка, при която тя се основава изключително на приети ръководства, дори ако отразените в тези ръководства научно-технически познания вече не са съвсем актуални?
5) При отрицателен отговор на предходния въпрос, достатъчно ли е държавата членка — зонален докладчик, да се основе допълнително само на научно-технически познания, които се съдържат във вече разработени, но все още неприети ръководства, или тази държава членка е длъжна да вземе предвид всички налични научно-технически познания, включително такива, които липсват в съответните ръководства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-484/21: Caixabank (Délai de prescription), Съдебно решение от 25 април 2024 г.

Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права на Европейския съюз], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на суми, платени въз основа на неравноправна клауза, каквато е клаузата за разноските, започва да тече преди момента на установяване на нищожността на тази клауза поради нейната неравноправност?
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че такъв давностен срок започва да тече от датата, на която съд, от актовете на който може да произтича съдебна практика — какъвто е Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) — установи неравноправността на определена клауза, независимо дали съответният потребител знае за съдържанието на това съдебно решение?
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че при договор с голяма продължителност давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на разноските, платени [по силата на неравноправна клауза] за учредяване на ипотеката започва да тече от момента на плащането на тези разноски, като се има предвид че неравноправната клауза е изчерпала действието си в момента на плащането им и няма риск да бъде приложена отново?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/24: Alchaster, Определение от 22 април 2024 г.

Подлежи ли на прилагане ускорената процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда в случай на преюдициален въпрос, свързан със задържане на лице по смисъла на член 267 ДФЕС, когато отговорът на този въпрос може да повлияе върху продължаването на задържането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-711/22: Advance Pharma, Определение от 19 април 2024 г.

Кой е компетентният орган да се произнесе по разноските след оттегляне на преюдициално запитване от националния съд?
Подлежат ли на възстановяване разходите за становища, представени пред Съда, които не са на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-634/22: OT и др. (Suppression d’un Tribunal), Съдебно решение от 18 април 2024 г.

Следва ли чл. 2, чл. 6, параграф 1 и 3, чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит [със ЗИДЗСВ], но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределените им до [датата на закриване на този съд] дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на [посочения съд], по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че със закриването му се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на [този принцип]?
Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в [ЗИДЗСВ], които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на Специализирания наказателен съд), с посочените мотиви и до преместването на съдиите (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, но задължават тези съдии да продължат да разглеждат започнатите от тях дела в закритата юрисдикция?
Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища по делата на закритата институция (които законът ги задължава да довършат), предвид и задължението им да преценят основанията за самоотвод по тези дела
Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/22: Minister for Justice (Clause discrétionnaire – Recours), Съдебно решение от 18 април 2024 г.

Обхваща ли правото на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане на правните и фактическите основания на „решение за прехвърляне“ по смисъла на разпоредбите на член 27, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] правото на такава ефективна правна защита срещу решение, прието от държава членка по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, по отношение на упражняването на дискреционното ѝ правомощие съгласно тази разпоредба във връзка с това дали следва да разгледа подадена до нея молба за международна закрила от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако не е компетентна да извърши подобно разглеждане съгласно критериите, предвидени в Регламент „Дъблин III“?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по искане на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по оспорване по реда на специфична съдебна жалба с цел упражняване на контрол за законосъобразност на административния акт (judicial review), подадена съгласно разпоредбите на националното право срещу решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“]?
При условията на евентуалност, води ли жалба за judicial review, подадена по съдебен ред съгласно разпоредбите на националното право срещу решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“], до спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по член 29, параграф 1 [от този регламент], или поражда по друг начин суспензивно действие спрямо решението за прехвърляне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-716/22: Préfet du Gers и Institut national de la statistique и des études économiques II, Съдебно решение от 18 април 2024 г.

Следва ли Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, разгледано във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза на 1 февруари 2020 г. гражданите на тази държава, които са упражнили правото си да пребивават в държава членка преди края на преходния период, не се ползват с правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент в държавата членка, в която пребивават?
Явява ли се Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия невалидно, доколкото това споразумение не предоставя на гражданите на Обединеното кралство, които са упражнили правото си на пребиваване в държава членка преди края на преходния период, правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент в държавата членка, в която пребивават, с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС, членове 1, 7, 11, 21, 39 и 41 от Хартата и принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/23: Sozialministeriumservice, Съдебно решение от 11 април 2024 г.

Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение за болест по смисъла на член 3 от Регламент № 883/2004, или евентуално представлява друго обезщетение по посочения член 3?
Ако става въпрос за обезщетение за болест, представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък парично обезщетение по смисъла на член 21 от Регламент № 883/2004?
Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение в полза на лицето, полагащо грижи, или на лицето, получаващо грижи?
Вследствие на това попада ли в приложното поле на Регламент № 883/2004 фактически състав, при който заявител на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, който е италиански гражданин с постоянно пребиваване в Австрия (в провинция Горна Австрия) от 28 юни 2013 г., работещ без прекъсване в Австрия, в същата провинция, при един и същ работодател от 1 юли 2013 г. — следователно няма индикации да е пограничен работник — и за разглеждания период от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. договаря с работодателя си отпуск за полагане на грижи за близък, за да може да се грижи за баща си, който е италиански гражданин с постоянно местожителство в Италия (Сасуоло), подава до [службата към министерството] заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък?
Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 или принципът за недопускане на дискриминация, изразен на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба, която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен?
В положение като спорното допуска ли принципът на ефективност на правото на Съюза или принципът за недопускане на дискриминация, изразени на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба или постоянна национална съдебна практика, която не предвижда никаква свобода на преценка, позволяваща „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“ да се преквалифицира като „заявление за отпуск за семейна солидарност“, при положение че несъмнено е използван формуляр за „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“, а не за „заявление за отпуск за семейна солидарност“, и че също толкова несъмнено в сключеното споразумение с работодателя се посочва „грижа за близък роднина“, а не „придружаване в края на живота“ — макар че поради междувременно настъпилата смърт на ползващия се от грижите баща разглежданото положение би отговаряло на условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък по реда на отпуска за семейна солидарност, стига да е сключено друго споразумение с работодателя и да е подадено друго заявление пред органа?
Допуска ли член 4 от Регламент № 883/2004 или друга разпоредба на правото на Съюза (например член 7 от [Хартата]) национална правна норма (член 21с, параграф 1 от BPGG), която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това ползващото се от грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, докато друга национална правна норма (член 21с, параграф 3 от посочения закон), приложена към същото положение, не обвързва обезщетението с подобно предварително условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13233343536137 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form